Плевен. Председателят на ПП АБВ Румен Петков, председателят на АБВ-Младежи

Плевен. Председателят на Политическа партия АБВ Румен Петков, ръководителят на АБВ-Младежи Пламена Заячка и представители на младежката организация на политическата мощ, както и представители на управлението на партията, сервираха венци и цветя в памет на починалите за Освобождението на Плевен. Това оповестиха от пресцентъра на партията . Те участват на честванията през днешния ден, където с панихида, отслужена от Плевенския митрополит Игнатий в съслужение с плевенски свещеници, стартира тържественият обред във връзка 10 декември - Денят на Освобождението на Плевен от турско иго и на благодарност на жителите към починалите за неговото Освобождение преди 141 години. Посланикът на Русия в България Н. Пр. Анатолий Макаров приветства домакини и посетители във връзка 10 декември. Той акцентира, че краят на Руско-турската война докара освен до определяне на суверенна българска страна, само че даде подтик и на другите балкански нации да отхвърлят османската взаимозависимост.
На днешната дата през 1877 г, след тримесечна блокада, съветската войска съумява да превземе окупирания от Осман паша Плевен. Битката е с решаващо значение за изхода от Руско-турската война (1877-1878 г.), защото от успеха в това стълкновение зависи дали съветските войски ще продължат по-нататъшното си нахлуване в рамките на Османската империя. С рухването на Плевен във войната настава поврат в интерес на Русия. Рано сутринта на 10 декември 1877 година елементи на Плевенския гарнизон подхващат опит да преминат през р. Вит (в региона сред селата Долни Дъбник и Долна Митрополия). С помощта на в точния момент пристигнали подкрепления турските елементи са отблъснати и към 14 ч. Осман паша приема препоръчаната му безусловна капитулация и командваната от него 43-хилядна войска попада в плен. Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е довела до освобождението на по-голямата част от българския народ от османско робство и до възобновяване на българската страна. Предизвиква се от подема на националноосвободителните придвижвания на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.), с което стартира така наречен Източна рецесия, Старозагорското въстание (1875 г.), Априлското въстание (1876 г.) в България) и необятното публично придвижване в тяхна поддръжка. Целта на Русия е да подкрепи революционното придвижване в устрема си да ускори своето въздействие на Балканите и да отстрани някои неподходящи за нея последствия от Кримската война (1853-1856 г.).