Сталин – майсторът на рибарските мрежи
Плетачите на мрежи и далянджиите скоро ще са за музея
Сталин се нервира, когато някой зевзек му запее: “Товарищ Сталин… ”. Още от дребен доста се сърдел на подигравките с името му. Приятелите му обаче намерили излаз – измислили му прякор – “Шопа ”, тъй като, макар че е роден във великотърновското село Кесарево, е прекарал детството си в София.
Макар и да е кръстен на другаря Йосиф Висарионович, както било фешън преди време, Сталин Илиев, е наивник. Колегите му го разказват като трапер и майтапчия. Винаги е в положително въодушевление и разкзва лакърдии. Дошъл да изкара казармата в Бургас, на Капчето, и тук го превзема магията на морето – не си потегля в никакъв случай повече. Сталин е ерген, само че е намерил опрощение, че няма жена до себе си. “Животът на рибаря не е доста тежък. Само една жена ми липсва да ми дудне и да ме тормози. Затова нямам половинка и по тази причина младея ”, споделя с усмивка Сталин.
Повече от всичко Сталин обича морето. Голямата му пристрастеност е плетенето на мрежи. Отначало ги плетял от чист памук, а в този момент освен плете, само че прекроява и снажда “купешки ” мрежи. Кърпи и дупки, само че и кърпенето е тип плетиво, най-сложното – назовава се “меримет ”. Освен Сталин, никой към този момент не владее този метод на плетене, заради което той бе почетен с самостоятелна премия на Министерството на културата за нематериално културно-историческо завещание.
Мрежите, които прекроява, са турски или гръцки, а в последно време и китайски. Последните, въпреки че си имат дефекти – нетрайни и тънки са, късат се елементарно и прегарят от слънцето, са желани, тъй като са евтини. С доста самообладание Сталин прекроява и кърпи, само че не чува закачките на риболовците: “Дойде време Сталин да курдисва китайски мрежи ”. Така се майтапят сътрудниците му, които другояче хранят надълбоко почитание към опитния плетач и риболовец.
Първоначално Сталин се заселил по устието на Ропотамо, само че от Дирекция “Строителен надзор ” съборили колибите на морските край устието, защото били противозаконни. И по този начин след време Сталин пристигнал в рибарското населено място край Бургас Ченгене скеле.
Как от “Шопа ”, Сталин стана “Консултанта ”
Напоследък риболовците назовават Сталин – “Консултанта ”, тъй като почнал да учи младоци да плетат мрежи и да ловят риба. Плащат му в натура: по каса паламуд или друга риба, съгласно сезона. Заради това, че приема да се качи в лодката им и да ги съветва, младите риболовци са му признателни и се надяват и те да усвоят в тънкости тежкия риболовен поминък.
Дали може да изплете мрежа за русалки? На този въпрос Консултанта дава отговор с типичното си възприятие за комизъм, само че и с убеденост: “Мога да изплета всякаква мрежа, стига да ми дадат размерите. ” Рибарите от Ченгенето незабавно стартират да нижат лакърдии за русалките. Преди броени дни техен сътрудник се кълнял, че видял нимфа на Маслен нос. Бил обаче на много ракии.
Над рибарското населено място от време на време надвисва опасността, че ще бъде разрушено. Ченгене скеле, или Цигански залив се намира в южната част на Бургаския залив. Понестоящем там има стотици постройки. Над 100 и седемдесет души живеят в селището целогодишно. През лятото броят на непрекъснато пребиваващите се усилва неведнъж.
Най-близкият другар на Сталин Илиев в Ченгенето е кметът на рибарското населено място Димитър Янчев – Митко Брадата. Той е остарял далянджия- поминък, който също е бил прочут, само че за жалост на път да остане в далечното минало. Далянът е структура от мрежи, които се слагат в морето на колове или тръби, високи по 17-20 метра. На тях се опъват мрежите. Далянът е обвързван с брега с още една мрежа – така наречената “хавлия ”. Като се движи край брега и мине по “хавлията ” рибата, попада в оборудването и оттова няма излизане, риболовците я вадят и складират в каси в лодките си.
По думите на кмета Янчев, в този момент даляните се стопанисват от богати хора, които ги вземат, с цел да създадат заведения и да притеглят туристи. От брега, туристите следят живописния далян и пърпоренето на рибарските лодки около оборудването. Красивата панорама е съчетана и с пресни и вкусно приготвени рибни ястия в заведението на даляна.
Един от паметните даляни е “Чайка ” край Созопол – там е сниман филмът “Оркестър без име ”. През 1968-ма го е посетил персонално първият космонавт Юрий Гагарин и е засадил там борче, а далянът дълги години носеше неговото име. В непосредственост, лозе преди време имаше първият български космонавт Георги Иванов.
Даляните са живописни и сантиментални места, които скоро ще отидат в музея. Стават все по- малко, споделя Янчев. Едно време на далян се ходело не с ракия или вино, а с самун и яйца. Защото казанът с рибената супа непрестанно врял. Който излезе от морето, пускал прясна риба вътре – с цел да се сготви неповторимо вкусна рибена супа. Яйцата трябвали за застройка, а хлябът – с цел да се разпредели сред членовете на екипажите, които излизали намръзнали от морето и незабавно сядали да изсърбат по една купичка от вълшебната и сгряваща рибена чорба.
“Спари ” и водни кончета на вълни
Според Димитър Явчев, морето към този момент е чисто и даже риби, които от години не са минавали край нашите крайбрежия, са почнали да се появяват. Наскоро Брадата се натъкнал на няколко екземпляра от рибата “спари ”- от дълго време забравена.
“Не бях я виждал най-малко от 15 години. Тя е с железен цвят, към кг ”, споделя кметът на рибарското населено място. Спари е с жълтеникаво-сребърни страни. Гърбът и линиите са маслинено зелени. По-тъмни са петната в основата на гръдните перки и линията към опашката. В Гърция има доста от този тип риба, която става за подготвяне на скара или пържена. У нас тази година, морските оповестяват, че са се натъквали на нея край Балчик и към село Варвара.
Морето е чисто – има доста морски кончета, които имат страхотна популация, нещо, което също към този момент бях не запомнил, изяснява Янчев.
Според него и сътрудниците му, морските учения са гибел за рибата. Бомбите, които трещят под водата я плашат и тя бяга, и трансформира маршрута си за години напред. Освен спарито, и барбунът става доста по-едър, хвалят се рибарите.
От 15 октомври публично за тях стартира есенният сезон. Тепърва ще се види има ли паламуд, няма ли.
Едно време, през 1968- ма, мрежите потъваха от паламуд. Извозваха рибата със самосвали, сеща се Митко Брадата. И тъгува за старите времена.
В даляна рибата се лови по специфичен обичай. При есенния лов на риба, в края на даляна стои непрекъснат дежурен с лодка и разпален фенер. Щом види че рибата влиза, стартира да осветява с фенера брега. Там също има вахта. Дежурният вижда сигнала и буди риболовците. Морските завчас стават и с огромната лодка на даляна, наречена “мауна ” влизат да изтеглят богатия улов.
Исторически миг:
Няма риболовец без прякор
В Ченгене скеле няма риболовец без прякор. Някои си имат по два и по три, а всеки прякор върви с история. Сред риболовците с прякори са Турука, Попчето, Заргана (защото е тъничък и дълъг като зарган), Гошо Терсенето, Гошо Чикагото (бил бежанец в Чикаго), Дънди Крокодила… Сега, напълно неотдавна, на една от дамите в селището и лепнали “Паламудка ”. “Това е исторически миг, първият женски прякор измежду нас ”, смеят се морските. На бай Янко Попчето прякорът му идва от първата му гемия, която се казвала по този начин. Но за него се споделя друга именита история. Бил край Маслен нос с лодката си на лов на риба. И постоянно водел със себе си обичания си пудел. Пуделът посред риболова ненадейно цамбурнал във водата. Бай Янко сякаш спрял лодката, и се хвърлил след него. Лодката обаче траяла да пътува и се отдалечила, а бай Янко останал с пудела си във водата. Добре, че ги забелязал фаропазачът на Маслен нос и ги избавил.
Нарушители
Риболовци от Ямбол и Сливен ловят скрито паламуд
Хора от Ямбол и Сливен с дребни лодки идват вечер и ловят паламуд. Чули са, че есента е паламудена и рибата напряко извира от морето, описаха в Ченгене скеле. В момента на пазара кило паламуд върви по 8 лв.. Цената му взе да пада, поради многото риба. Инспектори на ИАРА обаче са засекли и глобили пришълците, тъй като с такива лодки и без регистрация нямат право да влизат в морето.
Сталин се нервира, когато някой зевзек му запее: “Товарищ Сталин… ”. Още от дребен доста се сърдел на подигравките с името му. Приятелите му обаче намерили излаз – измислили му прякор – “Шопа ”, тъй като, макар че е роден във великотърновското село Кесарево, е прекарал детството си в София.
Макар и да е кръстен на другаря Йосиф Висарионович, както било фешън преди време, Сталин Илиев, е наивник. Колегите му го разказват като трапер и майтапчия. Винаги е в положително въодушевление и разкзва лакърдии. Дошъл да изкара казармата в Бургас, на Капчето, и тук го превзема магията на морето – не си потегля в никакъв случай повече. Сталин е ерген, само че е намерил опрощение, че няма жена до себе си. “Животът на рибаря не е доста тежък. Само една жена ми липсва да ми дудне и да ме тормози. Затова нямам половинка и по тази причина младея ”, споделя с усмивка Сталин.
Повече от всичко Сталин обича морето. Голямата му пристрастеност е плетенето на мрежи. Отначало ги плетял от чист памук, а в този момент освен плете, само че прекроява и снажда “купешки ” мрежи. Кърпи и дупки, само че и кърпенето е тип плетиво, най-сложното – назовава се “меримет ”. Освен Сталин, никой към този момент не владее този метод на плетене, заради което той бе почетен с самостоятелна премия на Министерството на културата за нематериално културно-историческо завещание.
Мрежите, които прекроява, са турски или гръцки, а в последно време и китайски. Последните, въпреки че си имат дефекти – нетрайни и тънки са, късат се елементарно и прегарят от слънцето, са желани, тъй като са евтини. С доста самообладание Сталин прекроява и кърпи, само че не чува закачките на риболовците: “Дойде време Сталин да курдисва китайски мрежи ”. Така се майтапят сътрудниците му, които другояче хранят надълбоко почитание към опитния плетач и риболовец.
Първоначално Сталин се заселил по устието на Ропотамо, само че от Дирекция “Строителен надзор ” съборили колибите на морските край устието, защото били противозаконни. И по този начин след време Сталин пристигнал в рибарското населено място край Бургас Ченгене скеле.
Как от “Шопа ”, Сталин стана “Консултанта ”
Напоследък риболовците назовават Сталин – “Консултанта ”, тъй като почнал да учи младоци да плетат мрежи и да ловят риба. Плащат му в натура: по каса паламуд или друга риба, съгласно сезона. Заради това, че приема да се качи в лодката им и да ги съветва, младите риболовци са му признателни и се надяват и те да усвоят в тънкости тежкия риболовен поминък.
Дали може да изплете мрежа за русалки? На този въпрос Консултанта дава отговор с типичното си възприятие за комизъм, само че и с убеденост: “Мога да изплета всякаква мрежа, стига да ми дадат размерите. ” Рибарите от Ченгенето незабавно стартират да нижат лакърдии за русалките. Преди броени дни техен сътрудник се кълнял, че видял нимфа на Маслен нос. Бил обаче на много ракии.
Над рибарското населено място от време на време надвисва опасността, че ще бъде разрушено. Ченгене скеле, или Цигански залив се намира в южната част на Бургаския залив. Понестоящем там има стотици постройки. Над 100 и седемдесет души живеят в селището целогодишно. През лятото броят на непрекъснато пребиваващите се усилва неведнъж. Най-близкият другар на Сталин Илиев в Ченгенето е кметът на рибарското населено място Димитър Янчев – Митко Брадата. Той е остарял далянджия- поминък, който също е бил прочут, само че за жалост на път да остане в далечното минало. Далянът е структура от мрежи, които се слагат в морето на колове или тръби, високи по 17-20 метра. На тях се опъват мрежите. Далянът е обвързван с брега с още една мрежа – така наречената “хавлия ”. Като се движи край брега и мине по “хавлията ” рибата, попада в оборудването и оттова няма излизане, риболовците я вадят и складират в каси в лодките си.
По думите на кмета Янчев, в този момент даляните се стопанисват от богати хора, които ги вземат, с цел да създадат заведения и да притеглят туристи. От брега, туристите следят живописния далян и пърпоренето на рибарските лодки около оборудването. Красивата панорама е съчетана и с пресни и вкусно приготвени рибни ястия в заведението на даляна.
Един от паметните даляни е “Чайка ” край Созопол – там е сниман филмът “Оркестър без име ”. През 1968-ма го е посетил персонално първият космонавт Юрий Гагарин и е засадил там борче, а далянът дълги години носеше неговото име. В непосредственост, лозе преди време имаше първият български космонавт Георги Иванов.
Даляните са живописни и сантиментални места, които скоро ще отидат в музея. Стават все по- малко, споделя Янчев. Едно време на далян се ходело не с ракия или вино, а с самун и яйца. Защото казанът с рибената супа непрестанно врял. Който излезе от морето, пускал прясна риба вътре – с цел да се сготви неповторимо вкусна рибена супа. Яйцата трябвали за застройка, а хлябът – с цел да се разпредели сред членовете на екипажите, които излизали намръзнали от морето и незабавно сядали да изсърбат по една купичка от вълшебната и сгряваща рибена чорба.
“Спари ” и водни кончета на вълни
Според Димитър Явчев, морето към този момент е чисто и даже риби, които от години не са минавали край нашите крайбрежия, са почнали да се появяват. Наскоро Брадата се натъкнал на няколко екземпляра от рибата “спари ”- от дълго време забравена.
“Не бях я виждал най-малко от 15 години. Тя е с железен цвят, към кг ”, споделя кметът на рибарското населено място. Спари е с жълтеникаво-сребърни страни. Гърбът и линиите са маслинено зелени. По-тъмни са петната в основата на гръдните перки и линията към опашката. В Гърция има доста от този тип риба, която става за подготвяне на скара или пържена. У нас тази година, морските оповестяват, че са се натъквали на нея край Балчик и към село Варвара.
Морето е чисто – има доста морски кончета, които имат страхотна популация, нещо, което също към този момент бях не запомнил, изяснява Янчев.
Според него и сътрудниците му, морските учения са гибел за рибата. Бомбите, които трещят под водата я плашат и тя бяга, и трансформира маршрута си за години напред. Освен спарито, и барбунът става доста по-едър, хвалят се рибарите.
От 15 октомври публично за тях стартира есенният сезон. Тепърва ще се види има ли паламуд, няма ли.
Едно време, през 1968- ма, мрежите потъваха от паламуд. Извозваха рибата със самосвали, сеща се Митко Брадата. И тъгува за старите времена.
В даляна рибата се лови по специфичен обичай. При есенния лов на риба, в края на даляна стои непрекъснат дежурен с лодка и разпален фенер. Щом види че рибата влиза, стартира да осветява с фенера брега. Там също има вахта. Дежурният вижда сигнала и буди риболовците. Морските завчас стават и с огромната лодка на даляна, наречена “мауна ” влизат да изтеглят богатия улов.
Исторически миг:
Няма риболовец без прякор
В Ченгене скеле няма риболовец без прякор. Някои си имат по два и по три, а всеки прякор върви с история. Сред риболовците с прякори са Турука, Попчето, Заргана (защото е тъничък и дълъг като зарган), Гошо Терсенето, Гошо Чикагото (бил бежанец в Чикаго), Дънди Крокодила… Сега, напълно неотдавна, на една от дамите в селището и лепнали “Паламудка ”. “Това е исторически миг, първият женски прякор измежду нас ”, смеят се морските. На бай Янко Попчето прякорът му идва от първата му гемия, която се казвала по този начин. Но за него се споделя друга именита история. Бил край Маслен нос с лодката си на лов на риба. И постоянно водел със себе си обичания си пудел. Пуделът посред риболова ненадейно цамбурнал във водата. Бай Янко сякаш спрял лодката, и се хвърлил след него. Лодката обаче траяла да пътува и се отдалечила, а бай Янко останал с пудела си във водата. Добре, че ги забелязал фаропазачът на Маслен нос и ги избавил.
Нарушители
Риболовци от Ямбол и Сливен ловят скрито паламуд
Хора от Ямбол и Сливен с дребни лодки идват вечер и ловят паламуд. Чули са, че есента е паламудена и рибата напряко извира от морето, описаха в Ченгене скеле. В момента на пазара кило паламуд върви по 8 лв.. Цената му взе да пада, поради многото риба. Инспектори на ИАРА обаче са засекли и глобили пришълците, тъй като с такива лодки и без регистрация нямат право да влизат в морето.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ