Пленумът на ВСС решава за „тримата големи“ в съдебната система
Пленумът на Висш съдебен съвет взема решение дали Сарафов остава основен прокурор
Пленумът на Висшия правосъден съвет се събира през днешния ден, с цел да реши дали да насочи искане до Народното събрание за достоверно пояснение на противоречиви текстове от Закона за правосъдната власт. Въпросът визира статута на изпълняващите функционалностите основен прокурор и ръководители на висшите съдилища, известни като " тримата огромни " в правосъдната система. Заседанието е свикано от правосъдния министър Георги Георгиев.
В центъра на разногласието е текстът от член 173, алинея 15 от Закона за правосъдната власт, който лимитира мандата на изпълняващите функционалности до най-много шест месеца. Промяната в закона влезе в действие на 21 януари 2025 година, само че двете колегии на Висш съдебен съвет я поясняват по друг метод.
Прокурорската гилдия застава зад Сарафов
Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет смята, че новото ограничаване не се отнася за изпълняващия функционалностите основен прокурорБорислав Сарафов. Аргументът на прокурорите е, че Сарафов е определен на краткотрайния пост преди влизането в действие на смяната в закона. Според тях законът няма назад деяние и заради това не важи за към този момент определените изпълняващи функционалности.
Това мнение на практика значи, че Сарафов може да продължи да извършва функционалностите на основен прокурор без ограничаване във времето, до момента в който не бъде определен постоянен началник на държавното обвиняване.
Съдийската гилдия взе друго решение
Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет обаче одобри противоположна интерпретация на същия текст. Според съдиите новото ограничаване важи и за заварените случаи, в това число за ръководителя на Върховния административен съд Георги Чолаков.
Именно заради тази интерпретация при започване на седмицата Съдийската гилдия избра Мариника Чернева за нов изпълняващ функционалностите ръководител на Върховен административен съд. Чернева е заместник-председател на съда и получи единомислеща поддръжка от колегията. Георги Чолаков, чийто седемгодишен мандат изтече през ноември 2024 година, беше назначен за редови арбитър във Върховен административен съд.
Министърът желае общо решение
Правосъдният министър Георги Георгиев съобщи, че двете колегии би трябвало да вземат общо решение по проблема. Той включи въпроса в дневния ред на днешното съвещание на Пленума, с цел да се реализира изясненост по отношение на приложението на противоречивия текст.
Според Георгиев другите тълкувания основават правна неустановеност в правосъдната система. Автентичното пояснение от страна на Народното събрание би могло да позволи разногласието дефинитивно, като законодателят уточни тъкмо какво е имал поради с смяната в закона.
Предистория на разногласието
Текстът, който в този момент е обект на спор, беше признат от Народното събрание като част от пакет промени в Закона за правосъдната власт през януари 2025 година Основната цел на измененията беше да се приключи почналата процедура за избор на основен прокурор, в която Борислав Сарафов беше единствен претендент.
Тогава депутатите гласоподаваха още две значими промени - почналите процедури за избор на " тримата огромни " се приключват, а изпълняващият функционалности не може да заема поста повече от шест месеца. Точно вторият текст се трансформира в главен предмет на спор сред колегиите на Висш съдебен съвет.
Процедурата за избор на основен прокурор беше открита на 22 юни 2023 година, след освобождението на Иван Гешев. През октомври 2024 година трима членове на Прокурорската гилдия предложиха Борислав Сарафов за обвинител номер едно, само че след измененията в закона процедурата беше публично прекъсната на 23 януари 2025 година
Какво следва
Днешното съвещание на Пленума на Висш съдебен съвет би трябвало да реши дали да се обърне към Народното събрание с искане за достоверно пояснение. Ако висшите магистрати гласоподават позитивно, въпросът ще бъде импортиран в Народното събрание.
Автентичното пояснение от страна на законодателя е обвързващо и би поставило завършек на спорните тълкования. Това не е първи път, когато Висш съдебен съвет прави такова искане - съветът е отправял сходни запитвания към Народното събрание още през 2017 година, само че до момента няма решение по тях.
Според адвокати актуалната обстановка основава сериозен разлом в правосъдната система. Различните позиции сред Прокурорската и Съдийската колегии, както и вътрешните разделения измежду самите магистрати, затрудняват намирането на консенсус.
За изхода от обстановката ще бъде значимо и по какъв начин ще гласоподават членовете на Пленума. Ако се стигне до достоверно пояснение от Народното събрание, това може да отнеме седмици или даже месеци, през които правната неустановеност ще продължи.
Пленумът на Висшия правосъден съвет се събира през днешния ден, с цел да реши дали да насочи искане до Народното събрание за достоверно пояснение на противоречиви текстове от Закона за правосъдната власт. Въпросът визира статута на изпълняващите функционалностите основен прокурор и ръководители на висшите съдилища, известни като " тримата огромни " в правосъдната система. Заседанието е свикано от правосъдния министър Георги Георгиев.
В центъра на разногласието е текстът от член 173, алинея 15 от Закона за правосъдната власт, който лимитира мандата на изпълняващите функционалности до най-много шест месеца. Промяната в закона влезе в действие на 21 януари 2025 година, само че двете колегии на Висш съдебен съвет я поясняват по друг метод.
Прокурорската гилдия застава зад Сарафов
Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет смята, че новото ограничаване не се отнася за изпълняващия функционалностите основен прокурорБорислав Сарафов. Аргументът на прокурорите е, че Сарафов е определен на краткотрайния пост преди влизането в действие на смяната в закона. Според тях законът няма назад деяние и заради това не важи за към този момент определените изпълняващи функционалности.
Това мнение на практика значи, че Сарафов може да продължи да извършва функционалностите на основен прокурор без ограничаване във времето, до момента в който не бъде определен постоянен началник на държавното обвиняване.
Съдийската гилдия взе друго решение
Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет обаче одобри противоположна интерпретация на същия текст. Според съдиите новото ограничаване важи и за заварените случаи, в това число за ръководителя на Върховния административен съд Георги Чолаков.
Именно заради тази интерпретация при започване на седмицата Съдийската гилдия избра Мариника Чернева за нов изпълняващ функционалностите ръководител на Върховен административен съд. Чернева е заместник-председател на съда и получи единомислеща поддръжка от колегията. Георги Чолаков, чийто седемгодишен мандат изтече през ноември 2024 година, беше назначен за редови арбитър във Върховен административен съд.
Министърът желае общо решение
Правосъдният министър Георги Георгиев съобщи, че двете колегии би трябвало да вземат общо решение по проблема. Той включи въпроса в дневния ред на днешното съвещание на Пленума, с цел да се реализира изясненост по отношение на приложението на противоречивия текст.
Според Георгиев другите тълкувания основават правна неустановеност в правосъдната система. Автентичното пояснение от страна на Народното събрание би могло да позволи разногласието дефинитивно, като законодателят уточни тъкмо какво е имал поради с смяната в закона.
Предистория на разногласието
Текстът, който в този момент е обект на спор, беше признат от Народното събрание като част от пакет промени в Закона за правосъдната власт през януари 2025 година Основната цел на измененията беше да се приключи почналата процедура за избор на основен прокурор, в която Борислав Сарафов беше единствен претендент.
Тогава депутатите гласоподаваха още две значими промени - почналите процедури за избор на " тримата огромни " се приключват, а изпълняващият функционалности не може да заема поста повече от шест месеца. Точно вторият текст се трансформира в главен предмет на спор сред колегиите на Висш съдебен съвет.
Процедурата за избор на основен прокурор беше открита на 22 юни 2023 година, след освобождението на Иван Гешев. През октомври 2024 година трима членове на Прокурорската гилдия предложиха Борислав Сарафов за обвинител номер едно, само че след измененията в закона процедурата беше публично прекъсната на 23 януари 2025 година
Какво следва
Днешното съвещание на Пленума на Висш съдебен съвет би трябвало да реши дали да се обърне към Народното събрание с искане за достоверно пояснение. Ако висшите магистрати гласоподават позитивно, въпросът ще бъде импортиран в Народното събрание.
Автентичното пояснение от страна на законодателя е обвързващо и би поставило завършек на спорните тълкования. Това не е първи път, когато Висш съдебен съвет прави такова искане - съветът е отправял сходни запитвания към Народното събрание още през 2017 година, само че до момента няма решение по тях.
Според адвокати актуалната обстановка основава сериозен разлом в правосъдната система. Различните позиции сред Прокурорската и Съдийската колегии, както и вътрешните разделения измежду самите магистрати, затрудняват намирането на консенсус.
За изхода от обстановката ще бъде значимо и по какъв начин ще гласоподават членовете на Пленума. Ако се стигне до достоверно пояснение от Народното събрание, това може да отнеме седмици или даже месеци, през които правната неустановеност ще продължи.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ