Върховният съд атакува пред КС извънредните съдилища за борба с корупцията
Пленумът на Върховния касационен съд взе решение да нападна пред Конституционния съд (КС) решението на ръководещите да основат специфични съдилища за битка с корупцията по върховете на властта.
С последните огромни промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) бе признато, че делата за корупция по високите етажи на властта се трансферират от Софийския градски съд в профилираните съдилища. Това е концепция, която ГЕРБ опита да прокара преди шест години. Тогава имаше огромна опозиция от обществото и правната общественост и ръководещите се отхвърлиха. Най-големият покровител за тази концепция бе тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов.
Проблемът е, че вкарването на делата против избрана категория лица в обособен съд значи, че се основава особено съдилище, а не профилирано такова. А това е неразрешено категорично от конституцията. Наред с това в петък ръководещите гласоподаваха и изключителни заплати за профилираните магистрати. Те ще получават до шест заплати повече на година от своите сътрудници от общите съдилища.
С измененията в Наказателно-процесуален кодекс ръководещите взеха решение, че това не е задоволителна смяна на разпоредбите и одобриха знаковите каузи против корупция и проведената престъпност да се гледат и по изключителни правила.
Максималният период за задържането в ареста ще е до 2 години по делата за тежки умишлени закононарушения, подсъдни на спецсъда, до момента в който за останалите съдилища той е година и половина. За обвинените за тежки умишлени закононарушения, които се санкционират с по-малко от 15 години затвор - карцерът продължава най-вече 8 месеца. Във всички останали случаи оптималната дълготрайност на задържането ще е 2 месеца.
Освен това следствията по каузи за корупция ще имат по-дълъг период от нормалното - една година, вместо два месеца.
Комисията одобри на второ четене и въвеждането на наложително разпоредително съвещание, на което да се преклудира опцията за връщане на делото на прокуратурата поради позволени процесуални нарушавания на досъдебната фаза.
Решението на висшите съдии да нападат пред Конституционния съд измененията в Наказателно-процесуален кодекс основава забавен проблем. През 2011 година един от първите, които се опълчиха на концепцията за прехвърлянето на делата в спецсъдилищата, бе тогавашният основен прокурор Борис Велчев, който в този момент е ръководител на Конституционния съд.
" Ако този съд (спецсъда) бъде претрупан и с спомагателни упования да противодейства на корупционно държание, се размива тази първична концепция за специализация и нуждата от профилиране на съдиите и това е несвоевременно ", сподели тогава Велчев.
Извън офанзивата по Наказателно-процесуален кодекс, Пленумът на Върховен касационен съд избра арбитър Светла Димитрова за зам.-председател на съда и ръководител на неговата Гражданска гилдия. Досега тази позиция се заемаше от Красимир Влахов, само че шефът на Върховен касационен съд Лозан Панов му изиска оставката. Влахов отхвърли да си я подаде с аргумента, че той е определен от сътрудниците си и единствено те могат да решат кой да заеме тази позиция.
С последните огромни промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) бе признато, че делата за корупция по високите етажи на властта се трансферират от Софийския градски съд в профилираните съдилища. Това е концепция, която ГЕРБ опита да прокара преди шест години. Тогава имаше огромна опозиция от обществото и правната общественост и ръководещите се отхвърлиха. Най-големият покровител за тази концепция бе тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов.
Проблемът е, че вкарването на делата против избрана категория лица в обособен съд значи, че се основава особено съдилище, а не профилирано такова. А това е неразрешено категорично от конституцията. Наред с това в петък ръководещите гласоподаваха и изключителни заплати за профилираните магистрати. Те ще получават до шест заплати повече на година от своите сътрудници от общите съдилища.
С измененията в Наказателно-процесуален кодекс ръководещите взеха решение, че това не е задоволителна смяна на разпоредбите и одобриха знаковите каузи против корупция и проведената престъпност да се гледат и по изключителни правила.
Максималният период за задържането в ареста ще е до 2 години по делата за тежки умишлени закононарушения, подсъдни на спецсъда, до момента в който за останалите съдилища той е година и половина. За обвинените за тежки умишлени закононарушения, които се санкционират с по-малко от 15 години затвор - карцерът продължава най-вече 8 месеца. Във всички останали случаи оптималната дълготрайност на задържането ще е 2 месеца.
Освен това следствията по каузи за корупция ще имат по-дълъг период от нормалното - една година, вместо два месеца.
Комисията одобри на второ четене и въвеждането на наложително разпоредително съвещание, на което да се преклудира опцията за връщане на делото на прокуратурата поради позволени процесуални нарушавания на досъдебната фаза.
Решението на висшите съдии да нападат пред Конституционния съд измененията в Наказателно-процесуален кодекс основава забавен проблем. През 2011 година един от първите, които се опълчиха на концепцията за прехвърлянето на делата в спецсъдилищата, бе тогавашният основен прокурор Борис Велчев, който в този момент е ръководител на Конституционния съд.
" Ако този съд (спецсъда) бъде претрупан и с спомагателни упования да противодейства на корупционно държание, се размива тази първична концепция за специализация и нуждата от профилиране на съдиите и това е несвоевременно ", сподели тогава Велчев.
Извън офанзивата по Наказателно-процесуален кодекс, Пленумът на Върховен касационен съд избра арбитър Светла Димитрова за зам.-председател на съда и ръководител на неговата Гражданска гилдия. Досега тази позиция се заемаше от Красимир Влахов, само че шефът на Върховен касационен съд Лозан Панов му изиска оставката. Влахов отхвърли да си я подаде с аргумента, че той е определен от сътрудниците си и единствено те могат да решат кой да заеме тази позиция.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ