Силвия Петкова сама на сцената – приятнострашно е!
Пленителната Силвия Петкова към този момент е измежду тези отдадени артисти, стигнали до заветния върховен пилотаж на сцената – играла е Шекспир, в този момент играе в моноспектакъл. И в случай че присъединяване й в „ Напразни старания на любовта “ в репертоара на спектакъл „ София “ е част от предишното, въпреки и славно, то „ В региона на сърцето “ от Яна Борисова е същинското артистично настояще на Силвия. Героинята в тази сантиментална комедия – Мона, е уловена в мига, в който получава покана за празненство за рожден ден от мъжа, изоставил я след тригодишна връзка на приливи и отливи. Само до нея ли е отправено известието, или до всичките му телефонни контакти? Да отиде или да не отиде? И в случай че отиде, по какъв начин да се държи?... Мона/Силвия с обезоръжаваща непрестореност опитва тоалети, разрушава коктейли, връща се към особеностите на мъжкото и женското държание първоначално, в продължението и в края на сантименталните връзки. Тя е и мощна, и уязвима, сърцето й вибрира като треперушка в лутането сред страха и предизвикването, а думите й рисуват словесната кардиограма зад крилатата фраза „ Още мога да се надявам, само че към този момент мога и да се отчая “… Каква новина ще й донесе финалното известие за вечерта?... Първата опция да разберете е на 12 май в столичния „ Theatro оттук канала “, а на 27 май – и във Варна.
След четирите изиграни дотук представления, какво е чувството да си сама на сцената? Силвия дава отговор без да се замисли, цитирайки заглавието на една от паметните пиеси на Борисова: приятнострашно! „ Бях доста сюрпризирана, когато тя ме предложения за този план. Изуми ме, че го е основала особено за мен. Не съм си представяла, че преди 50 бих направила сходна крачка, само че си споделих, че такава опция каца на рамото единствено един път. И ще бъде извънредно жалко от моя страна, в случай че не се метна и не опитам. После ще скърбя цялостен живот. Така че страх-не боязън, ето, към този момент е реалност “, споделя актрисата. И пожелава дългоденствие на моноспектакъла, с цел да може да го обогатява непрестанно с нови търсения и с насъбран с годините житейски опит.
„ В региона на сърцето “ не е биографичен текст, само че е скроен по нейните душевни ограничения. Яна Борисова очевидно ги е решила тъкмо, още когато преди две години кани Силвия да стане част от екипа на поредицата й авторски спектакли „ За любовта… “, в които поле за изява получават единствено някои от най-интересните и оборотни родни артисти. „ Вероятно през това време съм направила положително усещане и тя харесва по какъв начин сервирам нейните текстове. Така си го изяснявам аз, това е моята версия. Не съм я питала „ Защо избра мен? “ –
прекомерно съм скромна и срамежлива
за сходни въпроси и, да, самовлюбеността не е линия на моя темперамент “, споделя не без самоирония Силвия Петкова и прибавя: „ Направила го е, аз съм приела и имам вяра, че това наше създание стана доста откровено, прочувствено, смешно, трагично и общовалидно – без значение на пол и ЕГН, на всеки се е случвало… “. Логиката допуска, че и на нея също, само че актрисата отхвърля героинята да й е чак толкоз близка. „ Честно казано, на мен чак такива неща не са ми минавали през главата, когато съм страдала от несподелено влюбване. А и като цяло не съм страдала от несподелени влюбвания, тъй като мен мъжете просто ме обожават, ха-ха-ха “, отбелязва красивата Силвия с несвой глас, с цел да стане незабавно пределно ясно, че се майтапи. „ Най-любопитното е, че от две близки мои приятелки получих две радикално разнообразни противоположни връзки. Едната сподели, че нито за момент не е „ видяла “ Силвия на сцената, а другата – че все едно гледа Силвия в живота. За мен звучат като безусловно необикновен комплимент и двете “, безапелационна е тя.
Петкова има предизвикателни от актьорска позиция задания и в „ За любовта… “. Яна Борисова сменя монолозите за всеки театър от плана и всеки от участниците се приготвя както самичък реши, което развива разнообразни глъбини от актьорската природа, счита Силвия. За нея процесът е доста забавен и с сътрудниците й са му толкоз отдадени, че вършат на драго сърце по 4-часови подготовки преди зрелище. „ То е някакво прочувствено влакче. Когато отидох да виждам като фен преди първото ми присъединяване,
толкоз ревах, толкоз се смях
Трептеше ми душата от ентусиазъм и наслада, че ми се дава да върша с толкоз стойностни актьори нещо толкоз стойностно, а не пошли смешки… “, напомня си тя.
„ За любовта… “ е толкоз вълнуващо прекарване за Силвия Петкова не на последно място и заради обстоятелството, че това е единственото заглавие, в което понастоящем огромната Цветана Манева може да бъде забелязана на сцена. „ Цветана Манева да е до теб, да наблюдаваш нейните страсти, да ставаш очевидец на реакцията на феновете, даже единствено когато тя се появи в салона, пък камо ли като излезе на поклона – тогава изпитваш същинско поклонение и екстаз. Защото тя е центърът на спектакъла, той е изработен за нея, тя е нашата кралица там. Великите като нея не останаха доста “, благоговее Петкова.
Цветана Манева идва на нейна подготовка за моноспектакъла и Силвия назовава този ден „ най-красивия в живота си “. На финала примата дискретно бърше сълзи, доверявайки: „ Мразя някой да ме разплаква. Отдавна не ми се беше случвало… “, което за младата й колежка е голяма чест. Що се отнася обаче до нея самата, тя не приключва „ В региона на сърцето “ разциврена: тъй като има вяра в правилото, че сълзите са за феновете в залата, а не за артистите на сцената.
От четири години Силвия е актриса на свободна процедура. От съвсем десетилетие в трупата на спектакъл „ София “ в този момент са й останали мемоари за срещи с отлични режисьори, няколко скъпи другарства – с Невена Калудова, с Мила Банчева, с Лилия Маравиля и единствено едно заглавие за доиграване – „ Тирамису “. Ала спектакълът въобще не е „ изтощен “, в противен случай – към момента има тръпка и за актрисите в него, и за публиката, която срещат из страната. За всяко последващо зрелище режисьорът Николай Поляков дава нови насоки, измисля нови хрумвания. И макар че
„ Тирамису “ към този момент 13 сезона подслажда феновете
билети мъчно се намират. Петкова доста си обича героинята в пиесата на Йоана Овшанко – скромната и набожна счетоводителка.
Силвия и Невена Калудова са един до друг в „ Пролетно свещенодействие “ по Крис Грийнхалч в Театър 199 за любовната сага на Коко Шанел и Игор Стравински, а с Лилия Маравиля в „ АртВент “ вършат възторг в „ Съседите от горната страна “ от испанеца Сеск Гай благодарение на театралните си съпрузи Иван Бърнев и Емил Марков. Комедията приказва без задръжки за фамилната рутина, за брачния секс и опциите за освежаването му с дръзки ходове, а Петкова е уверена, че екипът показва тематиките табу интелигентно и с добър усет. Двете двойки застъпват две разнообразни гледни точки за интимните връзки и всеки клиент би могъл да открие персонажа, който го въплъщава. „ Искам да се въодушевявам и да въодушевявам. Целта ми е да върша смислени и стойностни неща. Да бъда на сцена, с цел да се лигавя, не ме блазни по никакъв метод. Не за това упражнявам специалността “, споделя възпитаничката на проф. Здравко Митков.
Въпреки силата на превъплъщението, и на сцената, и на екрана – във кино лентата „ Лов на дребни хищници “ или в сериалите „ Под прикритие “ и „ Пътят на достойнството “, където не на всички места героините са праволинейни, на актрисата зад тях някак си й проличава какъв брой добър човек е. Всъщност в никакъв случай до момента не й е бил поверяван чисто негативен персонаж, а доста й се играе някоя Злодеида… „ Не ми дават и това доста ме мъчи.
Ама на тия кравешки очи дават ли такива функции?!
" Не! ", отново се майтапи Силвия. И прецизира, че сега е в развой на безспорна промяна, ето за какво скоро, като напълно се трансформира в зряла жена, може да се допусна, че и тези функции ще дойдат.
Трансформацията си актрисата отдава на ЕГН-то и на насъбраните във времето разочарования от сътрудници. Не е загадка, че и двете й обществено известни съдбовни връзки – с артиста Калин Врачански и с режисьора Зоран Петровски, приключиха с раздели. Около нея и сега има ухажори, само че никой не е съумял да я уцели в региона на сърцето и тя твърди, че не се усеща подготвена да обича още веднъж и да се довери: " На този стадий още си церя раните. Но не скърбя за нищо – аз съм била откровена, дала съм си сърцето и душата, не бих трансформирала нищо от пътя си, почтено казано ". Пътят на честта…
Ценните уроци от тези любовни крушения й дават опцията да се завърне към себе си, да проучва за какво се е трансформирала и по какъв начин, да реализира умиротворяване. " Осъзнах, че цялостен живот пребивавам за другите – те да са добре, а за себе си по този начин и не се погрижих. Очевидно няма кой да го направи с изключение на мен ", с доза мъка регистрира Силвия. Но ни минимум не се предава: " Искам да си отгледам детето почтено, да му осигуря каквото е належащо – както на него, по този начин и на себе си. Затова и попаднах в битовизмите, с които множеството хора се борят – заеми, жилища, ремонти… Но му се вижда краят. Само си бленувам да съм здрава, с цел да мога да работя и да се оправя с всичко ".
Както и да се развиват сантименталните й връзки, едно е несъмнено – синът на Силвия Сива Петровски
ще бъде постоянно мъжът на живота й
" Толкова се веселя, че си го имам. Той е прелестен, супер положителни другари сме. Много се любуваме на времето си дружно. Понеже общо-взето и двамата не сме от най-приказливите, от време на време нямаме потребност да си споделяме каквото и да е. Или просто: Обичам те, мамче. И аз те обичам, щурчо! Добре ли си? Добре съм. Напълно задоволително ни е… ", изповядва Силвия Петкова за 8-годишния Сива. И когато приказва за него, се усмихва необятно, тъй че на езика й блества сребърен пиърсинг. Като тийнейджърка Силвия взема решение, че е суперготин и до ден сегашен си го носи. Сега е в очакване пролетното слънце да й върне луничките – различен грим съвсем не й би трябвало.
След четирите изиграни дотук представления, какво е чувството да си сама на сцената? Силвия дава отговор без да се замисли, цитирайки заглавието на една от паметните пиеси на Борисова: приятнострашно! „ Бях доста сюрпризирана, когато тя ме предложения за този план. Изуми ме, че го е основала особено за мен. Не съм си представяла, че преди 50 бих направила сходна крачка, само че си споделих, че такава опция каца на рамото единствено един път. И ще бъде извънредно жалко от моя страна, в случай че не се метна и не опитам. После ще скърбя цялостен живот. Така че страх-не боязън, ето, към този момент е реалност “, споделя актрисата. И пожелава дългоденствие на моноспектакъла, с цел да може да го обогатява непрестанно с нови търсения и с насъбран с годините житейски опит.
„ В региона на сърцето “ не е биографичен текст, само че е скроен по нейните душевни ограничения. Яна Борисова очевидно ги е решила тъкмо, още когато преди две години кани Силвия да стане част от екипа на поредицата й авторски спектакли „ За любовта… “, в които поле за изява получават единствено някои от най-интересните и оборотни родни артисти. „ Вероятно през това време съм направила положително усещане и тя харесва по какъв начин сервирам нейните текстове. Така си го изяснявам аз, това е моята версия. Не съм я питала „ Защо избра мен? “ –
прекомерно съм скромна и срамежлива
за сходни въпроси и, да, самовлюбеността не е линия на моя темперамент “, споделя не без самоирония Силвия Петкова и прибавя: „ Направила го е, аз съм приела и имам вяра, че това наше създание стана доста откровено, прочувствено, смешно, трагично и общовалидно – без значение на пол и ЕГН, на всеки се е случвало… “. Логиката допуска, че и на нея също, само че актрисата отхвърля героинята да й е чак толкоз близка. „ Честно казано, на мен чак такива неща не са ми минавали през главата, когато съм страдала от несподелено влюбване. А и като цяло не съм страдала от несподелени влюбвания, тъй като мен мъжете просто ме обожават, ха-ха-ха “, отбелязва красивата Силвия с несвой глас, с цел да стане незабавно пределно ясно, че се майтапи. „ Най-любопитното е, че от две близки мои приятелки получих две радикално разнообразни противоположни връзки. Едната сподели, че нито за момент не е „ видяла “ Силвия на сцената, а другата – че все едно гледа Силвия в живота. За мен звучат като безусловно необикновен комплимент и двете “, безапелационна е тя.
Петкова има предизвикателни от актьорска позиция задания и в „ За любовта… “. Яна Борисова сменя монолозите за всеки театър от плана и всеки от участниците се приготвя както самичък реши, което развива разнообразни глъбини от актьорската природа, счита Силвия. За нея процесът е доста забавен и с сътрудниците й са му толкоз отдадени, че вършат на драго сърце по 4-часови подготовки преди зрелище. „ То е някакво прочувствено влакче. Когато отидох да виждам като фен преди първото ми присъединяване,
толкоз ревах, толкоз се смях
Трептеше ми душата от ентусиазъм и наслада, че ми се дава да върша с толкоз стойностни актьори нещо толкоз стойностно, а не пошли смешки… “, напомня си тя.
„ За любовта… “ е толкоз вълнуващо прекарване за Силвия Петкова не на последно място и заради обстоятелството, че това е единственото заглавие, в което понастоящем огромната Цветана Манева може да бъде забелязана на сцена. „ Цветана Манева да е до теб, да наблюдаваш нейните страсти, да ставаш очевидец на реакцията на феновете, даже единствено когато тя се появи в салона, пък камо ли като излезе на поклона – тогава изпитваш същинско поклонение и екстаз. Защото тя е центърът на спектакъла, той е изработен за нея, тя е нашата кралица там. Великите като нея не останаха доста “, благоговее Петкова.
Цветана Манева идва на нейна подготовка за моноспектакъла и Силвия назовава този ден „ най-красивия в живота си “. На финала примата дискретно бърше сълзи, доверявайки: „ Мразя някой да ме разплаква. Отдавна не ми се беше случвало… “, което за младата й колежка е голяма чест. Що се отнася обаче до нея самата, тя не приключва „ В региона на сърцето “ разциврена: тъй като има вяра в правилото, че сълзите са за феновете в залата, а не за артистите на сцената.
От четири години Силвия е актриса на свободна процедура. От съвсем десетилетие в трупата на спектакъл „ София “ в този момент са й останали мемоари за срещи с отлични режисьори, няколко скъпи другарства – с Невена Калудова, с Мила Банчева, с Лилия Маравиля и единствено едно заглавие за доиграване – „ Тирамису “. Ала спектакълът въобще не е „ изтощен “, в противен случай – към момента има тръпка и за актрисите в него, и за публиката, която срещат из страната. За всяко последващо зрелище режисьорът Николай Поляков дава нови насоки, измисля нови хрумвания. И макар че
„ Тирамису “ към този момент 13 сезона подслажда феновете
билети мъчно се намират. Петкова доста си обича героинята в пиесата на Йоана Овшанко – скромната и набожна счетоводителка.
Силвия и Невена Калудова са един до друг в „ Пролетно свещенодействие “ по Крис Грийнхалч в Театър 199 за любовната сага на Коко Шанел и Игор Стравински, а с Лилия Маравиля в „ АртВент “ вършат възторг в „ Съседите от горната страна “ от испанеца Сеск Гай благодарение на театралните си съпрузи Иван Бърнев и Емил Марков. Комедията приказва без задръжки за фамилната рутина, за брачния секс и опциите за освежаването му с дръзки ходове, а Петкова е уверена, че екипът показва тематиките табу интелигентно и с добър усет. Двете двойки застъпват две разнообразни гледни точки за интимните връзки и всеки клиент би могъл да открие персонажа, който го въплъщава. „ Искам да се въодушевявам и да въодушевявам. Целта ми е да върша смислени и стойностни неща. Да бъда на сцена, с цел да се лигавя, не ме блазни по никакъв метод. Не за това упражнявам специалността “, споделя възпитаничката на проф. Здравко Митков.
Въпреки силата на превъплъщението, и на сцената, и на екрана – във кино лентата „ Лов на дребни хищници “ или в сериалите „ Под прикритие “ и „ Пътят на достойнството “, където не на всички места героините са праволинейни, на актрисата зад тях някак си й проличава какъв брой добър човек е. Всъщност в никакъв случай до момента не й е бил поверяван чисто негативен персонаж, а доста й се играе някоя Злодеида… „ Не ми дават и това доста ме мъчи.
Ама на тия кравешки очи дават ли такива функции?!
" Не! ", отново се майтапи Силвия. И прецизира, че сега е в развой на безспорна промяна, ето за какво скоро, като напълно се трансформира в зряла жена, може да се допусна, че и тези функции ще дойдат.
Трансформацията си актрисата отдава на ЕГН-то и на насъбраните във времето разочарования от сътрудници. Не е загадка, че и двете й обществено известни съдбовни връзки – с артиста Калин Врачански и с режисьора Зоран Петровски, приключиха с раздели. Около нея и сега има ухажори, само че никой не е съумял да я уцели в региона на сърцето и тя твърди, че не се усеща подготвена да обича още веднъж и да се довери: " На този стадий още си церя раните. Но не скърбя за нищо – аз съм била откровена, дала съм си сърцето и душата, не бих трансформирала нищо от пътя си, почтено казано ". Пътят на честта…
Ценните уроци от тези любовни крушения й дават опцията да се завърне към себе си, да проучва за какво се е трансформирала и по какъв начин, да реализира умиротворяване. " Осъзнах, че цялостен живот пребивавам за другите – те да са добре, а за себе си по този начин и не се погрижих. Очевидно няма кой да го направи с изключение на мен ", с доза мъка регистрира Силвия. Но ни минимум не се предава: " Искам да си отгледам детето почтено, да му осигуря каквото е належащо – както на него, по този начин и на себе си. Затова и попаднах в битовизмите, с които множеството хора се борят – заеми, жилища, ремонти… Но му се вижда краят. Само си бленувам да съм здрава, с цел да мога да работя и да се оправя с всичко ".
Както и да се развиват сантименталните й връзки, едно е несъмнено – синът на Силвия Сива Петровски
ще бъде постоянно мъжът на живота й
" Толкова се веселя, че си го имам. Той е прелестен, супер положителни другари сме. Много се любуваме на времето си дружно. Понеже общо-взето и двамата не сме от най-приказливите, от време на време нямаме потребност да си споделяме каквото и да е. Или просто: Обичам те, мамче. И аз те обичам, щурчо! Добре ли си? Добре съм. Напълно задоволително ни е… ", изповядва Силвия Петкова за 8-годишния Сива. И когато приказва за него, се усмихва необятно, тъй че на езика й блества сребърен пиърсинг. Като тийнейджърка Силвия взема решение, че е суперготин и до ден сегашен си го носи. Сега е в очакване пролетното слънце да й върне луничките – различен грим съвсем не й би трябвало.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ