Племенницата на Чудомир направи ценно дарение
Племенницата на Чудомир Лилия Димитрова, която е държавник и създател от Казанлък, подари на Художествена изложба " Петко Чурчулиев " в Димитровград гипсови отливки за монументи, релефи и литература от ателието в родната къща на скулптора Димитър Копчев от село Ръжена.
В допълнение към това, Бончо Иванов – ваятел керамик, подари на галерията направен от него керамичен портрет на Димитър Копчев.
Димитър Копчев е роден в казанлъшкото село Ръжена през 1921 година Завършва Художествената академия в София, където поддържа връзка с известни български интелектуалци, като Ненко Балкански, Дечко Узунов, Иван Башев, Веселин Ханчев, Николай Райнов, Илия Бешков.
През 1952 година е назначен след конкурс като ваятел в операта в София. През 1955 година Димитър Копчев отпътува за Димитровград. Възложено му е да направи монумент на Никола Йонков Вапцаров за първия юношески парк, носещ неговото име. Тук още с идването си се среща с Пеньо Пенев. От този миг нататък двамата са неразделни.
На Копчев му е обещано ателие в „ Младежкия дом ” и той стартира работа върху скулптурата на Вапцаров. Пеньо Пенев всеки ден се отбива в това ателие и до момента в който Копчев работи Пеньо чете своите стихове. Заедно разискват поезията и скулптурата, споделят житейските неволи, фамилни неразбории или наслади. Димитър Копчев споделя и последната вечер с Пеньо Пенев преди гибелта му.
Освен паметника на Вапцаров, дело на Копчев са още бюста на Пеньо Пенев в Димитровград, на Желю Манолов, един от първите български летци, на Андон Черковски в Раднево, паметникът в село Верен, скулптурният портрет-глава на Веселин Ханчев. Участва в колектива по изработването на фриза на Дома-паметник „ Александър Стамболийски ” в София, има многочислени пана, релефи, фонтани, паркова пластична декорация, като Чешмата на бригадирите в парка на Димитровград.
В допълнение към това, Бончо Иванов – ваятел керамик, подари на галерията направен от него керамичен портрет на Димитър Копчев.
Димитър Копчев е роден в казанлъшкото село Ръжена през 1921 година Завършва Художествената академия в София, където поддържа връзка с известни български интелектуалци, като Ненко Балкански, Дечко Узунов, Иван Башев, Веселин Ханчев, Николай Райнов, Илия Бешков.
През 1952 година е назначен след конкурс като ваятел в операта в София. През 1955 година Димитър Копчев отпътува за Димитровград. Възложено му е да направи монумент на Никола Йонков Вапцаров за първия юношески парк, носещ неговото име. Тук още с идването си се среща с Пеньо Пенев. От този миг нататък двамата са неразделни.
На Копчев му е обещано ателие в „ Младежкия дом ” и той стартира работа върху скулптурата на Вапцаров. Пеньо Пенев всеки ден се отбива в това ателие и до момента в който Копчев работи Пеньо чете своите стихове. Заедно разискват поезията и скулптурата, споделят житейските неволи, фамилни неразбории или наслади. Димитър Копчев споделя и последната вечер с Пеньо Пенев преди гибелта му.
Освен паметника на Вапцаров, дело на Копчев са още бюста на Пеньо Пенев в Димитровград, на Желю Манолов, един от първите български летци, на Андон Черковски в Раднево, паметникът в село Верен, скулптурният портрет-глава на Веселин Ханчев. Участва в колектива по изработването на фриза на Дома-паметник „ Александър Стамболийски ” в София, има многочислени пана, релефи, фонтани, паркова пластична декорация, като Чешмата на бригадирите в парка на Димитровград.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ