Плаващата вятърна енергия в Европа е на път да се

Плаващата вятърна сила в Европа е на път да се усили доста. В употреба към този момент са над 100 MW към този момент е в употреба. Правителствата виждат, че този бранш работи добре, а това значи развиване на офшорна вятърна сила в по-дълбоки води. Обявени са огромни цели и се възнамеряват огромни търгове. При изискване, че се проведат верните политики, не е пресилено да се каже, че Европа ще разполага с над 10 GW плаващ вятър в употреба до 2030 година Това разяснява основният изпълнителен шеф на WindEurope Giles Dickson в границите на конференцията FOWT 2022. Плаващите вятърни морски централи оферират неповторими благоприятни условия за Европа. Плаващите турбини могат да създават електричество по-далеч от брега и в по-дълбоки води, в сравнение с тези, които са закрепени на дъното. Така че се отварят опциите за вятърни мощности в морето за тези страни, които не разполагат с плитки води, което значи, че производството от офшорни вятърни централи може да се развива в по-дълбоки морски басейни като Средиземно море и Атлантическия океан. Плаващите вятърни морски централи се развиват бързо. Днес Европа има 113 MW плаващи вятърни турбини в употреба. В развой на разработка са от ден на ден и по-големи плаващи вятърни паркове. Норвегия в този момент построява най-голямата плаваща вятърна плантация в света Hywind Tampen (88 MW). Франция има четири дребни плана от към 30 MW всеки, които ще бъдат стартирани в границите на 2 години. До 2024 година Европа ще разполага с употреба на 330 MW плаващи вятърни централи. Тогава нещата ще стартират да се усъвършенстват. Сега Франция организира първия от трите търга за огромни плаващи вятърни паркове, всяка с мощ 250 MW. Испания, Гърция, Португалия и Норвегия възнамеряват да стартират огромни търгове през идната година. Няколко огромни плана за плаващи вятърни мощности се създават в Италия, край Сардиния, Апулия и Сицилия. А Шотландия тази година даде права за развиване на морското дъно за големи 15 GW плаващи планове. Цялата тази активност и упоритост са отразени в задачите за вятърни централи до 2030 година, които разнообразни страни оповестиха неотдавна. Гърция желае 2 GW до тогава, Испания 1-3 GW, а Обединеното кралство 5 GW. Целта, която обмисля Италия за 2030 година е за 3,5 GW. Португалия обмисля търг за 3 обекта, всеки от които с до 2 GW. И Ирландия има големи проекти за плаващи вятърни мощности, въпреки че те са главно за след 2030 г. Не е пресилено да се чака, че Европа ще разполага с над 10 GW плаващи вятърни централи в употреба до 2030 година Целите обаче не значат автоматизирано нов потенциал. Правителствата се нуждаят от верните политики и ограничения, които да се ползват в точния момент. Първо те би трябвало да дадат изясненост на разработчиците къде и какъв брой мощности могат да бъдат построени. Местоположенията на плаващите вятърни паркове би трябвало да бъдат отразени в националните морски пространствени проекти. Тогава държавните управления ще се нуждаят от транспарантни търгове и график, който да показва какъв брой електрическа енергия ще се продава и по кое време. Самите търгове са характерни и според от технологията. Те би трябвало да обезпечават стабилизиране на приходите, в най-хубавия случай да са основани на двустранни контракти за разлика (CfD). Двустранните контракти за разлика са евтини за държавните управления, тъй като обезпечават възвръщаемост. Евтини са и за обществото, тъй като минимизират разноските за финансиране, а и банките са удовлетворени, защото вероятността за постоянни доходи подсигурява изплащането. Плаващите вятърни мощности са със своя лична отличителна верига за доставки. Турбините са същите като при стандартните (фиксирани) офшорни вятърни паркове. Това, което е друго, са плаващите структури, върху които са турбините. Обикновено това са огромни структури, които би трябвало да бъдат съединени в пристанищните и крайбрежните зони, което изисква огромни вложения в индустриални обекти и свързаната инфраструктура. Правителствата би трябвало да улеснят и подтикват тези вложения. Освен това би трябвало да подсигуряват навременни мрежови връзки с вярна технология за свързване на плаващите структури към мрежата.