Плътта с греховните си пожелания била умъртвена в него, а

Плътта с греховните си пожелания била умъртвена в него, а духът му бил изпълнен със примирение. Той изцяло изкоренил от душата си всякаква злоба, гневливост и леност, недавайки и на тялото да се пресища с храна и пиво. Напротив, с образеца си показвал самоограничение във всичко, обич и мир с всички, здравомислие и усърдна грижа за славата Божия. За подобен благоверен и благодетелен живот след непродължително време той бил почетен със духовнически ранг. В този ранг свети Антим с цялото си сърце се трудел над богомислената молитва и душеполезните писания, с думи и каузи наставлявайки всички на избавителния път на добродетелта. Когато се преставил архипастирят на Никомидийската черква свети Кирил, на негово място бил възведен свети Антим. Като заслужен мъж, избирането му за свещеник било засвидетелствано свише: по време на посвещаването му небесна светлина осияла църквата и се чул някакъв Божествен глас свише. Поемайки върху себе си ръководството на Никомидийската черква, свети Антим, като умел кормчия по време на стихия, я запазил невредима като транспортен съд от поглъщане. Защото, в случай че и доста християни да били хвърляни в морето за Христа, те не потъвали в злочестие: нито ги потопила бурята на идолопоклонството, нито ги погълнала бездната на преизподния пъкъл, само че под наставлението и ръководството на своя свят архипастир Антим те достигнали тихото и безбурно небесно пристанище. Този добър Христов овчар привел към Бога в страдалчески венци съвсем цялото си словесно стадо. Когато идолопоклонниците подигнали огромно гонение против християните по целия Изток, и изключително в Никомидия - където тогава живеели злочестивите царе Диоклетиан и Максимиан, - свети Антим наставлявал и укрепявал всички вярващи в подвига на мъченичеството.

„ Сега - казвал той - прилича да се покажем като същински християни, в този момент е време за героизъм, в този момент този, който е същински боец на Иисуса Христа, да влезе мъжествено в битка. Тук ни следва да пострадаме не доста за доста потърпевшия за нас Христос; да Го изповядаме тук пред индивидите, с цел да ни изповяда там пред Своя Отец Небесен. Тук да Го прославим пред индивидите, с цел да ни популяризира там пред Своите Ангели. И по този начин, да прославим Бога в телата си, предавайки себе си на мъчения; да умрем с краткотрайна гибел, с цел да живеем постоянно, да не се убоим от мъчителите убийци. Защото в случай че те ни убият, ще бъдат виновници за бъдещото ни самодоволство: отсечената глава десницата на нашия Подвигоположник ще увенчае с нетленен венец; раздробените членове ще се просветнат като слънце в Неговото царство; нанесените рани ще умножат безконечната ни награда; кървавите мъчения ще ни вкарат в чертога на Небесния Жених. Да бъдем подготвени да пролеем и кръвта си, да бъдем представление за поругаване и оскърбление пред очите на ангели и индивиди. "

Укрепявани с такива и сходни думи на светеца, доста от вярващите мъжествено предавали себе си на жестоки страдания за Сладчайшия Иисус, своя Господ. Един от изключително пламенните във вярата християни, ревнувайки по Бога, се решил на такава смела постъпка. Когато в Никомидия бил прочетен написаният на пергамент царски декрет за умъртвяване на християните, закачен на видно място на стената, той, излизайки пред всички, изповядал Христа, свалил от стената този декрет и го скъсал, гръмко изобличавайки езическото злочестие, и с това станал първият страдалец в Никомидия.

След това огромна част от велможите и придворните началстващи лица почнали очевидно да изповядват Христа, провъзгласявайки се за християни: такива били Доротей, Мардоний, Мигдоний, Петър, Индис и Горгоний, дружно с останалата многочислена дружина; всички те непринудено отдали себе си на мъчения за Христа и доста от тях по разнообразни способи били погубени от мъчителите.

По същото това време към най-тягостните скърби на християните се прибавило и следното събитие: незнайно по каква причина се запалили царските покои и огромна част от тях изгоряла. Злочестивите езичници оклеветили християните, говорейки, че те са запалили царския замък заради злоба. Тогава яростта на царя достигнала до краен лимит и по-разярен от хищник той избивал голямо голям брой християни, осъждайки ги или на посичане с меч, или на изгаряне с огън. Въпреки всичко това вярващите, виждайки мъченическата гибел на своите братя-единоверци и знаейки, че и на тях следва същото, разпалени от Божествена обич, се предавали на изгаряне в огън от мъчителите като на някакво прелестно, ветровито място. А останалите многочислени християни били вързани от мъчителите, качени на лодки и потопени в морската недра. В неукротимата си гняв царят заповядвал да потопяват освен живите, само че да изкопават от земята и да хвърлят в морето и заровените тела на светите мъченици, с цел да не ги почитат християните, които оставали живи. Толкова грубо било гонението, при което свети Антим бил търсен „ като агнец на заколение ". Преди да раздерат пастиря, вълците на паднали неговото стадо; само че Божият промисъл и покров го пазели в едно населено място, наречено Семана, с цел да приведе преди този момент към Бога своите словесни овци, а по-късно и самичък да отиде при Него, запечатвайки с проливането на кръвта си вярата на Никомидийската черква. Тогава в църквата, в деня на Рождество Христово, били изгорени до двадесет хиляди свети мъченици, а останалите от паството на свети Антим били затворени в тюрма. Светецът с честите си писмени послания, които отправял към християните, ги учел и утвърждавал във вярата; тъй че въпреки и да не бил с тях тялом, само че по Божия воля, бидейки обособен от тях краткотрайно, духом участвал при тях в тъмницата, доставяйки им духовна храна с посланията си. Овците очевидно, а пастирят скрито се борели с вълците, и светецът се укривал не тъй като се боял от мъченията, само че с цел да утвърди с учението и молитвата си по-слабите във вярата, да укрепи най-немощните, да направи боязливите мъжествени, до момента в който показа пред Христа всички, след което и самичък себе си да съобщи на същите мъчения. Един от вярващите, укрепен от свети Антим, на име Зинон, боец по служба, изобличил злочестието на цар Максимиан пред всички по следния метод. В Никомидия, покрай цирка, се намирал храм на езическата богиня Церера. Веднъж Максимиан със своите воини и целия народ принасял богата жертва на идола на тази богиня. А Зинон по време на нечестивия празник застанал на едно високо място и със мощен глас възкликнал:

- Ти, царю, се заблуждаваш, покланяйки се на безчувствен камък и нямо дърво, тъй като това е бесовска машинация, водеща към погибел тези, които й се покланят. Познай истината, Максимиане, и насочи телесните и духовните си очи към небето: вгледай се в него и посредством това пресветло създание разбери какъв е неговият Създател и Творец. Познай това, наблюдавайки творенията; научи се да почиташ Този Бог, Който благоволи не към кръвта на заколваните и изгаряни в зноен пушек безсловесни животни, само че към чистите души и чистите сърца на рационалните създания.

Като чул това, Максимиан заповядал да заловен Зинон и за такива дръзки думи към царя да го бият с камъни по лицето и устата. Мъчителите избили зъбите му, раздрали лицето му, смазали езика му, изповядващ Христа и най-после, едвам жив го извели от града и по заповед на царя отсекли главата му.

В това време свети Антим, от мястото, където се укривал, изпратил дякон със своите писма при намиращия се в тюрма Доротей и другите, затворени дружно с него за Христа, увещавайки ги към самообладание, с цел да бъдат подготвени с наслада да умрат за Жизнодателя Господа. Нечестивците хванали дякона и с писмата на свети Антим го завели при цар Максимиан. Царят прочел тези писма и намерил написаното неприятно за себе си: писмата съдържали сърдечно одобрение от светеца към мъчениците, надълбоко съчувствие към тях, пастирско наставление, светителско благословение за страдалчески героизъм и укрепяване в унищожаването на идолите. Силно ядосан от всичко това, царят заповядал да изведат всички мъченици от тъмницата и да ги показват на съд пред него.

Тогава царят попитал дякона:

- Кажи ми, от кое място си пристигнал? Кой ти е дал тези послания, развращаващи народа? И къде се крие този, който те е пратил?

Дяконът отворил устата си, изпълнени с берекет, и заговорил:

- Този, който изпраща тези послания, е овчар. Но защото се намира надалеч от своето стадо, го наставлява с писма и го утвърждава в благочестието; изключително когато чуе за нашествието на голям брой вълци против словесното стадо, тогава гръмко известява овците, какво би трябвало да вършат. Възвестява им следните слова на Пастиреначалника: „ и не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият ". Аз донесох това обръщение до Христовото стадо, с цел да им оповестя наличието му; само че къде се намира изпратилият го, няма да ви кажа, тъй като би било цялостно безумство да стана изменник на моя овчар, от който всички получават огромна изгода, и който и без да споделям къде е, скоро ще бъде заловен, тъй като „...не може се укри град, който стои точно на планина ".

Разгневен от тези мъжествени думи, мъчителят осъдил на гибел светия дякон, чието име било Теофан. Най-напред му отрязали езика, изричащ толкоз плодородни слова, а след това го умъртвили, удряйки го с камъни и пронизвайки го със стрели. След това царят заповядал по най-различни способи за изтезание да умъртвят предадените на съд мъченици: на свети Доротей да отсекат главата, Мардоний да изгорят на огън, Мигдоний да хвърлят жив в яма и да го засипят с пръст, Горгоний, Индис и Петър да потопят в морето, окачвайки воденичен камък на шията им, и всички други да погубят по всевъзможни способи. Така те, претърпявайки гибел по разнообразни способи, се преставили в Господа. Телата на мъчениците, които били хвърлени в морето, риболовците изтеглили в мрежите си и една девственица, на име Домна, ги погребала. Като разбрали за това, езичниците я посекли с меч, когато се молела над мощите над светите мъченици. По същото време и Евтимий, който със своята проповед обърнал мнозина към изповядването на Христа и към страдалчески героизъм, след разнообразни мъчения, приел мъченическа гибел, бидейки посечен с меч. След всичко това наближило времето да пострада за изповядването на Иисуса Христа и свети Антим.

Когато се укривал в упоменатото населено място Семана и скрито сеел словото Божие и умножавал вярата в Христа, Максимиан проучил за него и неотложно изпратил двадесет бойци да го заловен.

И ето, светецът застанал пред мъчителя с вързани обратно ръце, тъй като, за удостоверение на истината, по този начин трябвало да се яви пред съдилището на нечестивите езичници - вързан като злодей; само че той бил свободен в душата си и се обърнал към небето, откъдето очаквал помощ. Мъчителят заповядал да донесат всички оръдия за мъчения, с цел да го изплаши на първо време с типа им, надявайки се, че светецът, страхувайки се от тях, ще се съгласи да извърши волята на царя. След това го запитали:

- Ти ли си този Антим, който, заблуждавайки се по отношение на един елементарен човек, на име Христос, привежда към същото подвеждане и елементарния народ, като го лъже и подтиква да се противи на царската заповед и упреква, и ругатни нашите богове?

А свети Антим, надсмивайки се над донесените оръдия за изтезание и над думите на царя, споделил:

- Знай, царю, че аз напълно не бих отговарял на този въпрос, в случай че не ме съветваше Божественият Апостол, наставляващ ни постоянно да бъдем подготвени с благост и страх да отговаряме на всеки, който желае от нас сметка за нашата вяра, тъй като Бог ни е заречен да ни даде „ уста и премъдрост, на която не ще могат опонира, нито противостоят всички ваши съперници ". И аз първо се надсмях над вашите идоли, които вие наричате богове, а в този момент се дръзвам над огромното ти безумство, с което ти се надяваше да ме отделиш от моя Създател, Който и тебе, неблагодарното творение, е удостоил със Своя облик. Защо си ме довел пред твоя съд и си поставил пред очите ми тези оръдия за мъчения? Не искаш ли да ме изплашиш с тях, та аз, страхувайки се от тях, да се подчиня на твоята безбожна заповед? Но с това ти не си в положение да изплашиш този, който желае да почине за своя Господ.

Тези думи накърнили сърцето на мъчителя с гняв, и той заповядал да пробият нозете на мъченика с нажежени остри стоманени колове.

Още по-раздразнен от тези думи, мъчителят заповядал да завържат светеца за едно колело и да го въртят, като обгарят тялото му с огън. Но когато прислужниците почнали да извършват царската заповед, те самите ненадейно паднали като мъртви. Колелото спряло и огънят се устремил към тях и ги обгорил, след което те разказали на мъчителя следното:

- Когато започнахме да въртим колелото и да горим завързания за него, към нас се появиха трима светоносни мъже и споделиха: „ Не пердах се, рабе Божий, Антиме! " Когато обърнаха погледа си към нас, огънят под колелото се устреми върху нашите лица и ни изгори.

Като чул това, мъчителят осъдил свети Антим на гибел. Светецът отишъл на гибел, изпълнен с небесна наслада.

- Сега - споделил той - е времето на моето забавление, в този момент е осъществяването на моето предпочитание, в този момент ми се отваря вратата на безконечния живот, та като изляза от тялото, да вляза при Господа и да се наситя, когато се яви пред мене славата Му.

Като стигнал до мястото на наказването, където посредством краткотрайната гибел му предстояло да премине в безкрайния живот, светителят изискал да му дадат време за молитва, и откакто се помолил, преклонил святата си глава под секирата, с която бил посечен, според заповедта на царя, и по този начин се удостоил с мъченическа гибел за Христа в 3-ия ден на септември. Когато настъпила вечерта, някои от вярващите скрито пристигнали на мястото на наказването, взели със себе си многострадалното тяло на свети Антим и го погребали с чест, прославяйки Светата Троица, Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, на Когото популярност во веки. Амин.