Дигиталните платформи не успяват да осигурят добри доходи и заетост
Платформите за цифрова претовареност не съумяват да обезпечат положителни приходи и да основат претовареност. Това открива оповестено през днешния ден изследване, направено от " Ипсос " (Ipsos) за изследователския институт към Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUI) и обхващащо 14 страни от Европейски Съюз, в това число България.
През 2021 година близо 50 милиона европейци са употребявали интернет като източник на приходи. Въпреки това резултатите от проучването сочат, че сходна интензивност обезпечава единствено ниски приходи на занимаващите се с активност, обвързвана с голям оборот и понижено работно време.
Резултатите демонстрират, че цифровите трудови пазари в Европейски Съюз са обилни по мярка и цифровите платформи съставляват единствено дребна част от тези пазари. Това указва, че има огромен капацитет за бъдещото им разгръщане, показват създателите на изследването. Същевременно обаче приходите от този вид работа са доста ниски и биха сложили трудещия се, които разчита само на тях, под линията на бедността, означават специалистите.
В Европейски Съюз през 2021 година е имало към 47,5 милиона " интернет служащи " или 17 % от популацията в трудоспособна възраст. Това са хора, предоставящи цифрово услуги посредством онлайн платформи, мобилни приложения и уеб сайтове на свободна процедура, продават артикули онлайн (с изключение на артикули втора употреба) или оферират в мрежата благоприятни условия за настаняване.
Броят на действителните " платформени служащи " през онлайн платформи обаче е доста по-нисък. Едва 12 милиона (или 4,3 на 100 от пълнолетните в трудоспособна възраст) са работили посредством цифрови платформи предходната година, а 3 милиона (1,1 на сто) са по-интензивни консуматори, за които тези платформи заемат забележителна част от трудовия им живот.
Изследването демонстрира, че работата в интернет и цифрови платформи е относително сходна във всички страни, обхванати от разбора - Австрия, България, Чехия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Полша, Румъния, Словакия и Испания.
За преобладаващо болшинство от служащите (85 процента) работата в платформи обезпечава по-малко от половината им годишен приход, а постоянно и доста по-малко. Това по-точно значи, че " платформен служащ " печели по към 250 евро месечно. Само дребна група " платформени служащи " разчитат съвсем напълно на този вид работа за приходите си - 7,5 % от експертите, работещи отдалечено, 7 % от работещите на място и 11 % от водачите.
istock
Работата в интернет и цифрови платформи като цяло е допълнение към работа офлайн, а не наподобява да е неин сурогат, съгласно изследването. Средният " платформен служащ " работи онлайн единствено към 10 часа седмично. Приходите от този вид претовареност варират сред 15 евро на час в горния завършек на диапазона при професионалните онлайн действия до малко над 8 евро на час за доставки.
Най-популярните онлайн действия, които хората правят, са някаква форма на отдалечена интензивност за " кликване с мишката ". Близо 10 млн. души в Европейски Съюз (3,4 от популацията в трудоспособна възраст) се занимават с това на месечна база, следвани от 5,6 милиона (2 на сто), които продават предмети онлайн, и 5,2 милиона (1,9 на сто), които правят онлайн професионална активност.
Тези резултати са ненапълно изненадващи поради медийното внимание, което получава, само че най-малката по размер интернет интензивност е превозът, проведен през платформи, какъвто правят 1,5 милиона души на месечна база (0,5 на 100 от популацията в трудоспособна възраст).
По-голяма възможност да правят работа за цифрови платформи има при самонаетите лица по отношение на работещите на неопределен трудов контракт, които по-рядко се заемат с онлайн работа. При безработните и неактивните не се следи по-голяма възможност да правят някакъв вид интернет работа, в сравнение с при трудово заетите.
В България делът на хората, работещи през интернет, е 19,1 на 100, а на " платформените служащи " - 3,8 на 100 по отношение на междинните стойности за изследваните страни от надлежно 17 на 100 и 4,3 на 100.
В страната ни най-активни в тези действия са представителите на възрастовата група 18-34 години - 32,7 на 100 за интернет работещите и 6,1 на 100 за " платформените служащи ". Броят на мъжете е по-голям от този на дамите и при двете категории - надлежно 21,3 на 100 по отношение на 16,7 на 100 и 4,4 на 100 по отношение на 3,1 на 100.
През 2021 година близо 50 милиона европейци са употребявали интернет като източник на приходи. Въпреки това резултатите от проучването сочат, че сходна интензивност обезпечава единствено ниски приходи на занимаващите се с активност, обвързвана с голям оборот и понижено работно време.
Резултатите демонстрират, че цифровите трудови пазари в Европейски Съюз са обилни по мярка и цифровите платформи съставляват единствено дребна част от тези пазари. Това указва, че има огромен капацитет за бъдещото им разгръщане, показват създателите на изследването. Същевременно обаче приходите от този вид работа са доста ниски и биха сложили трудещия се, които разчита само на тях, под линията на бедността, означават специалистите.
В Европейски Съюз през 2021 година е имало към 47,5 милиона " интернет служащи " или 17 % от популацията в трудоспособна възраст. Това са хора, предоставящи цифрово услуги посредством онлайн платформи, мобилни приложения и уеб сайтове на свободна процедура, продават артикули онлайн (с изключение на артикули втора употреба) или оферират в мрежата благоприятни условия за настаняване.
Броят на действителните " платформени служащи " през онлайн платформи обаче е доста по-нисък. Едва 12 милиона (или 4,3 на 100 от пълнолетните в трудоспособна възраст) са работили посредством цифрови платформи предходната година, а 3 милиона (1,1 на сто) са по-интензивни консуматори, за които тези платформи заемат забележителна част от трудовия им живот.
Изследването демонстрира, че работата в интернет и цифрови платформи е относително сходна във всички страни, обхванати от разбора - Австрия, България, Чехия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Полша, Румъния, Словакия и Испания.
За преобладаващо болшинство от служащите (85 процента) работата в платформи обезпечава по-малко от половината им годишен приход, а постоянно и доста по-малко. Това по-точно значи, че " платформен служащ " печели по към 250 евро месечно. Само дребна група " платформени служащи " разчитат съвсем напълно на този вид работа за приходите си - 7,5 % от експертите, работещи отдалечено, 7 % от работещите на място и 11 % от водачите.
istock Работата в интернет и цифрови платформи като цяло е допълнение към работа офлайн, а не наподобява да е неин сурогат, съгласно изследването. Средният " платформен служащ " работи онлайн единствено към 10 часа седмично. Приходите от този вид претовареност варират сред 15 евро на час в горния завършек на диапазона при професионалните онлайн действия до малко над 8 евро на час за доставки.
Най-популярните онлайн действия, които хората правят, са някаква форма на отдалечена интензивност за " кликване с мишката ". Близо 10 млн. души в Европейски Съюз (3,4 от популацията в трудоспособна възраст) се занимават с това на месечна база, следвани от 5,6 милиона (2 на сто), които продават предмети онлайн, и 5,2 милиона (1,9 на сто), които правят онлайн професионална активност.
Тези резултати са ненапълно изненадващи поради медийното внимание, което получава, само че най-малката по размер интернет интензивност е превозът, проведен през платформи, какъвто правят 1,5 милиона души на месечна база (0,5 на 100 от популацията в трудоспособна възраст).
По-голяма възможност да правят работа за цифрови платформи има при самонаетите лица по отношение на работещите на неопределен трудов контракт, които по-рядко се заемат с онлайн работа. При безработните и неактивните не се следи по-голяма възможност да правят някакъв вид интернет работа, в сравнение с при трудово заетите.
В България делът на хората, работещи през интернет, е 19,1 на 100, а на " платформените служащи " - 3,8 на 100 по отношение на междинните стойности за изследваните страни от надлежно 17 на 100 и 4,3 на 100.
В страната ни най-активни в тези действия са представителите на възрастовата група 18-34 години - 32,7 на 100 за интернет работещите и 6,1 на 100 за " платформените служащи ". Броят на мъжете е по-голям от този на дамите и при двете категории - надлежно 21,3 на 100 по отношение на 16,7 на 100 и 4,4 на 100 по отношение на 3,1 на 100.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ