Пластмасовите опаковки, които изхвърляме в България само за едно лято,

Пластмасовите опаковки, които изхвърляме в България единствено за едно лято, биха покрили повърхността на всичките ни морски плажове. “Пластмасата за еднократна приложимост в никакъв случай изцяло не изчезва. Опаковки, торби и чаши, които сме употребили за 10 минути, един път попаднали в морето се разграждат на дребни частици, където се носят от теченията със стотици години. Те стават и храна на морските жители ", разяснява Деница Петрова от „ Грийнпийс “ – България.

От природозащитната организация огласиха резултатите от проучване на замърсяването на Черно море край България, извършено през миналата година, като част от акцията на „ Грийнпийс “ – България за понижаване на пластмасовото замърсяване „ Свободни от пластмаса “.

Замърсяването на българското Черноморие с микропластмаса е сходно с това в Балтийско море и Северозападното Средиземноморие – едни от най-замърсените водни басейни в света, демонстрира проучването. Изчисленията демонстрират, че през август месец 2017 година в проучвания регион сред Бургас и нос Калиакра микропластмасовите детайли наброяват приблизително 429 000 частици на квадратен километър.

Изследването демонстрира моментното положение за съответния интервал. Спoред събраните данни, максимален дял от микропластмасите, открити при проучването, имат влакната - евентуално останки от въжета и мрежи. Замърсяването с микропластмаси е най-силно в региона на нос Калиакра и при устието на река Камчия.

" Голяма част от замърсяването, което видяхме по време на проучването, идваше от брега – пластмасови шишета и чаши, опаковки на солети, вафли - пластмаса, която е в всекидневието ни “, изяснява Деница Петрова.

Що се отнася до замърсяването с плаващи морски боклуци като цяло, резултатите демонстрират, че то е съпоставимо с това в румънската акватория на Черно море или по тихоокеанските води пред крайбрежията на Чили. Количествата са най-големи в региона на Варна и нос Емине.

Автори на проучването са учени от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания при Българска академия на науките. Теренното изследване е извършено от борда на кораба „ Rainbow Warrior” в три дни, сред 8. и 10. август 2017 година и е изпълнено взаимно с деятели и доброволци на „ Грийнпийс “.

Данните са получени, посредством събиране и категоризиране на проби и наблюдаване на водната повърхнина, изпълнени съгласно насоките в Рамковата инструкция за морска тактика на Европейски Съюз. Общото морско замърсяване е разграничено на 7 съществени категории: материали изкуствени полимери (пластмаси), гума, текстил, хартия или картон, обработено дърво и метал. Резултатите демонстрират, че най-голям дял имат пластмасите (90 – 100%). Сортирането на обособените проби е осъществено съгласно техните размери, тегло, вид на откритите предмети, промени в цвета или формата (които демонстрират престоя им във водата).

Необходимостта от сходни проучвания е огромна, заради вредите, които пластмасовите боклуци нанасят на околната среда и в частност – на водните басейни и техните жители, само че и на плавателните съдове и на водната инфраструктура. Данните за замърсяването на Черно море са малко, а съответното проучване ги добавя с настояща информация за положението на българското Черноморие. Авторите на проучването предлагат сходни изследвания да не престават да се вършат по цялата брегова линия и в разнообразни сезони, с цел да може, да се добие още по-добра визия за равнищата на замърсяване на Черно море.

„ Надяваме се проучването, за чието случване помогнахме, да се трансформира в основа за последващи по-задълбочени изследвания. Но най-силно се надяваме скоро да се промени стилът на живот и пластмасите за еднократна приложимост да не са част от света ни. Има задоволително решения, “ добавя Деница Петрова.

След няколко месеца разбори на събраните проби, крайните резултати са събрани в обстоен отчет и сега учените възнамеряват неговото издаване.