Пластмасова инвазия - невидимата заплаха в Дунав
ПЛАСТМАСОВА ИНВАЗИЯ - ЧАСТ ПЪРВА
Микропластмасата в Дунав се е трансформирала в самобитен инвазивен тип, който нападателно нападна и завладява живота в реката. Това е заключението от следствието, което направиха публицистите от Българска национална телевизия - Милен Атанасов и Биляна Бонева, дружно с сътрудниците им от румънската социална телевизия Алина Саланти и Ана-Мария Станку. От рибарските мрежи до лабораториите - те търсиха отговори на въпроса какво се случва с рибите в Дунав, до момента в който повърхностните води от долното течение на реката всеки ден изливат над 4 тона плаваща пластмаса в Черно море.
Първата част от следствието води публицистите в лабораториите на Шуменския университет " Епископ Константин Преславски ", в региона на румънския град Галац при започване на Дунавската делта и в Института за морски проучвания " Григоре Антипа " в град Констанца край Черно море. С помощта на учени и хора, които добре познават разнообразни сектори по долното течение на Дунав, журналистическият роман разкрива по какъв начин забележимите и най-много микроскопичните пластмасови частици се прокрадват в хранителната верига на водните организми, по какъв начин доближават до тяхното поколение и по какъв начин заплашват даже хората - тези, които са причина пластмасовите боклуци да попадат в реката, а оттова - и в морето.
СНИМКА: Брегът на река Дунав при започване на делтата край румънския град Галац.
ПЪТЕШЕСТВИЕТО НА ЕДНА БЯЛА МРЯНА ОТ ДУНАВ ДО ШУМЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ
Коремът на мряната се е белнал под лъчите на слънцето, които се смесват с осветлението в една от лабораториите на катедра " Биология " във Факултета по естествени науки на Шуменския университет. Рибата е превъзходен представител на своя тип barbus barbus - наедрял образец с тегло към 2 кг. Уловена е в река Дунав край Белене и надали в миналото си е представяла, че ще бъде замразена и пренесена на разстояние 200 километра в източна посока, чак до университета в град Шумен.
" Ние тук имаме техника, ноу-хау и развита технология за проучване на микропластмасите в околната среда и в организмите. И по този начин се роди напълно естествено концепцията да забележим натоварването на дунавските жители с микропластмаси ", изяснява проф. Николай Начев, който преподава " Екология и екологичен мониторинг " в Шуменския университет.
Впечатляващо е по какъв начин професорът приказва за замърсяването с пластмасови частици като за " болест ". Признава, че казусът го потиска и тревожи. Но и разпалва научното му любознание.
СНИМКА: Проф. Николай Начев снима процеса по проучване на тъканите от бялата мряна.
" Понеже тематиката за заразяването с микропластмаси е извънредно настояща и извънредно значима сега, занапред тече по този начин нареченото първично струпване на данни. Дунав и долното течение на Дунав, част от което е и нашето крайбрежие, е доста значимо и доста основно от екологична позиция, защото очевидно тук се събират боклуци от Централна и Източна Европа ", споделя професорът.
Докато разсъждаваме над думите му за нерадостната екологична орис на река Дунав, следим с известно стеснение бялата мряна, която скоро ще се трансформира в донор на тъкани в името на науката. Тази нейна жертва ще добави скъпи данни към познанието за взаимоотношението на плаващата пластмаса с речните жители. А този контакт е непрестанен и все по-интензивен. Годишно река Дунав излива в Черно море стотици тонове пластмаса. И това са единствено хипотетичните забележими количества, на база не изключително обстоен мониторинг. Почти незабележимата за човешкото око микропластмаса също се носи по течението, утаява се, натрупва се и оставя своя отпечатък.
СНИМКА: Проф. Цветеслава Иванова и екипът на Българска национална телевизия следят процеса на взимане на проби от тъканите на бялата мряна.
" Вземат се по три проби от всяка част на рибата. Три от кожа, три от хриле, три от чревен тракт и три от хайвер ", разяснява професор Цветеслава Иванова, декан на Факултета по естествени науки.
Екип от три млади асистентки умело снове сред масите със стъкленици и епруветки, до момента в който нашият ефирен екип следи и снима процеса в профил, на уважително разстояние. Причините са две - да не се изпречим несръчно на пътя на науката и да не замърсим взетите проби. Възможно е дребни нишки от облеклата ни да се вдигнат във въздуха и да попаднат в паничките или филтрите, през които минава изследваният материал. Познания, точна ръка и самообладание са нужни, с цел да се стигне до крайните резултати от лабораторните проучвания. Процесът лишава дни, а ние не желаеме той да бъде повтарян поради някаква си привнесена от нас нишка. Затова съблюдаваме условията за яловост и наблюдаваме с взор обработката на взетите тъкани и прибирането на рибата назад в хладилната камера. Ще минат два дни преди изсушеният материал върху филтъра да ни разкрие дребната картина на един огромен проблем - проникването на пластмасата в организма на речните риби.
СНИМКА: Освен снимане, научните правила изискват и правенето на скици по време на лабораторното проучване.
МОМЕНТЪТ НА ИСТИНАТА - СТЕРЕОМИКРОСКОПЪТ НЕ ЛЪЖЕ
" В момента виждате влакна с неправилна форма. Сега доцент Ибрямова ще ги мери и ще ни покаже техния размер. Този програмен продукт дава опция да вършим това в действително време ", коментира ни професор Иванова.
Надвесили сме се над екрана на преносимия компютър, който предава изображение от стереомикроскоп на всяка част от тестът, взета от месото на бялата мряна преди два дни. Доцент Ибрямова деликатно обследва другите зони от филтъра с тъканта. За страдание приятна изненада няма. При всяко пренасяне обективът на микроскопа демонстрира съществуване на пластмасови частици. Наистина наподобява на болест с нещо, което прилича вируси и бактерии. Нещо, на което не му е там мястото.
СНИМКА: Екипът на Българска национална телевизия, проф. Иванова и доцент Ибрямова следят изображенията от стереомикроскопа на проба от тъканта на бялата мряна.
Професор Иванова е привикнала с тази панорама. Разказва ни, че при проучванията в нейната катедра на морски миди и на риби от Черно море и водоеми в страната съвсем не се срещат проби без съществуване на пластмасови частици. Има ги на всички места - и в хрилете, и в кожата, че даже и в хайвера на женските риби. Най-много са насъбраните в чревния тракт. По-малко са в месото. Но нашето наблюдаване демонстрира, че ги има и там. В случая тези на екрана пред нас са с разнообразни форми и размери. Нишковидните доближават дължина от 0,978 милиметра, а другите с погрешен силует изискват по-различен метод - премерване на широчина и дължина. Всяка парченце под милиметър до 20 микрометра е класифицирана като микропластмаса, разяснява проф. Иванова. Частиците под 20 микрометра са нанопластмаса, която също попада в живите организми.
СНИМКИ: Изображения от стереомикроскопа на частици микропластмаса в хрилете, кожата и хайвера на дунавската мряна
Деканът на катедра естествени науки обобщава нерадостната картина: " Вижте какъв брой доста има в действителност на този филтър. Ако го обходим хубаво, което изисква към половин час, да се осредни, от всяко място, от трите проби, ще излязат порядъчен брой частици на три грама месо, което взехме преди два дни. Което не е по никакъв начин малко. А приравнено на една риба, която дисекцирахме, към 2 кг е мряната, ще се окаже много огромно количество пластмаса. "
Учените, несъмнено, не се задоволяват единствено с установяването на един огромен проблем. Наличието на притеснителни количества пластмаса в организма на рибите разумно води до идващия въпрос: по какъв начин тя попада там?
ПЛАВАЩИ ПЛАСТМАСОВИ " ХАПКИ "
Рибите имат отлично зрение, не по-лошо от това на хората - обяснил ни е професор Начев още в първия ден от проучването на бялата дунавска мряна. Сещаме се за този факт, когато професор Иванова ни загатва за описването на пластмасовите частици във водните организми по тип и цвят.
" Щом рибата може добре да разграничава цветове, това значи, че тя ще се храни с пластмасови частици, които имат цвят. Защото те наподобяват на плячка. Тя не разграничава, че това е пластмаса. За нея прилича безгръбначно и плува като него - значи е плячка и тя се храни с него. Така че цветът на пластмасите, които ние произвеждаме, по никакъв начин не е добър за рибите, тъй като обърква тяхното държание. Тоест ние ги заблуждаваме, че това е храна. "
Досущ като изкуствените примамки в риболова, наподобяващи дребни рибки или мухи. Само че надали хората си дават сметка, че раздробената пластмаса с разнообразни цветове също може да накара рибата да " кълве ". При попадане във водата другите типове микропластмаси претърпяват и химични модификации под влияние на киселинността и температурата. Някои от тях стартират да излъчват аромати, а това е още един метод да провокират апетита на рибите. Самата повърхнина на микропластмасите дава пространство, за което се закачат водни микроорганизми. Образуват се плаващи " хапки ", които притеглят още повече рибите - с цвят, с мирис и с усет.
Погълнатите частици пластмаса се натрупват в чревния тракт, а оттова по кръвния поток доближават до месото и органите на рибата. В хрилете ѝ те попадат посредством пречистване на водата. Пластмасовите частици, най-много влакната, минават и през най-фините системи на рибата, с цел да доближат до хайвера на женските.
СНИМКИ: Изображения от стереомикроскопа на частици микропластмаса в чревния тракт на дунавската мряна
В взаимозависимост от нейния тип и тъканите от организма, в който е навлязла, микропластмасата може да въздейства по всевъзможни способи. По отношение на храната и размножаването, професор Иванова конкретизира:
" Частиците с неправилна форма могат в действителност, в случай че са прекомерно доста, да задръстят червата на рибите и това да докара до тяхната крах. Има доста догатки, с изключение на запушването на червата, до какво би могло да докара натрупването на тези пласмаси. Едно от тях е, че това ще усили ситостта, рибата ще си мисли, че е нахранена, а в действителност тя няма да е нахранена и това ще докара до намаляване и понижаване на тежестта ѝ, на месото. Има хипотези, че натрупването на микропластмасите в хайвера може да докара до закъснение на растежа на поколението и закъснение на излюпването на рибите. А в действителност би могло да наруши съгласно мен след това и самото развиване на рибата. На равнище ДНК също се предизикват промени и разновидности. Това го потвърдиха сътрудниците от Института по молекулярна биология на Българска академия на науките. В тази тенденция науката занапред стартира да се развива. "
ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ, НЕДОСТАТЪЧНО ДАННИ
Няма по какъв начин да избегнем мисълта за продължението на хранителната верига и въздействието на микропластмасата, която се натрупа и в човешкия организъм. Установяването на въпросното въздействие изисква струпване на още и още научни данни. В типичния за него постепенен унес, индивидът вижда най-трудно изключително огромните проблеми, които заплашват живота и здравето му. Професор Начев е безапелационен, че относително младата просвета екология може единствено да сигнализира за " заразяването " с пластмаса и последствията от него:
" Нашият организъм на бозайниците, особено на индивида, има портални вени на черния дроб. Тези филтриращи органи са преодолени от пластмасите. Те са минали оттова и са почнали да се натрупват. Натрупват се в организмите, които употребяваме за храна. Натрупват се в домашните животни. Натрупват се в дивите животни, които ядем. Натрупват се в морските запаси, които употребяваме за храна. Навсякъде ги има. Страхувам се, че ще се наложи да си споделяме с клиничните науки в идващия стадий. В момента сме в стадий на струпване на данни къде и в коя част на тялото какъв брой микропластмаса се натрупва и идващият доста значим отговор би трябвало да даде медицината, с цел да каже какво е физиологичното въздействие на тези частици за тялото и каква е клиничната картина на безусловно инфектираните с микропластмаси организми, в това число и хора. Защото може да се окажат доста страшни взаимовръзките сред положението на околната среда и здравословното положение. Ще би трябвало да си приказваме към този момент с физиолозите, с медицинските експерти ", изясни проф. Начев.
Водата в Дунав не признава граници. Същото важи за речните организми и, несъмнено, за плаващата пластмаса, друга и по тип, и по размери. Активното струпване на данни за микропластмасите в речните организми и евентуалните опасности за екосистемите и човешкото здраве тече с цялостна мощ и в прилежаща Румъния. Много въпроси повдига и въздействието на пластмасовото замърсяване в неповторимата Дунавска делта - зона с богато биоразнообразие, осеяна с речни ръкави и езера.
ГАЛАЦ - В НАЧАЛОТО НА ДУНАВСКАТА ДЕЛТА
Нищо инцидентно няма в името на университета в югоизточния румънски град Галац. Висшето образователно заведение е наречено " Дунареа де Йош ". В превод значи " Долни Дунав ". Градът е ситуиран при започване на дунавската делта. Тук течението на реката се забавя, тя става по-широка, разделя се на ръкави и стартира да натрупа наноси. Заедно с тях делтата задържа и повече пластмасови частици. Тази е една от аргументите за последното проучване, наречено " Оценка на риска за човешкото здраве от струпване на евентуално токсични детайли и микропластмаси в артикули от рибния пазар в басейна на река Дунав ". Учени от три катедри на университета " Дунареа де Йош " са обединили сили в това проучване. Участие в него са взели експерти в области като биотехнологии, аквакултури, химия, физика, биология и околна среда.
Проучването обгръща 23 типа риби и водни организми, в това число и морски. Целта му е освен да откри натрупванията на микропластмаси във въпросните организми от речната делта и зоната, където тя контактува с Черно море, само че и да проучва до каква степен те са безвредни за консумация. Резултатите от изследваните тъкани значително съответстват с наблюденията на учените от Шуменския университет. В над 90% от пробите са открити пластмасови частици. Акцент в изследването са ядливите тъкани. Освен тежки метали, учените откриват в тях и микропластмаси. В значително случаи типът на частиците е разпознат като „ полистиренов полимер “. Изводът в този смисъл звучи като обезпокоително предизвестие: " Микропластмасите съставляват спомагателен риск, защото могат да работят като носители на токсични субстанции и да натрупват и придвижват евентуално токсични детайли “.
СНИМКА: Дунавският бряг край град Галац след значителни превалявания напролет на 2026 година
Проучването притегля вниманието и с различен извод: " Рибите, отглеждани в следена среда, съдържат по-малко токсични детайли спрямо дивите ". Причината е, че дивите типове са изложени на нечиста среда в Дунав и Черно море. Засега обаче хората могат да си отдъхнат. Въпреки съществуването на замърсители, румънските учени стигат до успокояващо умозаключение, подкрепено с голям брой измервания и обстоятелства. " Консумацията на риба от Дунавския район не съставлява забележителен риск за здравето, само че замърсяването остава действителен проблем, който би трябвало да се следи ".
Проучването акцентира потребността от постоянен и обстоен мониторинг и по-добър надзор върху замърсяването, изключително предвид на ролята на реката като източник на замърсители за Черно море.
ТРЪСТИКИТЕ - ФИЛТЪР ИЛИ ДЕПО ЗА ОТПАДЪЦИ
Взаимодействието сред плаващите пластмасови боклуци и тръстиковите системи в делтата на река Дунав е обект на няколко екологични проучвания, извършени от университета " Дунареа де Йош " през последните години. Учените откриват, че зоните с по-гъсти тръстики задържат повече микропластмаса и са причина за нейното утаяване. От една страна, те работят като филтър, който стопира пластмасата по пътя ѝ към Черно море. Но от друга се трансформират в самобитни " депа " за дълготрайно замърсяване, в които микропластмасите се задържат в калта към кореновата система на растенията и последователно разгръщат въздействието си върху екосистемата в и отвън водата.
СНИМКА: Пластмасови боклуци покрай началото на Дунавската делта край румънския бряг
Това въздействие се следи по цялата хранителна верига. Малките безгръбначни, които гълтам микропластмаси във водата, на собствен ред служат за храна на рибите. Това основава риск за по-големи хищници и птици, с каквито регионът на делтата изобилства. При мидите се следи задръстване на филтриращите структури и понижена филтрационна дарба. Самият състав на микроорганизмите към корените се трансформира, а рискът за увеличение на патогенните бактерии нараства. Част от следствията са: нарушени процеси, свързани с разлагането на органичната материя и утежняване на качеството на водата. Не е чудно, че в мощно нечистите тръстикови зони румънските учени са открили намаляване в биоразнообразието. Въпреки тези " депа " обаче, огромна част от плаващата пластмаса въпреки всичко съумява да премине през делтата на Дунав, с цел да стигне до Черно море.
КОНСТАНЦА - МЕЖДУ РЕКАТА И МОРЕТО
Констанца разполага с особени географски привилегии. Най-големият пристанищен град в Румъния му обезпечава непосредственост до крайбрежието, където водите на река Дунав посредством система от канали се вливат в Черно море. Какво по-подходящо място за проучване на въздействието на плаващата пластмаса, която е пътешествала в продължение на стотици, а в някои случаи и на хиляди километри, с цел да влезе в контакт с организмите и в речната, и в солената вода? Още повече, че тук се намира един от най-интересните научни и просветителни центрове в района - Институтът " Григоре Антипа ". Той носи името на огромния румънски биолог, зоолог и ихтиолог, който е изследвал фауната на Черно море, Дунавската делта и крайречните езера.
СНИМКА: Пристанищният румънски град Констанца.
В стила на същата традиция, само че с помощта и на модерните технологии, учените от института концентрират дейностите си върху опазването на биоразнообразието, климатичните промени и устойчивото потребление на морските запаси. Ново проучване на института регистрира съществено замърсяване на румънското Черноморие с микропластмаса, което визира морската екосистема.
При изследването пластмасови частици са открити в 93,3% от изследваните екземпляри от цаца и рапани и в 66,7 % от мидите, събрани в региона. Анализите съпоставят събраните данни с тези от сходни проучвания в регионите на българските черноморски градове Варна и Бургас. Заключението демонстрира по-висока периодичност на микропластмаси в морските организми, събрани от румънските води. Излиза, че покрай Дунавската делта замърсяването с пластмасови частици нараства.
Трудно може да се каже тъкмо какъв брой тона плаваща пластмаса се изливат през Дунав в Черно море всеки ден. Със сигурност количествата варират съгласно сезоните, съгласно равнището на реката и теченията. Едрите пластмасови боклуци на повърхността са единствено част от този полимерен поток. Потъналата пластмаса в развой на накъсване и утаяване също се движи в речното корито. Как се образува и от кое място идва тя? Какво е нейното наличие и най-важното - кои са главните замърсители? Тези въпроси са мотив още веднъж да поемем по долното течение на Дунав, с цел да разберем повече за контакта на реката с крайбрежията и притоците, който провокира пластмасовата болест на най-значимия европейски воден път.
По плана работиха:
Българските публицисти Милен Атанасов, Биляна Бонева
и румънските публицисти Алина Саланти и Ана-Мария Станку.
Микропластмасата в Дунав се е трансформирала в самобитен инвазивен тип, който нападателно нападна и завладява живота в реката. Това е заключението от следствието, което направиха публицистите от Българска национална телевизия - Милен Атанасов и Биляна Бонева, дружно с сътрудниците им от румънската социална телевизия Алина Саланти и Ана-Мария Станку. От рибарските мрежи до лабораториите - те търсиха отговори на въпроса какво се случва с рибите в Дунав, до момента в който повърхностните води от долното течение на реката всеки ден изливат над 4 тона плаваща пластмаса в Черно море.
Първата част от следствието води публицистите в лабораториите на Шуменския университет " Епископ Константин Преславски ", в региона на румънския град Галац при започване на Дунавската делта и в Института за морски проучвания " Григоре Антипа " в град Констанца край Черно море. С помощта на учени и хора, които добре познават разнообразни сектори по долното течение на Дунав, журналистическият роман разкрива по какъв начин забележимите и най-много микроскопичните пластмасови частици се прокрадват в хранителната верига на водните организми, по какъв начин доближават до тяхното поколение и по какъв начин заплашват даже хората - тези, които са причина пластмасовите боклуци да попадат в реката, а оттова - и в морето.
СНИМКА: Брегът на река Дунав при започване на делтата край румънския град Галац.
ПЪТЕШЕСТВИЕТО НА ЕДНА БЯЛА МРЯНА ОТ ДУНАВ ДО ШУМЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ
Коремът на мряната се е белнал под лъчите на слънцето, които се смесват с осветлението в една от лабораториите на катедра " Биология " във Факултета по естествени науки на Шуменския университет. Рибата е превъзходен представител на своя тип barbus barbus - наедрял образец с тегло към 2 кг. Уловена е в река Дунав край Белене и надали в миналото си е представяла, че ще бъде замразена и пренесена на разстояние 200 километра в източна посока, чак до университета в град Шумен.
" Ние тук имаме техника, ноу-хау и развита технология за проучване на микропластмасите в околната среда и в организмите. И по този начин се роди напълно естествено концепцията да забележим натоварването на дунавските жители с микропластмаси ", изяснява проф. Николай Начев, който преподава " Екология и екологичен мониторинг " в Шуменския университет.
Впечатляващо е по какъв начин професорът приказва за замърсяването с пластмасови частици като за " болест ". Признава, че казусът го потиска и тревожи. Но и разпалва научното му любознание.
СНИМКА: Проф. Николай Начев снима процеса по проучване на тъканите от бялата мряна.
" Понеже тематиката за заразяването с микропластмаси е извънредно настояща и извънредно значима сега, занапред тече по този начин нареченото първично струпване на данни. Дунав и долното течение на Дунав, част от което е и нашето крайбрежие, е доста значимо и доста основно от екологична позиция, защото очевидно тук се събират боклуци от Централна и Източна Европа ", споделя професорът.
Докато разсъждаваме над думите му за нерадостната екологична орис на река Дунав, следим с известно стеснение бялата мряна, която скоро ще се трансформира в донор на тъкани в името на науката. Тази нейна жертва ще добави скъпи данни към познанието за взаимоотношението на плаващата пластмаса с речните жители. А този контакт е непрестанен и все по-интензивен. Годишно река Дунав излива в Черно море стотици тонове пластмаса. И това са единствено хипотетичните забележими количества, на база не изключително обстоен мониторинг. Почти незабележимата за човешкото око микропластмаса също се носи по течението, утаява се, натрупва се и оставя своя отпечатък.
СНИМКА: Проф. Цветеслава Иванова и екипът на Българска национална телевизия следят процеса на взимане на проби от тъканите на бялата мряна.
" Вземат се по три проби от всяка част на рибата. Три от кожа, три от хриле, три от чревен тракт и три от хайвер ", разяснява професор Цветеслава Иванова, декан на Факултета по естествени науки.
Екип от три млади асистентки умело снове сред масите със стъкленици и епруветки, до момента в който нашият ефирен екип следи и снима процеса в профил, на уважително разстояние. Причините са две - да не се изпречим несръчно на пътя на науката и да не замърсим взетите проби. Възможно е дребни нишки от облеклата ни да се вдигнат във въздуха и да попаднат в паничките или филтрите, през които минава изследваният материал. Познания, точна ръка и самообладание са нужни, с цел да се стигне до крайните резултати от лабораторните проучвания. Процесът лишава дни, а ние не желаеме той да бъде повтарян поради някаква си привнесена от нас нишка. Затова съблюдаваме условията за яловост и наблюдаваме с взор обработката на взетите тъкани и прибирането на рибата назад в хладилната камера. Ще минат два дни преди изсушеният материал върху филтъра да ни разкрие дребната картина на един огромен проблем - проникването на пластмасата в организма на речните риби.
СНИМКА: Освен снимане, научните правила изискват и правенето на скици по време на лабораторното проучване.
МОМЕНТЪТ НА ИСТИНАТА - СТЕРЕОМИКРОСКОПЪТ НЕ ЛЪЖЕ
" В момента виждате влакна с неправилна форма. Сега доцент Ибрямова ще ги мери и ще ни покаже техния размер. Този програмен продукт дава опция да вършим това в действително време ", коментира ни професор Иванова.
Надвесили сме се над екрана на преносимия компютър, който предава изображение от стереомикроскоп на всяка част от тестът, взета от месото на бялата мряна преди два дни. Доцент Ибрямова деликатно обследва другите зони от филтъра с тъканта. За страдание приятна изненада няма. При всяко пренасяне обективът на микроскопа демонстрира съществуване на пластмасови частици. Наистина наподобява на болест с нещо, което прилича вируси и бактерии. Нещо, на което не му е там мястото.
СНИМКА: Екипът на Българска национална телевизия, проф. Иванова и доцент Ибрямова следят изображенията от стереомикроскопа на проба от тъканта на бялата мряна.
Професор Иванова е привикнала с тази панорама. Разказва ни, че при проучванията в нейната катедра на морски миди и на риби от Черно море и водоеми в страната съвсем не се срещат проби без съществуване на пластмасови частици. Има ги на всички места - и в хрилете, и в кожата, че даже и в хайвера на женските риби. Най-много са насъбраните в чревния тракт. По-малко са в месото. Но нашето наблюдаване демонстрира, че ги има и там. В случая тези на екрана пред нас са с разнообразни форми и размери. Нишковидните доближават дължина от 0,978 милиметра, а другите с погрешен силует изискват по-различен метод - премерване на широчина и дължина. Всяка парченце под милиметър до 20 микрометра е класифицирана като микропластмаса, разяснява проф. Иванова. Частиците под 20 микрометра са нанопластмаса, която също попада в живите организми.
СНИМКИ: Изображения от стереомикроскопа на частици микропластмаса в хрилете, кожата и хайвера на дунавската мряна
Деканът на катедра естествени науки обобщава нерадостната картина: " Вижте какъв брой доста има в действителност на този филтър. Ако го обходим хубаво, което изисква към половин час, да се осредни, от всяко място, от трите проби, ще излязат порядъчен брой частици на три грама месо, което взехме преди два дни. Което не е по никакъв начин малко. А приравнено на една риба, която дисекцирахме, към 2 кг е мряната, ще се окаже много огромно количество пластмаса. "
Учените, несъмнено, не се задоволяват единствено с установяването на един огромен проблем. Наличието на притеснителни количества пластмаса в организма на рибите разумно води до идващия въпрос: по какъв начин тя попада там?
ПЛАВАЩИ ПЛАСТМАСОВИ " ХАПКИ "
Рибите имат отлично зрение, не по-лошо от това на хората - обяснил ни е професор Начев още в първия ден от проучването на бялата дунавска мряна. Сещаме се за този факт, когато професор Иванова ни загатва за описването на пластмасовите частици във водните организми по тип и цвят.
" Щом рибата може добре да разграничава цветове, това значи, че тя ще се храни с пластмасови частици, които имат цвят. Защото те наподобяват на плячка. Тя не разграничава, че това е пластмаса. За нея прилича безгръбначно и плува като него - значи е плячка и тя се храни с него. Така че цветът на пластмасите, които ние произвеждаме, по никакъв начин не е добър за рибите, тъй като обърква тяхното държание. Тоест ние ги заблуждаваме, че това е храна. "
Досущ като изкуствените примамки в риболова, наподобяващи дребни рибки или мухи. Само че надали хората си дават сметка, че раздробената пластмаса с разнообразни цветове също може да накара рибата да " кълве ". При попадане във водата другите типове микропластмаси претърпяват и химични модификации под влияние на киселинността и температурата. Някои от тях стартират да излъчват аромати, а това е още един метод да провокират апетита на рибите. Самата повърхнина на микропластмасите дава пространство, за което се закачат водни микроорганизми. Образуват се плаващи " хапки ", които притеглят още повече рибите - с цвят, с мирис и с усет.
Погълнатите частици пластмаса се натрупват в чревния тракт, а оттова по кръвния поток доближават до месото и органите на рибата. В хрилете ѝ те попадат посредством пречистване на водата. Пластмасовите частици, най-много влакната, минават и през най-фините системи на рибата, с цел да доближат до хайвера на женските.
СНИМКИ: Изображения от стереомикроскопа на частици микропластмаса в чревния тракт на дунавската мряна
В взаимозависимост от нейния тип и тъканите от организма, в който е навлязла, микропластмасата може да въздейства по всевъзможни способи. По отношение на храната и размножаването, професор Иванова конкретизира:
" Частиците с неправилна форма могат в действителност, в случай че са прекомерно доста, да задръстят червата на рибите и това да докара до тяхната крах. Има доста догатки, с изключение на запушването на червата, до какво би могло да докара натрупването на тези пласмаси. Едно от тях е, че това ще усили ситостта, рибата ще си мисли, че е нахранена, а в действителност тя няма да е нахранена и това ще докара до намаляване и понижаване на тежестта ѝ, на месото. Има хипотези, че натрупването на микропластмасите в хайвера може да докара до закъснение на растежа на поколението и закъснение на излюпването на рибите. А в действителност би могло да наруши съгласно мен след това и самото развиване на рибата. На равнище ДНК също се предизикват промени и разновидности. Това го потвърдиха сътрудниците от Института по молекулярна биология на Българска академия на науките. В тази тенденция науката занапред стартира да се развива. "
ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ, НЕДОСТАТЪЧНО ДАННИ
Няма по какъв начин да избегнем мисълта за продължението на хранителната верига и въздействието на микропластмасата, която се натрупа и в човешкия организъм. Установяването на въпросното въздействие изисква струпване на още и още научни данни. В типичния за него постепенен унес, индивидът вижда най-трудно изключително огромните проблеми, които заплашват живота и здравето му. Професор Начев е безапелационен, че относително младата просвета екология може единствено да сигнализира за " заразяването " с пластмаса и последствията от него:
" Нашият организъм на бозайниците, особено на индивида, има портални вени на черния дроб. Тези филтриращи органи са преодолени от пластмасите. Те са минали оттова и са почнали да се натрупват. Натрупват се в организмите, които употребяваме за храна. Натрупват се в домашните животни. Натрупват се в дивите животни, които ядем. Натрупват се в морските запаси, които употребяваме за храна. Навсякъде ги има. Страхувам се, че ще се наложи да си споделяме с клиничните науки в идващия стадий. В момента сме в стадий на струпване на данни къде и в коя част на тялото какъв брой микропластмаса се натрупва и идващият доста значим отговор би трябвало да даде медицината, с цел да каже какво е физиологичното въздействие на тези частици за тялото и каква е клиничната картина на безусловно инфектираните с микропластмаси организми, в това число и хора. Защото може да се окажат доста страшни взаимовръзките сред положението на околната среда и здравословното положение. Ще би трябвало да си приказваме към този момент с физиолозите, с медицинските експерти ", изясни проф. Начев.
Водата в Дунав не признава граници. Същото важи за речните организми и, несъмнено, за плаващата пластмаса, друга и по тип, и по размери. Активното струпване на данни за микропластмасите в речните организми и евентуалните опасности за екосистемите и човешкото здраве тече с цялостна мощ и в прилежаща Румъния. Много въпроси повдига и въздействието на пластмасовото замърсяване в неповторимата Дунавска делта - зона с богато биоразнообразие, осеяна с речни ръкави и езера.
ГАЛАЦ - В НАЧАЛОТО НА ДУНАВСКАТА ДЕЛТА
Нищо инцидентно няма в името на университета в югоизточния румънски град Галац. Висшето образователно заведение е наречено " Дунареа де Йош ". В превод значи " Долни Дунав ". Градът е ситуиран при започване на дунавската делта. Тук течението на реката се забавя, тя става по-широка, разделя се на ръкави и стартира да натрупа наноси. Заедно с тях делтата задържа и повече пластмасови частици. Тази е една от аргументите за последното проучване, наречено " Оценка на риска за човешкото здраве от струпване на евентуално токсични детайли и микропластмаси в артикули от рибния пазар в басейна на река Дунав ". Учени от три катедри на университета " Дунареа де Йош " са обединили сили в това проучване. Участие в него са взели експерти в области като биотехнологии, аквакултури, химия, физика, биология и околна среда.
Проучването обгръща 23 типа риби и водни организми, в това число и морски. Целта му е освен да откри натрупванията на микропластмаси във въпросните организми от речната делта и зоната, където тя контактува с Черно море, само че и да проучва до каква степен те са безвредни за консумация. Резултатите от изследваните тъкани значително съответстват с наблюденията на учените от Шуменския университет. В над 90% от пробите са открити пластмасови частици. Акцент в изследването са ядливите тъкани. Освен тежки метали, учените откриват в тях и микропластмаси. В значително случаи типът на частиците е разпознат като „ полистиренов полимер “. Изводът в този смисъл звучи като обезпокоително предизвестие: " Микропластмасите съставляват спомагателен риск, защото могат да работят като носители на токсични субстанции и да натрупват и придвижват евентуално токсични детайли “.
СНИМКА: Дунавският бряг край град Галац след значителни превалявания напролет на 2026 година
Проучването притегля вниманието и с различен извод: " Рибите, отглеждани в следена среда, съдържат по-малко токсични детайли спрямо дивите ". Причината е, че дивите типове са изложени на нечиста среда в Дунав и Черно море. Засега обаче хората могат да си отдъхнат. Въпреки съществуването на замърсители, румънските учени стигат до успокояващо умозаключение, подкрепено с голям брой измервания и обстоятелства. " Консумацията на риба от Дунавския район не съставлява забележителен риск за здравето, само че замърсяването остава действителен проблем, който би трябвало да се следи ".
Проучването акцентира потребността от постоянен и обстоен мониторинг и по-добър надзор върху замърсяването, изключително предвид на ролята на реката като източник на замърсители за Черно море.
ТРЪСТИКИТЕ - ФИЛТЪР ИЛИ ДЕПО ЗА ОТПАДЪЦИ
Взаимодействието сред плаващите пластмасови боклуци и тръстиковите системи в делтата на река Дунав е обект на няколко екологични проучвания, извършени от университета " Дунареа де Йош " през последните години. Учените откриват, че зоните с по-гъсти тръстики задържат повече микропластмаса и са причина за нейното утаяване. От една страна, те работят като филтър, който стопира пластмасата по пътя ѝ към Черно море. Но от друга се трансформират в самобитни " депа " за дълготрайно замърсяване, в които микропластмасите се задържат в калта към кореновата система на растенията и последователно разгръщат въздействието си върху екосистемата в и отвън водата.
СНИМКА: Пластмасови боклуци покрай началото на Дунавската делта край румънския бряг
Това въздействие се следи по цялата хранителна верига. Малките безгръбначни, които гълтам микропластмаси във водата, на собствен ред служат за храна на рибите. Това основава риск за по-големи хищници и птици, с каквито регионът на делтата изобилства. При мидите се следи задръстване на филтриращите структури и понижена филтрационна дарба. Самият състав на микроорганизмите към корените се трансформира, а рискът за увеличение на патогенните бактерии нараства. Част от следствията са: нарушени процеси, свързани с разлагането на органичната материя и утежняване на качеството на водата. Не е чудно, че в мощно нечистите тръстикови зони румънските учени са открили намаляване в биоразнообразието. Въпреки тези " депа " обаче, огромна част от плаващата пластмаса въпреки всичко съумява да премине през делтата на Дунав, с цел да стигне до Черно море.
КОНСТАНЦА - МЕЖДУ РЕКАТА И МОРЕТО
Констанца разполага с особени географски привилегии. Най-големият пристанищен град в Румъния му обезпечава непосредственост до крайбрежието, където водите на река Дунав посредством система от канали се вливат в Черно море. Какво по-подходящо място за проучване на въздействието на плаващата пластмаса, която е пътешествала в продължение на стотици, а в някои случаи и на хиляди километри, с цел да влезе в контакт с организмите и в речната, и в солената вода? Още повече, че тук се намира един от най-интересните научни и просветителни центрове в района - Институтът " Григоре Антипа ". Той носи името на огромния румънски биолог, зоолог и ихтиолог, който е изследвал фауната на Черно море, Дунавската делта и крайречните езера.
СНИМКА: Пристанищният румънски град Констанца.
В стила на същата традиция, само че с помощта и на модерните технологии, учените от института концентрират дейностите си върху опазването на биоразнообразието, климатичните промени и устойчивото потребление на морските запаси. Ново проучване на института регистрира съществено замърсяване на румънското Черноморие с микропластмаса, което визира морската екосистема.
При изследването пластмасови частици са открити в 93,3% от изследваните екземпляри от цаца и рапани и в 66,7 % от мидите, събрани в региона. Анализите съпоставят събраните данни с тези от сходни проучвания в регионите на българските черноморски градове Варна и Бургас. Заключението демонстрира по-висока периодичност на микропластмаси в морските организми, събрани от румънските води. Излиза, че покрай Дунавската делта замърсяването с пластмасови частици нараства.
Трудно може да се каже тъкмо какъв брой тона плаваща пластмаса се изливат през Дунав в Черно море всеки ден. Със сигурност количествата варират съгласно сезоните, съгласно равнището на реката и теченията. Едрите пластмасови боклуци на повърхността са единствено част от този полимерен поток. Потъналата пластмаса в развой на накъсване и утаяване също се движи в речното корито. Как се образува и от кое място идва тя? Какво е нейното наличие и най-важното - кои са главните замърсители? Тези въпроси са мотив още веднъж да поемем по долното течение на Дунав, с цел да разберем повече за контакта на реката с крайбрежията и притоците, който провокира пластмасовата болест на най-значимия европейски воден път.
По плана работиха:
Българските публицисти Милен Атанасов, Биляна Бонева
и румънските публицисти Алина Саланти и Ана-Мария Станку.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ