Новите трикове на измамниците, с които крадат лични данни
Плащането с карта и онлайн банкирането навлязоха от ден на ден у нас изключително по време на пандемията от ковид, когато персоналните контакти и визитите във физическите магазини бяха мощно лимитирани. Банковата карта заема второ място (54 на сто) измежду желаните способи за разплащане от българите, а парите в брой не престават да държат първа позиция с 67 на 100, сподели едно от последните изследвания по тематиката. С това обаче и рисковете да ни източат сметката или да попаднем на фишинг офанзиви също зачестиха, пише .
Как най-често ни мамят
Кибер измамниците непрестанно сменят тактиката и откриват нови способи да се доберат до персоналните ни данни, надлежно до номер на сметка или ПИН код.
Фишинг офанзиви
Потребители са заблудени от атрактивната премия, която се предлага в нета, сякаш от името на комерсиална верига. Почти всеки печели, само че с цел да получи парите си, би трябвало да попълни данните от банковата си карта в този уебсайт, за който получава линк в известието. Става дума за класическа фишинг машинация, която цели да открадне персоналните ни данни.
Според специалисти първа алена лампа за машинация би трябвало да ни светне, още когато ни желаят данните от банковата карта, за получим премията.
По сходен метод работят и измамите през имейл да вземем за пример. Независимо дали банка ни изпращат известие да актуализираме данните си, от време на време даже без да сме нейни клиенти, различен път, че имаме пратка, само че би трябвало да платим такса, с цел да я освободим. Отново има линк, на който в случай че кликнем, данните ни стават налични за измамниците и по-късно изпразването на сметките ни става елементарно.
Измамата обаче може да стартира и по телефона, когато сякаш чиновници на банка или на система за картови заплащания ни оферират да си свалим особено приложение или да предоставим чувствителни данни за банкови карти, електронно банкиране, преводи и салда по сметки под претекст, че по този начин ще защитят парите ни. Вместо това сметките се оказват празни.
За източване на сметки се употребява и методът вишинг. Вишинг имейлите съдържат телефонен номер, на който се предлага да се обадят потребителите, с цел да потвърдят данните си.
Друга опция за кражба на данни е заразяването на компютъра с вирус. Чрез него нарушителят получава цялостен достъп до всички данни от компютъра на жертвата, в това число и банкови документи. След като крадецът се снабди с данните на жертвата, източването на сметката към този момент е елементарно.
Според специалисти остарелият способ за слагане на скримиращи устройства на банкоматите, които да разчетат паролата ни, към този момент се ползва все по-малко. Причината е отбраната на множеството устройства, а и потребителите се научиха да теглят и внасят пари от ПОС терминали, които са пред самите банките, където има непрекъснато видеонаблюдение.
Да не забравяме и “романтичните ” измами, при които измамниците се преструват, че се интересуват от сантиментални връзки и търсят жертвите в онлайн уеб сайтове за запознанства, само че също по този начин могат да употребяват обществени мрежи или имейл, с цел да осъществят контакт с лицето, за приемане на пари и/или данни и/или изнудване. Най-често профилът е подправен и постоянно се стига до потребност от пари, предизвестяват специалистите.
И компаниите губят милиони от измами
Не единствено обособените жители, само че и компаниите у нас понасят големи вреди от финансови измами. Една от схемите при тях е подмяната на интернационалния номер на банкова сметка. Най-разпространеното сега киберпрестъпление у нас, от което са наранени стотици български компании, е подправено известие за промяна на IBAN.
Експерти регистрират, че на всеки 3-4 дни има български компании, които страдат от сходно закононарушение, и биват ощетени с десетки хиляди евро. Индикатор за осъществяване на сходно закононарушение е искане от страна на техния контрагент да бъде заменена тяхната банкова сметка. В схемата вземат участие северноафрикански проведени групи, които реализират задачата си вследствие на фишинга, който стресира потребителя със известия за условие на незабавни дейности.
Как работи схемата
Чрез фишинг мейл хакери стартират да наблюдават бизнес кореспонденцията на дадена компания с нейни контрагенти от целия свят. Когато се разисква заплащане, хакерите прихващат известията и подменят номера на банковата сметка, след което парите отиват при тях. Измамите могат да бъдат осъществени по разнообразни способи, да вземем за пример, представяйки се за снабдител или заемодател, по телефон или имейл, да се пробват да ви подведат да платите идна фактура на банкова сметка, следена от тях. Или да се показват от името на компания, с която фактически имате връзки и под предлог, че банковата им сметка е изменена, или че краткотрайно нямат достъп до регулярната си сметка, да ви накарат да преведете пари по друга сметка, или да изискат да измененията банковите данни по бъдещи фактури.
Ако ваш контрагент изиска смяна на банкова сметка, се уверете, че имейлът е същински, поучават от Асоциация на банките в България. Проверявайте IBAN-а, по който изпращате пари и постоянно достъпвайте електронното си банкиране от формалната страница на вашата банка.
Какво да създадем, в случай че ни изпразнят картата
Ако установите, че някой е изтеглил непозволено пари от вашата банкова карта, първо би трябвало неотложно да уведомите банката, на която сте клиент. Това може да стане на телефона, изписан на гърба на картата. Банката на собствен ред ще блокира картата, респективно – опцията за осъществяване на по-нататъшни финансови интервенции с нея. След като сте уведомили за непозволената интервенция, банката е длъжна да изследва случая и да събере информация по отношение на достоверността на транзакцията и нейното тъкмо вписване.
Между 15 и 35 работни дни е срокът, в който следва да получите отговор на вашата тъжба, с цел да разберете какво се е случило и дали парите ви ще бъдат възобновени. Добре е, до момента в който чакате решението на банката, да намерите всички документи и да прочетете общите условия. Там са разказани вашите права и отговорности, отговорността на банката и по какъв начин тя действа в сходни случаи. Ако източената сума e до 100 лв., загубите са за ваша сметка. В случай че откраднатата сума е по-голяма, банката ще ви я възвърне напълно, в случай че се потвърди, че сте употребявали картата си в сходство с изискванията, за които е издадена, подхванали сте всички нужни дейности за опазване данните ѝ и незабавно след установяването на паричните неналичия по сметката сте уведомили банката.
Важно е да не сте записали ПИН кода върху картата, на листче наоколо до нея, на стената до обичания ви банкомат или нещо сходно.
Ако банката реши, че не сте съумели да си опазите персоналните данни на дебитната карта и ви откаже възобновяване, можете да отнесете въпроса си пред Помирителната комисия за платежни разногласия към Комисията за отбрана на потребителите. Тя е орган за различно решение на разногласия като производството пред нея се развива извънсъдебно. Заявление до комисията можете да подадете и ако банката не отговори на жалбата ви в законоустановения период.
Има вид и да подадете правосъден иск за изчезналата сума с положителни шансове за решение във ваша изгода. При един възможен правосъден развой, ответникът (банката) носи доказателствената тежест за определяне на машинация, предумисъл или груба немарливост от страна на клиента си при боравенето с издадената му карта.
Как да се предпазим от измами
Винаги достъпвайте електронното банкиране на вашата банка от формалния уеб уебсайт и в никакъв случай - от линкове в интернет и рекламни банери. Те водят към подправени страници, имитиращи същинските и са следени от измамници, поучават специалисти. Според тях би трябвало да сме изключително подозрителни към имейли и телефонни позвънявания от лица, които се показват от името на нашата банка, както и към такива, които, заради една или друга причина, желаят достъп до нашите данни. В случай че получите подобен имейл, не отваряйте линковете, безапелационни са експертите. Друго, за което да внимаваме, са непоискани предложения по имейл или по телефон. Избягвайте да споделяте сензитивна информация в обществените мрежи. Бъдете подозрителни към контакти от уеб сайтове за запознанства. Не предоставяйте данни и не изпращайте пари.
Не предоставяйте банковата си сметка и не правете парични преводи за друго лице, защото това може да е изпиране на пари и е закононарушение.
Бъдете подозрителни към примамливи предложения, обещаващи безвредни вложения, обезпечена възвръщаемост и огромни облаги, да вземем за пример, капиталови предложения или предложения за търговия с криптовалута. Ако нещо е прекомерно хубаво, с цел да е истина, то най-вероятно е просто машинация, споделят специалистите.
Как най-често ни мамят
Кибер измамниците непрестанно сменят тактиката и откриват нови способи да се доберат до персоналните ни данни, надлежно до номер на сметка или ПИН код.
Фишинг офанзиви
Потребители са заблудени от атрактивната премия, която се предлага в нета, сякаш от името на комерсиална верига. Почти всеки печели, само че с цел да получи парите си, би трябвало да попълни данните от банковата си карта в този уебсайт, за който получава линк в известието. Става дума за класическа фишинг машинация, която цели да открадне персоналните ни данни.
Според специалисти първа алена лампа за машинация би трябвало да ни светне, още когато ни желаят данните от банковата карта, за получим премията.
По сходен метод работят и измамите през имейл да вземем за пример. Независимо дали банка ни изпращат известие да актуализираме данните си, от време на време даже без да сме нейни клиенти, различен път, че имаме пратка, само че би трябвало да платим такса, с цел да я освободим. Отново има линк, на който в случай че кликнем, данните ни стават налични за измамниците и по-късно изпразването на сметките ни става елементарно.
Измамата обаче може да стартира и по телефона, когато сякаш чиновници на банка или на система за картови заплащания ни оферират да си свалим особено приложение или да предоставим чувствителни данни за банкови карти, електронно банкиране, преводи и салда по сметки под претекст, че по този начин ще защитят парите ни. Вместо това сметките се оказват празни.
За източване на сметки се употребява и методът вишинг. Вишинг имейлите съдържат телефонен номер, на който се предлага да се обадят потребителите, с цел да потвърдят данните си.
Друга опция за кражба на данни е заразяването на компютъра с вирус. Чрез него нарушителят получава цялостен достъп до всички данни от компютъра на жертвата, в това число и банкови документи. След като крадецът се снабди с данните на жертвата, източването на сметката към този момент е елементарно.
Според специалисти остарелият способ за слагане на скримиращи устройства на банкоматите, които да разчетат паролата ни, към този момент се ползва все по-малко. Причината е отбраната на множеството устройства, а и потребителите се научиха да теглят и внасят пари от ПОС терминали, които са пред самите банките, където има непрекъснато видеонаблюдение.
Да не забравяме и “романтичните ” измами, при които измамниците се преструват, че се интересуват от сантиментални връзки и търсят жертвите в онлайн уеб сайтове за запознанства, само че също по този начин могат да употребяват обществени мрежи или имейл, с цел да осъществят контакт с лицето, за приемане на пари и/или данни и/или изнудване. Най-често профилът е подправен и постоянно се стига до потребност от пари, предизвестяват специалистите.
И компаниите губят милиони от измами
Не единствено обособените жители, само че и компаниите у нас понасят големи вреди от финансови измами. Една от схемите при тях е подмяната на интернационалния номер на банкова сметка. Най-разпространеното сега киберпрестъпление у нас, от което са наранени стотици български компании, е подправено известие за промяна на IBAN.
Експерти регистрират, че на всеки 3-4 дни има български компании, които страдат от сходно закононарушение, и биват ощетени с десетки хиляди евро. Индикатор за осъществяване на сходно закононарушение е искане от страна на техния контрагент да бъде заменена тяхната банкова сметка. В схемата вземат участие северноафрикански проведени групи, които реализират задачата си вследствие на фишинга, който стресира потребителя със известия за условие на незабавни дейности.
Как работи схемата
Чрез фишинг мейл хакери стартират да наблюдават бизнес кореспонденцията на дадена компания с нейни контрагенти от целия свят. Когато се разисква заплащане, хакерите прихващат известията и подменят номера на банковата сметка, след което парите отиват при тях. Измамите могат да бъдат осъществени по разнообразни способи, да вземем за пример, представяйки се за снабдител или заемодател, по телефон или имейл, да се пробват да ви подведат да платите идна фактура на банкова сметка, следена от тях. Или да се показват от името на компания, с която фактически имате връзки и под предлог, че банковата им сметка е изменена, или че краткотрайно нямат достъп до регулярната си сметка, да ви накарат да преведете пари по друга сметка, или да изискат да измененията банковите данни по бъдещи фактури.
Ако ваш контрагент изиска смяна на банкова сметка, се уверете, че имейлът е същински, поучават от Асоциация на банките в България. Проверявайте IBAN-а, по който изпращате пари и постоянно достъпвайте електронното си банкиране от формалната страница на вашата банка.
Какво да създадем, в случай че ни изпразнят картата
Ако установите, че някой е изтеглил непозволено пари от вашата банкова карта, първо би трябвало неотложно да уведомите банката, на която сте клиент. Това може да стане на телефона, изписан на гърба на картата. Банката на собствен ред ще блокира картата, респективно – опцията за осъществяване на по-нататъшни финансови интервенции с нея. След като сте уведомили за непозволената интервенция, банката е длъжна да изследва случая и да събере информация по отношение на достоверността на транзакцията и нейното тъкмо вписване.
Между 15 и 35 работни дни е срокът, в който следва да получите отговор на вашата тъжба, с цел да разберете какво се е случило и дали парите ви ще бъдат възобновени. Добре е, до момента в който чакате решението на банката, да намерите всички документи и да прочетете общите условия. Там са разказани вашите права и отговорности, отговорността на банката и по какъв начин тя действа в сходни случаи. Ако източената сума e до 100 лв., загубите са за ваша сметка. В случай че откраднатата сума е по-голяма, банката ще ви я възвърне напълно, в случай че се потвърди, че сте употребявали картата си в сходство с изискванията, за които е издадена, подхванали сте всички нужни дейности за опазване данните ѝ и незабавно след установяването на паричните неналичия по сметката сте уведомили банката.
Важно е да не сте записали ПИН кода върху картата, на листче наоколо до нея, на стената до обичания ви банкомат или нещо сходно.
Ако банката реши, че не сте съумели да си опазите персоналните данни на дебитната карта и ви откаже възобновяване, можете да отнесете въпроса си пред Помирителната комисия за платежни разногласия към Комисията за отбрана на потребителите. Тя е орган за различно решение на разногласия като производството пред нея се развива извънсъдебно. Заявление до комисията можете да подадете и ако банката не отговори на жалбата ви в законоустановения период.
Има вид и да подадете правосъден иск за изчезналата сума с положителни шансове за решение във ваша изгода. При един възможен правосъден развой, ответникът (банката) носи доказателствената тежест за определяне на машинация, предумисъл или груба немарливост от страна на клиента си при боравенето с издадената му карта.
Как да се предпазим от измами
Винаги достъпвайте електронното банкиране на вашата банка от формалния уеб уебсайт и в никакъв случай - от линкове в интернет и рекламни банери. Те водят към подправени страници, имитиращи същинските и са следени от измамници, поучават специалисти. Според тях би трябвало да сме изключително подозрителни към имейли и телефонни позвънявания от лица, които се показват от името на нашата банка, както и към такива, които, заради една или друга причина, желаят достъп до нашите данни. В случай че получите подобен имейл, не отваряйте линковете, безапелационни са експертите. Друго, за което да внимаваме, са непоискани предложения по имейл или по телефон. Избягвайте да споделяте сензитивна информация в обществените мрежи. Бъдете подозрителни към контакти от уеб сайтове за запознанства. Не предоставяйте данни и не изпращайте пари.
Не предоставяйте банковата си сметка и не правете парични преводи за друго лице, защото това може да е изпиране на пари и е закононарушение.
Бъдете подозрителни към примамливи предложения, обещаващи безвредни вложения, обезпечена възвръщаемост и огромни облаги, да вземем за пример, капиталови предложения или предложения за търговия с криптовалута. Ако нещо е прекомерно хубаво, с цел да е истина, то най-вероятно е просто машинация, споделят специалистите.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ