Плащаме на Русия 32 тона злато за свободата си
Плащаме на Русия 32 тона злато за свободата си
Армията на Александър II формирана от украинци, финландци освобождават Пловдив.
50-хиляден окупационен корпус остава в България с Берлинския контракт
Наближи ли националният ни празник 3 март постоянно приказваме за ролята на Русия,
забравяйки че в освободителната война вземат участие доста украинци,
беларуси, финландци, румънци, сърби и черногорци, които също са починали по българските бойни полета.
Забравяме и още един значим факт. Свободата ни си е имала цена и то висока – точни суми, които сме платили на руснаците до последната рубла.
Официално на страната на Русия се включват Румъния, Сърбия и Черна гора.
Но с изключение на тях в състава на съветската войска има голям брой представители и на Финландия и на днешна Украйна.
От военна позиция най-лесно и бързо за Руската империя е било изпращането на военни подразделения от западните елементи.
А те са включвали днешни Украйна и Беларус.
Така че, в армията на Александър II е имало с изключение на руснаци и доста украинци и беларуси. Това е ясно очевидно от наименованието на бойните единици –
Донска казашка дивизия, Орловски полк
Брянски полк и други Личният състав на тези формирования е набиран в съответните губернии, чието название носят.
А за самоотвержеността им приказва споменаването на орловците от Вазов в „ Опълченците на Шипка “.
Първи на страната на Русия се включват румънците. Още през април 1877 година в Букурещ се подписва Руско-румънска спогодба, с която се контролира прекосяването на съветските войски през румънска територия, спазването на локалните закони и заплащането на оказаните услуги от румънска страна. Разбирайки за това,
Високата врата приема този документ за оповестяване на война и при започване на май турският гарнизон
ситуиран във Видин обстрелва с артилерийски огън стоящия на отсрещния бряг на Дунав румънски град Калафат.
Така страната в действителност влиза във войната, като са основани два армейски корпуса.
С третата офанзива на Плевен от 7 септември 1877 година стартира бойното присъединяване на румънските войски.
За командващ Западния съветски отряд номинално е назначен румънският крал Карол I.
Румънците вземат ефективно присъединяване в отблъскването
на турските офанзиви при Гривица и завладяват редута Баштабия. По време на блокадата отпред с военачалник Чернат прекъсват опитите на Осман паша да пробие обръча при река Вит.
След рухването на Плевен на румънците е предоставена задачата да конвоират пленената турска войска, а по-късно са съсредоточени в западно направление,
като обсаждат Видинската цитадела, където ги заварва Одринското помирение.
Като резултат от присъединяване си във войната, Румъния е приета за самостоятелна страна.
Тя отстъпва на Русия Южна Бесарабия, само че е обезщетена със Северна Добруджа.
Участието на Сърбия във Руско-турската освободителна война е своебразно продължение на Първата сръбско-турска война от 1876 година
В сръбската историография присъединяване на Сърбия в Руско-турската освободителна война е известно
като Втора сръбско-турска война и е стимулирано от желанието за боен реванш.
След формалното оповестяване на войната в Кишинев през април 1877 година в Плоещ през юни се състои среща на сръбския княз Милан Обренович с император Александър II,
на която се реализира съглашение Сърбия да се включи в подобаващ от външнополитическа гледна
точка миг във военните дейности.
За подготовката на сръбската армия Русия отпуска 1 млн. златни рубли
След рухването на Плевен през декември същата година княз Милан излиза с разгласа, с която афишира влизането на Сърбия във войната за извоюване на цялостна самостоятелност,
освобождение на намиращите се под турска власт сърби и подкрепяне на Русия за освобождението на българите.
Според стратегическите проекти, направени месец по-рано, се планува сърбите да подкрепят частите на военачалник Гурко в направлението София-Ниш-Пирот,
охранителни интервенции в северозападна България и цялостен отвод от военни дейности в западна посока, с цел да не обиден геополитическите ползи на Австро-Унгарската империя. Сръбските сили оказват помощ за завладяването на Кула, Цариброд, Сливница, Драгоман.
Те покриват и направлението Трън-Брезник-Перник.
В края на януари 1878 година е завзет Ниш и сърбите се насочват в южна посока към Куршумлия, Враня,
Куманово и Прищина, където са застигнати от вестта за подписването на Одринското помирение на 31 януари.
След подписването на Санстефанския кротичък контракт Сръбското княжество получава независимостта си и
прибавя 10 300 квадратни километра към територията си
включвайки Лесковац, Ниш и елементи на Новопазарска област.
По време на Първата Сръбско-турска война на страната на Сърбия с неголяма войска се включва и черногорският княз Никола Негош.
След подписването на кротичък контракт през февруари 1877 година,
който възвръща ситуацията отпреди началото на военните дейности,
Черна гора не приема изискванията и продължава военните дейности търпейки ред провали.
Но, с началото на Руско-турската война и триумфите на предния съветски отряд под командването на ген. Гурко, на Високата врата се постанова да трансферира в Тракия намиращия се по това време в Черна гора корпус на Сюлейман паша.
Така съотношението на силите в планинската страна се трансформира и черногорската войска стартира серия от настъпателни бойни дейности.
Освободени са градовете Никшич, Подгорица и Антивари,
които са присъединени към територията на Черна гора след подписването на Санстефанския кротичък контракт.
По време на войната Финландия, част от Руската империя със статут на Велико княжество,
е имала правото да поддържа самостоятелна армия – Финландска армия, част от съветската войска.
В Руско-турската война присъединяване взима Трети стрелкови батальон, който по това време е считан за
най-боеспособната част от Финландската армия
и е бил в състав близо 1000 бойци и офицери. Бойното му кръщение било при Плевенската блокада в борбата край Горни Дъбник.
По-късно батальонът е част ат отряда на ген. Гурко, участвайки в сраженията край Правец,
Саранци, Враждебна и за освобождението на София.
След това финландците освободили Пловдив и траяли бойния си път чак до Сан Стефано.
Освен това поделение, в Руската войска имало доста офицери с финландски генезис,
като Казимир Ернрот, който останал след Освобождението у нас,
изпълнявайки длъжностите на боен министър и министър председател по време на ръководството на княз Александър Батенберг.
Друг забавен аспект по отношение на „ даряването “ ни със свободата е обвързван с финансовото измерение на този акт. В член 22 на Берлинския контракт, ревизирал подписания на 3 март 1878 година
Санстефански прелиминарен кротичък контракт,
е записан и регламентиран окупационният дълг на България към Русия.
Но, по-интересен е член 8 на Санстефанския кротичък контракт,
в който е записано: „ Числеността на съветския окупационен корпус,
формиран от шест пехотни дивизии и две кавалерийски,
който ще остане в България след напускането на Турция от императорската войска,
не ще надвишава петдесет хиляди души. “ Дали турското господство не е
сменено с съветска окупация?!
Отново в член 10 на Берлинския контракт е записано и че България би трябвало да поеме тежестта на част от задълженията на Турската империя.
На 16 юни 1883 година е парафирана Българо-руска финансова спогодба,
в която е записана и точната сума на българските отговорности към Русия – 10 618 250 рубли и 40 копейки,
което се равнява на 89 640 000 златни лв. или в теглово съответствие 32 тона злато.
Според документа на заплащанията не се начисляват лихви,
като те би трябвало да са изплатени до 1896 година Но, заради финансови усложнения на Българска народна банка, а и вследствие изостряне на дипломатическите взаимоотношения сред страните окончателното издължаване завършва през 1902 година
Армията на Александър II формирана от украинци, финландци освобождават Пловдив.
50-хиляден окупационен корпус остава в България с Берлинския контракт
Наближи ли националният ни празник 3 март постоянно приказваме за ролята на Русия,
забравяйки че в освободителната война вземат участие доста украинци,
беларуси, финландци, румънци, сърби и черногорци, които също са починали по българските бойни полета.
Забравяме и още един значим факт. Свободата ни си е имала цена и то висока – точни суми, които сме платили на руснаците до последната рубла.
Официално на страната на Русия се включват Румъния, Сърбия и Черна гора.
Но с изключение на тях в състава на съветската войска има голям брой представители и на Финландия и на днешна Украйна.
От военна позиция най-лесно и бързо за Руската империя е било изпращането на военни подразделения от западните елементи.
А те са включвали днешни Украйна и Беларус.
Така че, в армията на Александър II е имало с изключение на руснаци и доста украинци и беларуси. Това е ясно очевидно от наименованието на бойните единици –
Донска казашка дивизия, Орловски полк
Брянски полк и други Личният състав на тези формирования е набиран в съответните губернии, чието название носят.
А за самоотвержеността им приказва споменаването на орловците от Вазов в „ Опълченците на Шипка “.
Първи на страната на Русия се включват румънците. Още през април 1877 година в Букурещ се подписва Руско-румънска спогодба, с която се контролира прекосяването на съветските войски през румънска територия, спазването на локалните закони и заплащането на оказаните услуги от румънска страна. Разбирайки за това,
Високата врата приема този документ за оповестяване на война и при започване на май турският гарнизон
ситуиран във Видин обстрелва с артилерийски огън стоящия на отсрещния бряг на Дунав румънски град Калафат.
Така страната в действителност влиза във войната, като са основани два армейски корпуса.
С третата офанзива на Плевен от 7 септември 1877 година стартира бойното присъединяване на румънските войски.
За командващ Западния съветски отряд номинално е назначен румънският крал Карол I.
Румънците вземат ефективно присъединяване в отблъскването
на турските офанзиви при Гривица и завладяват редута Баштабия. По време на блокадата отпред с военачалник Чернат прекъсват опитите на Осман паша да пробие обръча при река Вит.
След рухването на Плевен на румънците е предоставена задачата да конвоират пленената турска войска, а по-късно са съсредоточени в западно направление,
като обсаждат Видинската цитадела, където ги заварва Одринското помирение.
Като резултат от присъединяване си във войната, Румъния е приета за самостоятелна страна.
Тя отстъпва на Русия Южна Бесарабия, само че е обезщетена със Северна Добруджа.
Участието на Сърбия във Руско-турската освободителна война е своебразно продължение на Първата сръбско-турска война от 1876 година
В сръбската историография присъединяване на Сърбия в Руско-турската освободителна война е известно
като Втора сръбско-турска война и е стимулирано от желанието за боен реванш.
След формалното оповестяване на войната в Кишинев през април 1877 година в Плоещ през юни се състои среща на сръбския княз Милан Обренович с император Александър II,
на която се реализира съглашение Сърбия да се включи в подобаващ от външнополитическа гледна
точка миг във военните дейности.
За подготовката на сръбската армия Русия отпуска 1 млн. златни рубли
След рухването на Плевен през декември същата година княз Милан излиза с разгласа, с която афишира влизането на Сърбия във войната за извоюване на цялостна самостоятелност,
освобождение на намиращите се под турска власт сърби и подкрепяне на Русия за освобождението на българите.
Според стратегическите проекти, направени месец по-рано, се планува сърбите да подкрепят частите на военачалник Гурко в направлението София-Ниш-Пирот,
охранителни интервенции в северозападна България и цялостен отвод от военни дейности в западна посока, с цел да не обиден геополитическите ползи на Австро-Унгарската империя. Сръбските сили оказват помощ за завладяването на Кула, Цариброд, Сливница, Драгоман.
Те покриват и направлението Трън-Брезник-Перник.
В края на януари 1878 година е завзет Ниш и сърбите се насочват в южна посока към Куршумлия, Враня,
Куманово и Прищина, където са застигнати от вестта за подписването на Одринското помирение на 31 януари.
След подписването на Санстефанския кротичък контракт Сръбското княжество получава независимостта си и
прибавя 10 300 квадратни километра към територията си
включвайки Лесковац, Ниш и елементи на Новопазарска област.
По време на Първата Сръбско-турска война на страната на Сърбия с неголяма войска се включва и черногорският княз Никола Негош.
След подписването на кротичък контракт през февруари 1877 година,
който възвръща ситуацията отпреди началото на военните дейности,
Черна гора не приема изискванията и продължава военните дейности търпейки ред провали.
Но, с началото на Руско-турската война и триумфите на предния съветски отряд под командването на ген. Гурко, на Високата врата се постанова да трансферира в Тракия намиращия се по това време в Черна гора корпус на Сюлейман паша.
Така съотношението на силите в планинската страна се трансформира и черногорската войска стартира серия от настъпателни бойни дейности.
Освободени са градовете Никшич, Подгорица и Антивари,
които са присъединени към територията на Черна гора след подписването на Санстефанския кротичък контракт.
По време на войната Финландия, част от Руската империя със статут на Велико княжество,
е имала правото да поддържа самостоятелна армия – Финландска армия, част от съветската войска.
В Руско-турската война присъединяване взима Трети стрелкови батальон, който по това време е считан за
най-боеспособната част от Финландската армия
и е бил в състав близо 1000 бойци и офицери. Бойното му кръщение било при Плевенската блокада в борбата край Горни Дъбник.
По-късно батальонът е част ат отряда на ген. Гурко, участвайки в сраженията край Правец,
Саранци, Враждебна и за освобождението на София.
След това финландците освободили Пловдив и траяли бойния си път чак до Сан Стефано.
Освен това поделение, в Руската войска имало доста офицери с финландски генезис,
като Казимир Ернрот, който останал след Освобождението у нас,
изпълнявайки длъжностите на боен министър и министър председател по време на ръководството на княз Александър Батенберг.
Друг забавен аспект по отношение на „ даряването “ ни със свободата е обвързван с финансовото измерение на този акт. В член 22 на Берлинския контракт, ревизирал подписания на 3 март 1878 година
Санстефански прелиминарен кротичък контракт,
е записан и регламентиран окупационният дълг на България към Русия.
Но, по-интересен е член 8 на Санстефанския кротичък контракт,
в който е записано: „ Числеността на съветския окупационен корпус,
формиран от шест пехотни дивизии и две кавалерийски,
който ще остане в България след напускането на Турция от императорската войска,
не ще надвишава петдесет хиляди души. “ Дали турското господство не е
сменено с съветска окупация?!
Отново в член 10 на Берлинския контракт е записано и че България би трябвало да поеме тежестта на част от задълженията на Турската империя.
На 16 юни 1883 година е парафирана Българо-руска финансова спогодба,
в която е записана и точната сума на българските отговорности към Русия – 10 618 250 рубли и 40 копейки,
което се равнява на 89 640 000 златни лв. или в теглово съответствие 32 тона злато.
Според документа на заплащанията не се начисляват лихви,
като те би трябвало да са изплатени до 1896 година Но, заради финансови усложнения на Българска народна банка, а и вследствие изостряне на дипломатическите взаимоотношения сред страните окончателното издължаване завършва през 1902 година
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ