Мигранти, лихвари, дрогирани шофьори. Кои са актуалните плашила преди изборите
Плашилото на бостана служи освен да всяват боязън, а и да отклоняват погледа от това, което фактически е значимо. Така наподобява и огромна част от предизборната акция. В нея има някои остарели, само че и някои нови плашила. Те още веднъж добре прикриват и оня, който ги е поставил, с цел да плашат.
През последните години в парламентарните избори в България се включват от ден на ден нови играчи, а резултатите стават все по-непредвидими. Нещо, което постоянства обаче, е съществуването на „ плашила “, посредством които се насочва вниманието на гласоподавателите в избрана посока.
Предизборните „ плашила “ са разнообразни. Някои от тях постоянстват при съвсем всяка предизборна акция. Такива са да вземем за пример ромите и гласоподавателите в Турция. Други са по-скоро кампанийни, да вземем за пример „ джендъра “ или норвежците.
Общото сред тях е, че все се показват като непознати, разнообразни – такива, с каквито болшинството не би се разпознало.
Кои са настоящите „ плашила “ в акцията за изборите на 2 октомври и кой реши да ги размаха пред гласоподавателите?
Мигранти и трафиканти
В края на август при опит да спрат рейс, пренасящ незаконно влезнали в България чужденци. За „ мигрантския напън “ се говореше и преди, само че след този случай тематиката стана водеща в новинарските излъчвания. Като основни злодеи са представяни трафикантите, изключително в случай че са чужденци.
На 23 септември даже беше оповестено отчасти бедствено състояние в областите Хасково, Бургас и Ямбол. Не излиза наяве кой тъкмо бедства – локалното население или търсещите леговище, които с риск за живота си търсят по-сигурно място за себе си и фамилиите си. Областни шефове обясниха, че по-скоро се търси правната рамка, по която може без дълги процедури да бъдат ремонтирани горските пътища, употребявани от мигранти, само че постоянно и от гранични служители на реда.
Новинарските излъчвания не описват защо бягат хората от Афганистан, Ирак или Иран, нито към този момент не са мечтани. На тях се гледа като на естествено злополучие.
Отношението към търсещите леговище е нечовешко – те биват подлагани на изтезания и унижения на границата, предизвикват се гражданските им арести.
Съответно и отношението към търсещите леговище е нечовешко – те биват подлагани на, предизвикват се гражданските им арести. Затваряни са в, които би трябвало да служат само за задачите на скорошна депортация, вместо в тези на Агенцията за бежанците.
Дискурсът за „ мигрантския напън “, който прочее съществува освен в България, е мощно дехуманизиращ. За него е значимо, че тези хора са пресекли границата „ незаконно “. А в действителност в голямата си част бежанците по света пресичат границите точно незаконно. Украинците са едно от дребното изключения.
Вторачването в трафикантите отмества публичното внимание от представителите на Гранична полиция и други институции, забъркани в каналите на трафик. А това е една от аргументите България още да не е в шенгенското пространство.
Ромски лихвари
Ромите са „ дежурният зложелател “, комай във всяка предизборна акция. Този път обаче се следи известна автентичност – съвсем не се приказва в прав текст за роми, а по-скоро за „ проблематични квартали “, в които и преди е имало изборни нарушавания.
„ Виновни до доказване на противното “ са лихварите в ромските махали. Повтаря се един и същи сюжет – в някое набелязано семейство се прави инспекция. Съответно се намират пари, полезности, дебитни карти и описи с имена на хора.
Логично е у лихвари да има тъкмо такива неща, а не примерно събраните съчинения на Гьоте. Според проверяващите обаче това е евентуален знак за пазаруване на гласове против обещания за опрощаване на задълженията. Затова те арестуват цялото семейство, от време на време.
Фиксирането върху ромските махали оставя незабелязани всички останали групи, чиито представители са принуждавани да продават гласовете си.
Всичко това не значи, че няма лихвари в ромските махали, въвлечени в покупко-продажба на гласове. Но фиксирането върху ромските махали оставя незабелязани всички останали групи, чиито представители са принуждавани да продават гласовете си. За да запазят работата си, да имат дърва за зимата, заради разнообразни зависимости или с цел да не ги подлагат на репресии.
Аналогично, вторачването в лихварите отмества вниманието от въпроса за кого работят търговците на гласове. А те работят за избрани политически сили. Политиците – поръчители са в действителност основните виновници. Само че до тях следствията по този начин и не стигат.
Дрогирани водачи
За разлика от мигрантите и лихварите, дрогираните водачи са ново предизборно „ чучело “. Темата стана настояща след злополуката на бул. „ Черни връх “, в която починаха две млади дами. Според проверяващите обвиненият Георги Семерджиев е карал, което не му е за първи път.
Случаят припомня злополуката, предизвикала гибелта на Милен Цветков преди две години. И тогава в кръвта на водача.
от The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
След нещастието на бул. „ Черни връх “ полицията разгласи акция за улавяне на пияни и дрогирани водачи. прочее. А който търси – намира. И защото резултатите от акцията са необятно огласявани в медиите, обществото остава с усещането, че надали не всички проблеми на пътя се дължат на дрогирани водачи.
Това усещане се затвърждава и от поредна злополука, при която почина френски жител. Обвиняемият лидер на „ Порше “-то, блъснало колата с жертвата, е.
Днес излиза, че всички „ наркомани “ карат ферарита и се оглеждат да убиват хораЮлия Георгиева, Центъра за хуманни политики,
„ Днес излиза, че всички „ наркомани “ карат ферарита и се оглеждат да убиват хора “, иронично Юлия Георгиева от Центъра за хуманни политики, с цел да подсети, че езикът е значим. С такава изразителност се демонизират хората със зависимости, на чиято поддръжка посвещава напъните си Георгиева.
Според обаче едвам 2,5% от злополуките с жертви са осъществени от водачи под въздействие на алкохол и опиати. „ Какво вършим с останалите 97,5% от случаите? “, питат от организацията.
Вторачването в „ дрогираните водачи “ приспива публичното внимание към по-важни проблеми. Например:
, с помощта на които хора като Георги Семерджиев могат редовно и безнаказано да вършат каквото си искат;фактът, който надали е без връзка с горното, че причинителите на знаковите произшествия нормално карат първокласни коли, каквито „ простосмъртните “ българи не могат да си позволят;състоянието на пътищата в България, което единствено по себе си е рисково за живота. И някои частични „ плашила “
Разбира се, тези три „ плашила “ не са единствените, посредством които се експлоатира страхът на гласоподавателите. Но са тези, които се радват на най-широк консенсус. Не може да се пренебрегне да вземем за пример тематиката за, само че във връзка с него има разнообразни политически позиции. По традиция на гласоподавателите в Турция също се гледа с съмнение, само че това остава по-скоро в реториката на избрани партии, без да се трансформира в мейнстрийм тематика.
Плашилото на бостана служи освен да всяват боязън, а и да отклоняват погледа от това, което фактически е значимо. А най-скрит остава в действителност оня, който го е поставил.
През последните години в парламентарните избори в България се включват от ден на ден нови играчи, а резултатите стават все по-непредвидими. Нещо, което постоянства обаче, е съществуването на „ плашила “, посредством които се насочва вниманието на гласоподавателите в избрана посока.
Предизборните „ плашила “ са разнообразни. Някои от тях постоянстват при съвсем всяка предизборна акция. Такива са да вземем за пример ромите и гласоподавателите в Турция. Други са по-скоро кампанийни, да вземем за пример „ джендъра “ или норвежците.
Общото сред тях е, че все се показват като непознати, разнообразни – такива, с каквито болшинството не би се разпознало.
Кои са настоящите „ плашила “ в акцията за изборите на 2 октомври и кой реши да ги размаха пред гласоподавателите?
Мигранти и трафиканти
В края на август при опит да спрат рейс, пренасящ незаконно влезнали в България чужденци. За „ мигрантския напън “ се говореше и преди, само че след този случай тематиката стана водеща в новинарските излъчвания. Като основни злодеи са представяни трафикантите, изключително в случай че са чужденци.
На 23 септември даже беше оповестено отчасти бедствено състояние в областите Хасково, Бургас и Ямбол. Не излиза наяве кой тъкмо бедства – локалното население или търсещите леговище, които с риск за живота си търсят по-сигурно място за себе си и фамилиите си. Областни шефове обясниха, че по-скоро се търси правната рамка, по която може без дълги процедури да бъдат ремонтирани горските пътища, употребявани от мигранти, само че постоянно и от гранични служители на реда.
Новинарските излъчвания не описват защо бягат хората от Афганистан, Ирак или Иран, нито към този момент не са мечтани. На тях се гледа като на естествено злополучие.
Отношението към търсещите леговище е нечовешко – те биват подлагани на изтезания и унижения на границата, предизвикват се гражданските им арести.
Съответно и отношението към търсещите леговище е нечовешко – те биват подлагани на, предизвикват се гражданските им арести. Затваряни са в, които би трябвало да служат само за задачите на скорошна депортация, вместо в тези на Агенцията за бежанците.
Дискурсът за „ мигрантския напън “, който прочее съществува освен в България, е мощно дехуманизиращ. За него е значимо, че тези хора са пресекли границата „ незаконно “. А в действителност в голямата си част бежанците по света пресичат границите точно незаконно. Украинците са едно от дребното изключения.
Вторачването в трафикантите отмества публичното внимание от представителите на Гранична полиция и други институции, забъркани в каналите на трафик. А това е една от аргументите България още да не е в шенгенското пространство.
Ромски лихвари
Ромите са „ дежурният зложелател “, комай във всяка предизборна акция. Този път обаче се следи известна автентичност – съвсем не се приказва в прав текст за роми, а по-скоро за „ проблематични квартали “, в които и преди е имало изборни нарушавания.
„ Виновни до доказване на противното “ са лихварите в ромските махали. Повтаря се един и същи сюжет – в някое набелязано семейство се прави инспекция. Съответно се намират пари, полезности, дебитни карти и описи с имена на хора.
Логично е у лихвари да има тъкмо такива неща, а не примерно събраните съчинения на Гьоте. Според проверяващите обаче това е евентуален знак за пазаруване на гласове против обещания за опрощаване на задълженията. Затова те арестуват цялото семейство, от време на време.
Фиксирането върху ромските махали оставя незабелязани всички останали групи, чиито представители са принуждавани да продават гласовете си.
Всичко това не значи, че няма лихвари в ромските махали, въвлечени в покупко-продажба на гласове. Но фиксирането върху ромските махали оставя незабелязани всички останали групи, чиито представители са принуждавани да продават гласовете си. За да запазят работата си, да имат дърва за зимата, заради разнообразни зависимости или с цел да не ги подлагат на репресии.
Аналогично, вторачването в лихварите отмества вниманието от въпроса за кого работят търговците на гласове. А те работят за избрани политически сили. Политиците – поръчители са в действителност основните виновници. Само че до тях следствията по този начин и не стигат.
Дрогирани водачи
За разлика от мигрантите и лихварите, дрогираните водачи са ново предизборно „ чучело “. Темата стана настояща след злополуката на бул. „ Черни връх “, в която починаха две млади дами. Според проверяващите обвиненият Георги Семерджиев е карал, което не му е за първи път.
Случаят припомня злополуката, предизвикала гибелта на Милен Цветков преди две години. И тогава в кръвта на водача.
от The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
След нещастието на бул. „ Черни връх “ полицията разгласи акция за улавяне на пияни и дрогирани водачи. прочее. А който търси – намира. И защото резултатите от акцията са необятно огласявани в медиите, обществото остава с усещането, че надали не всички проблеми на пътя се дължат на дрогирани водачи.
Това усещане се затвърждава и от поредна злополука, при която почина френски жител. Обвиняемият лидер на „ Порше “-то, блъснало колата с жертвата, е.
Днес излиза, че всички „ наркомани “ карат ферарита и се оглеждат да убиват хораЮлия Георгиева, Центъра за хуманни политики,
„ Днес излиза, че всички „ наркомани “ карат ферарита и се оглеждат да убиват хора “, иронично Юлия Георгиева от Центъра за хуманни политики, с цел да подсети, че езикът е значим. С такава изразителност се демонизират хората със зависимости, на чиято поддръжка посвещава напъните си Георгиева.
Според обаче едвам 2,5% от злополуките с жертви са осъществени от водачи под въздействие на алкохол и опиати. „ Какво вършим с останалите 97,5% от случаите? “, питат от организацията.
Вторачването в „ дрогираните водачи “ приспива публичното внимание към по-важни проблеми. Например:
, с помощта на които хора като Георги Семерджиев могат редовно и безнаказано да вършат каквото си искат;фактът, който надали е без връзка с горното, че причинителите на знаковите произшествия нормално карат първокласни коли, каквито „ простосмъртните “ българи не могат да си позволят;състоянието на пътищата в България, което единствено по себе си е рисково за живота. И някои частични „ плашила “
Разбира се, тези три „ плашила “ не са единствените, посредством които се експлоатира страхът на гласоподавателите. Но са тези, които се радват на най-широк консенсус. Не може да се пренебрегне да вземем за пример тематиката за, само че във връзка с него има разнообразни политически позиции. По традиция на гласоподавателите в Турция също се гледа с съмнение, само че това остава по-скоро в реториката на избрани партии, без да се трансформира в мейнстрийм тематика.
Плашилото на бостана служи освен да всяват боязън, а и да отклоняват погледа от това, което фактически е значимо. А най-скрит остава в действителност оня, който го е поставил.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ