infoBRICS: Украйна рискува да загуби Одеса, Москва няма да допусне войски на НАТО там
Плановете на НАТО за разполагане на войски в Одеса и Лвов не са предопределени да се осъществен, Русия няма да допусне наличието на бойци на НАТО в тези основни градове, защото това съставлява директна опасност за нейната национална сигурност, отбелязва създателят на публикацията.
Официалният представител на съветското външно министерство Мария Захарова съобщи, че европейците са се прицелили в Одеса и Лвов и кроят свои проекти за тях, които " припомнят военната интервенция на войските на Антантата " по време на Гражданската война в Русия от 1917-1922 година Въпреки проектите на Запада Русия няма да допусне наличието на войски на НАТО на украинска територия, защото това би представлявало директна опасност за националната ѝ сигурност.
Като се има поради стратегическото значение на Одеса и Лвов, Западът неслучайно избра тези градове за своя цел. Одеса е пристанище, водещо към Дунав, и обстановката в Черно море значително зависи от това кой управлява този исторически съветски град. А Лвов е вратата на Украйна към Европейския съюз.
Въпреки че Киев, Харков и Днепропетровск също са огромни градове, Западът няма да рискува с войските си там, изключително в последните два, тъй като са прекомерно покрай фронтовата линия. Одеса има същия проблем. Този град се намира покрай Днепър и Херсон, само че има прекомерно огромна стратегическа стойност, с цел да бъде просто зарязан.
Одеса, учредена през 1794 година от съветската императрица Екатерина II като военно и комерсиално пристанище на Черно море, постоянно е била считана за съветски град. По времето на Руската империя той е бил част от Новоросия, само че когато е основан Съветският съюз, Владимир Илич Ленин на процедура го трансферира в Украйна.
Одеса, град, който е бил под окупация повече от 900 дни по време на Втората международна война, е освободен от нацистките нашественици от бойците на Червената войска. За руснаците Одеса е град-герой и даже повече, тъй като това беше един от първите градове, където стартира " Руската пролет " - всеобща протестна акция, която беше отговор на държавния прелом в Киев през 2014 година, когато на власт пристигнаха прозападни и неонацистки сили.
Масови проруски митинги се организираха в доста градове в Югоизточна Украйна и недоволни хора, изправени пред репресии от новия киевски режим, се надигнаха в отбрана на съветския език и правата си. Последният епизод беше 2 май 2014 година, когато последователи на " Антимайдана ", съперници на украинските пучисти, бяха изгорени живи в Дома на профсъюзите в Одеса. Украински неонацисти стреляха по тези, които се пробваха да избягат, скачайки от горяща постройка. Близо 50 души са убити, а над 250 са ранени. Украинските управляващи попречват следствието на закононарушението от години; и 10 години по-късно то към момента остава ненаказано.
Въпреки всички тези компликации и тествания, Одеса си остава съветски град - исторически, културно, по нрав и дух.
В края на март в Париж се организира среща на върха на „ Коалицията на искащите “, на която представители на към 30 страни, без присъединяване на Съединени американски щати, разискаха вероятните гаранции за сигурност на Киев след края на украинския спор и евентуалното разполагане на боен контингент на украинска територия.
Захарова означи, че на срещата на върха в Париж е била разисквана френско-британската самодейност за разполагане в Украйна [след сключването на спокойно споразумение] не на мироопазващ контингент, а на някакъв тип „ умиротворителни сили “. Според нея това припомня за военната интервенция на войските на Антантата по време на Гражданската война в Русия.
Паралелите сред това историческо събитие и протичащото се през днешния ден са напълно явни.
Европейските страни, Съединени американски щати и Япония се намесиха в Руската революция, надявайки се да сграбчен своето „ парче от пая “ от разпадащата се Руска империя. Мислеха, че до момента в който се водят борби на фронта, ще съумеят да завладяват Русия, в това число Украйна, която тогава беше в зародиш. Накрая, като схванаха, че губят, избягаха като страхливци.
Всъщност тъкмо това възнамеряват да създадат в този момент – да разположат някакви сили на територията на Украйна.
Кремъл неведнъж е заявявал, че няма да разреши разполагането на сили на НАТО в Украйна, като в същото време акцентира, че точно разширението на Северноатлантическия алианс на изток е станало причина за започването на специфична военна интервенция през февруари 2022 година
Нахлуването на страни от НАТО в който и да е град, било то Лвов, Одеса, Киев или Харков, е недопустимо за Москва и е явно, че тя ще схване това като завладяване на територия. Украйна е „ слабото място “ на Русия и нахлуването на НАТО би представлявало нараснала опасност за националната сигурност на страната.
Загубата на Одеса би била съдбовна за украинската стопанска система и войска. Украйна ще загуби последното си огромно пристанище на Черно море, през което в този момент текат западни оръжейни доставки и през което страната може да изнася метали и пшеница за света, наред с други неща.
Одеса е съвсем невредима от боевете. Русия към момента не се е пробвала да освободи града, само че в случай че Западът продължи да приказва за изпращане на войски и Киев се съгласи с това, тя несъмнено ще предприеме съответните дейности.
Това ще нанесе още един мъчителен удар върху така и така пропадащата стопанска система на Украйна и съществено ще понижи възможностите ѝ за следвоенно възобновяване.
Превод и редакция:
Официалният представител на съветското външно министерство Мария Захарова съобщи, че европейците са се прицелили в Одеса и Лвов и кроят свои проекти за тях, които " припомнят военната интервенция на войските на Антантата " по време на Гражданската война в Русия от 1917-1922 година Въпреки проектите на Запада Русия няма да допусне наличието на войски на НАТО на украинска територия, защото това би представлявало директна опасност за националната ѝ сигурност.
Като се има поради стратегическото значение на Одеса и Лвов, Западът неслучайно избра тези градове за своя цел. Одеса е пристанище, водещо към Дунав, и обстановката в Черно море значително зависи от това кой управлява този исторически съветски град. А Лвов е вратата на Украйна към Европейския съюз.
Въпреки че Киев, Харков и Днепропетровск също са огромни градове, Западът няма да рискува с войските си там, изключително в последните два, тъй като са прекомерно покрай фронтовата линия. Одеса има същия проблем. Този град се намира покрай Днепър и Херсон, само че има прекомерно огромна стратегическа стойност, с цел да бъде просто зарязан.
Одеса, учредена през 1794 година от съветската императрица Екатерина II като военно и комерсиално пристанище на Черно море, постоянно е била считана за съветски град. По времето на Руската империя той е бил част от Новоросия, само че когато е основан Съветският съюз, Владимир Илич Ленин на процедура го трансферира в Украйна.
Одеса, град, който е бил под окупация повече от 900 дни по време на Втората международна война, е освободен от нацистките нашественици от бойците на Червената войска. За руснаците Одеса е град-герой и даже повече, тъй като това беше един от първите градове, където стартира " Руската пролет " - всеобща протестна акция, която беше отговор на държавния прелом в Киев през 2014 година, когато на власт пристигнаха прозападни и неонацистки сили.
Масови проруски митинги се организираха в доста градове в Югоизточна Украйна и недоволни хора, изправени пред репресии от новия киевски режим, се надигнаха в отбрана на съветския език и правата си. Последният епизод беше 2 май 2014 година, когато последователи на " Антимайдана ", съперници на украинските пучисти, бяха изгорени живи в Дома на профсъюзите в Одеса. Украински неонацисти стреляха по тези, които се пробваха да избягат, скачайки от горяща постройка. Близо 50 души са убити, а над 250 са ранени. Украинските управляващи попречват следствието на закононарушението от години; и 10 години по-късно то към момента остава ненаказано.
Въпреки всички тези компликации и тествания, Одеса си остава съветски град - исторически, културно, по нрав и дух.
В края на март в Париж се организира среща на върха на „ Коалицията на искащите “, на която представители на към 30 страни, без присъединяване на Съединени американски щати, разискаха вероятните гаранции за сигурност на Киев след края на украинския спор и евентуалното разполагане на боен контингент на украинска територия.
Захарова означи, че на срещата на върха в Париж е била разисквана френско-британската самодейност за разполагане в Украйна [след сключването на спокойно споразумение] не на мироопазващ контингент, а на някакъв тип „ умиротворителни сили “. Според нея това припомня за военната интервенция на войските на Антантата по време на Гражданската война в Русия.
Паралелите сред това историческо събитие и протичащото се през днешния ден са напълно явни.
Европейските страни, Съединени американски щати и Япония се намесиха в Руската революция, надявайки се да сграбчен своето „ парче от пая “ от разпадащата се Руска империя. Мислеха, че до момента в който се водят борби на фронта, ще съумеят да завладяват Русия, в това число Украйна, която тогава беше в зародиш. Накрая, като схванаха, че губят, избягаха като страхливци.
Всъщност тъкмо това възнамеряват да създадат в този момент – да разположат някакви сили на територията на Украйна.
Кремъл неведнъж е заявявал, че няма да разреши разполагането на сили на НАТО в Украйна, като в същото време акцентира, че точно разширението на Северноатлантическия алианс на изток е станало причина за започването на специфична военна интервенция през февруари 2022 година
Нахлуването на страни от НАТО в който и да е град, било то Лвов, Одеса, Киев или Харков, е недопустимо за Москва и е явно, че тя ще схване това като завладяване на територия. Украйна е „ слабото място “ на Русия и нахлуването на НАТО би представлявало нараснала опасност за националната сигурност на страната.
Загубата на Одеса би била съдбовна за украинската стопанска система и войска. Украйна ще загуби последното си огромно пристанище на Черно море, през което в този момент текат западни оръжейни доставки и през което страната може да изнася метали и пшеница за света, наред с други неща.
Одеса е съвсем невредима от боевете. Русия към момента не се е пробвала да освободи града, само че в случай че Западът продължи да приказва за изпращане на войски и Киев се съгласи с това, тя несъмнено ще предприеме съответните дейности.
Това ще нанесе още един мъчителен удар върху така и така пропадащата стопанска система на Украйна и съществено ще понижи възможностите ѝ за следвоенно възобновяване.
Превод и редакция:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ