Реверансите на Путин към Ердоган
Планираната атака против Идлиб се отсрочва. Поне към този момент. За това са се разбрали на срещата им през вчерашния ден турският президент Реджеп Ердоган и неговият съветски сътрудник Владимир Путин.
Този поврат по отношение на сирийския град е безспорен триумф за турската дипломация, която единствено преди 10-на дни напусна срещата в Техеран (формат " Астана ", в който вземат участие Русия и Иран) относително неразбрана и изолирана. Анкара ще получи още време от Москва, с цел да може (1) да разграничи умерената от радикалната съпротива на Башар ал-Асад, (2) да маргинализира втората в лицето на Хаят Тахрир ал-Шам и (3) да отстрани тежкото въоръжение от следения от нея периметър.
За тази смяна в проекта по отношение на Идлиб сигурно са съдействали най-различни фактори. Например този, че борбата в сирийския град, въпреки и с явен край, щеше да бъде изключително яростна, в това число заради това, че турската страна опосредства инфилтрацията на близки до нея спомагателни сили в града (бойци от Свободната сирийска войска и Националния фронт за освобождение) и укрепи контролно-пропускателните си пунктове към региона (12 на брой).
Предупреждението на Вашингтон, че ще държи Русия виновна за предизвикването на нова филантропична рецесия и нов бежански поток евентуално също е било регистрирано от Москва. Евентуалната приложимост на химическо оръжие щеше да увеличи рисковия темперамент на обстановката там за сирийския режим и руснаците, доколкото това е алената линия, посочена освен от Съединени американски щати, само че и от европейски страни като Франция, Англия и Германия за военна интервенция.
Тези съображения обаче не би трябвало да омаловажават триумфа на Реджеп Ердоган във връзка с Идлиб. Нещо повече, в случай че върнем лентата обратно, ще забележим, че реализацията на основните външно-политически начинания на турския президент през последните години са срещали поддръжката на Владимир Путин.
Такъв да вземем за пример бе казусът и с двете изключително значими интервенции, които Анкара организира в Северна Сирия - " Щитът на Ефрат " и " Маслинова клонка ", ориентирани против кюрдите и Ислямска страна. Нито една от двете начинания нямаше да бъде допустима, в случай че Русия не бе " отворила " небето над Сирия (западно от р. Ефрат) за турските самолети и не бе отдръпнала услужливо военното си наличие (от кюрдски кантон Африн). Нещо сходно направиха и американците по отношение на кюрдите в Манбидж.
А тези две интервенции надалеч нямаха единствено външно-политическо за Анкара значение. Покрай пропагандата към тях турският президент съумя да завоюва един Конституционен референдум, едни парламентарни и едни президентски избори.
В допълнение, съгласно източници от открит темперамент, точно съветската страна е била тази, която е предизвестила турския президент за готвения против него прелом през 2016-та година.
Общо взето, зад всеки знаков турски триумф през последните години стои по един съветски поклон. Това демонстрира и самата изразителност на Анкара. Според същата обаче зад всяка турска болка пък стоят Съединени американски щати (например, от американската поддръжка за кюрдите в Сирия до проблема със цената на турската лира).
Разбира се, от Черно Море през Кавказ и Каспийско море до Централна Азия разликите в ползите сред Русия и Турция са повече от сходствата в тях. Но въпреки всичко има няколко неща, които може да допринесат за " сглобяването " на руско-турски синтез.
Първото е сходната властническа структура и на двете страни. Това е командният темперамент, по който нещата се случват при тях: отгоре-надолу.
Второто е споделената им неприязън към Запада. Анкара недолюбва културните, Русия - военните измерения на Запада. И двете страни са против политическите екстраполации на Запада.
Третото е, че и Турция, и Русия са ревизионистични сили, целящи възобновяване на въздействието им върху тогавашните им имперски периметри (османски или съветски).
Четвъртото е енергийната взаимозависимост на Турция от Русия (строежите на турските АЕЦ от Росатом и вноса на съветски естествен газ). Това са турските пари за съветската стопанска система.
Петото е, че Турция има курорти, а Русия - туристи. Това са съветските пари за турската стопанска система.
Има доста законни причини в посока на това, че този руско-турски синтез няма да изтрае във времето. На този стадий обаче може да заключим, че и Русия, и Турция са подготвени да рискуват връзките си с трети страни, с цел да го утвърждават.
Русия, да вземем за пример, провокира неодобрение в Иран: реверансът към Турция по отношение на Идлиб в действителност означаваше, че на двустранната среща сред Ердоган и Путин Москва е редактирала постигнатото съглашение от формата " Астана " на скорошното събитие в Техеран. Иран надали е очаквал сходна съветска признателност предвид на скорошните си отстъпки, които Техеран направи на Москва по отношение на статута на Каспийско море. Добавете и към този момент регулярното персийско неодобрение от това, че Русия разрешава на Израел да бомбардира ирански обекти на територията на Сирия (най-пресният случай е от тази нощ по отношение на такива в Латакия).
А Турция пък, паралелно на към този момент влошените си връзки със Съединени американски щати, има идентични такива и с Израел, Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет и така нататък За това способства и позиционирането на Анкара в подтекста на Катарската рецесия и твърдата поддръжка за Палестинската автономност в подтекста на Близко-източния кротичък развой.
Това, което следва да забележим, е дали руско-турският синтез ще прерасне в стратегически съюз. Но в случай че можем до тогава да парафразираме турския президент, то това би било в посока на: " Ако те си имат долари, то ние имаме нашия народ, имаме нашия Путин. "
Този поврат по отношение на сирийския град е безспорен триумф за турската дипломация, която единствено преди 10-на дни напусна срещата в Техеран (формат " Астана ", в който вземат участие Русия и Иран) относително неразбрана и изолирана. Анкара ще получи още време от Москва, с цел да може (1) да разграничи умерената от радикалната съпротива на Башар ал-Асад, (2) да маргинализира втората в лицето на Хаят Тахрир ал-Шам и (3) да отстрани тежкото въоръжение от следения от нея периметър.
За тази смяна в проекта по отношение на Идлиб сигурно са съдействали най-различни фактори. Например този, че борбата в сирийския град, въпреки и с явен край, щеше да бъде изключително яростна, в това число заради това, че турската страна опосредства инфилтрацията на близки до нея спомагателни сили в града (бойци от Свободната сирийска войска и Националния фронт за освобождение) и укрепи контролно-пропускателните си пунктове към региона (12 на брой).
Предупреждението на Вашингтон, че ще държи Русия виновна за предизвикването на нова филантропична рецесия и нов бежански поток евентуално също е било регистрирано от Москва. Евентуалната приложимост на химическо оръжие щеше да увеличи рисковия темперамент на обстановката там за сирийския режим и руснаците, доколкото това е алената линия, посочена освен от Съединени американски щати, само че и от европейски страни като Франция, Англия и Германия за военна интервенция.
Тези съображения обаче не би трябвало да омаловажават триумфа на Реджеп Ердоган във връзка с Идлиб. Нещо повече, в случай че върнем лентата обратно, ще забележим, че реализацията на основните външно-политически начинания на турския президент през последните години са срещали поддръжката на Владимир Путин.
Такъв да вземем за пример бе казусът и с двете изключително значими интервенции, които Анкара организира в Северна Сирия - " Щитът на Ефрат " и " Маслинова клонка ", ориентирани против кюрдите и Ислямска страна. Нито една от двете начинания нямаше да бъде допустима, в случай че Русия не бе " отворила " небето над Сирия (западно от р. Ефрат) за турските самолети и не бе отдръпнала услужливо военното си наличие (от кюрдски кантон Африн). Нещо сходно направиха и американците по отношение на кюрдите в Манбидж.
А тези две интервенции надалеч нямаха единствено външно-политическо за Анкара значение. Покрай пропагандата към тях турският президент съумя да завоюва един Конституционен референдум, едни парламентарни и едни президентски избори.
В допълнение, съгласно източници от открит темперамент, точно съветската страна е била тази, която е предизвестила турския президент за готвения против него прелом през 2016-та година.
Общо взето, зад всеки знаков турски триумф през последните години стои по един съветски поклон. Това демонстрира и самата изразителност на Анкара. Според същата обаче зад всяка турска болка пък стоят Съединени американски щати (например, от американската поддръжка за кюрдите в Сирия до проблема със цената на турската лира).
Разбира се, от Черно Море през Кавказ и Каспийско море до Централна Азия разликите в ползите сред Русия и Турция са повече от сходствата в тях. Но въпреки всичко има няколко неща, които може да допринесат за " сглобяването " на руско-турски синтез.
Първото е сходната властническа структура и на двете страни. Това е командният темперамент, по който нещата се случват при тях: отгоре-надолу.
Второто е споделената им неприязън към Запада. Анкара недолюбва културните, Русия - военните измерения на Запада. И двете страни са против политическите екстраполации на Запада.
Третото е, че и Турция, и Русия са ревизионистични сили, целящи възобновяване на въздействието им върху тогавашните им имперски периметри (османски или съветски).
Четвъртото е енергийната взаимозависимост на Турция от Русия (строежите на турските АЕЦ от Росатом и вноса на съветски естествен газ). Това са турските пари за съветската стопанска система.
Петото е, че Турция има курорти, а Русия - туристи. Това са съветските пари за турската стопанска система.
Има доста законни причини в посока на това, че този руско-турски синтез няма да изтрае във времето. На този стадий обаче може да заключим, че и Русия, и Турция са подготвени да рискуват връзките си с трети страни, с цел да го утвърждават.
Русия, да вземем за пример, провокира неодобрение в Иран: реверансът към Турция по отношение на Идлиб в действителност означаваше, че на двустранната среща сред Ердоган и Путин Москва е редактирала постигнатото съглашение от формата " Астана " на скорошното събитие в Техеран. Иран надали е очаквал сходна съветска признателност предвид на скорошните си отстъпки, които Техеран направи на Москва по отношение на статута на Каспийско море. Добавете и към този момент регулярното персийско неодобрение от това, че Русия разрешава на Израел да бомбардира ирански обекти на територията на Сирия (най-пресният случай е от тази нощ по отношение на такива в Латакия).
А Турция пък, паралелно на към този момент влошените си връзки със Съединени американски щати, има идентични такива и с Израел, Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет и така нататък За това способства и позиционирането на Анкара в подтекста на Катарската рецесия и твърдата поддръжка за Палестинската автономност в подтекста на Близко-източния кротичък развой.
Това, което следва да забележим, е дали руско-турският синтез ще прерасне в стратегически съюз. Но в случай че можем до тогава да парафразираме турския президент, то това би било в посока на: " Ако те си имат долари, то ние имаме нашия народ, имаме нашия Путин. "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ