Борислав Сандов: 30% от територията на България трябва да е от защитени зони до 2030 г.
" Планираме през 2026 година България да има най-малко пет нови национални парка в планините и предпазени зони и резервати по Черноморското крайбрежие ", това заяви вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов по време на конференцията „ Планините – хубост и провокации “, проведена от Посолството на Франция и Френския институт в България.
" Във срещата участваха също зам.-министърът на околната среда и водите Тома Белев и шефът на Национален парк „ Рила” Владимир Милушев ", оповестиха от пресцентъра на Министерство на околната среда и водите (МОСВ).
Министър Борислав Сандов очерта три планетарни рецесии, които актуалното общество би трябвало незабавно да взема решение – климатичната, загубата на биоразнообразие и замърсяването с пластмасови боклуци.
Именно във връзка с загубата на биоразнообразие министърът сподели, че като член на Европейски Съюз България е поела задължения по Зелената договорка – до 2030 година да доближи задачата 30% от територията да е в предпазени зони на сушата и в морето, както и 10% да са зони със строга отбрана.
В момента са реализирани 35% предпазени зони в мрежата „ Натура 2000 “, само че тези под строга отбрана са едвам 5-6 на 100.
„ Целта, която в Министерство на околната среда и водите сме си сложили, е още до края на 2026 година – до края на мандата на държавното управление, да достигнем тези условия “, съобщи вицепремиерът по климатични политики.
Той заяви също, че Министерство на околната среда и водите работи по планове за новите предпазени територии.
" Част от плануваните 5 нови национални парка ще са по южната и западната ни граница, където доста планински територии са съхранени поради желязната завеса – това са западна Стара планина и Родопите. Другите ще са на север и изток в самобитния „ наследник пояс “ на Дунав и Черно море, който също има предпоставки за отделяне на нови предпазени територии ", акцентира Сандов.
" Тъй като статутът на националните паркове изисква да заемат единствено територии изключителна държавна благосъстоятелност и това допуска скъпи отчуждителни процедури, те евентуално ще имат „ мрежови “ темперамент и няма да покриват компактна територия ", изясни министърът.
Към момента трите национални парка в България „ Пирин “, „ Рила “ и „ Централен Балкан “ заемат най-високите елементи на планините.
„ Доскоро климатичната рецесия беше в контраст на енергийната, само че в този момент в подтекста на войната в Украйна виждаме, че енергийната и климатичната сигурност са едно и решенията са свързани с потреблението на ВЕИ, т.е. решения, които идват от природата “, акцентира вицепремиерът Борислав Сандов. Именно по тази причина съгласно него решението на проблемите в енергетиката и внедряването на ВЕИ в семействата е приоритет за опазването на планетата и за постигането на мир.
България ще кандидатства за домакинство на Конференцията на Организация на обединените нации по изменение на климата – COP 29 през 2024 година, заяви още министър Борислав Сандов и увери, че страната ни е подготвена да посрещне такова значимо събитие, което до момента не се е провеждало в Източна Европа.
" Във срещата участваха също зам.-министърът на околната среда и водите Тома Белев и шефът на Национален парк „ Рила” Владимир Милушев ", оповестиха от пресцентъра на Министерство на околната среда и водите (МОСВ).
Министър Борислав Сандов очерта три планетарни рецесии, които актуалното общество би трябвало незабавно да взема решение – климатичната, загубата на биоразнообразие и замърсяването с пластмасови боклуци.
Именно във връзка с загубата на биоразнообразие министърът сподели, че като член на Европейски Съюз България е поела задължения по Зелената договорка – до 2030 година да доближи задачата 30% от територията да е в предпазени зони на сушата и в морето, както и 10% да са зони със строга отбрана.
В момента са реализирани 35% предпазени зони в мрежата „ Натура 2000 “, само че тези под строга отбрана са едвам 5-6 на 100.
„ Целта, която в Министерство на околната среда и водите сме си сложили, е още до края на 2026 година – до края на мандата на държавното управление, да достигнем тези условия “, съобщи вицепремиерът по климатични политики.
Той заяви също, че Министерство на околната среда и водите работи по планове за новите предпазени територии.
" Част от плануваните 5 нови национални парка ще са по южната и западната ни граница, където доста планински територии са съхранени поради желязната завеса – това са западна Стара планина и Родопите. Другите ще са на север и изток в самобитния „ наследник пояс “ на Дунав и Черно море, който също има предпоставки за отделяне на нови предпазени територии ", акцентира Сандов.
" Тъй като статутът на националните паркове изисква да заемат единствено територии изключителна държавна благосъстоятелност и това допуска скъпи отчуждителни процедури, те евентуално ще имат „ мрежови “ темперамент и няма да покриват компактна територия ", изясни министърът.
Към момента трите национални парка в България „ Пирин “, „ Рила “ и „ Централен Балкан “ заемат най-високите елементи на планините.
„ Доскоро климатичната рецесия беше в контраст на енергийната, само че в този момент в подтекста на войната в Украйна виждаме, че енергийната и климатичната сигурност са едно и решенията са свързани с потреблението на ВЕИ, т.е. решения, които идват от природата “, акцентира вицепремиерът Борислав Сандов. Именно по тази причина съгласно него решението на проблемите в енергетиката и внедряването на ВЕИ в семействата е приоритет за опазването на планетата и за постигането на мир.
България ще кандидатства за домакинство на Конференцията на Организация на обединените нации по изменение на климата – COP 29 през 2024 година, заяви още министър Борислав Сандов и увери, че страната ни е подготвена да посрещне такова значимо събитие, което до момента не се е провеждало в Източна Европа.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ