Как глобалният Запад тика в своя хамут Швейцария
Планинската алпийска страна е изправена пред открит напън във военно-политическата сфера
В края на 2024 година Европейският съюз и Швейцария приключиха разговор за основите на съдействието на правила, нови за швейцарците. Благодарение на него ще бъде подписано ново историческо съглашение сред страните.
Преди това в границите на т.нар Билатерален/двустранен формат се уреждат характерни секторни въпроси сред Швейцария и Европейски Съюз, само че не беше подписан общ документ, който да увенчае построяването на съвсем 140 секторни швейцарско-европейски съглашения. Сега той наподобява би трябвало да се появи, единствено че третият пакет от двустранни съглашения води до поробването на Берн, който в действителност капитулира пред диктата на Брюксел, зад който се обрисуват фигурите на НАТО и Вашингтон.
Европейският съюз и Конфедерация Швейцария завършиха договарянията по съществото на бъдещите си връзки след 197 (!) кръга съвещания. Федералният съвет на Швейцария (кабинета) разгласи, че На собствен ред ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен сподели следното на взаимна конференция с президента на Конфедерация Швейцария Виола Амхерд на 20 декември:
„
Цялостният финален документ, озаглавен „ Споразумение за стабилизиране на двустранния формат на съдействие с Европейски Съюз “ (Abkommen zur Stabilisierung des bilateralen Wegs), ще има формата на декрет на федералното държавно управление (Bundesbeschluss). Страните ще подпишат още три секторни (двустранни) съглашения, които би трябвало да бъдат показани под формата на обособени укази на федералното държавно управление: за съвместен достъп до пазара на електрическа енергия, за опазване на здравето и за обезпечаване на сигурност на храните.
Според швейцарските управляващи всички институционални въпроси ще бъдат непосредствено интегрирани в съответните обособени авансово подписани съглашения, а новите правила, уреждащи бюджетните дотации, ще се ползват единствено за три съответни области: въздушен превоз, наземен превоз и електрическа енергия.
В същото време Швейцария ще би трябвало да заплати за правото да участва на паневропейския пазар, и то надалеч не малко. Като част от преходната фаза, т.е. от 2025 до 2029 година, Швейцария ще заплаща годишна вноска от 130 милиона франка в Европейския кохезионен фонд. Между 2030 година и 2036 година тази сума ще нарасне до 350 милиона франка годишно.
Въпросът – в действителност ли Швейцария е „ просто една дребна неутрална страна “, - от най-малко половин век поражда все по-често, а през днешния ден като че ли придобива ново значение. Във всеки случай самата Алпийска конфедерация, в продължение на дългогодишната национална еднаквост след 1945 година, до неотдавна се възприемаше по този метод. Това беше целесъобразно с обстоятелството, че с помощта на волята за опозиция и умната политика на „ дребната неутрална страна “ се оказа допустимо да не бъде въвлечена във Втората международна война.
Въпреки това, от 70-те години на предишния век, това самовъзприятие се трансформира в обект на все по-горчив спор както в конфедерацията, по този начин и отвън нея. Аргументът, че Швейцария е била на първо място „ жертва на събитията в международната политика “, от ден на ден среща контрааргумента, че тази мислена „ жертва “ е помогнала на същински нарушители в доста значими, на първо място стопански области.
Фокусът е и върху покупко-продажбите с плячкосаното злато, и казусът с неработещите /недвижещите се/ банкови сметки и откраднатите културни полезности, както и следствието на мистериозното изгубване на имущество на жертвите на гонене и изтребване. При това състояние в края на 1996 година швейцарските управляващи даже бяха принудени да основат така наречен Независима експертна комисия, състояща се от интернационалните специалисти.
Проблемът с слагането на Швейцария под контрола на Глобалния Запад не се лимитира до „ идеологическия “ предлог за съдействие сред нейните управляващи и нацистите. Тази страна и нейните банкови кошчета съставляват прекомерно богат и привлекателен джакпот. Ето за какво не е изненадващо, че до есента на тази година - след колапса на Credit Suisse - позицията на Швейцария като водещо място за централизация на благосъстояние беше застрашена в чисто стопански смисъл.
Според специфичен отчет на Deloitte по тематиката, до момента в който Швейцария остава водещата дестинация за ръководство на благосъстоянието в света с повече от 2,2 трилиона $ под ръководство, притоците в страната са намалели през последните години, трендове, които са в внезапен контрастност с някои конкурентни центрове, в това число Съединени американски щати и Хонконг.
Едновременно с финансовите и стопански проблеми Швейцария към този момент е изправена пред открит напън във военно-политическата сфера. Това се показва, наред с други неща, във обстоятелството, че на Министерството на защитата на страната към този момент настоятелно се „ предлага “ да се откаже от неутралитета, който се поддържа от 1515 година
В края на лятото на тази година, в страната се разгласява отчета на Експертната работна група по въпросите на сигурността на Швейцария, която работи по него от юли 2023 година по поръчка на военното ведомство на конфедерацията.
Докладът е направен от дипломати, висши военни и чиновници, в това число Волфганг Ишингер, който управлява интернационалната Мюнхенска конференция по сигурността в продължение на доста години. Съответните рекомендации би трябвало да образуват основата на тактиката за сигурност на Швейцария за 2025 година
Авторите на отчета през днешния ден намерено приканват швейцарското държавно управление да преразгледа концепцията за неутралитет към задълбочаване и усилване на военното съдействие с НАТО и Европейски Съюз заради
Всъщност на Швейцария се предлага преразглеждане на повече от петстотин години неутралитет под претекст на протичащото се в Украйна и „ възходящи закани за Европа от Русия “. цитира Politico съответната теза от документа.
Опитвайки се да оправдаят „ нуждата ” от най-малко отчасти занемаряване на вековната поредна политика на неутралитет, която е в действие от 1515 година, създателите на отчета настоятелно поучават швейцарските управляващи да отстранен възбраната за реекспорт. на оръжия. Понастоящем Берн не разрешава продажбата на оръжия на страни във война.
Според отчета износът на оръжие от Швейцария е намалял с 27% предходната година до по-малко от 746 милиона евро. Една от аргументите за понижението е отводът да се доставят на други страни оръжия за Украйна, които могат да включват швейцарски съставни елементи.
В тази връзка членовете на Експертната работна група също мощно поучават да се „ укрепи “ швейцарската оръжейна промишленост посредством „ интензифициране на офсетната политика и приемане на достъп до оръжейните стратегии на Европейски Съюз и НАТО “. Те също по този начин приветстват опцията за усилване на разговора сред „ безпристрастен “ Берн и други западни столици във връзка с битката с киберпрестъпността и шпионажа.
Трябва да се означи, че по едно и също време с появяването на известия в медиите за този отчет, Швейцария изрази желанието си да се причисли към военните планове на Европейския съюз. Информацията, че Швейцария желае да се причисли към плана на Европейски Съюз за военна подвижност, ориентиран към улеснение на придвижването на войски и военна техника и съоръжение в Европа, беше оповестена на 31 август под формата на особено изказване на уеб страницата на Федералния съвет на Конфедерация Швейцария.
На фона на всички тези опити на Глобалния Запад да вкара Швейцария в игото си с камшика на русофобията, последната дума остава на жителите на конфедерацията, които нормално показват волята си посредством референдуми. Социологическите изследвания, извършени в очакване на тях, демонстрират: макар че швейцарците са за разговор с Европейски Съюз, те са доста сериозни към последния.
Това демонстрира изследване на публичното мнение, извършено тази есен по поръчка на швейцарския народен медиен холдинг SRG. Неговата цел беше да обясни отношението на гласоподавателите към Европейски Съюз в навечерието на края на договарянията сред Берн и Брюксел за сключването на базовото съглашение, определящо общата правна основа за двустранно съдействие, в това число третия пакет от съглашения, който, както към този момент споменахме, води до фактическото подчиняване и капитулация на Берн пред диктата на Брюксел и Глобалния Запад.
В изследването са взели участие съвсем 20 000 души, като отговорите им демонстрират, че швейцарците, макар че считат двустранния формат на съдействие сред Берн и Брюксел за значим фактор във външната политика, не са изключително въодушевени към Европейски Съюз. Тоест всъщност страната остава надълбоко разграничена във връзка с Европейския съюз.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед56424Яков Кедми: През 2025 година разпадът на остарелия свят и построяването на новия може да е съпроводено с кръвопролитияАлтернативен Поглед48374Яков Кедми: 2024 година приключва с това, че по цялата линия на фронта Русия води стратегическо настъплениеАлтернативен Поглед63278Магдалена Ташева: Делян Пеевски - огромното проваляне на българския евроатлантизъмАлтернативен Поглед22356Магдалена Ташева: Траен мир е единствено справедливият мир! Несправедливият мир е рецепта за последваща войнаАлтернативен Поглед43223Румен Петков: Споразумението с Украйна е закононарушение към националната сигурност на БългарияАлтернативен Поглед309934Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед127163Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските реалностиАлтернативен Поглед109201Проф. Николай Витанов: Мир в Украйна надали ще има скоро
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
В края на 2024 година Европейският съюз и Швейцария приключиха разговор за основите на съдействието на правила, нови за швейцарците. Благодарение на него ще бъде подписано ново историческо съглашение сред страните.
Преди това в границите на т.нар Билатерален/двустранен формат се уреждат характерни секторни въпроси сред Швейцария и Европейски Съюз, само че не беше подписан общ документ, който да увенчае построяването на съвсем 140 секторни швейцарско-европейски съглашения. Сега той наподобява би трябвало да се появи, единствено че третият пакет от двустранни съглашения води до поробването на Берн, който в действителност капитулира пред диктата на Брюксел, зад който се обрисуват фигурите на НАТО и Вашингтон.
Европейският съюз и Конфедерация Швейцария завършиха договарянията по съществото на бъдещите си връзки след 197 (!) кръга съвещания. Федералният съвет на Швейцария (кабинета) разгласи, че На собствен ред ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен сподели следното на взаимна конференция с президента на Конфедерация Швейцария Виола Амхерд на 20 декември:
„
Цялостният финален документ, озаглавен „ Споразумение за стабилизиране на двустранния формат на съдействие с Европейски Съюз “ (Abkommen zur Stabilisierung des bilateralen Wegs), ще има формата на декрет на федералното държавно управление (Bundesbeschluss). Страните ще подпишат още три секторни (двустранни) съглашения, които би трябвало да бъдат показани под формата на обособени укази на федералното държавно управление: за съвместен достъп до пазара на електрическа енергия, за опазване на здравето и за обезпечаване на сигурност на храните.
Според швейцарските управляващи всички институционални въпроси ще бъдат непосредствено интегрирани в съответните обособени авансово подписани съглашения, а новите правила, уреждащи бюджетните дотации, ще се ползват единствено за три съответни области: въздушен превоз, наземен превоз и електрическа енергия.
В същото време Швейцария ще би трябвало да заплати за правото да участва на паневропейския пазар, и то надалеч не малко. Като част от преходната фаза, т.е. от 2025 до 2029 година, Швейцария ще заплаща годишна вноска от 130 милиона франка в Европейския кохезионен фонд. Между 2030 година и 2036 година тази сума ще нарасне до 350 милиона франка годишно.
Въпросът – в действителност ли Швейцария е „ просто една дребна неутрална страна “, - от най-малко половин век поражда все по-често, а през днешния ден като че ли придобива ново значение. Във всеки случай самата Алпийска конфедерация, в продължение на дългогодишната национална еднаквост след 1945 година, до неотдавна се възприемаше по този метод. Това беше целесъобразно с обстоятелството, че с помощта на волята за опозиция и умната политика на „ дребната неутрална страна “ се оказа допустимо да не бъде въвлечена във Втората международна война.
Въпреки това, от 70-те години на предишния век, това самовъзприятие се трансформира в обект на все по-горчив спор както в конфедерацията, по този начин и отвън нея. Аргументът, че Швейцария е била на първо място „ жертва на събитията в международната политика “, от ден на ден среща контрааргумента, че тази мислена „ жертва “ е помогнала на същински нарушители в доста значими, на първо място стопански области.
Фокусът е и върху покупко-продажбите с плячкосаното злато, и казусът с неработещите /недвижещите се/ банкови сметки и откраднатите културни полезности, както и следствието на мистериозното изгубване на имущество на жертвите на гонене и изтребване. При това състояние в края на 1996 година швейцарските управляващи даже бяха принудени да основат така наречен Независима експертна комисия, състояща се от интернационалните специалисти.
Проблемът с слагането на Швейцария под контрола на Глобалния Запад не се лимитира до „ идеологическия “ предлог за съдействие сред нейните управляващи и нацистите. Тази страна и нейните банкови кошчета съставляват прекомерно богат и привлекателен джакпот. Ето за какво не е изненадващо, че до есента на тази година - след колапса на Credit Suisse - позицията на Швейцария като водещо място за централизация на благосъстояние беше застрашена в чисто стопански смисъл.
Според специфичен отчет на Deloitte по тематиката, до момента в който Швейцария остава водещата дестинация за ръководство на благосъстоянието в света с повече от 2,2 трилиона $ под ръководство, притоците в страната са намалели през последните години, трендове, които са в внезапен контрастност с някои конкурентни центрове, в това число Съединени американски щати и Хонконг.
Едновременно с финансовите и стопански проблеми Швейцария към този момент е изправена пред открит напън във военно-политическата сфера. Това се показва, наред с други неща, във обстоятелството, че на Министерството на защитата на страната към този момент настоятелно се „ предлага “ да се откаже от неутралитета, който се поддържа от 1515 година
В края на лятото на тази година, в страната се разгласява отчета на Експертната работна група по въпросите на сигурността на Швейцария, която работи по него от юли 2023 година по поръчка на военното ведомство на конфедерацията.
Докладът е направен от дипломати, висши военни и чиновници, в това число Волфганг Ишингер, който управлява интернационалната Мюнхенска конференция по сигурността в продължение на доста години. Съответните рекомендации би трябвало да образуват основата на тактиката за сигурност на Швейцария за 2025 година
Авторите на отчета през днешния ден намерено приканват швейцарското държавно управление да преразгледа концепцията за неутралитет към задълбочаване и усилване на военното съдействие с НАТО и Европейски Съюз заради
Всъщност на Швейцария се предлага преразглеждане на повече от петстотин години неутралитет под претекст на протичащото се в Украйна и „ възходящи закани за Европа от Русия “. цитира Politico съответната теза от документа.
Опитвайки се да оправдаят „ нуждата ” от най-малко отчасти занемаряване на вековната поредна политика на неутралитет, която е в действие от 1515 година, създателите на отчета настоятелно поучават швейцарските управляващи да отстранен възбраната за реекспорт. на оръжия. Понастоящем Берн не разрешава продажбата на оръжия на страни във война.
Според отчета износът на оръжие от Швейцария е намалял с 27% предходната година до по-малко от 746 милиона евро. Една от аргументите за понижението е отводът да се доставят на други страни оръжия за Украйна, които могат да включват швейцарски съставни елементи.
В тази връзка членовете на Експертната работна група също мощно поучават да се „ укрепи “ швейцарската оръжейна промишленост посредством „ интензифициране на офсетната политика и приемане на достъп до оръжейните стратегии на Европейски Съюз и НАТО “. Те също по този начин приветстват опцията за усилване на разговора сред „ безпристрастен “ Берн и други западни столици във връзка с битката с киберпрестъпността и шпионажа.
Трябва да се означи, че по едно и също време с появяването на известия в медиите за този отчет, Швейцария изрази желанието си да се причисли към военните планове на Европейския съюз. Информацията, че Швейцария желае да се причисли към плана на Европейски Съюз за военна подвижност, ориентиран към улеснение на придвижването на войски и военна техника и съоръжение в Европа, беше оповестена на 31 август под формата на особено изказване на уеб страницата на Федералния съвет на Конфедерация Швейцария.
На фона на всички тези опити на Глобалния Запад да вкара Швейцария в игото си с камшика на русофобията, последната дума остава на жителите на конфедерацията, които нормално показват волята си посредством референдуми. Социологическите изследвания, извършени в очакване на тях, демонстрират: макар че швейцарците са за разговор с Европейски Съюз, те са доста сериозни към последния.
Това демонстрира изследване на публичното мнение, извършено тази есен по поръчка на швейцарския народен медиен холдинг SRG. Неговата цел беше да обясни отношението на гласоподавателите към Европейски Съюз в навечерието на края на договарянията сред Берн и Брюксел за сключването на базовото съглашение, определящо общата правна основа за двустранно съдействие, в това число третия пакет от съглашения, който, както към този момент споменахме, води до фактическото подчиняване и капитулация на Берн пред диктата на Брюксел и Глобалния Запад.
В изследването са взели участие съвсем 20 000 души, като отговорите им демонстрират, че швейцарците, макар че считат двустранния формат на съдействие сред Берн и Брюксел за значим фактор във външната политика, не са изключително въодушевени към Европейски Съюз. Тоест всъщност страната остава надълбоко разграничена във връзка с Европейския съюз.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед56424Яков Кедми: През 2025 година разпадът на остарелия свят и построяването на новия може да е съпроводено с кръвопролитияАлтернативен Поглед48374Яков Кедми: 2024 година приключва с това, че по цялата линия на фронта Русия води стратегическо настъплениеАлтернативен Поглед63278Магдалена Ташева: Делян Пеевски - огромното проваляне на българския евроатлантизъмАлтернативен Поглед22356Магдалена Ташева: Траен мир е единствено справедливият мир! Несправедливият мир е рецепта за последваща войнаАлтернативен Поглед43223Румен Петков: Споразумението с Украйна е закононарушение към националната сигурност на БългарияАлтернативен Поглед309934Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед127163Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските реалностиАлтернативен Поглед109201Проф. Николай Витанов: Мир в Украйна надали ще има скоро
КОМЕНТАРИ