Associated Press: Газовият интерконектор България-Гърция преначертава газовата карта на Европа
Планинска и отдалечена, гръцко-българската граница в миналото е представлявала южния ъгъл на “желязната завеса ”. Днес Европейският съюз преначертава енергийната карта на района, с цел да облекчи мощната си взаимозависимост от съветския природен газ, написа авторитетната американска организация Associated Press в материал, показан без редакторска интервенция.
Нов водопровод – построен по време на пандемията Covid-19, тестван и който би трябвало да стартира комерсиална употреба през юни – ще подсигурява, че огромни размери газ ще протичат сред двете страни в двете направления за генериране на електрическа енергия, горивна индустрия и утопление на домовете.
Енергийната връзка придобива по-голямо значение след решението на Москва тази седмица да приключи доставките на природен газ за Полша и България поради нежеланието им да се съобразят настояването да заплащат в рубли, произлизащо от западните наказания поради войната с Украйна.
Проектът, с дължина от 180 километра, е първият от няколкото планувани газови интерконектори, които ще обезпечат на членовете на Източния Европейски съюз и на страните, които се надяват да се причислят към 27-членния блок, достъп до международния пазар на газ.
В кратковременен проект това е подсигуряване за България.
Тръбопроводната връзка ще даде на страната достъп до пристанища в прилежаща Гърция, които внасят полутечен природен газ или ВПГ, а също по този начин ще доставя газ от Азербайджан през нова тръбопроводна система, която приключва в Италия.
Това е едно от многото старания, до момента в който държавите-членки се борят да редактират своя енергиен микс, като някои се връщат назад към въглища с тежки излъчвания, като в същото време възнамеряват разширена продукция от възобновими източници. Германия, най-големият покупател на съветска сила в света, се стреми да построи терминали за импорт на полутечен природен газ, което ще отнеме години, а Италия, различен главен вносител на съветски газ, реализира покупко-продажби с Алжир, Азербайджан, Ангола и Конго за доставки на суровината.
Европейският съюз желае да понижи зависимостта си от съветския петрол и газ с две трети тази година и изцяло за пет години посредством различни източници, вятърна и слънчева сила, и консервация.
Нахлуването на Русия в Украйна евентуално ще форсира измененията в дълготрайната тактика на Европейски Съюз, като се приспособява към силата, която е по-скъпа, само че и по-интегрирана сред държавите-членки, изяснява Симоне Талиапиетра, енергиен специалист и теоретичен помощник в основания в Брюксел мозъчен концерн Bruegel.
„ Това е нов свят “, сподели той. „ И в този нов свят е ясно, че Русия не желае да бъде част от интернационалния ред, както ние го мислим “.
Талиапиетра добави: „ Стратегията – изключително на Германия – през последните 50 години постоянно е била да се ангажираме с Русия в региона на енергетиката. … Но като се има поради това, което виждаме в Украйна и поради възгледа на Русия за интернационалните връзки, това не е страната, с която бихме желали да вършим бизнес “.
Политиците в Европейски Съюз настояват, че до момента в който източноевропейските членове са едни от най-зависимите от съветския газ, размерът на техните пазари прави казуса управляем. България внася 90% от газа си от Русия, само че употребява единствено 3 милиарда кубически метра всяка година – тридесет пъти по-малко от водещата консуматорка Германия, съгласно данни на Евростат, статистическата организация на Европейски Съюз за 2020 година
Официално наименуван Газов интерконектор Гърция-България, новият газопровод ще добави съществуващата европейска мрежа. Голяма част от това датира от руската епоха, транспортирайки газ от големи енергийни полета в Русия на запад, когато Москва търсеше извънредно нужни средства за пропадащата си планова стопанска система и западни снабдители, с цел да оказват помощ за построяването на своите тръбопроводи.
Връзката ще върви сред североизточния гръцки град Комотини и Стара Загора, в централна България, и ще даде на страната и съседите с нови мрежови връзки достъп до разширяващия се световен пазар на газ. Това включва връзка с новопостроения Трансадриатически газопровод, пренасящ газ от Азербайджан, както и снабдители на полутечен природен газ, който идва с транспортен съд, измежду които Катар, Алжир и Съединените щати.
До осем спомагателни интерконектора могат да бъдат построени в Източна Европа, достигайки чак до Украйна и Австрия.
Тръбопроводът на стойност 240 милиона евро (250 милиона долара) ще придвижва 3 милиарда кубически метра газ годишно, с алтернатива за разширение до 5 милиарда. Той получи финансиране от България, Гърция и Европейски Съюз и има мощна политическа поддръжка от Брюксел и Съединени американски щати.
На място планът се сблъска с голям брой пречки заради усложнения във веригата за доставки по време на пандемията от Covid-19.
Получаването на профилирани елементи и преместването на личен състав след започване на строителството при започване на 2020 година скоро стана все по-трудно, съобщи Андонис Мицалис, изпълнителен шеф на гръцкия реализатор AVAX, който управлява плана.
Строителството завърши при започване на април, сподели той, до момента в който работата и тестването на две измервателни станции и инсталирането на програмен продукт са на крайна фаза.
„ Имахме поредност в поради. Но фактът, че някои материали не дойдоха, ни накара да преработим тази поредност, от време на време с резултат нарастване на разноските “, сподели още Мицалис.
Гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис пропусна обиколка на обекта предишния месец, откакто се болести с Covid-19. Той беседва в сряда с българския си сътрудник Кирил Петков, с цел да даде уверения за гръцката поддръжка.
„ България и Гърция ще продължат да работят дружно за енергийна сигурност и диверсификация – от стратегическо значение и за двете страни, и за района “, написа в „ Туитър “ по-късно Петков. „ И двамата сме уверени в сполучливото довеждане докрай на IGB в точния момент “.
Нов водопровод – построен по време на пандемията Covid-19, тестван и който би трябвало да стартира комерсиална употреба през юни – ще подсигурява, че огромни размери газ ще протичат сред двете страни в двете направления за генериране на електрическа енергия, горивна индустрия и утопление на домовете.
Енергийната връзка придобива по-голямо значение след решението на Москва тази седмица да приключи доставките на природен газ за Полша и България поради нежеланието им да се съобразят настояването да заплащат в рубли, произлизащо от западните наказания поради войната с Украйна.
Проектът, с дължина от 180 километра, е първият от няколкото планувани газови интерконектори, които ще обезпечат на членовете на Източния Европейски съюз и на страните, които се надяват да се причислят към 27-членния блок, достъп до международния пазар на газ.
В кратковременен проект това е подсигуряване за България.
Тръбопроводната връзка ще даде на страната достъп до пристанища в прилежаща Гърция, които внасят полутечен природен газ или ВПГ, а също по този начин ще доставя газ от Азербайджан през нова тръбопроводна система, която приключва в Италия.
Това е едно от многото старания, до момента в който държавите-членки се борят да редактират своя енергиен микс, като някои се връщат назад към въглища с тежки излъчвания, като в същото време възнамеряват разширена продукция от възобновими източници. Германия, най-големият покупател на съветска сила в света, се стреми да построи терминали за импорт на полутечен природен газ, което ще отнеме години, а Италия, различен главен вносител на съветски газ, реализира покупко-продажби с Алжир, Азербайджан, Ангола и Конго за доставки на суровината.
Европейският съюз желае да понижи зависимостта си от съветския петрол и газ с две трети тази година и изцяло за пет години посредством различни източници, вятърна и слънчева сила, и консервация.
Нахлуването на Русия в Украйна евентуално ще форсира измененията в дълготрайната тактика на Европейски Съюз, като се приспособява към силата, която е по-скъпа, само че и по-интегрирана сред държавите-членки, изяснява Симоне Талиапиетра, енергиен специалист и теоретичен помощник в основания в Брюксел мозъчен концерн Bruegel.
„ Това е нов свят “, сподели той. „ И в този нов свят е ясно, че Русия не желае да бъде част от интернационалния ред, както ние го мислим “.
Талиапиетра добави: „ Стратегията – изключително на Германия – през последните 50 години постоянно е била да се ангажираме с Русия в региона на енергетиката. … Но като се има поради това, което виждаме в Украйна и поради възгледа на Русия за интернационалните връзки, това не е страната, с която бихме желали да вършим бизнес “.
Политиците в Европейски Съюз настояват, че до момента в който източноевропейските членове са едни от най-зависимите от съветския газ, размерът на техните пазари прави казуса управляем. България внася 90% от газа си от Русия, само че употребява единствено 3 милиарда кубически метра всяка година – тридесет пъти по-малко от водещата консуматорка Германия, съгласно данни на Евростат, статистическата организация на Европейски Съюз за 2020 година
Официално наименуван Газов интерконектор Гърция-България, новият газопровод ще добави съществуващата европейска мрежа. Голяма част от това датира от руската епоха, транспортирайки газ от големи енергийни полета в Русия на запад, когато Москва търсеше извънредно нужни средства за пропадащата си планова стопанска система и западни снабдители, с цел да оказват помощ за построяването на своите тръбопроводи.
Връзката ще върви сред североизточния гръцки град Комотини и Стара Загора, в централна България, и ще даде на страната и съседите с нови мрежови връзки достъп до разширяващия се световен пазар на газ. Това включва връзка с новопостроения Трансадриатически газопровод, пренасящ газ от Азербайджан, както и снабдители на полутечен природен газ, който идва с транспортен съд, измежду които Катар, Алжир и Съединените щати.
До осем спомагателни интерконектора могат да бъдат построени в Източна Европа, достигайки чак до Украйна и Австрия.
Тръбопроводът на стойност 240 милиона евро (250 милиона долара) ще придвижва 3 милиарда кубически метра газ годишно, с алтернатива за разширение до 5 милиарда. Той получи финансиране от България, Гърция и Европейски Съюз и има мощна политическа поддръжка от Брюксел и Съединени американски щати.
На място планът се сблъска с голям брой пречки заради усложнения във веригата за доставки по време на пандемията от Covid-19.
Получаването на профилирани елементи и преместването на личен състав след започване на строителството при започване на 2020 година скоро стана все по-трудно, съобщи Андонис Мицалис, изпълнителен шеф на гръцкия реализатор AVAX, който управлява плана.
Строителството завърши при започване на април, сподели той, до момента в който работата и тестването на две измервателни станции и инсталирането на програмен продукт са на крайна фаза.
„ Имахме поредност в поради. Но фактът, че някои материали не дойдоха, ни накара да преработим тази поредност, от време на време с резултат нарастване на разноските “, сподели още Мицалис.
Гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис пропусна обиколка на обекта предишния месец, откакто се болести с Covid-19. Той беседва в сряда с българския си сътрудник Кирил Петков, с цел да даде уверения за гръцката поддръжка.
„ България и Гърция ще продължат да работят дружно за енергийна сигурност и диверсификация – от стратегическо значение и за двете страни, и за района “, написа в „ Туитър “ по-късно Петков. „ И двамата сме уверени в сполучливото довеждане докрай на IGB в точния момент “.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ