Учени: Земята ще се изправи пред най-мощното вулканично изригване
Планината Тамбора промени света, когато през 1815 година индонезийският вулкан избухна в най-мощното изригване в записаната история, изпращайки голяма бликам от дребни частици, отразяващи слънцето, високо в атмосферата, охлаждайки планетата и предвещавайки злополучие.
Това, което последва, беше наречено “година без лято “: световните температури паднаха, посевите пропаднаха, хората гладуваха, пандемията от холера се популяризира и десетки хиляди умряха. Някои даже считат, че вулканът е въодушевил Мери Шели да напише Франкенщайн, до момента в който се е укривала от извънредно студеното време в Швейцария през 1816 г. Оттогава са изригнали доста вулкани, само че Тамбора остава най-скорошното солидно изригване на планетата. Повече от 200 години по-късно учени предизвестяват, че светът може да преживее друго сходно събитие.
Въпросът не е дали, а по кое време, сподели Маркус Щофел, професор по климата в университета в Женева. Геоложки доказателства допускат, че вероятността от всеобщо изригване през този век е 1 към 6, сподели той пред CNN. Този път обаче това ще се случи в един мощно изменен свят, който освен е по-населен, само че също по този начин е затоплен от климатичната рецесия.
Следващото солидно изригване ще “предизвика климатичен безпорядък, а човечеството няма никакъв проект “, сподели Стофел.
Вулканите от дълго време са оформяли нашия свят; те оказват помощ за основаването на континенти, построили са атмосферата и могат да трансформират климата.
Докато изригват, те изхвърлят коктейл от лава, пепел и газове, в това число нагряващ планетата въглероден диоксид, макар че в количества, по-малки от тези, които хората създават изгарящи изкопаеми горива.
Що се отнася до въздействието върху климата, учените се интересуват повече от различен газ: серен диоксид.
Масивно вулканично изригване може да изстреля серен диоксид през тропосферата - частта от атмосферата, където се случва времето - и в стратосферата, пласта на към 7 благи над повърхността на Земята, където летят самолети.
За актуалните вулкани сателитните данни демонстрират какъв брой серен диоксид се отделя. Когато планината Пинатубо във Филипините изригна през 1991 година, тя изхвърли към 15 милиона тона в стратосферата. Това не беше солидно изригване като Тамбора, само че въпреки всичко охлади света с към 0,5 градуса по Целзий за няколко години.
За по-старите вулкани обаче “имаме доста неприятни данни “, сподели Стофел. Учените се пробват да възстановят тези минали изригвания, като употребяват информация от ледени ядра и дървесни пръстени, които са като капсули на времето, съхраняващи тайните на атмосферата от предишното.
От това те знаят, че солидните изригвания през последните няколко хиляди години краткотрайно са охладили планетата с към 1 до 1,5 градуса по Целзий. Светът е по-нестабилен
Разбирането на въздействието на минали солидни изригвания е жизненоважно, само че идващото ще се случи в свят, който е доста по-топъл, в сравнение с преди хората да стартират да изгарят огромни количества петрол, въглища и газ.
“Сега светът е по-нестабилен “, сподели Майкъл Рампино, професор в Нюйоркския университет, който изследва връзките сред вулканичните изригвания и изменението на климата. “Ефектите може да са даже по-лоши, в сравнение с видяхме през 1815 година “
В това, което може да наподобява контраинтуитивно, по-топъл свят може да значи, че солидните вулканични изригвания имат още по-голямо охлаждащо влияние.
Това е по този начин, тъй като методът, по който се образуват аерозолните частици и по какъв начин се транспортират, „ напълно зависи от климата “, сподели Томас Обри, академик по физическа вулканология в Университета на Ексетър.
Със стоплянето на света скоростта, с която въздухът циркулира в атмосферата, се усилва, което значи, че аерозолните частици се разпръскват по-бързо и имат по-малко време за напредък, сподели Обри. По-малките аерозоли могат да разпилян слънчевата светлина по-ефективно от огромните, което значи, че охлаждащият резултат ще бъде по-голям. Невъзможно за прогнозиране
Докато светът се бори с световното стопляне, интервалът на изстудяване може да звучи позитивно. Учените настояват, че е тъкмо противоположното.
Първо, има неотложен резултат. Приблизително 800 милиона души живеят на към 60 благи от деен вулкан; солидно изригване може да изтрие цялостен град. Campi Flegrei, да вземем за пример, сподели признаци на оживление и се намира навръх запад от италианския град Неапол, дом на към 1 милион души.
В по-дългосрочен проект въздействията могат да бъдат катаклизмични. Спад на температурата с 1 градус по Целзий може да звучи малко, само че е приблизително. „ “Ако разгледаме избрани райони, въздействието ще бъде доста по-голямо “, сподели Мей Чим, академик по Земята в университета в Кеймбридж.
Окмок в Аляска, който изригна през 43 година прочие н. е. - годината след убийството на Юлий Цезар - можеше да охлади елементи от Южна Европа и Северна Африка с до 7 градуса по Целзий или 13 градуса по Фаренхайт.
По-студеното време, по-малкото слънчева светлина и променливите превалявания могат да обиден няколко житници едновременно, в това число Съединени американски щати, Китай и Русия, като обиден световната продоволствена сигурност и евентуално водят до политическо напрежение, даже война, съгласно неотдавнашен разбор на застрахователите Lloyd’s.
Човешките и стопански вреди ще бъдат големи. При рисков сюжет, сходен на Тамбора, икономическите загуби могат да доближат повече от 3,6 трилиона $ единствено през първата година, пресметна Lloyd’s.
Нещо повече, охлаждането няма да предложи облекчение от изменението на климата; след няколко години планетата ще се върне към това, което е била преди.
Следващото изригване може да се случи на всички места. Има области, които учените следят, в това число Индонезия, един от най-вулканично дейните райони на планетата, и Йелоустоун в западните Съединени американски щати, където не е имало голямо изригване от стотици хиляди години.
“Но кой е идващ и по кое време – това към момента е невероятно да се планува “, сподели Стофел.
Масовите вулканични изригвания не могат да бъдат предотвратени, само че има способи да се подготвите, добави Стофел. Той прикани специалистите да оценят най-лошите сюжети, да проведат стрес проби и да изготвят проекти: всичко от евакуации до старания за оказване на помощ и обезпечаване на хранителни доставки.
Въпреки че някои биха могли да кажат, че вероятността от солидно изригване е към момента дребна, “това в действителност не е нищо “, сподели Стофел, и сега светът е неопитен за въздействия, които то ще отприщи. “Ние сме единствено при започване на приемането на визия какво може да се случи. “
Това, което последва, беше наречено “година без лято “: световните температури паднаха, посевите пропаднаха, хората гладуваха, пандемията от холера се популяризира и десетки хиляди умряха. Някои даже считат, че вулканът е въодушевил Мери Шели да напише Франкенщайн, до момента в който се е укривала от извънредно студеното време в Швейцария през 1816 г. Оттогава са изригнали доста вулкани, само че Тамбора остава най-скорошното солидно изригване на планетата. Повече от 200 години по-късно учени предизвестяват, че светът може да преживее друго сходно събитие.
Въпросът не е дали, а по кое време, сподели Маркус Щофел, професор по климата в университета в Женева. Геоложки доказателства допускат, че вероятността от всеобщо изригване през този век е 1 към 6, сподели той пред CNN. Този път обаче това ще се случи в един мощно изменен свят, който освен е по-населен, само че също по този начин е затоплен от климатичната рецесия.
Следващото солидно изригване ще “предизвика климатичен безпорядък, а човечеството няма никакъв проект “, сподели Стофел.
Вулканите от дълго време са оформяли нашия свят; те оказват помощ за основаването на континенти, построили са атмосферата и могат да трансформират климата.
Докато изригват, те изхвърлят коктейл от лава, пепел и газове, в това число нагряващ планетата въглероден диоксид, макар че в количества, по-малки от тези, които хората създават изгарящи изкопаеми горива.
Що се отнася до въздействието върху климата, учените се интересуват повече от различен газ: серен диоксид.
Масивно вулканично изригване може да изстреля серен диоксид през тропосферата - частта от атмосферата, където се случва времето - и в стратосферата, пласта на към 7 благи над повърхността на Земята, където летят самолети.
За актуалните вулкани сателитните данни демонстрират какъв брой серен диоксид се отделя. Когато планината Пинатубо във Филипините изригна през 1991 година, тя изхвърли към 15 милиона тона в стратосферата. Това не беше солидно изригване като Тамбора, само че въпреки всичко охлади света с към 0,5 градуса по Целзий за няколко години.
За по-старите вулкани обаче “имаме доста неприятни данни “, сподели Стофел. Учените се пробват да възстановят тези минали изригвания, като употребяват информация от ледени ядра и дървесни пръстени, които са като капсули на времето, съхраняващи тайните на атмосферата от предишното.
От това те знаят, че солидните изригвания през последните няколко хиляди години краткотрайно са охладили планетата с към 1 до 1,5 градуса по Целзий. Светът е по-нестабилен
Разбирането на въздействието на минали солидни изригвания е жизненоважно, само че идващото ще се случи в свят, който е доста по-топъл, в сравнение с преди хората да стартират да изгарят огромни количества петрол, въглища и газ.
“Сега светът е по-нестабилен “, сподели Майкъл Рампино, професор в Нюйоркския университет, който изследва връзките сред вулканичните изригвания и изменението на климата. “Ефектите може да са даже по-лоши, в сравнение с видяхме през 1815 година “
В това, което може да наподобява контраинтуитивно, по-топъл свят може да значи, че солидните вулканични изригвания имат още по-голямо охлаждащо влияние.
Това е по този начин, тъй като методът, по който се образуват аерозолните частици и по какъв начин се транспортират, „ напълно зависи от климата “, сподели Томас Обри, академик по физическа вулканология в Университета на Ексетър.
Със стоплянето на света скоростта, с която въздухът циркулира в атмосферата, се усилва, което значи, че аерозолните частици се разпръскват по-бързо и имат по-малко време за напредък, сподели Обри. По-малките аерозоли могат да разпилян слънчевата светлина по-ефективно от огромните, което значи, че охлаждащият резултат ще бъде по-голям. Невъзможно за прогнозиране
Докато светът се бори с световното стопляне, интервалът на изстудяване може да звучи позитивно. Учените настояват, че е тъкмо противоположното.
Първо, има неотложен резултат. Приблизително 800 милиона души живеят на към 60 благи от деен вулкан; солидно изригване може да изтрие цялостен град. Campi Flegrei, да вземем за пример, сподели признаци на оживление и се намира навръх запад от италианския град Неапол, дом на към 1 милион души.
В по-дългосрочен проект въздействията могат да бъдат катаклизмични. Спад на температурата с 1 градус по Целзий може да звучи малко, само че е приблизително. „ “Ако разгледаме избрани райони, въздействието ще бъде доста по-голямо “, сподели Мей Чим, академик по Земята в университета в Кеймбридж.
Окмок в Аляска, който изригна през 43 година прочие н. е. - годината след убийството на Юлий Цезар - можеше да охлади елементи от Южна Европа и Северна Африка с до 7 градуса по Целзий или 13 градуса по Фаренхайт.
По-студеното време, по-малкото слънчева светлина и променливите превалявания могат да обиден няколко житници едновременно, в това число Съединени американски щати, Китай и Русия, като обиден световната продоволствена сигурност и евентуално водят до политическо напрежение, даже война, съгласно неотдавнашен разбор на застрахователите Lloyd’s.
Човешките и стопански вреди ще бъдат големи. При рисков сюжет, сходен на Тамбора, икономическите загуби могат да доближат повече от 3,6 трилиона $ единствено през първата година, пресметна Lloyd’s.
Нещо повече, охлаждането няма да предложи облекчение от изменението на климата; след няколко години планетата ще се върне към това, което е била преди.
Следващото изригване може да се случи на всички места. Има области, които учените следят, в това число Индонезия, един от най-вулканично дейните райони на планетата, и Йелоустоун в западните Съединени американски щати, където не е имало голямо изригване от стотици хиляди години.
“Но кой е идващ и по кое време – това към момента е невероятно да се планува “, сподели Стофел.
Масовите вулканични изригвания не могат да бъдат предотвратени, само че има способи да се подготвите, добави Стофел. Той прикани специалистите да оценят най-лошите сюжети, да проведат стрес проби и да изготвят проекти: всичко от евакуации до старания за оказване на помощ и обезпечаване на хранителни доставки.
Въпреки че някои биха могли да кажат, че вероятността от солидно изригване е към момента дребна, “това в действителност не е нищо “, сподели Стофел, и сега светът е неопитен за въздействия, които то ще отприщи. “Ние сме единствено при започване на приемането на визия какво може да се случи. “
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ