Планината между селата Бойково и Храбрино е хем позната с

Планината сред селата Бойково и Храбрино е хем позната с маршрутите си, хем крие същински изненади. Като чудото да попаднеш инцидентно на път, на който не е стъпвал човешки крайник от десетки години. И като тръгнеш по него, да вървиш час-два и да стигнеш до друго знамение - остаряла българска чешма посред гората, от която човек не е пил от доста дълго време. Място, където има единствено стъпки от сърни и глигани и което още не е влезнало във века на пластмасите и станиола.

Интересните места от време на време се откриват инцидентно или след доста груба неточност в авансово начертания маршрут. Отбивката за туристи, която публично води от Бойково до Храбрино, стартира под параклиса „ Свети Илия ". Ако проспите това значимо конкретизиране на локалните и я пропуснете с километър надолу по асфалта, ще попаднете на друга отбивка вдясно. Тя води по един изцяло необработен горски път.

Още първоначално по него няма никакви следи от цивилизация - пластмасови бутилки, фасове, употребена тоалетна хартия. Нито едно от вековните букови дървета не е маркирано със синя или оранжева звезда от горския. Така разбираш, че тук индивидът отсъства от доста, доста време.

На места пътят е необятен, на други се стеснява до пътечка. Доловете са укрепени от хора с огромни камъни - по този начин, че по тях да може да минават натоварени животни. Всичко това приказва, че тук преди време евентуално са минавали кервани. До Балканската война границата с Османската империя е била напълно близо.

Пътят до Димитровата чешма минава през два километра от девствена букова гора. На чешмата има надпис върху недодялан бял камък. Той гласи: „ Съградили въ 1910 година Андон и Иван Димитрови, Атанас... ", и останалото не се чете. Горе на чешмата има друга бяла плоча с надпис: „ Заповядайте ". Шумата под краката тук-там е дълбока половин педя. Самата чешма се появява от нищото след един укрепен с камъни дол. Ако попаднете на мястото в 7 часа сутринта, когато от изток се подвига слънцето, ще настръхнете. Тук царува цялостна приказна тишина - даже птиците не пеят на това място. От чучура, който е изяден от ръждата преди десетилетия, водата пада капка по капка. Останалата се стича по камъните на чешмата. Всичко тъне под древен мъх. Дървеното корито е направено от издълбан бор. Вероятно и то е на 109 години, като чешмата.

По каменните плочи пред чешмата не е стъпвал човешки крайник. В калта сред тях се виждат следите от копита на сърни. По-едрите следи приказват, че тук пият вода и глигани. От едната страна в камъните на чешмата е израснало дърво. Мястото мирише на хайдутлук, богатства ракия и хора, които в миналото са сядали край огъня на юнашка раздумка.

След чешмата на пътя се открива друга мистерия - една равна част от него е заградено по чудноват метод с отвесно забити в земята каменни плочи. Ако това е остарял керванджийски път, дали тук не са запрягали през нощта животните с товара? А дали това не е била позиция на армията ни по време на Балканската война?

Пътят на доста места е обраснал с млади дървета и би трябвало да се върви в профил. Една отбивка води към ново знамение - алея, която се движи по ръба на високи скали, от които се открива панорама към дерето на река Първенецка. Накрая чудото свършва и се стига до асфалта, който върви към Храбрино и цивилизацията.