Планината е негов дом, а активният живот сред природата -

...
Планината е негов дом, а активният живот сред природата -
Коментари Харесай

Любомир Попйорданов, който организира фестивала Дни на предизвикателствата

Планината е негов дом, а интензивният живот измежду природата - нещо, което окуражава всекиго да опита. Затова към този момент близо две десетилетия провежда фестивала за приключенско кино и рискови спортове " Дни на провокациите ". Той е Любомир Попйорданов и е Човек на деня на Свободна Европа.

Цел, която те кара да изграждаш качества в себе си. Нов небосвод, който търсиш. Това е за Любомир Попйорданов смисъла на думата предизвикателство.

„ Но не безусловно небосвод, който да покоряваш, а с който да се съизмерваш и да растеш като персона “, споделя Попйорданов.

Именно поради любовта си към приключенията към този момент близо две десетилетия той провежда фестивала за приключенско кино, туризъм и деен метод на живот „ Дни на провокациите “ . Неговото 19-о издание, 3 декември и ще продължи до четвъртък.

Като част от тридневната стратегия в кино „ Люмиер “ в София ще бъдат показани над 10 премиерни кино лентата и презентации, показващи завършения от Северния ледовит океан до Антарктида и от Боливия през Алпите до Хималаите. Екстремните спортове, включени в това издание, са доста – през алпинизъм, гребане, ски и планиско колоездене до хайлайн – вървене на въже на огромна височина.

На място десетки приключенци ще опишат за своите провокации: Стефан и Максим Иванови , които прекосиха Северния ледовит океан със своята гребна лодка “Неверест ”, австрийската алпинистка Герлинде Калтенбрунер – първата жена изкачила всичките 14 осемхилядници в света без приложимост на О2 и без помощ от носачи, немската легенда в катеренето Томас Хубер , колоездачът Петър Матов , който сложи връх с прекосяването си по маршрута „ Ком-Емине “ за под 72 часа, както и доста други.

„ Дните на провокациите обаче не са ориентирани единствено към хора, които практикуват рискови спортове. Напротив, за нас е доста значимо да отворим прозореца и за хора, които не ги практикуват “, споделя Попйорданов.

По думите му концепцията на събитието е да разсъни любознанието и на хора, отдалечени от тези спортове, да ги запознае с значимостта да се опазва дивата природа и да ги окуражи да излязат на открито, измежду нея.

Затова и в програмата има освен разкази за завършения, само че и разискване на природозащитни дела. След като те бъдат показани пред публиката, част от тях ще бъдат определени да получат финансова помощ от уредниците на фестивала.

На него ще бъдат показани и към този момент 25-годишните акции за разчистване на българските планини, инициирани от неправителствената организация „ За Земята “.

„ Искаме да въвлечем повече доброволци, повече хора за едно отговорно държание измежду природата. Ако сме повече с това мислене, в един миг няма да вършим акции за разчистване, а ще вършим празници измежду природата, която към този момент ще е чиста “, споделя още Попйорданов.

„ В цялото това събитие ние не приказваме просто за спорт. Ние приказваме за просвета “, прибавя той.
 Любомир Попйорданов
Идеята за „ Дните на провокациите “ се заражда още през 2005 година, тъй като самият Попйорданов като разпален алпинист и катерач усеща един „ отвод на страната “.

„ Тя се е отказала както да опазва природата, по този начин и да основава общности “, споделя той.

Впечатлението му е учредено на дългогодишния му опит в планините и работата в бранша на дейния туризъм. През 1990 година той основава първата организация за авантюристичен туризъм " Одисея-ин ", през 1997-1998 година учредява поредно " Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България " и " Българската асоциация за различен туризъм ", която ръководи над 20 години.

Собственик е и на магазините за спортни артикули „ Стената “. Едновременно с това написа и издава книги, отдадени на планината, карти, пътеводители, издател е в това число и на творчеството на алпиниста-поет Людмил Янков .

През годините Попйорданов се ангажира и с редица групови дела като опазването на Кресненското дефиле, увеличението на местообитанията за предпазени типове като царския лешояд, запазване на вековните дървета в България.

Казва, че прави всичко това, тъй като усеща природата като своя „ персонална задача “.

„ Природата ни връща към това, което сме. И ни дава опция да изявим своите най-хубави качества. Планината да вземем за пример е една среда, която е достоверна, същинска, едно от дребните неща, които като дълбините на океаните са останали неувредени от индивида. И срещата с това е зареждаща колкото стъпването на нова планета “.
Източник: svobodnaevropa.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР