Ще успее ли тасманийският дявол да се спаси от изчезване
Планетата ни има много проблеми, които, за жалост, не се изчерпват с световното стопляне и замърсяването. Има и доста скотски типове, които са на ръба на изгубването.
Ще изчезне ли огромният синигер
Нови мрачни прогнози поради климатичните промени
Тасманийският демон е измежду тези типове, които се срещат все по-рядко в естествения си хабитат. Но за това е виновна не човешката активност, а лицевите тумори, които са доста постоянно срещани измежду тези животни.
Те се популяризират извънредно елементарно измежду екземплярите посредством захапване и в съвсем всеки случай изходът е съдбовен. В публикация в списание обаче се споделя, че е достигнато до едно доста забавно изобретение.

А точно, че разпространяването на тези тумори е намаляло или най-малко е забавило ход, което може да избави типа от изгубване. Но не тъй като болестта се е трансформирало по някакъв метод, а тъй като самият демон има заслуга.
Дяволите, на които Крис Хемсуърт оказа помощ
Животинките са на територията на Австралия още веднъж след 3000-годишно спиране
Още преди няколко години проучване на университета в Тасмания, водено от еколога лекар Родриго Хамеде, сподели, че тасманийските дяволи са развили мощен имунен отговор против болестта.

Новите статистики на забавянето на разпространяване пък дават вяра на учените, че типът ще оцелее, макар мрачните прогнози, че го грози съвсем несъмнено изгубване, написа.
Негативният връх, с който 2020 година може да остане в историята
Не, не е единствено пандемията
Лицевият израстък, който е главен зложелател на тасманийския демон, към момента е съдбовен в множеството регистрирани случаи, само че се следи понижаване на разпространяването му. Според учените е доста допустимо типът да толерира или даже да устои на болестта в бъдеще, което е изумителен постепенен отговор.
Ще изчезне ли огромният синигер
Нови мрачни прогнози поради климатичните промени
Тасманийският демон е измежду тези типове, които се срещат все по-рядко в естествения си хабитат. Но за това е виновна не човешката активност, а лицевите тумори, които са доста постоянно срещани измежду тези животни.
Те се популяризират извънредно елементарно измежду екземплярите посредством захапване и в съвсем всеки случай изходът е съдбовен. В публикация в списание обаче се споделя, че е достигнато до едно доста забавно изобретение.

А точно, че разпространяването на тези тумори е намаляло или най-малко е забавило ход, което може да избави типа от изгубване. Но не тъй като болестта се е трансформирало по някакъв метод, а тъй като самият демон има заслуга.
Дяволите, на които Крис Хемсуърт оказа помощ
Животинките са на територията на Австралия още веднъж след 3000-годишно спиране
Още преди няколко години проучване на университета в Тасмания, водено от еколога лекар Родриго Хамеде, сподели, че тасманийските дяволи са развили мощен имунен отговор против болестта.

Новите статистики на забавянето на разпространяване пък дават вяра на учените, че типът ще оцелее, макар мрачните прогнози, че го грози съвсем несъмнено изгубване, написа.
Негативният връх, с който 2020 година може да остане в историята
Не, не е единствено пандемията
Лицевият израстък, който е главен зложелател на тасманийския демон, към момента е съдбовен в множеството регистрирани случаи, само че се следи понижаване на разпространяването му. Според учените е доста допустимо типът да толерира или даже да устои на болестта в бъдеще, което е изумителен постепенен отговор.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ




