Най-малката планета в Слънчевата система: колко се е свил Меркурий и защо
Планетата Меркурий продължава да се свива, до момента в който се охлажда след образуването си преди милиарди години. Сега учените са разкрили какъв брой доста се е свила планетата през това време.
Скалистите планети на Слънчевата система, които са се образували преди към 4,5 милиарда години, в началото са били доста горещи, тъй като са направени от разтопен материал. В продължение на милиони години планетите са се охладили и са се трансформирали в това, което виждаме през днешния ден. Но Меркурий продължава да се охлажда и с това той става по-малък, тъй като вътрешността му се свива. Авторите на изследване, оповестено в списание AGU Advances, са пресметнали какъв брой доста се е свил Меркурий за милиарди години, написа Space.
Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето. Тази планета има най-екстремните температурни промени в Слънчевата система. Дневната страна на Меркурий се нагрява до температура от плюс 430 градуса по Целзий, а нощната страна се охлажда до температура от минус 170 градуса по Целзий. Въпреки това, тя не е най-горещата планета в Слънчевата система, тъй като на Венера, заради мощен парников резултат, температурата се покачва до плюс 480 градуса по Целзий. Меркурий е малко по-голям от Луната и годината там трае единствено 88 земни дни, тъй като планетата има най-бързото орбитално придвижване към Слънцето измежду всички планети в Слънчевата система.
Учените към този момент знаят, че от образуването си преди към 4,5 милиарда години, Меркурий непрестанно се свива, губейки топлота. В същото време повърхността на Меркурий се напуква, до момента в който се охлажда. Разломи прорязват скалистата повърхнина на планетата, с цел да компенсират продължаващото стесняване.
Като следят по какъв начин разломите повдигат елементи от повърхността на Меркурий, учените могат да преценяват какъв брой доста се е свил Меркурий, откогато се е образувал. Но предходните оценки са варирали доста, което допуска, че разломите, образували се при охлаждането му, са понижили радиуса на Меркурий с към 1 до 7 километра.
Учените към този момент знаят, че от образуването си преди към 4,5 милиарда години, Меркурий непрестанно се свива, губейки топлота.
За да се оправят с това противоречие, създателите на новото проучване са употребявали различен способ за оценка на свиването на Меркурий, породено от охлаждането на планетата. Всички предходни оценки са се основавали на способ, който регистрира дължината и отвесния релеф на издигнатите форми, само че дава разнообразни оценки за стесняване според от броя на разломите, включени в набора от данни. Алтернативният способ не зависи от броя на разломите. Вместо това, той мери до каква степен най-големият разлом в набора от данни компенсира свиването и по-късно мащабира този резултат, с цел да оцени общото стесняване на планетата.
Учените употребявали този способ, с цел да проучват три разнообразни набора от данни за пукнатини по повърхността на Меркурий. Те открили, че без значение от потребления набор от данни, свиването на планетата се прави оценка на сред 2 и 3,5 километра. Комбинирайки резултатите с предходни оценки за в допълнение стесняване, което може да е породено от процесите на изстудяване и да не е обвързвано с пукнатините, учените стигнали до заключението, че радиусът на Меркурий се е свил общо с 2,7 до 5,6 километра от образуването си.
