Планета от типа Супер-Земя“, отдалечена на 280 светлинни години, изглежда

Планета от вида „ Супер-Земя “, отдалечена на 280 светлинни години, наподобява е на възраст към 10 милиарда години, което удостоверява теорията, че скалистите планети съществуват съвсем толкоз дълго, колкото нашата вселена.

Древните скалисти планети дават спомагателни доказателства, че извънземният живот може да е съществувал доста преди хората. Учените може да имат по-добър триумф, търсейки признаци на от дълго време липсващ извънземен живот, в сравнение с сега дейни цивилизации.

Скалиста, разтопена планета, обикаляща към една от най-старите звезди в галактиката, може да е най-хубавото доказателство за учените, че извънземният живот може да е зародил в далечното минало.

Планетата, наречена TOI-561 b, е „ Супер-Земя “ на 280 светлинни години. Тя е с към 50% по-голяма от нашата планета и има три пъти по-голяма маса, само че е малко евентуално да бъде хазаин на живот. Тя се върти толкоз покрай своята звезда, че откривателите, които я откриха, пресметнаха, че повърхностната й температура е повече от 1650 градуса по Целзий, трансформирайки горния пласт на скалата в разтопена магма.

Но тази Супер-Земя е надалеч по-стара от предстоящите по-рано теории на учените за скалистите планети, което допуска, че други звезди могат да имат антични скалисти светове с по-подходящи за живота температури.

Такива планети може да са съществували два пъти по-дълго от Земята, давайки им задоволително време да поддържат комплициран живот и даже интелигентни цивилизации.

Звездата, която TOI-561 b обикаля, се намира в „ дебелия диск “ на галактиката, външната област над и под плоската низина, която държи по-голямата част от материала на Млечния път. Звездите в дебелия диск са на възраст към 10 милиарда години и откривателите считат, че тази планета е също толкоз антична.

„ TOI-561 b е първата планета с доказан каменист състав към такава остаряла звезда, демонстрираща, че скалистите планети са се формирали през по-голямата част от историята на Вселената “, изяснява Лорън Вайс, от Хавайския университет и водещ откривател в това изобретение.

Астрономите са могли да схванат на какъв брой години е TOI-561 b, защото плътността на планетата е почти същата като тази на Земята, макар че масата й е три пъти повече. Това значи, че евентуално не съдържа доста тежки детайли, като желязо или магнезий.

Милиарди години са били нужни на галактиката да се достави с тежки детайли, защото те се образуват надълбоко в звездите. Когато звездите стареят, умират и експлодират, тези детайли се разпръскват и в последна сметка се сливат в нови планети. Така че преди 10 милиарда години тежките детайли са били нищожни, а планетите не доста плътни. Изглежда това са били изискванията и когато се образува TOI-561 b.

„ Ако сме съществували единствено от 5 милиарда години, представете си какво би могло да се случи в каменист свят, който съществува от 10 милиарда години “, споделя Вайс. Нейният екип откри TOI-561 b, употребявайки обсерваторията на W. M. Keck в Маунакея на Хавай.

Има две други планети, които обикалят към звездата, само че огромният им размер и ниската маса демонстрират, че те са газообразни, като Юпитер.

Това изобретение поддържа все по-голям брой проучвания, които допускат, че животът на други планети е могъл да се развие, да се развие и софтуерна цивилизация и да изчезне доста преди животът да е зародил на Земята.

Това може да отвори напълно нов път в търсенето на извънземен живот. Вместо да слушат известия от извънземни, търсещи различен образован живот, учените може да имат повече шанс да сканират небето за вкаменелости. „ Ако търсите доказателства, че нещата са съществували в предишното в допълнение към сегашното, имате по-голям късмет да намерите нещо “, споделя астрофизикът от Харвард Ави Льоб.

Следващият марсоход, който НАСА изпраща до Марс, „ Постоянство “, ще търси остатъци от минал живот. Ако кацането му върви по проект и се реализира сполучливо на 18 февруари, откривателите ще сканират антично езеро за признаци на от дълго време изчезнали марсиански микроби.

Роботът е надъхан да взема проби от забавни скали и прахуляк и да ги остави настрани за по-късна задача за връщане на Земята. Що се отнася до останалата част на галактиката, актуалните старания са ориентирани най-много към намиране на скалисти планети, които биха могли да имат обитаеми температури, след което изследват атмосферата им за признаци на живот.

Космическият телескоп „ Джеймс Уеб “ на НАСА, на стойност 10 милиарда $, е плануван да излезе в орбитата към Земята в последния ден на октомври. Проектът има за цел да изследва всяка фаза от историята на Вселената, като оказва помощ да се разкрие по какъв начин са се образували първите звезди и галактики. Като наднича в инфрачервения набор, JWST би трябвало да може да вижда атмосферата на извънземни планети.

Предложени са и други телескопи, ориентирани към проучване на планети с размера на Земята, като TOI-561 b, само че към момента не са издигнати. Обсерваторията за обитаеми екзопланети (HabEx) за първи път непосредствено ще учи планети, сходни на Земята.

Друга идея за телескоп, наречена Large UV / Optical / IR Surveyor (LUVOIR), също ще търси признаци на обитаемост или на самия живот на далечни планети.