„Планът за възстановяване и устойчивост е приет окончателно от българското

„ Планът за възобновяване и резистентност е признат дефинитивно от българското държавно управление на 7 април, а от Европейската комисия е утвърден на 4 май. Този план за развиване на обществената стопанска система e направен освен от мен като министър, само че и обратно от предходните държавни управления е работено по този законопроект. Проектът е прелестен и ние сме си свършили работата.”

Това съобщи националният представител от „ Българска социалистическа партия за България “ Георги Гьоков в ефира на бТВ в отговор на обвиняванията на служебния министър Лазар Лазаров, че последният постоянен кабинет е забавил плана за развиване на обществената стопанска система по този проект.

„ Получаваме сигнали за съмнителна договорка тъкмо по този план – сигнали от жители, от наши структури – анонимни, подписани “, сподели депутатът от левицата и сподели в ефир разгласи за парцел в Габрово, който е закупен по този план.

„ Първият въпрос е, за какво министерството купува парцели, а не търси държавни или общински парцели, които ще излязат на страната гратис, няма да се заплаща с тези пари по Плана за възобновяване и резистентност, а тези пари, които са предопределени за обществената стопанска система, ще отидат в поддръжка на обществените предприятия “, попита социалистът.

„ Аз като министър съм подхванал дейности, има и следи за това – изпратени са писма до регионални шефове, до кметства на общини за здания. Има негативни отговори, само че има и позитивни. Последните диалози, които водех като министър на труда и обществената политика по този план, са с някогашните регионални шефове на Габрово и на Бургас. В Габрово бяхме намерили пространства – едното готово, другото щеше да се освободи след известно време, планът разрешава първото помещение, което е за офис, да се оборудва и малко по-късно в процеса да се открие “, изясни той.

„ Сега се афишира без социална поръчка “, сподели Гьоков и добави, че когато се харчат милиони, би трябвало най-малкото да се направи социална поръчка, а не да се вършат директни преговори, от които не са ясни параметрите на обявата, не е ясно кой класира офертите, по какъв начин се уведомяват хората или тези, които желаят да си продадат обектите.