Планът за преструктуриране на Български пощи“ ще бъде представен на

Планът за преструктуриране на „ Български пощи “ ще бъде показан на еврокомисарите при започване на 2024 година. Това заяви пред Dir.bg и 3eNews зам.-министърът на превоза и известията Григори Григоров, във връзка изтичащия период за правене на подобен проект - изискване по предоставената преди 6 месеца от Европейска комисия незабавната помощ от 50 млн. лева за сдружението. „ Към момента Планът за преструктуриране на " Български пощи " е координиран на експертно равнище с Европейска комисия. След запознаване със обстановката и предложенията от наша страна, представители на комисията предложиха проектът да е тригодишен, вместо за нормалния петгодишен интервал “, изясни той и изрази вяра че ще бъде утвърден от Европейска комисия напролет. Планът планува финансов модел с тъкмо отчитане на себестойността на услугите; ангажимент от страна на страната посредством възлагане на нови услуги от общ стопански интерес и справедливото им компенсиране; интензивно държание на сдружението в региона на пазарните услуги, уточни Григоров. Модернизацията и цената По въпроса по кое време ще се модернизират „ Български пощи “ и на каква цена, изключително измежду проверката на Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), отрасловият зам.-министър увери: „ Независимо от отпадането от ПВУ на плана за рационализация на сдружението, трансформацията ще продължи, въпреки и по-бавно “. Той добави, че чака, това да бъде обезпечено с бюджета за 2024 година и с смяна в Закона за пощенските услуги, с оглед заслужено финансиране въз основата на действителните, а не на минали разноски. Променените условия на пазара на пощенски услуги и икономическите процеси, свързани с повишаване на минималната работна заплата за страната и годишния показател на инфлацията слагат сдружението с наложени отговорности за даване на услуги от общ стопански интерес в неподходящо състояние, акцентираха зам.-министърът, пояснявайки нуждата от законодателни промени. „ Целта на плана за промени в Закона за пощенските услуги, е възстановяване на механизма за навременна и обективна отплата на „ Български пощи “ ЕАД “, акцентира той. Принципалът разчита и на стягане на финансовата дисциплинираност: „ Строгата финансова дисциплинираност ще докара до по-малка загуба по отношение на 2022, без значение от неналичието на всякакво в допълнение финансиране “. Според вижданията на управлението на МТС, ще бъдат направени и първични вложения, главно в IT инфраструктурата на сдружението, с оглед способността му да дава нови услуги. Подготовката на бизнес процесите и партньорските взаимоотношения за развиването на куриерските услуги и пускане на финансови услуги към този момент е в ход, посочи Григоров. За капиталовата стратегия, желанията са да се реализира главно посредством търговски заеми и продажба на неоперативни активи. Преструктурират се отговорностите на сдружението с оглед понижаване на финансовата им тежест и се приготвя повишение на квалификацията и възстановяване изискванията на работа на чиновниците, уточни още зам.-министърът. Заплаха или тласък е конкуренцията Пазарът на пощенски услуги в България е либерализиран и пощенските оператори са свободни да правят активността си без ограничавания от страната. Според Годишния отчет на Комисията за контролиране на известията за 2022 година за пощенските услуги, размерът на пазара, измерен посредством индикатора доходи от даване на пощенски услуги, през 2022 година доближава до 776,2 млн. лева, поддържайки относително постоянен ритъм на напредък непроменяемо от 2012 година насам и по отношение на миналата година бележи растеж от 13,7 %.  Към края на 2022 година общият брой на лицензираните/регистрираните по Закона за пощенските услуги пощенски оператори е 178, като от тях 81 пощенски оператори действително са предоставяли пощенски услуги. Това без подозрение слага „ Български пощи “ ЕАД в мощно конкурентна среда, като се има поради и предоставеното от страната обвързване за осъществяване на универсалната пощенска услуга. " Конкуренцията е опция освен за „ Български пощи “, само че и за останалите пощенските оператори да разнообразят и разширят активността си, поради спада на размерите на обичайните пощенски услуги “, разясниха специалисти. Според секторен разбор на ICAP CRIF за пощенските и куриерски услуги у нас, „ Български пощи “ са на трета позиция в Топ 5 по оборот за 2021 година и на водеща позиция в Топ 5 по загуби.  Държавната „ Български пощи “ е оценена от ICAP CRIF като най-високорискова компания в бранша - с рейтинг „ Е1 “. Най-висок рейтинг „ А2 “ за невисок риск специалистите от ICAP са дали на 3 компании – „ Еконт Експрес “, „ Спиди “ и „ Ди Ейч Ел Експрес България “, като най-нискорискови. Други 80 компании са с рейтинг „ B2 “ – приблизително невисок риск, а 463 имат рейтинг „ С1 “ – междинен риск. В бранша на пощенските и куриерски услуги са регистрирани 1886 компании (активните са 1812), в които работят към 22 000 души, сочи анализът на ICAP CRIF. Най-много сдружения са регистрирани в София - 515, в Пловдив - 179, Варна – 122, Русе – 92 и Бургас – 91. Огромната част от компаниите са микропредприятия, а 4 се характеризират като огромни, 38 компании са с задгранична благосъстоятелност. Към юни 2023 година просрочените отговорности на компаниите от бранша към Национална агенция за приходите са 34 млн. лева Общо активите на сдруженията от сектора са към 910 млн. лева, само че единствено 28.53% от финансовата им конструкция са личен капитал, цитира данните от разбора на ICAP CRIF алманахът „ Логистиците на България “. Тенденциите и провокациите Безспорно, електронната търговия е главен дирек за устойчивото даване на пощенските услуги, посредством физическата доставка на пратките, поръчани онлайн. Обемите на така наречен писмовни колета не престават да бележат забележителен спад. Правителствата в Европейски Съюз подсигуряват даването на универсалната пощенска услуга, което е обвързване на всички държави-членки. Пазарът на пощенски услуги в България бележи резистентен растеж, като главен мотор е електронната търговия и в частност, куриерските услуги. Въз основа на обрисуваните трендове в Годишния отчет на КРС за 2022 година за пощенските услуги, в едногодишен интервал се чака растеж в размера на пощенския пазар, приходите от куриерски услуги, както и повишаване на броя на участниците в този сегмент. Пощенските оператори се планува да подхващат разнообразни начинания във връзка с понижаване на нездравословните излъчвания при даване на пощенски услуги. Това е заложено и в признатата неотдавна от държавното управление обновена секторна пощенска политика. Според документа, следва пощенските оператори да употребяват електрически автомобили, LED осветяване, „ зелени “ опаковки, които могат да се рециклират, както и различни разновидности за доставка на колета посредством автоматизирани терминали.  „ Дейностите, набелязани в обновената секторната политика са целесъобразни за пощенските оператори и в границите на техните благоприятни условия “, означиха от МТС и показаха, че у нас водещите пощенски оператори към този момент са подхванали редица действия за ограничение на нездравословните въздействия върху околната среда. „ Разработени са стратегии с няколко годишен небосвод за възстановяване на експлоатационните практики във връзка с околната среда, употребяват се електрически коли без нездравословни излъчвания за доставка на пратките, поддържат се разнообразни екологични начинания “, прецизираха от ведомството. За „ Български пощи “, от МТС акцентираха, че сдружението е част от интернационален консорциум за реализиране на план „ Зелени умения и практики за пощенските услуги за осъществяване на Европейския зелен пакт “ – GreenPosts. „ Проектът завърши в края на октомври т.г. и беше създаден в отговор на нуждата от понижаване на въглеродния отпечатък на пощенския бранш предвид на управлявания от него авто парк, потреблението на разнообразни типове превоз, огромния брой здания и забележителното ползване на електрическа енергия, вода и хартия “, показаха от отрасловото министерство.