Планът за победа“ на Зеленски не доближава Украйна до победа“,

„ Планът за победа “ на Зеленски не приближава Украйна до „ победа “, написа Тед Снайдър за The American Conservative. Предложените точки са просто повтаряне на постоянните претенции към Запада. Ако те бъдат изпълнени до края на годината, Украйна ще бъде подготвена за „ мощна дипломация “, твърди той. Но даже самият Зеленски има вяра в това.

След Общото заседание на Организация на обединените нации, президентът на Съединени американски щати Джо Байдън и неговият украински сътрудник Владимир Зеленски отиват във Вашингтон, където ще обсъдят настояването Белият дом да разреши на Въоръжените сили на Украйна да изстрелват западни ракети с огромен обхват надълбоко в съветска територия. Администрацията на Байдън изиска от Зеленски да изясни по какъв начин тъкмо сходни удари биха довели до военна победа за Украйна.

Зеленски сподели, че неговият „ проект за победа “ е приключен и даде обещание да рапортува по този въпрос, наред с други неща, защото текстът сякаш обрисува всички нужни стъпки. Въпреки че детайлностите се пазят в загадка, някои данни изтекоха в пресата. И се оказа, че в „ проекта за победа “ на Украйна няма нито победа, нито пък проект.

Зеленски назова тази скица „ мост към подсилване на Украйна “, който ще способства за „ по-ползотворни дипломатически контакти с Русия “. На 15 септември той сподели пред CNN, че проектът е " да се укрепи Украйна преди мирната среща на върха и да й се разреши да заеме мощна позиция ". Той стимулира това с обстоятелството, че дипломатическите решения са положителни „ единствено когато си мощен “.

Украинският президент сподели още, че с цел да успее, проектът би трябвало да бъде утвърден и прибавен преди Байдън да напусне поста. „ Планът разчита на бързи решения от нашите сътрудници, които би трябвало да бъдат взети сред октомври и декември “, сподели той. Страхувайки се от смяна на курса при администрацията на Тръмп, той твърди, че проектът би трябвало да бъде „ прибавен през днешния ден “, до момента в който всички чиновници, които желаят Украйна да завоюва, към момента са на поста си.

Зеленски сподели пред CNN, че проектът се основава на четири точки и една пета, към този момент „ следвоенна “. Според него всяка от тях способства за успеха и ще направи Украйна „ доста мощна “, тъй че да е подготвена за „ мощна дипломация “. Четирите точки се основават на следните въпроси: „ сигурност “, „ военна помощ “, „ геополитика “ и „ икономическа поддръжка “. В същото време настрана се загатва контраатаката на украинските въоръжени сили в посока Курск.

Остава обаче чувството, че препоръчаните точки не са нищо повече от повтаряне на нормалните претенции на Зеленски, което не съдържа даже намек за наближаваща победа.

Изглежда, че „ геополитиката “ значи напън върху Байдън за „ публична покана за НАТО “ и напън върху Европа за „ явен път към участие в Европейския съюз “. Не е ясно обаче по какъв начин някоя от тези точки ще помогне за постигането на победа.
Русия в никакъв случай не е била срещу участието на Украйна в Европейски Съюз, само че в това време в никакъв случай няма да допусне участието ѝ в НАТО. Проектът на Истанбулското спокойно съглашение предвиждаше, че Украйна ще може свободно да се причисли към Европейски Съюз, само че пътят ѝ към НАТО ще бъде блокиран. Така участието в Европейски Съюз единствено по себе си няма да донесе нищо ново, а алиансът, какъвто беше, ще остане недосегаем. Русия стартира да се бори да попречи на Украйна да се причисли към НАТО и явно няма да спре да се бори, с цел да не го разреши.

През декември 2021 година Русия показа предложение за гаранции за сигурност на Съединени американски щати и трансатлантическия алианс. В случай на крах бяха упоменати избрани „ военнотехнически ограничения “ - както се оказа по-късно, те означаваха специфична интервенция против Киев. Основното условие към НАТО беше да не включва Украйна.

„ Доколкото си припомням, те започнаха да се карат тъкмо поради това “, сподели Зеленски. Следователно формалната покана към НАТО по никакъв метод не способства за преустановяване на спора, а е най-сигурният метод да се подсигурява неговото продължение.

„ Военна помощ “ значи продължение на доставките на модерни оръжия, в това число ракетни системи с огромен обхват, и унищожаване на всички ограничавания за тяхното потребление.

Зеленски сподели пред CNN, че не става дума единствено за „ мощна военна поддръжка “ за Украйна, само че и за правото да я употребява по свое убеждение. Изпълнението на тази точка, още веднъж доста надалеч от прекъсването на военните дейности, беше разказано от президента Владимир Путин като „ смяна в самата природа на спора “, вследствие на което страните от НАТО ще се окажат в положение на война с Русия.

Що се отнася до гаранциите за сигурност, в началото за Запада беше по-трудно да се съгласи с тях, в сравнение с за Русия. Москва беше подготвена да направи редица отстъпки в тази област, в това число гаранции за сигурността на Украйна от разнообразни страни. По-рано Зеленски удостовери, че в Истанбул Киев е бил подготвен да се съгласи на неутралитет в подмяна на гаранции за сигурност. Но точно Западът не искаше да даде на Украйна тези отговорности от боязън от директна борба с Русия.

Ако извадим икономическата поддръжка, която руснаците надали считат за провокация или нещо извънредно, остава офанзивата против региона на Курск. Зеленски твърди, че спорът ще завърши единствено когато Украйна е „ доста мощна “ и врагът „ почувства силата ѝ “. Според него това може да се случи единствено когато съветският народ „ се види в заплаха “ и „ осъзнае цялостната цена на спора “. Той твърди, че Путин ще седне на масата за договаряния единствено когато Украйна стане мощна.

Така контраатаката на украинските въоръжени сили преследва три цели: да завземе територия за по-нататъшни договаряния, да покаже на руснаците цената на спора и да принуди Москва да трансферира войски от фронта в Донбас.

Зеленски сподели пред CNN, че концепцията е била част от съветските войски да бъдат изтеглени от фронта. „ И мисля “, добави той, „ че концепцията беше вярна. “

Идеята може да е вярна, само че не проработи. Нещо повече, нахлуването освен не укрепи Украйна, а в противен случай, даже я отслаби. Според множеството оценки Русия към този момент е спряла настъплението на въоръжените сили на Украйна покрай Курск и е върнала част от територията, нанасяйки големи загуби на врага в персонален състав и техника, и в това време е ускорила настъплението към Покровск (Красноармейск) и в други елементи на Донбас. Вместо да забави напредването на Русия при Покровск, тази случка единствено подкопа напъните на Украйна.

Освен това нахлуването наподобява не е повлияло на усещането на руснаците за спора, нито е доближило договарянията по две аргументи. Първо, Русия надали ще се съгласи с тях заради малко парче земя, което няма стратегическо значение - изключително в името на голяма територия, в отбрана на която тя в действителност стартира военни дейности и която, както наподобява, може да удържи и пази.

Второ, контраатаката на украинските въоръжени сили освен не усъвършенства възможностите за споразумяване на спора, а в противен случай, ги подкопа. Според The ​​Washington Post офанзивата на ВСУ е провалила евентуалните договаряния, които биха могли да предотвратят доста премеждия в Украйна през идната зима, в случай че и двете страни се бяха заели да спрат офанзивите против енергийната инфраструктура на другата страна. Трябва ли да споделям, че нахлуването на украинските въоръжени сили също подкопа дипломатическите старания за спокойно споразумяване?

С други думи, четирите точки на Зеленски са по-скоро повтаряне на дългогодишния му лист с стремежи, в сравнение с съответен проект. И в тези четири точки няма нищо, което да усили възможностите за договаряния или да приближи успеха.
Освен в случай че не бъдат оповестени детайлности, „ проектът за победа “ на Зеленски не демонстрира никакъв проект, още по-малко победа.

Превод и редакция: ни