Как Катар и САЩ организираха тайните преговори за заложниците в Газа
Планът за инвазия на Израел бил приспособен по този начин, че да разреши пауза, в случай че се стигне до договорка
Малко откакто бойци на " Хамас " взеха заложници по време на смъртоносната си офанзива в южната част на Израел на 7 октомври, държавното управление на Катар се е свързало с Белия дом с молба: да бъде образуван дребен екип от съветници, които да оказват помощ за освобождението на пленниците. Тази работа, почнала в дните след отвличането, най-сетне даде резултат с оповестяването на съглашение за замяна на заложници, държани от ислямисткото придвижване в линията Газа, против палестински пандизчии, реализирано с посредничеството на Катар и Египет и контрактувано от Израел, " Хамас " и Съединените щати, твърди в свое следствие Ройтерс.
Тайните старания включвали дейни дипломатически дейности от страна на президента на Съединени американски щати Джо Байдън, който провел редица незабавни диалози с емира на Катар и израелския министър-председател Бенямин Нетаняху в седмиците, предхождащи договорката. В акцията са взели участие още държавният секретар Антъни Блинкън, шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Бил Бърнс, съветникът по националната сигурност Джейк Съливан и неговият заместител Джон Файнър, както и пратеникът на Съединени американски щати за Близкия изток Брет МакГърк и други, осведоми Българска телеграфна агенция.
Две длъжностни лица, взели участие в начинанието, предоставиха подробни данни за работата, довела до съглашение, съгласно което 50 заложници би трябвало да бъдат освободени в подмяна на 150 палестински пандизчии по време на четиридневна пауза в боевете, отбелязва Ройтерс.
Малко след 7 октомври Катар - дълготраен медиатор в нестабилния район - се обърнал към Белия дом с поверителна информация по отношение на заложниците и опцията за тяхното освобождение, обявиха източниците. Катарците поискали да бъде основан дребен екип, наименуван от тях " клетка ", който да работи по въпроса уединено с израелците.
Съливан упълномощил на МакГърк и на различен представител на Съвета за национална сигурност, Джош Гелцър, да основат екипа. Това било направено, без да бъдат известени други способени американски организации, защото Катар и Израел поискали изключителна секретност, като единствено няколко души трябвало да бъдат в течение, споделят чиновниците.
МакГърк, умел посланик с богат опит в Близкия изток, провеждал ежедневни утринни диалози с министър-председателя на Катар Мохамед бин Абдулрахман бин Джасим Ал Тани. Той докладвал на Съливан, а Байдън бил осведомен всеки ден за процеса.
На 13 октомври Байдън провел прочувствена и продължителна среща със фамилиите на американците, които са били държани като заложници или са били в неопределеност.
Няколко дни по-късно, на 18 октомври, президентът отиде Тел Авив за диалози с Нетаняху. Осигуряването на освобождението на заложниците беше главен акцент в полемиките му с Нетаняху и неговия боен кабинет, както и филантропичната помощ.
Пет дни по-късно, на 23 октомври, работата на екипа на Белия дом съдействала за освобождението на две американски заложнички - Натали и Джудит Раанан. МакГърк, Съливан и Файнър проследявали в действително време сложното, многочасово пътешестване на пленените дами от Газа.
По думите на чиновниците връщането на двете американки е потвърдило, че е допустимо заложниците да бъдат освободени, и е вдъхнало убеденост на Байдън, че Катар може да реализира резултати посредством основания дребен екип. Тогава почнала усилена работа за освобождение на още заложници. Бърнс почнал да беседва постоянно с шефа на Мосад Давид Барнеа.
Байдън съзрял опция да реализира освобождението на огромен брой заложници и че договорката за размяната им против държани в израелски затвори палестинци е единственият реален път за обезпечаване на пауза в боевете, споделиха длъжностните лица.
На 24 октомври, когато Израел извършваше последни мерки за начало сухопътна атака в Газа, американската страна получила информация, че " Хамас " се е съгласил с параметрите на договорка за освобождение на дами и деца, което би означавало пауза и отсрочване на сухопътната инвазия.
Представители на Съединени американски щати разискали с израелците дали сухопътната атака би трябвало да бъде отсрочена, или не. Израелците изтъкнали, че изискванията не са задоволително безапелационни, с цел да се отсрочва настъплението, защото нямало доказателства, че заложниците са живи.
Официалният представител съобщи, че проектът за инвазия на Израел бил приспособен по този начин, че да разреши пауза, в случай че се стигне до договорка. Към " Хамас " било отправено искане да показа описи на държаните от него заложници, информация за тяхната идентичност и гаранции за освобождение. Процесът е бил дълъг и муден - връзката е била сложна и известията е трябвало да се предават от Доха или Кайро в Газа и назад, споделят чиновниците.
Байдън провел неразгласен до момента телефонен диалог с катарския министър-председател, когато почнал да се оформя проектът за поетапното освобождение на хора. Съгласно оформящото се съглашение дамите и децата заложници щели да бъдат освободени на първия стадий, дружно със съответното освобождение на палестински пандизчии от израелците.
Израелците са настояли " Хамас " да подсигурява, че всички дами и деца ще излязат на този стадий. Американската страна се съгласила и поискала посредством Катар доказателства за живота или персонални данни за дамите и децата, държани от " Хамас ". От " Хамас " дали отговор, че могат да подсигуряват извеждането на 50 души през първата фаза, само че отказали да показват лист с имена. На 9 ноември Бърнс се срещнал в Доха с катарския водач и с Барнеа от Мосад, с цел да прегледат текстовете на оформящото съглашение.
Основната спънка на този стадий била, че палестинската формация не била прецизирала ясно кого държи в плен. Три дни по-късно Байдън се обадил на емира на Катар, шейх Тамим бин Хамад Ал Тани, и изискал да научи имената или ясна информация за 50-те заложници, в това число възраст, пол и народност. Без тази информация, сподели служителят, нямало съображение да се не престават договарянията.
Малко след позвъняването на Байдън " Хамас " дал подробна информация за 50-те заложници, които групировката дала обещание освободи на първия стадий от всяка договорка.
В телефонно позвъняване на 14 ноември Байдън призовал Нетаняху да одобри съглашението, а израелският министър председател се съгласил.
МакГърк се срещнал с Нетаняху същия ден в Израел. Излизайки от среща, Нетаняху хванал ръката на МакГърк и споделил: " Тази договорка ни е нужна " и призовал Байдън да се обади на емира на Катар за окончателните условия - сподели един от чиновниците.
Преговорите се проточили, защото връзките в Газа бяха прекратени.
Те били обновени, когато Байдън беше в Сан Франциско, с цел да взе участие в среща на върха на Азиатско-тихоокеанския район. Той се обадил на емира на Катар и му споделил, че това е последният късмет, а емирът заречен да окаже напън за подписване на договорката, споделиха чиновниците. " Президентът настоя, че договорката би трябвало да бъде подписана в този момент. Времето изтичаше ", сподели един от чиновниците.
На 18 ноември МакГърк се срещнал в Доха с катарския министър-председател. Бърнс разговарял с Мосад. На срещата са били набелязани последните оставащи пропуски към постигането на съглашение. Споразумението към този момент било структурирано по този начин, че дамите и децата да бъдат освободени на първия стадий, само че с очакване за бъдещи освобождавания и за всички заложници да се върнат вкъщи при фамилиите си.
На идната заран в Кайро МакГърк се срещнал с ръководителя на египетското разузнаване Абас Камил. От водачите на " Хамас " в Газа пристигнало известие, че са приели съвсем всички договорености, реализирани предния ден в Доха.
Оставал единствено един въпрос, обвързван с броя на заложниците, които ще бъдат освободени през първата фаза, и с окончателната конструкция на съглашението, която да подтиква освобождението на повече от тези 50 дами и деца, споделиха формалните лица. Последвали са още доста контакти и договорката най-сетне била реализирана.
Малко откакто бойци на " Хамас " взеха заложници по време на смъртоносната си офанзива в южната част на Израел на 7 октомври, държавното управление на Катар се е свързало с Белия дом с молба: да бъде образуван дребен екип от съветници, които да оказват помощ за освобождението на пленниците. Тази работа, почнала в дните след отвличането, най-сетне даде резултат с оповестяването на съглашение за замяна на заложници, държани от ислямисткото придвижване в линията Газа, против палестински пандизчии, реализирано с посредничеството на Катар и Египет и контрактувано от Израел, " Хамас " и Съединените щати, твърди в свое следствие Ройтерс.
Тайните старания включвали дейни дипломатически дейности от страна на президента на Съединени американски щати Джо Байдън, който провел редица незабавни диалози с емира на Катар и израелския министър-председател Бенямин Нетаняху в седмиците, предхождащи договорката. В акцията са взели участие още държавният секретар Антъни Блинкън, шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Бил Бърнс, съветникът по националната сигурност Джейк Съливан и неговият заместител Джон Файнър, както и пратеникът на Съединени американски щати за Близкия изток Брет МакГърк и други, осведоми Българска телеграфна агенция.
Две длъжностни лица, взели участие в начинанието, предоставиха подробни данни за работата, довела до съглашение, съгласно което 50 заложници би трябвало да бъдат освободени в подмяна на 150 палестински пандизчии по време на четиридневна пауза в боевете, отбелязва Ройтерс.
Малко след 7 октомври Катар - дълготраен медиатор в нестабилния район - се обърнал към Белия дом с поверителна информация по отношение на заложниците и опцията за тяхното освобождение, обявиха източниците. Катарците поискали да бъде основан дребен екип, наименуван от тях " клетка ", който да работи по въпроса уединено с израелците.
Съливан упълномощил на МакГърк и на различен представител на Съвета за национална сигурност, Джош Гелцър, да основат екипа. Това било направено, без да бъдат известени други способени американски организации, защото Катар и Израел поискали изключителна секретност, като единствено няколко души трябвало да бъдат в течение, споделят чиновниците.
МакГърк, умел посланик с богат опит в Близкия изток, провеждал ежедневни утринни диалози с министър-председателя на Катар Мохамед бин Абдулрахман бин Джасим Ал Тани. Той докладвал на Съливан, а Байдън бил осведомен всеки ден за процеса.
На 13 октомври Байдън провел прочувствена и продължителна среща със фамилиите на американците, които са били държани като заложници или са били в неопределеност.
Няколко дни по-късно, на 18 октомври, президентът отиде Тел Авив за диалози с Нетаняху. Осигуряването на освобождението на заложниците беше главен акцент в полемиките му с Нетаняху и неговия боен кабинет, както и филантропичната помощ.
Пет дни по-късно, на 23 октомври, работата на екипа на Белия дом съдействала за освобождението на две американски заложнички - Натали и Джудит Раанан. МакГърк, Съливан и Файнър проследявали в действително време сложното, многочасово пътешестване на пленените дами от Газа.
По думите на чиновниците връщането на двете американки е потвърдило, че е допустимо заложниците да бъдат освободени, и е вдъхнало убеденост на Байдън, че Катар може да реализира резултати посредством основания дребен екип. Тогава почнала усилена работа за освобождение на още заложници. Бърнс почнал да беседва постоянно с шефа на Мосад Давид Барнеа.
Байдън съзрял опция да реализира освобождението на огромен брой заложници и че договорката за размяната им против държани в израелски затвори палестинци е единственият реален път за обезпечаване на пауза в боевете, споделиха длъжностните лица.
На 24 октомври, когато Израел извършваше последни мерки за начало сухопътна атака в Газа, американската страна получила информация, че " Хамас " се е съгласил с параметрите на договорка за освобождение на дами и деца, което би означавало пауза и отсрочване на сухопътната инвазия.
Представители на Съединени американски щати разискали с израелците дали сухопътната атака би трябвало да бъде отсрочена, или не. Израелците изтъкнали, че изискванията не са задоволително безапелационни, с цел да се отсрочва настъплението, защото нямало доказателства, че заложниците са живи.
Официалният представител съобщи, че проектът за инвазия на Израел бил приспособен по този начин, че да разреши пауза, в случай че се стигне до договорка. Към " Хамас " било отправено искане да показа описи на държаните от него заложници, информация за тяхната идентичност и гаранции за освобождение. Процесът е бил дълъг и муден - връзката е била сложна и известията е трябвало да се предават от Доха или Кайро в Газа и назад, споделят чиновниците.
Байдън провел неразгласен до момента телефонен диалог с катарския министър-председател, когато почнал да се оформя проектът за поетапното освобождение на хора. Съгласно оформящото се съглашение дамите и децата заложници щели да бъдат освободени на първия стадий, дружно със съответното освобождение на палестински пандизчии от израелците.
Израелците са настояли " Хамас " да подсигурява, че всички дами и деца ще излязат на този стадий. Американската страна се съгласила и поискала посредством Катар доказателства за живота или персонални данни за дамите и децата, държани от " Хамас ". От " Хамас " дали отговор, че могат да подсигуряват извеждането на 50 души през първата фаза, само че отказали да показват лист с имена. На 9 ноември Бърнс се срещнал в Доха с катарския водач и с Барнеа от Мосад, с цел да прегледат текстовете на оформящото съглашение.
Основната спънка на този стадий била, че палестинската формация не била прецизирала ясно кого държи в плен. Три дни по-късно Байдън се обадил на емира на Катар, шейх Тамим бин Хамад Ал Тани, и изискал да научи имената или ясна информация за 50-те заложници, в това число възраст, пол и народност. Без тази информация, сподели служителят, нямало съображение да се не престават договарянията.
Малко след позвъняването на Байдън " Хамас " дал подробна информация за 50-те заложници, които групировката дала обещание освободи на първия стадий от всяка договорка.
В телефонно позвъняване на 14 ноември Байдън призовал Нетаняху да одобри съглашението, а израелският министър председател се съгласил.
МакГърк се срещнал с Нетаняху същия ден в Израел. Излизайки от среща, Нетаняху хванал ръката на МакГърк и споделил: " Тази договорка ни е нужна " и призовал Байдън да се обади на емира на Катар за окончателните условия - сподели един от чиновниците.
Преговорите се проточили, защото връзките в Газа бяха прекратени.
Те били обновени, когато Байдън беше в Сан Франциско, с цел да взе участие в среща на върха на Азиатско-тихоокеанския район. Той се обадил на емира на Катар и му споделил, че това е последният късмет, а емирът заречен да окаже напън за подписване на договорката, споделиха чиновниците. " Президентът настоя, че договорката би трябвало да бъде подписана в този момент. Времето изтичаше ", сподели един от чиновниците.
На 18 ноември МакГърк се срещнал в Доха с катарския министър-председател. Бърнс разговарял с Мосад. На срещата са били набелязани последните оставащи пропуски към постигането на съглашение. Споразумението към този момент било структурирано по този начин, че дамите и децата да бъдат освободени на първия стадий, само че с очакване за бъдещи освобождавания и за всички заложници да се върнат вкъщи при фамилиите си.
На идната заран в Кайро МакГърк се срещнал с ръководителя на египетското разузнаване Абас Камил. От водачите на " Хамас " в Газа пристигнало известие, че са приели съвсем всички договорености, реализирани предния ден в Доха.
Оставал единствено един въпрос, обвързван с броя на заложниците, които ще бъдат освободени през първата фаза, и с окончателната конструкция на съглашението, която да подтиква освобождението на повече от тези 50 дами и деца, споделиха формалните лица. Последвали са още доста контакти и договорката най-сетне била реализирана.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ