Планът на президента на Съединените щати Доналд Тръмп за захващане

Планът на президента на Съединените щати Доналд Тръмп за захващане на контрола над Венецуела и за възобновяване на нейната петролна промишленост след арестуването на президента Николас Мадуро е изправен пред съществени политически, стопански и правни усложнения, като се чака да няма неотложен резултат върху цените на нефта, демонстрират разбори на Асошиейтед прес и Reuters.

Според АП, венецуелската петролна промишленост е в сериозно положение поради години на занемаряване, корупция и интернационалните наказания, като настоящето произвеждане е към 1,1 млн. барела дневно спрямо 3,5 млн. барела на ден през 1999 година Някои специалисти считат, че при подобаващи условия, производството може да бъде удвоено или утроено, само че това ще изисква време и огромни вложения.

Дори при оптимистичен сюжет, увеличението на производството няма да бъде бързо, защото за постигане от към 1 млн. барела дневно до 4 млн. барела дневно ще са нужни почти 10 години и вложения от към 100 милиарда $, показва експертът Франсиско Моналди от Университета „ Райс “ в разбора на АП.

Ройтерс отбелязва, че пазарите са изправени пред нови геополитически опасности след ареста на Мадуро, като е допустимо в кратковременен проект да се следи пренасочване към „ активи убежища “, след повторното пускане на търговията. Агенцията подчертава, че пазарите са били затворени по време на събитията, само че в края на 2025 година американските и международните показатели са били покрай върхове с помощта на двуцифрен растеж на годишна база.

Цената на нефта е повишена над 62 $ за барел през декември, когато Съединени американски щати наложили наказания на танкери, свързани с Венецуела, само че от този момент цената се е нормализирала към 60–61 $ за барел, съгласно Ройтерс. Анализатори показват, че макар забележителния капацитет на страната, ще отнеме години за осъществяване на сериозен растеж в производството.

АП подчертава, че Венецуела има най-големите потвърдени петролни запаси в света – към 303 милиарда барела, което съставлява към 17% от световните ресурси, само че сега страната създава под 1% от международния петролен рандеман. Единствената американска компания с значими интервенции в страната е „ Шеврон “, която добива към 250 000 барела дневно посредством взаимни предприятия с държавната „ Петролеос де Венесуела “.

И двете организации акцентират, че основен проблем остава политическата неустановеност. Според АП, вложенията на американските компании евентуално ще се осъществят едвам след определяне на постоянен режим и ясни правила, като се напомня, че през 2007 година държавното управление на Уго Чавес е национализирало доста от бранша, което е довело до отдръпването на компании като „ Ексън Мобил “ и „ КонкоФилипс “.

Ройтерс прибавя, че евентуалните вложители ще би трябвало да се оправят и с въпроси, свързани със сигурността, обширната деструкция на инфраструктурата, законността на задържането на Мадуро и риска от дълготрайна неустойчивост. Агенцията цитира отзиви, че даже по-стабилна и продуктивна Венецуела би могла да способства за световния напредък посредством увеличени доставки на петрол, само че единствено при съществуване на политическа непоклатимост и обилни вложения.

Що се отнася до правната страна, АП отбелязва, че поемането на надзор над венецуелските запаси слага въпроса за правото върху петрола, защото специалисти настояват, че интернационалното право лимитира опциите на една външна мощ да извлече изгоди от ресурсите на друга страна.

Двете организации обобщават, че въпреки Венецуела да има капацитет да се върне като важен състезател на световния петролен пазар, процесът ще бъде муден, безценен и мощно подвластен от политическите събития в страната и от реакцията на интернационалните пазари.

Междувременно, Каракас има към 60 милиарда $ неплатени отговорности по държавни облигации и общият размер на външния й дълг – в това число отговорности на „ Петролеос де Венесуела “, двустранни заеми и решения по арбитражи – е оценен на 150–170 милиарда $. Според Международния валутен фонд, номиналният Брутният вътрешен продукт на страната за 2025 година е 82,8 милиарда $, което значи, че съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт е сред 180 и 200 %.

Въпреки това, през 2025 година облигациите по държавния дълг нарастнаха съвсем двойно, само че въпреки всичко те не престават да се търгуват под номиналната си стойност – единствено 27–32 цента за $, показва различен разбор на Ройтерс.

Според специалисти от Ситигруп, с цел да се възвърне устойчивостта на дълга, е належащо понижение на главницата с най-малко 50 %. При базов сюжет те правят оценка чистата сегашна стойност на допустима договорка на към 45 цента за $, като при включване на спомагателни механизми, свързани с цените на нефта, възобновяване може да доближи 50 цента за $.