„Политико”: Ниската активност в Македония - удар срещу ЕС и Запада
Планът на Македония да промени името си, с което да постави завършек на десетилетния спор с Гърция и да отвори пътя към участие в НАТО и Европейски Съюз е подложен под въпрос след ниска изборна интензивност на референдума за контракта с Гърция, разяснява „ Политико” (Politico).
Ниската изборна интензивност – едвам 37%, която частично е резултат от протеста на съперниците на съглашението, е удар по държавното управление на премиера Зоран Заев и западните водачи, които поддържаха мощно контракта, надявайки се, че ще привлекат болшинството от популацията и да осуетят напъните на Русия да разшири въздействието си на Балканите.
Брюксел желае също да се възползва от момента, пристигнал с подписването на контракта сред македонския президент Зоран Заев и гръцкия му сътрудник Алексис Ципрас през юни, с цел да позволи други рискови разногласия в района, като да вземем за пример, замразеният спор сред Косово и Сърбия.
Политиците в Македония и отвън нея незабавно се пробваха да извърнат резултата от вота в неделя в своя изгода.
Тъй като референдумът е съвещателен, в този момент борбата ще се реалокира в Народното събрание, който би трябвало да одобри конституционни промени с болшинство от минимум две трети, с цел да бъде приложено съглашението с Гърция на процедура. Лагерът на подкрепящите контракта за името обаче има единствено 71 депутата в 120-местния парламент.
Парламентът на Гърция, която твърди, че името на Македония съставлява териториална рекламация към едноименната гръцка област, също би трябвало да ратифицира съглашението.
Изходът от гласуването в Атина надалеч не е явен, а Гърция има право на несъгласие за участието на Македония в НАТО и за започването на присъединителни договаряния с Европейския съюз.
Европейски Съюз бързо се опита да показа гласуването като триумф и прикани Народното събрание да ратифицира контракта с Гърция. Същото направиха и Съединени американски щати, Германия, прилежаща България.
Но посланието му наподобява не е чуто от ВМРО-ДПМНЕ, която е част от дясноцентристката Европейска национална партия, включваща християндемократите на немския канцлер Ангела Меркел.
Западните водачи изиграха значима роля в акцията за референдума, като приканиха гласоподавателите да поддържат смяната на името. През последните няколко седмици Скопие - дребна столица, която рядко посреща толкоз значими посетители – бе залята от вниманието на високопоставени представители на западните страни, измежду които немският канцлер Ангела Меркел, австрийският ѝ сътрудник Себастиан Курц, американският министър на защитата Джеймс Матис и Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО.
Въпросът на референдума даже беше обвързван с вероятно участие в НАТО и Европейски Съюз, с цел да притегли повече хора.
„ Подкрепяте ли участието в НАТО и Европейски Съюз посредством приемане на контракта за името сред Република Македония и Гърция?”, на това запитване трябваше да отговорят македонците.
Главните булеварди в Скопие са украсени с билбордове и великански банери, които подтикват хората да гласоподават със „ за” в поддръжка на „ европейската Македония”.
За доста македонци обаче счита на името е по-важна. Те гледат на приемането на Северна Македония като на историческо изменничество. За тях страната има „ антично и библейско име и не би трябвало да го променяме”.
При визитата си в Скопие военният министър на Съединени американски щати Джеймс Матис упрекна Москва, че се пробва да повлияе на резултата от референдума. Русия отхвърли изказванията, само че дружно с това изрази недоволството си от упоритостта на Македония да се причисли към НАТО.
Ангела Меркел в Македония: Благодаря за куража на Бойко Борисов
Тръмп: Съединени американски щати ще поддържат Македония за участието ѝ в НАТО
Ратифицирахме контракта за другарство с Македония
Борисов в Македония: Върнем ли се към историята, нямаме бъдеще
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести и любопитно наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Ниската изборна интензивност – едвам 37%, която частично е резултат от протеста на съперниците на съглашението, е удар по държавното управление на премиера Зоран Заев и западните водачи, които поддържаха мощно контракта, надявайки се, че ще привлекат болшинството от популацията и да осуетят напъните на Русия да разшири въздействието си на Балканите.
Брюксел желае също да се възползва от момента, пристигнал с подписването на контракта сред македонския президент Зоран Заев и гръцкия му сътрудник Алексис Ципрас през юни, с цел да позволи други рискови разногласия в района, като да вземем за пример, замразеният спор сред Косово и Сърбия.
Политиците в Македония и отвън нея незабавно се пробваха да извърнат резултата от вота в неделя в своя изгода.
Тъй като референдумът е съвещателен, в този момент борбата ще се реалокира в Народното събрание, който би трябвало да одобри конституционни промени с болшинство от минимум две трети, с цел да бъде приложено съглашението с Гърция на процедура. Лагерът на подкрепящите контракта за името обаче има единствено 71 депутата в 120-местния парламент.
Парламентът на Гърция, която твърди, че името на Македония съставлява териториална рекламация към едноименната гръцка област, също би трябвало да ратифицира съглашението.
Изходът от гласуването в Атина надалеч не е явен, а Гърция има право на несъгласие за участието на Македония в НАТО и за започването на присъединителни договаряния с Европейския съюз.
Европейски Съюз бързо се опита да показа гласуването като триумф и прикани Народното събрание да ратифицира контракта с Гърция. Същото направиха и Съединени американски щати, Германия, прилежаща България.
Но посланието му наподобява не е чуто от ВМРО-ДПМНЕ, която е част от дясноцентристката Европейска национална партия, включваща християндемократите на немския канцлер Ангела Меркел.
Западните водачи изиграха значима роля в акцията за референдума, като приканиха гласоподавателите да поддържат смяната на името. През последните няколко седмици Скопие - дребна столица, която рядко посреща толкоз значими посетители – бе залята от вниманието на високопоставени представители на западните страни, измежду които немският канцлер Ангела Меркел, австрийският ѝ сътрудник Себастиан Курц, американският министър на защитата Джеймс Матис и Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО.
Въпросът на референдума даже беше обвързван с вероятно участие в НАТО и Европейски Съюз, с цел да притегли повече хора.
„ Подкрепяте ли участието в НАТО и Европейски Съюз посредством приемане на контракта за името сред Република Македония и Гърция?”, на това запитване трябваше да отговорят македонците.
Главните булеварди в Скопие са украсени с билбордове и великански банери, които подтикват хората да гласоподават със „ за” в поддръжка на „ европейската Македония”.
За доста македонци обаче счита на името е по-важна. Те гледат на приемането на Северна Македония като на историческо изменничество. За тях страната има „ антично и библейско име и не би трябвало да го променяме”.
При визитата си в Скопие военният министър на Съединени американски щати Джеймс Матис упрекна Москва, че се пробва да повлияе на резултата от референдума. Русия отхвърли изказванията, само че дружно с това изрази недоволството си от упоритостта на Македония да се причисли към НАТО.
Ангела Меркел в Македония: Благодаря за куража на Бойко Борисов
Тръмп: Съединени американски щати ще поддържат Македония за участието ѝ в НАТО
Ратифицирахме контракта за другарство с Македония
Борисов в Македония: Върнем ли се към историята, нямаме бъдеще
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести и любопитно наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ