Дуалното образование не може да прехвърли 10-те процента
План-приемът за междинното обучение през 2026/2027 година демонстрира, че 63% от местата са за професионално обучение. Ключов фактор за връзката сред междинното професионално обучение и пазара на труда е включването на образование посредством работа – така наречен дуално обучение. В дуалната форма на обучение учениците от 11. и 12. клас организират практики в действителна работна среда в фирмите, с които учебното заведение е сключило контракт.
През последните години делът нараства извънредно постепенно (с десети от процента) и надалеч от мащабите, нужни за действително структурно въздействие върху пазара на труда и върху качеството на професионалното обучение.
Дуалното образование е концентрирано най-вече в техническите и индустриалните специалности. Най-много възпитаници в дуална форма през 2026/2027 година има в " Електроснабдяване и електрообзавеждане " – 312 възпитаници, което съставлява над една трета от всички места в специалността. Следват " Автоматизирани системи и технологии в машиностроенето " с 208 възпитаници, " Готварство " със 169, " Автомобилна техника и мехатроника " със 143, " Ресторантьорство и кетъринг " със 130 и " Хибридни и електрически пътни транспортни средства " също със 130 възпитаници.
Въпреки това, даже при най-популярните специалности, дуалното образование постоянно обгръща дребен дял от приема. Така да вземем за пример в " Готварство " едвам към 8% от учениците ще се образоват посредством работа, а в " Ресторантьорство и кетъринг " – под 9%.
Подобна е обстановката и в ИТ бранша. Въпреки забележителния растеж на приема в специалности като " Разработка на програмен продукт ", " Компютърни системи и технологии " и " Интелигентни системи ", дуалното образование съвсем липсва. При " Компютърна графика ", където приемът е 650 възпитаници, няма нито едно място в дуална форма. При " Разработка на програмен продукт " дуалното образование също е с стеснен обсег (2%). Това демонстрира, че връзката сред бизнеса и професионалното обучение в бранша остава по-слабо развита.
Има и специалности, при които неналичието на дуално образование буди съществени въпроси. Няма нито едно място в дуална форма за " Помощник-учител ", " Парамедик ", " Здравен помощник ", " Оперативно счетоводство " и редица други специалности, при които практическата работа би следвало да е естествена част от подготовката.
Графика: ИПИ
Данните разкриват и съществени разлики сред обособените области. Най-висок е делът на дуалното образование в Русе , където близо 42% от учениците в професионалното обучение ще се образоват посредством работа. Следват Габрово с 23,5%, Ловеч с 22,1%, Видин с 16,7% и София област с 15,8%. Това са най-вече области с по-силно индустриално наличие и по-активно присъединяване на работодателите в професионалното обучение.
В Русе да вземем за пример 465 от общо 1110 възпитаници в професионалното обучение са в дуална форма. В Габрово те са 104 от общо 442, а в Ловеч – 104 от 470 възпитаници. Именно в тези области се следи по-тясна връзка сред локалната стопанска система и професионалните гимназии, както и по-силно присъединяване на индустриалните предприятия в образованието.
В другия завършек на класацията са области, в които дуалното образование съвсем липсва. В Търговище няма нито един възпитаник в дуална форма. Във Велико Търново делът е под 3%, в Добрич – също към 3%, а в Перник и Ямбол – под 4%. Това демонстрира, че използването на образованието посредством работа остава мощно неравномерно.
Една от главните аргументи за ограничавания обсег на дуалното образование евентуално остава компликацията при намирането на работодатели, подготвени да вземат участие интензивно в процеса. Дуалната форма изисква ангажимент от страна на компаниите – обезпечаване на наставници, работни места, съоръжение и време за образование, действително присъединяване най-малко три години след поръчката (дуалната паралелка се образува при започването на междинното професионално обучение в 8. клас, само че дуалното образование се осъществя единствено в 11. и 12. клас). За дребните предприятия това постоянно е мъчно постижимо, а при част от огромните компании липсва задоволителен тласък за инвестиция в междинното обучение.
Емпиричните проучвания и научната литература (например, и ) обрисуват ясно преимуществата на дуалното обучение:
Дуалното обучение дава на практика умения и понижава разминаването сред наученото в учебно заведение и работата на действително работно място. Учениците в дуална форма по-лесно минават от учебно заведение към претовареност и имат по-висока възможност да стартират работа по специалността си незабавно след довеждане докрай. Работодателите вземат участие директно в подготовката на фрагменти съгласно съответните потребности на бизнеса, а освен съгласно образователни стратегии, писани централно. Дуалното образование е изключително значимо за индустриалните и техническите специалности, където практическите умения и работата с съоръжение не могат да бъдат реализирани от образование единствено в класна стая. Страните с добре развити дуални системи като Германия, Австрия и Швейцария обичайно поддържат по-ниска младежка безработица и по-плавен преход към пазара на труда. Обучението посредством работа покачва мотивацията на учениците, тъй като те виждат директна връзка сред образованието и бъдещата си специалност, още повече, че получат хонорари в дуалното обучение. Дуалното обучение улеснява задържането на младежи в по-малки индустриални области, където локалните работодатели вземат участие интензивно в образованието и постоянно наемат учениците след довеждане докрай. Практическата работа по време на образование оказва помощ за създаване освен на механически, само че и на обществени умения – дисциплинираност, работа в екип, връзка и адаптивност. Дуалното образование разрешава по-бързо адаптиране към софтуерните промени, тъй като учениците работят с действителни машини, програмен продукт и индустриални процеси. По-широкото му използване може да ограничи образованието по специалности без реализация, защото работодателите естествено вземат участие единствено там, където фактически има потребност от фрагменти.
Същевременно системата на професионалното обучение в България продължава да бъде насочена главно към поддържането на паралелки, а не към реализацията на учениците. Ограниченото разпространяване на дуалното образование е още един знак за слабата връзка сред професионалното обучение и стопанската система.
През последните години делът нараства извънредно постепенно (с десети от процента) и надалеч от мащабите, нужни за действително структурно въздействие върху пазара на труда и върху качеството на професионалното обучение.
Дуалното образование е концентрирано най-вече в техническите и индустриалните специалности. Най-много възпитаници в дуална форма през 2026/2027 година има в " Електроснабдяване и електрообзавеждане " – 312 възпитаници, което съставлява над една трета от всички места в специалността. Следват " Автоматизирани системи и технологии в машиностроенето " с 208 възпитаници, " Готварство " със 169, " Автомобилна техника и мехатроника " със 143, " Ресторантьорство и кетъринг " със 130 и " Хибридни и електрически пътни транспортни средства " също със 130 възпитаници.
Въпреки това, даже при най-популярните специалности, дуалното образование постоянно обгръща дребен дял от приема. Така да вземем за пример в " Готварство " едвам към 8% от учениците ще се образоват посредством работа, а в " Ресторантьорство и кетъринг " – под 9%.
Подобна е обстановката и в ИТ бранша. Въпреки забележителния растеж на приема в специалности като " Разработка на програмен продукт ", " Компютърни системи и технологии " и " Интелигентни системи ", дуалното образование съвсем липсва. При " Компютърна графика ", където приемът е 650 възпитаници, няма нито едно място в дуална форма. При " Разработка на програмен продукт " дуалното образование също е с стеснен обсег (2%). Това демонстрира, че връзката сред бизнеса и професионалното обучение в бранша остава по-слабо развита.
Има и специалности, при които неналичието на дуално образование буди съществени въпроси. Няма нито едно място в дуална форма за " Помощник-учител ", " Парамедик ", " Здравен помощник ", " Оперативно счетоводство " и редица други специалности, при които практическата работа би следвало да е естествена част от подготовката.
Графика: ИПИ
Данните разкриват и съществени разлики сред обособените области. Най-висок е делът на дуалното образование в Русе , където близо 42% от учениците в професионалното обучение ще се образоват посредством работа. Следват Габрово с 23,5%, Ловеч с 22,1%, Видин с 16,7% и София област с 15,8%. Това са най-вече области с по-силно индустриално наличие и по-активно присъединяване на работодателите в професионалното обучение.
В Русе да вземем за пример 465 от общо 1110 възпитаници в професионалното обучение са в дуална форма. В Габрово те са 104 от общо 442, а в Ловеч – 104 от 470 възпитаници. Именно в тези области се следи по-тясна връзка сред локалната стопанска система и професионалните гимназии, както и по-силно присъединяване на индустриалните предприятия в образованието.
В другия завършек на класацията са области, в които дуалното образование съвсем липсва. В Търговище няма нито един възпитаник в дуална форма. Във Велико Търново делът е под 3%, в Добрич – също към 3%, а в Перник и Ямбол – под 4%. Това демонстрира, че използването на образованието посредством работа остава мощно неравномерно.
Една от главните аргументи за ограничавания обсег на дуалното образование евентуално остава компликацията при намирането на работодатели, подготвени да вземат участие интензивно в процеса. Дуалната форма изисква ангажимент от страна на компаниите – обезпечаване на наставници, работни места, съоръжение и време за образование, действително присъединяване най-малко три години след поръчката (дуалната паралелка се образува при започването на междинното професионално обучение в 8. клас, само че дуалното образование се осъществя единствено в 11. и 12. клас). За дребните предприятия това постоянно е мъчно постижимо, а при част от огромните компании липсва задоволителен тласък за инвестиция в междинното обучение.
Емпиричните проучвания и научната литература (например, и ) обрисуват ясно преимуществата на дуалното обучение:
Дуалното обучение дава на практика умения и понижава разминаването сред наученото в учебно заведение и работата на действително работно място. Учениците в дуална форма по-лесно минават от учебно заведение към претовареност и имат по-висока възможност да стартират работа по специалността си незабавно след довеждане докрай. Работодателите вземат участие директно в подготовката на фрагменти съгласно съответните потребности на бизнеса, а освен съгласно образователни стратегии, писани централно. Дуалното образование е изключително значимо за индустриалните и техническите специалности, където практическите умения и работата с съоръжение не могат да бъдат реализирани от образование единствено в класна стая. Страните с добре развити дуални системи като Германия, Австрия и Швейцария обичайно поддържат по-ниска младежка безработица и по-плавен преход към пазара на труда. Обучението посредством работа покачва мотивацията на учениците, тъй като те виждат директна връзка сред образованието и бъдещата си специалност, още повече, че получат хонорари в дуалното обучение. Дуалното обучение улеснява задържането на младежи в по-малки индустриални области, където локалните работодатели вземат участие интензивно в образованието и постоянно наемат учениците след довеждане докрай. Практическата работа по време на образование оказва помощ за създаване освен на механически, само че и на обществени умения – дисциплинираност, работа в екип, връзка и адаптивност. Дуалното образование разрешава по-бързо адаптиране към софтуерните промени, тъй като учениците работят с действителни машини, програмен продукт и индустриални процеси. По-широкото му използване може да ограничи образованието по специалности без реализация, защото работодателите естествено вземат участие единствено там, където фактически има потребност от фрагменти.
Същевременно системата на професионалното обучение в България продължава да бъде насочена главно към поддържането на паралелки, а не към реализацията на учениците. Ограниченото разпространяване на дуалното образование е още един знак за слабата връзка сред професионалното обучение и стопанската система.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ