Бизнесът търси строители и шивачи, техникумите предлагат ресторантьори и икономисти
План-приемът в професионалното обучение за 2024/2025 година демонстрира, че и през тази година най-голяма част от фрагментите ще се образоват за придобиване на подготовка в направленията „ Техника “ (основно техници на транспортна техника и на компютърни системи), „ Услуги за личността “ (основно ресторантьори и готвачи) и „ Информатика “ (основно икономисти-информатици и уредници на Интернет приложения). По всяко от тези три посоки приемът е над 5 хиляди осмокласници, а общо образуват над 56% от почналите професионално обучение през актуалната образователна година (общо малко над 36 хиляди ученика).
Същевременно годишното проучване на Агенцията по заетостта за потребностите от работна мощ (виж коментар на ИПИ тук) демонстрира до каква степен приемът в професионалното обучение дава отговор на бъдещото търсене на труд. През 2024 година към 2/3 от работодателите имат усложнения при намиране на търсените хора, а делът им нараства по отношение на миналогодишното изследване. Заявените потребности от фрагменти с професионална подготовка за идната една година са най-много в направленията „ Архитектура и строителство “, „ Техника “ и „ Производство и преправка “ – те образуват над 60% от бъдещото търсене на експерти. В същото време приемът по тези три посоки е с дял от 36% от общия банкет.
Интересно е и съпоставянето не съответните специалности, които се търсят на пазара на труда и оферират от професионалното обучение. За 15 от 20-те специалности, за които са декларирани най-големи потребности, професионалното обучение приготвя малко (под 1% от приема) или никакви фрагменти.
За специалността със декларирана най-висока нужда – „ Строител “ с 15% от всички търсени експерти, приемът е едвам 0,2% от почналите образование. Потребностите от шивачи и машинни оператори образуват по над 6% от декларираните места, до момента в който в професионалното обучение те съставлява по 0,3% от приема.
Сравнително огромно сходство има единствено при специалностите на готвачите, строителните техници и графичните дизайнери.
Още по-очевидно разминаване се вижда при проучването на специалностите, които ще се търсят в идващите 3-5 години – интервалът, в които в този момент признатите възпитаници ще завършат и ще търсят реализация на пазара на труда.
Специалисти в направлението „ Стопанско ръководство и администрация “ се чака да образуват 34% от търсенето в средносрочен проект – към тази година такова образование обаче стартират 10% от учениците съгласно план-приема в професионалното обучение. Докато потребностите от специалности в информатиката пък са едвам 2%, образование в това направление са почнали 15% от осмокласниците. Сериозно е несъответствието и в направление „ Услуги за личността “, където са 4% от бъдещите потребности от работна мощ и 16% от учащите за придобиване на професионална подготовка. Недостатъчни за пазара на труда ще са и експертите в техническите специалности, строителството и производството.
Тези данни за следващ път демонстрират разминаването сред професионалното обучение и потребностите на пазара на труда. В същото време реализацията на завършващите не се наблюдава, което на процедура не разрешава изпълняването на главната цел на професионалното обучение, а точно да бъде директна връзка сред просветителната система и трудовия пазар.
Тазгодишното издание на създадения от ИПИ „ Индекс на сходството сред професионалното образовани и профила на стопанската система “ демонстрира, че евентуално половината възпитаници въобще няма да работят това, за което са учили. Образованието в специалности, които не се търсят на пазара на труда, продължава, а дуалното образование и професионалното насочване в учебните заведения към момента е извънредно незадоволителни.
Източник: Институт за пазарна икономика
Същевременно годишното проучване на Агенцията по заетостта за потребностите от работна мощ (виж коментар на ИПИ тук) демонстрира до каква степен приемът в професионалното обучение дава отговор на бъдещото търсене на труд. През 2024 година към 2/3 от работодателите имат усложнения при намиране на търсените хора, а делът им нараства по отношение на миналогодишното изследване. Заявените потребности от фрагменти с професионална подготовка за идната една година са най-много в направленията „ Архитектура и строителство “, „ Техника “ и „ Производство и преправка “ – те образуват над 60% от бъдещото търсене на експерти. В същото време приемът по тези три посоки е с дял от 36% от общия банкет.
Интересно е и съпоставянето не съответните специалности, които се търсят на пазара на труда и оферират от професионалното обучение. За 15 от 20-те специалности, за които са декларирани най-големи потребности, професионалното обучение приготвя малко (под 1% от приема) или никакви фрагменти.
За специалността със декларирана най-висока нужда – „ Строител “ с 15% от всички търсени експерти, приемът е едвам 0,2% от почналите образование. Потребностите от шивачи и машинни оператори образуват по над 6% от декларираните места, до момента в който в професионалното обучение те съставлява по 0,3% от приема.
Сравнително огромно сходство има единствено при специалностите на готвачите, строителните техници и графичните дизайнери.
Още по-очевидно разминаване се вижда при проучването на специалностите, които ще се търсят в идващите 3-5 години – интервалът, в които в този момент признатите възпитаници ще завършат и ще търсят реализация на пазара на труда.
Специалисти в направлението „ Стопанско ръководство и администрация “ се чака да образуват 34% от търсенето в средносрочен проект – към тази година такова образование обаче стартират 10% от учениците съгласно план-приема в професионалното обучение. Докато потребностите от специалности в информатиката пък са едвам 2%, образование в това направление са почнали 15% от осмокласниците. Сериозно е несъответствието и в направление „ Услуги за личността “, където са 4% от бъдещите потребности от работна мощ и 16% от учащите за придобиване на професионална подготовка. Недостатъчни за пазара на труда ще са и експертите в техническите специалности, строителството и производството.
Тези данни за следващ път демонстрират разминаването сред професионалното обучение и потребностите на пазара на труда. В същото време реализацията на завършващите не се наблюдава, което на процедура не разрешава изпълняването на главната цел на професионалното обучение, а точно да бъде директна връзка сред просветителната система и трудовия пазар.
Тазгодишното издание на създадения от ИПИ „ Индекс на сходството сред професионалното образовани и профила на стопанската система “ демонстрира, че евентуално половината възпитаници въобще няма да работят това, за което са учили. Образованието в специалности, които не се търсят на пазара на труда, продължава, а дуалното образование и професионалното насочване в учебните заведения към момента е извънредно незадоволителни.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ