Днес Почитаме Светец Изгорен На Клада Заради Вярата Си В Бог! Ето Какво Гласят Традициите!
Пламнала война сред тия две страни. Анатарих победил. Фритигерн се обърнал за помощ към византийския император Валент. Цяла войска му била изпратена на помощ. Фритигерн минал отначало Дунава, отпред с грамадна армия. Пред неговите полкове се развявали флагове, на които бил изобразен кръст.
Завързала се борба на необятен фронт. Войските на Атанарих били разрушени. Значителна част от тях била пленена. Атанарих съумял да избяга с група бойци. Тъй се разкрила необятна опция за разпространяване на християнството в просторната готска земя. Победата на Фритигерн била приета като победа на светия и животворящ Господен кръст, под знамето на който той воювал.
Приемникът на готския свещеник Теофил, свещеник Вулфила, изнамерил готската писменост и превел на готски език Свещеното Писание и доста богослужебни книги. В резултат на това християнството се затвърдило още повече.
Особено съдействал за неговото подсилване св. Никита, който бил един от прославените мъже измежду готите. Със своите въодушевени слова той обърнал мнозина към вярата в Божия Син Иисус Христос.
По-късно обаче Атанарих се върнал още веднъж в родината, образувал армия, насочил се против войските на Фритигерн, разрушил ги и взел в ръцете си властта над цялата готска земя отвъд Дунава. Езичник–фанатик, Атанарих подигнал ужасно гонение срещу Църквата.
Св. Никита излязъл в отбрана на християнската религия. Все по-усилено и по-безстрашно проповядвал словото Божие, подготвял вярващите за страдалчески подвизи и намерено изобличавал тиранина Атанарих в безбожие и варварство.
Всички мъчения, с които Атанарих желал да принуди Никита да се отхвърли от Христа останали без резултат. Нито многото рани, нито изтезанията на плътта могли да го принуждават да се откаже от Господа. Тогава мъчителят заповядал да изгорят мъченика на клада. Твърд и непоклатен стоял светия великомъченик измежду пламъците. Душата му отминала във вечността, при Бога. Тялото му останало невредимо измежду пламъците. По заповед на властта, незасегнатото от огъня тяло било оставено без заравяне.
В това време живял в госката земя един благоверен християнин, на име Мариан. Той бил родом от Мопсует – град в малоазийската област Киликия. Мариан се бил сближил с Никита и спечелил неговата дружба. Като разбрал, че неговият обичан другар страдалчески е убит и че тялото му било захвърлено в непочтеност, той решил да го откри и отнесе в своята татковина.
Издадена била строга заповед – никой да не прибира тялото на Никита. Мариан тръгнал нощем да го търси. Нощта била мрачна и дъждовна. Това затруднявало благочестивия киликиец да реализира проекта си. Но Бог му изпратил светлина във тип на звезда, която озарила пътя му и се спряла над самото тяло на мъченика. Мариан го взел, загънал го в чисто платно и го отнесъл в отечеството си – Киликия. Погребал го в своя дом.
По-късно тук християни построили прелестен храм, в който били сложени светите мощи на великомъченика. Край тях почнали да се правят чудеса. Мнозина получавали излекуване както на телесни, по този начин и на душевни недъзи.
Завързала се борба на необятен фронт. Войските на Атанарих били разрушени. Значителна част от тях била пленена. Атанарих съумял да избяга с група бойци. Тъй се разкрила необятна опция за разпространяване на християнството в просторната готска земя. Победата на Фритигерн била приета като победа на светия и животворящ Господен кръст, под знамето на който той воювал.
Приемникът на готския свещеник Теофил, свещеник Вулфила, изнамерил готската писменост и превел на готски език Свещеното Писание и доста богослужебни книги. В резултат на това християнството се затвърдило още повече.
Особено съдействал за неговото подсилване св. Никита, който бил един от прославените мъже измежду готите. Със своите въодушевени слова той обърнал мнозина към вярата в Божия Син Иисус Христос.
По-късно обаче Атанарих се върнал още веднъж в родината, образувал армия, насочил се против войските на Фритигерн, разрушил ги и взел в ръцете си властта над цялата готска земя отвъд Дунава. Езичник–фанатик, Атанарих подигнал ужасно гонение срещу Църквата.
Св. Никита излязъл в отбрана на християнската религия. Все по-усилено и по-безстрашно проповядвал словото Божие, подготвял вярващите за страдалчески подвизи и намерено изобличавал тиранина Атанарих в безбожие и варварство.
Всички мъчения, с които Атанарих желал да принуди Никита да се отхвърли от Христа останали без резултат. Нито многото рани, нито изтезанията на плътта могли да го принуждават да се откаже от Господа. Тогава мъчителят заповядал да изгорят мъченика на клада. Твърд и непоклатен стоял светия великомъченик измежду пламъците. Душата му отминала във вечността, при Бога. Тялото му останало невредимо измежду пламъците. По заповед на властта, незасегнатото от огъня тяло било оставено без заравяне.
В това време живял в госката земя един благоверен християнин, на име Мариан. Той бил родом от Мопсует – град в малоазийската област Киликия. Мариан се бил сближил с Никита и спечелил неговата дружба. Като разбрал, че неговият обичан другар страдалчески е убит и че тялото му било захвърлено в непочтеност, той решил да го откри и отнесе в своята татковина.
Издадена била строга заповед – никой да не прибира тялото на Никита. Мариан тръгнал нощем да го търси. Нощта била мрачна и дъждовна. Това затруднявало благочестивия киликиец да реализира проекта си. Но Бог му изпратил светлина във тип на звезда, която озарила пътя му и се спряла над самото тяло на мъченика. Мариан го взел, загънал го в чисто платно и го отнесъл в отечеството си – Киликия. Погребал го в своя дом.
По-късно тук християни построили прелестен храм, в който били сложени светите мощи на великомъченика. Край тях почнали да се правят чудеса. Мнозина получавали излекуване както на телесни, по този начин и на душевни недъзи.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ