Пламен Шекерджиев е израснал в школата на ЦСКА. Макар все

Пламен Шекерджиев е израснал в школата на ЦСКА. Макар към момента единствено на 20 години, той натрупа голям опит, като се утвърди измежду водещите волейболисти на клуба. През лятото получи покана да стане част от разширения състав и на националния тим, което е красноречиво доказателство за уменията и гения на посрещача.

Две седмици преди старта на сезона, удовлетворен ли си от работата, която свършихте?

- Да, съгласно мен подготовката върви доста добре, в положително физическо положение сме, няма доста тежки травми. Естествено, има леки болежки, само че нищо притеснително.

В ЦСКА има единствено една цел – купата. До какъв брой е действителна?

- Без никакво подозрение, задачата ни е да сме първенци. Нищо друго не отива на марката ЦСКА. За мен е изцяло действително да спечелим купата. Горе-долу сме същият състав от предходната година, когато играхме край. Доста сме обиграни и това е от огромен плюс. Можем да се борим за първото място.

Имаше много натоварено лято. Какво бе чувството да си част от националния тим, въпреки и в разширения състав?

- Благодарен съм, пристигна ми доста добре да съм част от тази група. Тренирах много време на високо равнище, което сигурно е плюс. Аз съм на 20 години и една такава подготовка е добре пристигнала. Имаше време по-късно и за отмора, за възобновяване и започваме новия сезон с цялостни сили.

Сам сподели, че си на 20 години, само че към този момент караш пети сезон в мъжкия тим на ЦСКА. Как го реализира?

- Честно казано към този момент привикнах, тъй като съм от много млад в тима. Не се тормозя. 20 години си е възраст за волейбол на високо равнище. Важно е дали можеш да играеш и дали ще се оправиш с дадена обстановка.


Свикна ли с тази отговорност да си водещ състезател в селекцията на Сашо Попов?

- Да, привикнах. За мен е наслаждение, когато играя против най-хубавите. Амбициран съм да съм на полето, да играя и да оказвам помощ на тима за победи.

В ЦСКА има много опитни волейболисти. Какво е да тренираш до персона като Ивайло Стефанов?

- Със сигурност това оказва помощ, можем доста да научим, вършим го и ще продължим да учим. Той е много скъп кадър.

Той е прочут с това, че не дава нищо безплатно. Готов ли си към този момент да го изместиш?

- Смятам, че към този момент съм го направил (смее се). Ние младите също не се даваме толкоз елементарно, тъй че да му мислят.

Има ли задявка в това естество?

- Разбира се, във всеки тим има закачки сред млади и остарели. Към момента е рано да кажа кой надвива, само че считам, че ние младите ще надделеем.

Имаше много проблеми предходната година с травми в тима. Сега, в случай че всички сте здрави, купата действителна цел ли е в действителност?

- Категорично. Видяхте, че в много мачове бяхме в странна групировка, хора играха на непривични постове, само че се справихме доста добре. Така че щом тогава бяхме конкурентни, не виждам причина в този момент, в случай че сме здрави, за какво да не се борим за купата. Даже считам, че в избрани интервали тогава играехме по-добре в странната си групировка, в сравнение с в титулярен състав.

Защо?

- Може би подхождахме по-съсредоточено и стимулирано. Тежките обстановки в ЦСКА ни стимулират, както сме го посочили преди години. При нас няма разпределяне, постоянно се целим към върха.

Много си окуражен, ЦСКА калява ли характера?

- Определено да. Оцеляхме в тежките моменти, тъй че това няма по какъв начин да не учи на доста неща. За мен ЦСКА е нещо огромно, доста потребно. Ако не бяха тези години в ЦСКА, сложните, може би нямаше да съм това, което съм сега. ЦСКА те учи на всичко, само че най-много да се справяш в тежките моменти, които уповавам се са зад тила ни.

Това финансово успокоение, дава ли ви спомагателен тласък за още по-добро показване?

- Ние сме привикнали и без финансов тласък да играем с готовност, тъй че това не е първи мотиватор за нас. Обичаме ЦСКА и спорта, тъй че първоначално е това.

Феновете демонстрираха и в тежки моменти и в хубавите дни, че постоянно са до вас. Какво ще им кажеш преди старта на сезона?

- Откакто съм в ЦСКА те в никакъв случай не са ни оставяли или предавали. Ако не бяха те, нямаше и да се оправим в тези тежки моменти, за което им благодаря.

Кои мигове за теб са най-сладки с екипа на ЦСКА?

- При всички положения тези, в които успяхме да оцелеем като клуб. Нямахме безусловно нищо, бяхме едни деца и се противопоставяхме на т.н огромни тимове, с по-големи бюджети. Ние бяхме младша и старша възраст, а биехме Монтана и Нефтохимик, които бяха с доста по-класни състезатели. Правехме по този начин, че всички да мълчат и да приказват с почитание към ЦСКА. Тогава бе най-сладко и незабравимо.

cskavolley.org