Пламен Пенчев: Най-важното е да не забравяме откъде сме започнали и да бъдем благодарни на хората, които са ни подали ръка
Пламен Пенчев е студент по медицина - пети курс, в Медицинския университет в Пловдив. Още от първите години на следването си стартира да демонстрира интерес към неврохирургията. Участва с отчети и презентации на научни конгреси у нас и в чужбина, получава и първите си награди. Заедно със свои сътрудници основава клуб " Неврологика ", приготвя и изявления за водещи интернационалните научни списания. През отиващата си година той показа на конгрес в Банкок, Тайланд, презентация, за която бе отличен от журито с грамота.
Днес беседваме с бъдещия доктор и неврохирург за неговите достижения, цели и упоритости, за полезностите, в които има вяра и за благодарността му към хората, които са му помагали в сложни моменти.
Г-н Пенчев, по какъв начин се породи Вашият интерес към неврохирургията?
Още от началното учебно заведение бях уверен, че желая да стана хирург. Интересът ми към медицината се зароди, когато като дете играех на симулативни компютърни игри за хирургия и четях просветителната поредност „ Човешкото тяло “. Баба ми, която беше здравна сестра в хирургичното поделение на МБАЛ „ Шумен “, и дядо ми – рентгенов лаборант в същата болница, изиграха основна роля в оформянето на моите желания. Тя постоянно ми позволяваше да си играя с медицински принадлежности като скалпели, хирургични конци, клампи и стетоскопи, а също по този начин ме водеше в отделението, където имах опцията да се срещам с хирурзи и даже да участвам на нощни смени. Тези прекарвания възпламениха пристрастеността ми към хирургията, макар че тогава към момента не знаех в коя съответна компетентност ще се насоча.
В първи курс в Медицинския университет ориста ме насочи към неврохирургията. На една Коледа, прекарана с моя най-хубав другар Иван, който тогава беше във втори курс по медицина, и с неговата майка, тя загатна, че неврохирургията е „ черешката на тортата “ освен в хирургията, само че и в цялата медицина. На смешка заявих, че ще стана неврохирург, само че с времето тази смешка се трансформира в цел.
Когато започнах да уча анатомията на нервната система, бях мощно впечатлен и удивен от сложността на мозъка, гръбначния дирек и гръбначния мозък. Започнах да навестявам интервенции в Отделението по неврохирургия на УМБАЛ „ Св. Георги “ още от първи курс, и бях впечатлен от изключителната трудност, дълготрайност и активност на тези интервенции. Това дефинитивно затвърди желанието ми да се посветя на тази компетентност.
Неврохирургията дава неповторимата опция да навлезем в света на човешкия мозък – органът, който ни дефинира като хора и управлява всяко наше придвижване и мисъл. Да имаш привилегията и отговорността да оперираш мозъка на пациент е висшо достижение. Или, както споделят, един хирург би трябвало да има сърце на лъв, око на орел и ръце на жена – все качества, които намират своето цялостно приложение в неврохирургията.
Разкажете за първите си стъпки в тази област. Кой Ви поведе по този дълъг път, кои бяха първите Ви достижения?
Първите ми стъпки в неврохирургията започнаха още в първи курс, когато за първи път влязох в операционната зала на Отделението по неврохирургия в УМБАЛ „ Св. Георги “. Първата интервенция, на която присъствах, беше на черепно-мозъчна контузия при дете, осъществена от доцент Даварски.
Първото ми значимо достижение пристигна във втори курс, когато бях определен да показва отчет на тематика необичаен случай на церебрална невроентерална киста под менторството на доктор Михаил Калнев, на първия студентски международен конгрес по неврохирургия, проведен от Световната организация по неврохирургия Walter Dandy, който се организира на остров Крит, Гърция. Това присъединяване беше допустимо с помощта на поддръжката на доктор Калнев, който ми се довери, макар че бях едвам във втори курс – жест, за който ще му бъда постоянно признателен.
След този конгрес започнах интензивно да се занимавам с научна активност, като резултатите от моите старания откриха израз в участия на интернационалните конференции. Презентирал съм свои отчети на конгреси в България, Букурещ, Северна Македония, Португалия, Краков, Лондон, Банкок, Дубай, Кайро и на други места. Това в допълнение затвърди устрема ми към развиване в региона на неврохирургията.
Имате значително изявления още от ранните студентски години. Кои са по-интересните тематики и проблеми, които са били предмет на Вашите научни търсения? В кои европейски и международни издания сте разгласил като създател или съавтор? Какво подготвяте сега?
До момента съм създател на 34 оповестени публикации, от които 21 са в списания с импакт фактор. Имам 40 изнесени отчета на интернационалните конгреси, 23 цитирания и хирш показател = 3. Отличаван съм и на научни сесии, като съм бил класиран на разнообразни места – веднъж на първо, три пъти на втори места и веднъж на четвърто място.
Най-значимите тематики, върху които съм работил, включват случаи като спинален епидурален хематом, маскиран като екстрадурален израстък, и аневризмална малформация на вена Гален при дете. Всички мои публикации с импакт фактор до момента са оповестени в Cureus Journal of Medical Sciences, списание, индексирано в базите данни PubMed и Web of Science. Поради наличните такси и бързия развой на издание, предпочетохме да публикуваме там. За страдание, списанието краткотрайно е спряно за механически инспекции, което ни наложи да потърсим други възможности. Въпреки това всички публикации, оповестени до 20 септември, остават с импакт фактор и индексирани в съответните бази данни.
Наскоро приключих Академията по метаанализи – най-сложния и влиятелен тип научна обява. Този вид публикации сплотяват и статистически проучват резултатите от няколко сходни проучвания, създавайки ново умозаключение. Първият ми метаанализ сега е под критика в влиятелно списание с висок импакт фактор, и в случай че бъде признат, това евентуално ще бъде първият български метаанализ с първи създател студент. Докато чакам резултатите, към този момент работя върху втория си метаанализ.
Освен това, дружно с сътрудници сме подали за обява в списания с импакт фактор още седем публикации, основани на редки клинични случаи, показани на интернационалните конгреси. Целта ми е да обявявам най-малко 12 метаанализа през 2025 година и още 12 през 2026 година, както и да се дипломирам с качествени научни публикации в издания с импакт фактор, да се показва и със стойностни отчети на научни конгреси и конгреси.
По време на образованието в Академията по метаанализи моите мотивация, интензивност и бързо асимилиране на материала бяха видяни от екипа. В резултат ми беше препоръчано да се причисля към академията като учител. От идващия курс ще поема отговорности като образование, съвещания и инспекция на заданията на новите участници.
За мен е огромно задоволство, че съм измежду водещите студенти с научни достижения в България и се подреждам в топ 1% на най-активните и сполучливи млади откриватели.
Кои Ваши участия в интернационалните конгреси сте запомнили най-силно и за какво?
Най-силно в съзнанието ми са останали първите ми извоювани награди на конгреси, защото до този миг нямах никакви оценки. През 2022 година завоювах втора премия на интернационалния студентски конгрес в Плевен – първото ми научно отличие, което беше изключителна изненада за мен. Малко по-късно същата година завоювах четвърто място на интернационалния студентски конгрес в Охрид, Северна Македония.
Най-яркият ми спомен обаче остава първото място, което завоювах на Световния конгрес по контузия в Лондон през 2023 година За присъединяване в този влиятелен конгрес бяха утвърдени единствено пет участници от целия свят. Презентациите бяха разграничени на два стадия – първи рунд, който се състоя на втория ден от конгреса, и финалният стадий, плануван за последния ден. За моя изненада, в деня на първия рунд уредниците оповестиха, че финалът ще се организира същия ден заради смяна в програмата. Това сътвори в допълнение напрежение, защото не чаках толкоз къс интервал за подготовка.
Представих проучването си на тематика „ Епидемиология на черепно-мозъчни и гръбначно-мозъчни контузии при деца за интервал от една година в УМБАЛ Бургас “. Мой наставник по плана беше доктор Светослав Тодоров, заместник-директор на болничното заведение. По време на презентацията забелязах удовлетворението на журито и съумях да отговоря решително на всички заложени въпроси.
На последния ден, по време на награждаването, нямах упования за отличие. След като оповестиха третото и второто място, за моя цялостна изненада беше произнесено моето име като притежател на първа премия. В началото не осъзнах, че това е моето достижение, само че когато името ми беше повторено, изпитах голяма наслада и горделивост. Беше необикновено чувство в мига, в който осъзнах, че аз – едно момче от Шумен, съм измежду определените петима от целия свят и съм съумял да печеля първо място.
Като премия получих извънредно скъп учебник по хирургия, който до ден сегашен употребявам и чета на драго сърце.
Разкажете в резюме за плана „ Неврологика “.
През 2023 година с моя наставник и непосредствен другар доктор Петър-Преслав Петров учредихме Българския студентски клуб по невронаука „ Неврологика “, на който аз имам достойнството да бъда ръководител. Въпреки че не сме свързани по фамилна линия, го смятам за мой брат по дух. Д-р Петър-Преслав Петров, който е помощник в Катедрата по анатомия, хистология и ембриология, споделя моята визия, че научната активност би трябвало да върви ръка за ръка с клиничната процедура, като сред двете се реализира баланс.
Клуб „ Неврологика “ сплотява студенти с ползи и пристрастеност към невронауката. Нашата задача е да споделим любовта си към невроанатомията, неврологията и неврохирургията с останалите студенти и да създадем сплотено „ неврологично семейство “. Вярваме, че ползата към избрана компетентност не зависи от курса на образование – той може да се зароди във всеки миг от студентските години.
Основната ни цел е да мотивираме и въодушевяваме студентите да се насочат към научната активност още в началните години на образованието си. Убедени сме, че научната медицина е тясно обвързвана с бъдещата предклинична и клинична работа на всеки студент.
Клуб „ Неврологика “ е деен участник в конференции както в България, по този начин и в чужбина. Работата ни включва образование на студентите от техните ментори за правене на научни публикации, някои от които са оповестени в реферирани списания. Дейността ни е динамична и непрекъсната, като се прави под непрекъснатото управление на ментора доктор Петър-Преслав Петров, водещи неврохирурзи от Пловдив и Варна и аз. Освен че са лекари клиницисти, те са и академични преподаватели – имаме помощник, доцент към съответните медицински университети.
Като ръководител на „ Неврологика “ съм горделив, че с общи старания продължаваме да насърчаваме студентите да развиват научния си капацитет и да градим основите за бъдещето на невронауката в България.
Какви са упоритостите Ви за бъдещето – къде желаете да продължите образованието и специализацията си, в каква тенденция желаете да задълбочите научната си активност, имате ли концепция да се развивате като академични учител?
На първо място, моята съществена цел е да завърша сполучливо образованието си и да се дипломирам като доктор през 2026 година Вече загатнах за публикациите, които приготвям и възнамерявам да обявявам в авторитетни интернационалните издания с импакт фактор. Както и за метаанализите. Ще не преставам и де вземам участие в научни конгреси с презентации.
През 2025 година ми следва присъединяване в три значими събития – Международният студентски конгрес в Амстердам през май, Европейският конгрес по неврохирургия във Виена през октомври и Световният конгрес по неврохирургия в Лос Анджелис, Съединени американски щати. Всички мои участия до момента са финансирани от моя наставник доктор Петър-Преслав Петров, за което съм извънредно признателен.
В шести курс ми следва да издам първата си монография, която ще обгръща основни аспекти от неврохирургията. Това ще бъде значима стъпка в одобряването ми като откривател и клиницист.
След дипломирането си възнамерявам да специализирам неврохирургия в университетска болница в Германия, където имам намерение да защитя първата си докторантура. Също по този начин ще аплайвам в влиятелни научни списания, с цел да стана член на техните редакторски бордове. След като придобия компетентност, ще положа Европейския изпит за компетентност по неврохирургия и ще аплайвам за fellowship по неврохирургия в Съединени американски щати.
След завършването на специализацията си и fellowship-а желая да се върна в България, където да работя като неврохирург и да аплайвам за асистентска позиция. Дългосрочната ми цел е да се хабилитирам и с труда си да заслужа научни степени като доцент и професор, да защитя и втора докторантура за научната степен „ лекар на медицинските науки “.
Една от упоритостите ми е да основа кръжок по неврохирургия и научна академия, с цел да разпространявам научната и клиничната активност измежду студентите. Надявам се един ден да допринеса за тяхното ентусиазъм и развиване, и да стана републикански съветник по неврохирургия на България.
Успоредно с това считам, че е значимо да бъда мотор и деен участник в обществени дела – фантазията ми е да обезпечавам стипендии на възпитаници и студенти с лимитирани материални благоприятни условия. Знам какъв брой тежко е да се справяш с неналичието на средства, защото съм израснал в семейство с лимитирани материални благоприятни условия. Мисля обаче, че в тези сложни години са ме научили на непримиримост и съчувствие.
Изгубих татко си преди година, което бе извънредно тежко събитие за мен. В тези сложни моменти до мен бяха хора, които ме поддържаха абсолютно – моята майка, доктор Андрей Велев, невролог във Военния санаториум в Хисаря, доктор Петър-Преслав Петров, донори и спомоществователи – Симона Красева от Шумен, фамилии Радеви и Лазарови, екипът на „ Евромаркет “ и доста други. Тяхната поддръжка ми дава сили да продължа напред и ме стимулира да се върна в България, с цел да допринеса за развиването на медицината у нас.
За някои хора може би наподобявам прекомерно упорит, само че имам вяра, че човек е толкоз огромен, колкото са огромни фантазиите му. Убедено имам вяра, че с твърдоглав труд, неизменност и религия в фантазиите, те могат да се осъществен. Макар да не съм израснал в лекарско семейство, знам от кое място съм тръгнал и съм сигурен, че ще реализира всичко, което съм си сложил за цел. Най-важното е в никакъв случай да не забравяме от кое място сме почнали и да бъдем признателни на хората, които са ни подали ръка.
Ако би трябвало с малко думи да назовете най-силното си предпочитание за Новата 2025 година кои биха били те?
Най-силното ми предпочитание сега е майка ми да оздравее, тъй като й следва значима интервенция. Освен това се апелирам аз, моите другари и фамилията ми да бъдем здрави – това е най-важното.
От позиция на научната ми активност, упоритостта ми е през тази година да продължа да обявявам, да се показва добре на няколко конгреса, за които към този момент загатнах, само че и да стартира работа над първата си монография.
Днес беседваме с бъдещия доктор и неврохирург за неговите достижения, цели и упоритости, за полезностите, в които има вяра и за благодарността му към хората, които са му помагали в сложни моменти.
Г-н Пенчев, по какъв начин се породи Вашият интерес към неврохирургията?
Още от началното учебно заведение бях уверен, че желая да стана хирург. Интересът ми към медицината се зароди, когато като дете играех на симулативни компютърни игри за хирургия и четях просветителната поредност „ Човешкото тяло “. Баба ми, която беше здравна сестра в хирургичното поделение на МБАЛ „ Шумен “, и дядо ми – рентгенов лаборант в същата болница, изиграха основна роля в оформянето на моите желания. Тя постоянно ми позволяваше да си играя с медицински принадлежности като скалпели, хирургични конци, клампи и стетоскопи, а също по този начин ме водеше в отделението, където имах опцията да се срещам с хирурзи и даже да участвам на нощни смени. Тези прекарвания възпламениха пристрастеността ми към хирургията, макар че тогава към момента не знаех в коя съответна компетентност ще се насоча.
В първи курс в Медицинския университет ориста ме насочи към неврохирургията. На една Коледа, прекарана с моя най-хубав другар Иван, който тогава беше във втори курс по медицина, и с неговата майка, тя загатна, че неврохирургията е „ черешката на тортата “ освен в хирургията, само че и в цялата медицина. На смешка заявих, че ще стана неврохирург, само че с времето тази смешка се трансформира в цел.
Когато започнах да уча анатомията на нервната система, бях мощно впечатлен и удивен от сложността на мозъка, гръбначния дирек и гръбначния мозък. Започнах да навестявам интервенции в Отделението по неврохирургия на УМБАЛ „ Св. Георги “ още от първи курс, и бях впечатлен от изключителната трудност, дълготрайност и активност на тези интервенции. Това дефинитивно затвърди желанието ми да се посветя на тази компетентност.
Неврохирургията дава неповторимата опция да навлезем в света на човешкия мозък – органът, който ни дефинира като хора и управлява всяко наше придвижване и мисъл. Да имаш привилегията и отговорността да оперираш мозъка на пациент е висшо достижение. Или, както споделят, един хирург би трябвало да има сърце на лъв, око на орел и ръце на жена – все качества, които намират своето цялостно приложение в неврохирургията.
Разкажете за първите си стъпки в тази област. Кой Ви поведе по този дълъг път, кои бяха първите Ви достижения?
Първите ми стъпки в неврохирургията започнаха още в първи курс, когато за първи път влязох в операционната зала на Отделението по неврохирургия в УМБАЛ „ Св. Георги “. Първата интервенция, на която присъствах, беше на черепно-мозъчна контузия при дете, осъществена от доцент Даварски.
Първото ми значимо достижение пристигна във втори курс, когато бях определен да показва отчет на тематика необичаен случай на церебрална невроентерална киста под менторството на доктор Михаил Калнев, на първия студентски международен конгрес по неврохирургия, проведен от Световната организация по неврохирургия Walter Dandy, който се организира на остров Крит, Гърция. Това присъединяване беше допустимо с помощта на поддръжката на доктор Калнев, който ми се довери, макар че бях едвам във втори курс – жест, за който ще му бъда постоянно признателен.
След този конгрес започнах интензивно да се занимавам с научна активност, като резултатите от моите старания откриха израз в участия на интернационалните конференции. Презентирал съм свои отчети на конгреси в България, Букурещ, Северна Македония, Португалия, Краков, Лондон, Банкок, Дубай, Кайро и на други места. Това в допълнение затвърди устрема ми към развиване в региона на неврохирургията.
Имате значително изявления още от ранните студентски години. Кои са по-интересните тематики и проблеми, които са били предмет на Вашите научни търсения? В кои европейски и международни издания сте разгласил като създател или съавтор? Какво подготвяте сега?
До момента съм създател на 34 оповестени публикации, от които 21 са в списания с импакт фактор. Имам 40 изнесени отчета на интернационалните конгреси, 23 цитирания и хирш показател = 3. Отличаван съм и на научни сесии, като съм бил класиран на разнообразни места – веднъж на първо, три пъти на втори места и веднъж на четвърто място.
Най-значимите тематики, върху които съм работил, включват случаи като спинален епидурален хематом, маскиран като екстрадурален израстък, и аневризмална малформация на вена Гален при дете. Всички мои публикации с импакт фактор до момента са оповестени в Cureus Journal of Medical Sciences, списание, индексирано в базите данни PubMed и Web of Science. Поради наличните такси и бързия развой на издание, предпочетохме да публикуваме там. За страдание, списанието краткотрайно е спряно за механически инспекции, което ни наложи да потърсим други възможности. Въпреки това всички публикации, оповестени до 20 септември, остават с импакт фактор и индексирани в съответните бази данни.
Наскоро приключих Академията по метаанализи – най-сложния и влиятелен тип научна обява. Този вид публикации сплотяват и статистически проучват резултатите от няколко сходни проучвания, създавайки ново умозаключение. Първият ми метаанализ сега е под критика в влиятелно списание с висок импакт фактор, и в случай че бъде признат, това евентуално ще бъде първият български метаанализ с първи създател студент. Докато чакам резултатите, към този момент работя върху втория си метаанализ.
Освен това, дружно с сътрудници сме подали за обява в списания с импакт фактор още седем публикации, основани на редки клинични случаи, показани на интернационалните конгреси. Целта ми е да обявявам най-малко 12 метаанализа през 2025 година и още 12 през 2026 година, както и да се дипломирам с качествени научни публикации в издания с импакт фактор, да се показва и със стойностни отчети на научни конгреси и конгреси.
По време на образованието в Академията по метаанализи моите мотивация, интензивност и бързо асимилиране на материала бяха видяни от екипа. В резултат ми беше препоръчано да се причисля към академията като учител. От идващия курс ще поема отговорности като образование, съвещания и инспекция на заданията на новите участници.
За мен е огромно задоволство, че съм измежду водещите студенти с научни достижения в България и се подреждам в топ 1% на най-активните и сполучливи млади откриватели.
Кои Ваши участия в интернационалните конгреси сте запомнили най-силно и за какво?
Най-силно в съзнанието ми са останали първите ми извоювани награди на конгреси, защото до този миг нямах никакви оценки. През 2022 година завоювах втора премия на интернационалния студентски конгрес в Плевен – първото ми научно отличие, което беше изключителна изненада за мен. Малко по-късно същата година завоювах четвърто място на интернационалния студентски конгрес в Охрид, Северна Македония.
Най-яркият ми спомен обаче остава първото място, което завоювах на Световния конгрес по контузия в Лондон през 2023 година За присъединяване в този влиятелен конгрес бяха утвърдени единствено пет участници от целия свят. Презентациите бяха разграничени на два стадия – първи рунд, който се състоя на втория ден от конгреса, и финалният стадий, плануван за последния ден. За моя изненада, в деня на първия рунд уредниците оповестиха, че финалът ще се организира същия ден заради смяна в програмата. Това сътвори в допълнение напрежение, защото не чаках толкоз къс интервал за подготовка.
Представих проучването си на тематика „ Епидемиология на черепно-мозъчни и гръбначно-мозъчни контузии при деца за интервал от една година в УМБАЛ Бургас “. Мой наставник по плана беше доктор Светослав Тодоров, заместник-директор на болничното заведение. По време на презентацията забелязах удовлетворението на журито и съумях да отговоря решително на всички заложени въпроси.
На последния ден, по време на награждаването, нямах упования за отличие. След като оповестиха третото и второто място, за моя цялостна изненада беше произнесено моето име като притежател на първа премия. В началото не осъзнах, че това е моето достижение, само че когато името ми беше повторено, изпитах голяма наслада и горделивост. Беше необикновено чувство в мига, в който осъзнах, че аз – едно момче от Шумен, съм измежду определените петима от целия свят и съм съумял да печеля първо място.
Като премия получих извънредно скъп учебник по хирургия, който до ден сегашен употребявам и чета на драго сърце.
Разкажете в резюме за плана „ Неврологика “.
През 2023 година с моя наставник и непосредствен другар доктор Петър-Преслав Петров учредихме Българския студентски клуб по невронаука „ Неврологика “, на който аз имам достойнството да бъда ръководител. Въпреки че не сме свързани по фамилна линия, го смятам за мой брат по дух. Д-р Петър-Преслав Петров, който е помощник в Катедрата по анатомия, хистология и ембриология, споделя моята визия, че научната активност би трябвало да върви ръка за ръка с клиничната процедура, като сред двете се реализира баланс.
Клуб „ Неврологика “ сплотява студенти с ползи и пристрастеност към невронауката. Нашата задача е да споделим любовта си към невроанатомията, неврологията и неврохирургията с останалите студенти и да създадем сплотено „ неврологично семейство “. Вярваме, че ползата към избрана компетентност не зависи от курса на образование – той може да се зароди във всеки миг от студентските години.
Основната ни цел е да мотивираме и въодушевяваме студентите да се насочат към научната активност още в началните години на образованието си. Убедени сме, че научната медицина е тясно обвързвана с бъдещата предклинична и клинична работа на всеки студент.
Клуб „ Неврологика “ е деен участник в конференции както в България, по този начин и в чужбина. Работата ни включва образование на студентите от техните ментори за правене на научни публикации, някои от които са оповестени в реферирани списания. Дейността ни е динамична и непрекъсната, като се прави под непрекъснатото управление на ментора доктор Петър-Преслав Петров, водещи неврохирурзи от Пловдив и Варна и аз. Освен че са лекари клиницисти, те са и академични преподаватели – имаме помощник, доцент към съответните медицински университети.
Като ръководител на „ Неврологика “ съм горделив, че с общи старания продължаваме да насърчаваме студентите да развиват научния си капацитет и да градим основите за бъдещето на невронауката в България.
Какви са упоритостите Ви за бъдещето – къде желаете да продължите образованието и специализацията си, в каква тенденция желаете да задълбочите научната си активност, имате ли концепция да се развивате като академични учител?
На първо място, моята съществена цел е да завърша сполучливо образованието си и да се дипломирам като доктор през 2026 година Вече загатнах за публикациите, които приготвям и възнамерявам да обявявам в авторитетни интернационалните издания с импакт фактор. Както и за метаанализите. Ще не преставам и де вземам участие в научни конгреси с презентации.
През 2025 година ми следва присъединяване в три значими събития – Международният студентски конгрес в Амстердам през май, Европейският конгрес по неврохирургия във Виена през октомври и Световният конгрес по неврохирургия в Лос Анджелис, Съединени американски щати. Всички мои участия до момента са финансирани от моя наставник доктор Петър-Преслав Петров, за което съм извънредно признателен.
В шести курс ми следва да издам първата си монография, която ще обгръща основни аспекти от неврохирургията. Това ще бъде значима стъпка в одобряването ми като откривател и клиницист.
След дипломирането си възнамерявам да специализирам неврохирургия в университетска болница в Германия, където имам намерение да защитя първата си докторантура. Също по този начин ще аплайвам в влиятелни научни списания, с цел да стана член на техните редакторски бордове. След като придобия компетентност, ще положа Европейския изпит за компетентност по неврохирургия и ще аплайвам за fellowship по неврохирургия в Съединени американски щати.
След завършването на специализацията си и fellowship-а желая да се върна в България, където да работя като неврохирург и да аплайвам за асистентска позиция. Дългосрочната ми цел е да се хабилитирам и с труда си да заслужа научни степени като доцент и професор, да защитя и втора докторантура за научната степен „ лекар на медицинските науки “.
Една от упоритостите ми е да основа кръжок по неврохирургия и научна академия, с цел да разпространявам научната и клиничната активност измежду студентите. Надявам се един ден да допринеса за тяхното ентусиазъм и развиване, и да стана републикански съветник по неврохирургия на България.
Успоредно с това считам, че е значимо да бъда мотор и деен участник в обществени дела – фантазията ми е да обезпечавам стипендии на възпитаници и студенти с лимитирани материални благоприятни условия. Знам какъв брой тежко е да се справяш с неналичието на средства, защото съм израснал в семейство с лимитирани материални благоприятни условия. Мисля обаче, че в тези сложни години са ме научили на непримиримост и съчувствие.
Изгубих татко си преди година, което бе извънредно тежко събитие за мен. В тези сложни моменти до мен бяха хора, които ме поддържаха абсолютно – моята майка, доктор Андрей Велев, невролог във Военния санаториум в Хисаря, доктор Петър-Преслав Петров, донори и спомоществователи – Симона Красева от Шумен, фамилии Радеви и Лазарови, екипът на „ Евромаркет “ и доста други. Тяхната поддръжка ми дава сили да продължа напред и ме стимулира да се върна в България, с цел да допринеса за развиването на медицината у нас.
За някои хора може би наподобявам прекомерно упорит, само че имам вяра, че човек е толкоз огромен, колкото са огромни фантазиите му. Убедено имам вяра, че с твърдоглав труд, неизменност и религия в фантазиите, те могат да се осъществен. Макар да не съм израснал в лекарско семейство, знам от кое място съм тръгнал и съм сигурен, че ще реализира всичко, което съм си сложил за цел. Най-важното е в никакъв случай да не забравяме от кое място сме почнали и да бъдем признателни на хората, които са ни подали ръка.
Ако би трябвало с малко думи да назовете най-силното си предпочитание за Новата 2025 година кои биха били те?
Най-силното ми предпочитание сега е майка ми да оздравее, тъй като й следва значима интервенция. Освен това се апелирам аз, моите другари и фамилията ми да бъдем здрави – това е най-важното.
От позиция на научната ми активност, упоритостта ми е през тази година да продължа да обявявам, да се показва добре на няколко конгреса, за които към този момент загатнах, само че и да стартира работа над първата си монография.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ