Пламен Иванов: Абонирани за обществени поръчки строителни фи...
Пламен Иванов е ръководител на Областното посланичество на Камарата на строителите в България. Той разяснява обстановката в сектора в разгара на пандемията, скока на цените и новите трендове.
- Г-н Иванов, на прага сме на Димитровден - професионалния празник на строителя. Каква е равносметката ви за миналата година? Различна ли беше тя за сектора в изискванията на международна пандемия?
- За разлика от доста други браншове в стопанската система, строителният отрасъл е измежду пощадените. Дори бих споделил, че в последната година строителите влязоха в рисков ритъм на развиване.
Тази интензивност обаче не може да прикрие проблемите: несигурната икономическа среда, дефицитът на работна мощ, цените на материалите и конкуренцията в сектора не са за подценяване.
Поскъпването на строителните материали, а в частност цената на металите, които скочиха с над 30 %, за мен е индикация, че има доста сериозна скрита инфлация.
От друга страна, към този момент се наложи нов метод на живот. Появиха се нови потребности като извънградското жилище в по-голям терен или преустройване на жилището тук, в града. Въобще домът ни към този момент се приспособява към опцията за Home office.
Така че строителите минаха през година на бурно развиване, която обаче ни сподели и някои от значителните проблеми в сектора.
Един от тях е задълбочаващата се рецесия с фрагментите.
- Твърдите, че това лято сте получили доста сигнали от клиенти, опарени от услугите на самозвани майстори в ремонтите на дома. Може ли Камарата да контролира тези процеси?
- Проблемът е от години и той се назовава „ експерти по всичко “. Някои майстори вършат по този начин: работят в строителна компания на заплата, с всички осигуровки, само че си вземат болнични или отпуск и се спазаряват на частно. Примерно, вместо да свършат работата за 20 лева./кв. м, желаят двойна или тройна разценка. Без да регистрират обстоятелството, че компанията, където работят, ги обезпечава целогодишно, даже през по-слабите зимни месеци, прави административни разноски и така нататък Така тези майстори непрестанно се скатават, до момента в който работодателят не ги редуцира.
Ето по какъв начин се появяват хората в сивия бранш, които лепят разгласи по входове и стълбове, където „ популяризират “ майсторлъка си на висока цена.
Само че Камарата не може да вземе страна по този проблем. Не можем да дадем целесъобразни цени да вземем за пример. Нещата са изкривени през цялото време. Проблемът с тези майстори е, като се изключи че не се обезпечават, не заплащат налози, само че също по този начин и не носят никаква професионална отговорност пред клиента. Ето по този начин компрометират специалността. И това се случва на фона на острия недостиг от квалифицирани експерти.
Вместо да създадем общественост, строителните компании станахме по-разпокъсани и мощно самостоятелни
- Много служащи търсят прехранване в Европа. Не оредяват ли редиците ви поради гастарбайтерите?
- Мисля, че бяхме пощадени от тази наклонност. В един миг придвижванията бяха много лимитирани поради COVID-19. Затова част от експертите ни се върнаха, с цел да се осъществят в родината си. Зад граница изискванията не им разрешават да са трайно устойчиви - за тях гурбетът има смисъл, в случай че не заплащат квартири, консумативи. Освен това в Англия обстановката на пазара на труда се промени около Брекзит. Германия много дълго време беше затворена, а в Испания имаше тежки ограничаващи ограничения.
- Какво следва оттук насетне?
- Освен огромния недостиг от строителни експерти, през днешния ден назрява въпросът с тяхната подготовка и мотивация. За нас е значимо да създадем доста прецизен разбор на казуса. Убедени сме, че тези способи и форми, които работят сега, няма да го решат, ето за какво се насочваме към по-алтернативни системи за привличане и развиване на фрагменти. В същото време за нас е значимо да имаме метод и ангажираност към тези, които напущат сектора с придвижване на възрастта. Те могат да бъдат потребни и в други функции и ние би трябвало да се погрижим да им предложим опция.
Отпадъците в строителството са бомба със закъснител, само че да не хвърляме цялата виновност върху сектора
- Проблемът със замърсяването и строителните боклуци излиза на дневен ред. Къде виждате решението?
- Докато трудът в строителството беше на ниска цена, а материалите с релативно висока стойност, доста се внимаваше в процеса на работа. Когато обаче трудът стана липсващ и гоним периоди, изпълнителите започнаха да ценят времето си и да не употребяват напълно материалите и годни за прилагане елементи от тях да изхвърлят.
Всичко отива в контейнерите за строителни боклуци, а това към този момент основава различен проблем и той е чисто екологичен. Днес отпадъците оказват мощно влияние върху околната среда. Онази част от тях, която не се рециклира или оползотвори, съставлява загуба на първични материали и материали, по тази причина е добре да се мисли по какъв начин по-ефективно да се влагат в строителството.
Другият проблем е с регламентираните и нерегламентираните сметища. Знаете, че сметищата са считани за последна мярка в йерархията на отпадъците. Голяма част от строителните боклуци са трудноразградими и съдържат нездравословни субстанции. В взаимозависимост от метода, по който са построени, депата за боклуци могат да замърсяват почвата и водата.
Но тъкмо тук няма по какъв начин цялата виновност да се трансферира единствено върху строителите. Проблемът е, че не е проведено вярно приемането на строителни боклуци, годни за вторична преправка.
- Наскоро проведохте годишното си Общо заседание. Какви цели се обрисуват за 2022 година?
- За нас продължава да е предизвикателство построяването на общественост, нещо, което да свързва обособените участници в строителния развой. Тази колегиалност, която съществуваше преди, в този момент я няма. Вместо това станахме по-разпокъсани и мощно самостоятелни.
Затова основаване на профилирани строителни клубове е една от дилемите, които „ КСБ Пловдив” си слага за 2022 година
Цените на материалите и конкуренцията в сектора не са за подценяване
- Откъде идва разривът?
- От една страна са компаниите, които израснаха с помощта на публичните поръчки - с тяхната “принципност и безпринципност”. Тук желая да засегна тематиката с кражбата на работна ръка, изключително от страна на така наречен „ абонирани “ за публични поръчки. Те притеглят служащи, обещавайки им огромни хонорари, и изплащат незаслужено високи заплати. Това обаче нанася удар върху тези компании, които преди този момент са вложили старания в подготовката и квалифицирането на тези фрагменти. Не можем да спрем сходни „ сезонни “ играчи, само че те главно употребяват към този момент основани фрагменти!
От друга страна са тези възложители, които се изкушиха да основат лични строителни компании. Но когато конюнктурата на пазара се промени, те първи напущат „ играта “. Този „ сюжет “ към този момент сме го преживявали няколко пъти - с гастролиращи бизнесмени, които имат заделени средства, влизат внезапно в строителството и по-късно също толкоз бързо излизат от него, оставяйки след себе си вреди за сектора.
Пред нас стои задачата да изградим партньорски мрежи сред обособените участници в строителния развой, гарантиращи по-голяма резистентност. Обикновено връзката е сложна. Затова сътворяваме нашите клубове. Единият е обичайният, да се събираме всеки четвъртък и на чаша вино да обменяме хрумвания. А другият са тези юношески, дискусионни клубове, където свързваме младите експерти.
Трябва да намерим метод да работим като общественост, като цяло, а не всеки да се избавя самичък!
- Г-н Иванов, на прага сме на Димитровден - професионалния празник на строителя. Каква е равносметката ви за миналата година? Различна ли беше тя за сектора в изискванията на международна пандемия?
- За разлика от доста други браншове в стопанската система, строителният отрасъл е измежду пощадените. Дори бих споделил, че в последната година строителите влязоха в рисков ритъм на развиване.
Тази интензивност обаче не може да прикрие проблемите: несигурната икономическа среда, дефицитът на работна мощ, цените на материалите и конкуренцията в сектора не са за подценяване.
Поскъпването на строителните материали, а в частност цената на металите, които скочиха с над 30 %, за мен е индикация, че има доста сериозна скрита инфлация.
От друга страна, към този момент се наложи нов метод на живот. Появиха се нови потребности като извънградското жилище в по-голям терен или преустройване на жилището тук, в града. Въобще домът ни към този момент се приспособява към опцията за Home office.
Така че строителите минаха през година на бурно развиване, която обаче ни сподели и някои от значителните проблеми в сектора.
Един от тях е задълбочаващата се рецесия с фрагментите.
- Твърдите, че това лято сте получили доста сигнали от клиенти, опарени от услугите на самозвани майстори в ремонтите на дома. Може ли Камарата да контролира тези процеси?
- Проблемът е от години и той се назовава „ експерти по всичко “. Някои майстори вършат по този начин: работят в строителна компания на заплата, с всички осигуровки, само че си вземат болнични или отпуск и се спазаряват на частно. Примерно, вместо да свършат работата за 20 лева./кв. м, желаят двойна или тройна разценка. Без да регистрират обстоятелството, че компанията, където работят, ги обезпечава целогодишно, даже през по-слабите зимни месеци, прави административни разноски и така нататък Така тези майстори непрестанно се скатават, до момента в който работодателят не ги редуцира.
Ето по какъв начин се появяват хората в сивия бранш, които лепят разгласи по входове и стълбове, където „ популяризират “ майсторлъка си на висока цена.
Само че Камарата не може да вземе страна по този проблем. Не можем да дадем целесъобразни цени да вземем за пример. Нещата са изкривени през цялото време. Проблемът с тези майстори е, като се изключи че не се обезпечават, не заплащат налози, само че също по този начин и не носят никаква професионална отговорност пред клиента. Ето по този начин компрометират специалността. И това се случва на фона на острия недостиг от квалифицирани експерти.
Вместо да създадем общественост, строителните компании станахме по-разпокъсани и мощно самостоятелни
- Много служащи търсят прехранване в Европа. Не оредяват ли редиците ви поради гастарбайтерите?
- Мисля, че бяхме пощадени от тази наклонност. В един миг придвижванията бяха много лимитирани поради COVID-19. Затова част от експертите ни се върнаха, с цел да се осъществят в родината си. Зад граница изискванията не им разрешават да са трайно устойчиви - за тях гурбетът има смисъл, в случай че не заплащат квартири, консумативи. Освен това в Англия обстановката на пазара на труда се промени около Брекзит. Германия много дълго време беше затворена, а в Испания имаше тежки ограничаващи ограничения.
- Какво следва оттук насетне?
- Освен огромния недостиг от строителни експерти, през днешния ден назрява въпросът с тяхната подготовка и мотивация. За нас е значимо да създадем доста прецизен разбор на казуса. Убедени сме, че тези способи и форми, които работят сега, няма да го решат, ето за какво се насочваме към по-алтернативни системи за привличане и развиване на фрагменти. В същото време за нас е значимо да имаме метод и ангажираност към тези, които напущат сектора с придвижване на възрастта. Те могат да бъдат потребни и в други функции и ние би трябвало да се погрижим да им предложим опция.
Отпадъците в строителството са бомба със закъснител, само че да не хвърляме цялата виновност върху сектора
- Проблемът със замърсяването и строителните боклуци излиза на дневен ред. Къде виждате решението?
- Докато трудът в строителството беше на ниска цена, а материалите с релативно висока стойност, доста се внимаваше в процеса на работа. Когато обаче трудът стана липсващ и гоним периоди, изпълнителите започнаха да ценят времето си и да не употребяват напълно материалите и годни за прилагане елементи от тях да изхвърлят.
Всичко отива в контейнерите за строителни боклуци, а това към този момент основава различен проблем и той е чисто екологичен. Днес отпадъците оказват мощно влияние върху околната среда. Онази част от тях, която не се рециклира или оползотвори, съставлява загуба на първични материали и материали, по тази причина е добре да се мисли по какъв начин по-ефективно да се влагат в строителството.
Другият проблем е с регламентираните и нерегламентираните сметища. Знаете, че сметищата са считани за последна мярка в йерархията на отпадъците. Голяма част от строителните боклуци са трудноразградими и съдържат нездравословни субстанции. В взаимозависимост от метода, по който са построени, депата за боклуци могат да замърсяват почвата и водата.
Но тъкмо тук няма по какъв начин цялата виновност да се трансферира единствено върху строителите. Проблемът е, че не е проведено вярно приемането на строителни боклуци, годни за вторична преправка.
- Наскоро проведохте годишното си Общо заседание. Какви цели се обрисуват за 2022 година?
- За нас продължава да е предизвикателство построяването на общественост, нещо, което да свързва обособените участници в строителния развой. Тази колегиалност, която съществуваше преди, в този момент я няма. Вместо това станахме по-разпокъсани и мощно самостоятелни.
Затова основаване на профилирани строителни клубове е една от дилемите, които „ КСБ Пловдив” си слага за 2022 година
Цените на материалите и конкуренцията в сектора не са за подценяване
- Откъде идва разривът?
- От една страна са компаниите, които израснаха с помощта на публичните поръчки - с тяхната “принципност и безпринципност”. Тук желая да засегна тематиката с кражбата на работна ръка, изключително от страна на така наречен „ абонирани “ за публични поръчки. Те притеглят служащи, обещавайки им огромни хонорари, и изплащат незаслужено високи заплати. Това обаче нанася удар върху тези компании, които преди този момент са вложили старания в подготовката и квалифицирането на тези фрагменти. Не можем да спрем сходни „ сезонни “ играчи, само че те главно употребяват към този момент основани фрагменти!
От друга страна са тези възложители, които се изкушиха да основат лични строителни компании. Но когато конюнктурата на пазара се промени, те първи напущат „ играта “. Този „ сюжет “ към този момент сме го преживявали няколко пъти - с гастролиращи бизнесмени, които имат заделени средства, влизат внезапно в строителството и по-късно също толкоз бързо излизат от него, оставяйки след себе си вреди за сектора.
Пред нас стои задачата да изградим партньорски мрежи сред обособените участници в строителния развой, гарантиращи по-голяма резистентност. Обикновено връзката е сложна. Затова сътворяваме нашите клубове. Единият е обичайният, да се събираме всеки четвъртък и на чаша вино да обменяме хрумвания. А другият са тези юношески, дискусионни клубове, където свързваме младите експерти.
Трябва да намерим метод да работим като общественост, като цяло, а не всеки да се избавя самичък!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ