35 години в търсене на истината
Пламен Енчев
„ Дума “ става на 35 години. Много или малко е това? Зависи. 35 години са, да кажем, половината от съзнателния живот на даден човек. В рамките на този откъслек от време се сменят две-три генерации. Но те съжителстват, контактуват, карат се или се обичат между тях. 35 години след демократичните промени у нас България е много по-различна отпреди. С всичките плюсове и минуси. За 35 години се смениха 18 Народното събрание, управляваха 27 държавни управления, в това число актуалното. За 35 години страната бе опоскана и разграбена, а след това отначало стартира да се съгражда със съмнителни резултати. 35 години бяха задоволителни, с цел да избуи голяма носталгия по така наречен соц и от хора, които тогава даже не са били родени. От относително развита страна през днешния ден България е на челни места по ниски приходи, по корупционни показатели, по неприятно положение на опазването на здравето, по въпиюща неначетеност и всеобщо затъпяване. Отличителното на последните 35 години бе и продължаващото разслоение измежду популацията - на небогати и богати, на русофили и русофоби, на всевъзможни про- и анти... Ето в такива условия се роди, живя и продължава да живее вестник „ Дума “...
На 4 април 1990 година един огромен кран махна буквите „ Работническо дело “ от покрива на Полиграфическия комбинат в София. Започна да излиза вестник „ Дума “.
Формално той се явяваше правоприемник на „ Работническо дело “, само че и на „ Работнически вестник “ и „ Работник “ от по-далечното минало.
Няколко месеца преди старта пристигна новото управление на вестника, отпред със Стефан Продев. Тогава той беше на 63 години. Доведе със себе си Димитър Шумналиев за първи зам.-главен редактор, Валери Найденов и Румян Георгиев бяха заместници. Отговорен секретар продължи да бъде Степан Ерамян, който е и създател на първия графичен образ на вестника.
И в случай че графичната смяна настъпи след 4 април 1990-а, то съдържателната се усети още при започване на годината. Освен наложения от Продев нападателен и борбен по ботевски жанр, информацията се разведе с коментара. Валери Найденов раздаде на всеки кореспондент по едно копие от репортерския справочник на Асошиейтед прес от края на 50-те - 60-те години на ХХ век. В него имаше образци по какъв начин би трябвало да се написа информация по разнообразни мотиви. Това се хареса на множеството по-млади публицисти в редакцията и потеглиха да го ползват на процедура.
Работеше се с голям хъс, само че и с огромно напрежение. Вече беше почнал да излиза вестник „ Демокрация “, който се явяваше в тези години главен политически и идеологически конкурент на „ Дума “. Което не пречеше на сътрудниците да си пият вечер питието на последния етаж в „ Червената старица “ на една маса с думаджиите.
В тези години борбата беше за всеки четец. И „ Дума “ реализира исторически върхове. В навечерието на изборите през юни 1990 година тиражът на вестника удари невъобразимите над 1,1 млн. копия дневно. Наложи се да се върти в две печатници по едно и също време - в новата ИПК „ Родина “ и в остарялата в Полиграфическия комбинат. В продължение на към две години „ Дума “ бе водач на пазара. След това нещата не потеглиха на добре. Собственикът на марката - Водоснабдителна система на Българска социалистическа партия - по този начин и не съумя да разбере, че колкото по-партиен става вестникът, толкоз ще е по-малка аудиторията му. Идеята на Стефан Продев беше тъкмо противоположната - това да е „ левият вестник “, само че на цяла България.
„ Дума “ имаше огромни журналистически удари през годините. Нанесе, само че и понесе и много политически. Освен това преля кръв и сили на водещи български медии, тъй като много думаджии отидоха да работят там, само че в никакъв случай не не помниха от кое място са тръгнали. Затова и се събираме толкоз доста хора на постоянните и недотам годишни сбирки. Там започваме с минута безмълвие в памет на напусналите ни сътрудници. А след това подвигаме чаши за живите и за обичания вестник. Нека го бъде още дълги години!
Накрая дано приключим с намигане: „ Попитало внуче дядо си, правилно ли е, че слоновете могат да летят? Не е правилно! Къде го прочете това, отвърнал дядото. Пише го в „ Дума “, дало отговор детето. Е, щом го написа в „ Дума “, значи не всички, само че някои слонове могат да летят, съгласил се дядото... “
„ Дума “ става на 35 години. Много или малко е това? Зависи. 35 години са, да кажем, половината от съзнателния живот на даден човек. В рамките на този откъслек от време се сменят две-три генерации. Но те съжителстват, контактуват, карат се или се обичат между тях. 35 години след демократичните промени у нас България е много по-различна отпреди. С всичките плюсове и минуси. За 35 години се смениха 18 Народното събрание, управляваха 27 държавни управления, в това число актуалното. За 35 години страната бе опоскана и разграбена, а след това отначало стартира да се съгражда със съмнителни резултати. 35 години бяха задоволителни, с цел да избуи голяма носталгия по така наречен соц и от хора, които тогава даже не са били родени. От относително развита страна през днешния ден България е на челни места по ниски приходи, по корупционни показатели, по неприятно положение на опазването на здравето, по въпиюща неначетеност и всеобщо затъпяване. Отличителното на последните 35 години бе и продължаващото разслоение измежду популацията - на небогати и богати, на русофили и русофоби, на всевъзможни про- и анти... Ето в такива условия се роди, живя и продължава да живее вестник „ Дума “...
На 4 април 1990 година един огромен кран махна буквите „ Работническо дело “ от покрива на Полиграфическия комбинат в София. Започна да излиза вестник „ Дума “.
Формално той се явяваше правоприемник на „ Работническо дело “, само че и на „ Работнически вестник “ и „ Работник “ от по-далечното минало.
Няколко месеца преди старта пристигна новото управление на вестника, отпред със Стефан Продев. Тогава той беше на 63 години. Доведе със себе си Димитър Шумналиев за първи зам.-главен редактор, Валери Найденов и Румян Георгиев бяха заместници. Отговорен секретар продължи да бъде Степан Ерамян, който е и създател на първия графичен образ на вестника.
И в случай че графичната смяна настъпи след 4 април 1990-а, то съдържателната се усети още при започване на годината. Освен наложения от Продев нападателен и борбен по ботевски жанр, информацията се разведе с коментара. Валери Найденов раздаде на всеки кореспондент по едно копие от репортерския справочник на Асошиейтед прес от края на 50-те - 60-те години на ХХ век. В него имаше образци по какъв начин би трябвало да се написа информация по разнообразни мотиви. Това се хареса на множеството по-млади публицисти в редакцията и потеглиха да го ползват на процедура.
Работеше се с голям хъс, само че и с огромно напрежение. Вече беше почнал да излиза вестник „ Демокрация “, който се явяваше в тези години главен политически и идеологически конкурент на „ Дума “. Което не пречеше на сътрудниците да си пият вечер питието на последния етаж в „ Червената старица “ на една маса с думаджиите.
В тези години борбата беше за всеки четец. И „ Дума “ реализира исторически върхове. В навечерието на изборите през юни 1990 година тиражът на вестника удари невъобразимите над 1,1 млн. копия дневно. Наложи се да се върти в две печатници по едно и също време - в новата ИПК „ Родина “ и в остарялата в Полиграфическия комбинат. В продължение на към две години „ Дума “ бе водач на пазара. След това нещата не потеглиха на добре. Собственикът на марката - Водоснабдителна система на Българска социалистическа партия - по този начин и не съумя да разбере, че колкото по-партиен става вестникът, толкоз ще е по-малка аудиторията му. Идеята на Стефан Продев беше тъкмо противоположната - това да е „ левият вестник “, само че на цяла България.
„ Дума “ имаше огромни журналистически удари през годините. Нанесе, само че и понесе и много политически. Освен това преля кръв и сили на водещи български медии, тъй като много думаджии отидоха да работят там, само че в никакъв случай не не помниха от кое място са тръгнали. Затова и се събираме толкоз доста хора на постоянните и недотам годишни сбирки. Там започваме с минута безмълвие в памет на напусналите ни сътрудници. А след това подвигаме чаши за живите и за обичания вестник. Нека го бъде още дълги години!
Накрая дано приключим с намигане: „ Попитало внуче дядо си, правилно ли е, че слоновете могат да летят? Не е правилно! Къде го прочете това, отвърнал дядото. Пише го в „ Дума “, дало отговор детето. Е, щом го написа в „ Дума “, значи не всички, само че някои слонове могат да летят, съгласил се дядото... “
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ