Пламен Даракчиев, общественик и политик, член на „Да, България“. Г-н

Пламен Даракчиев, държавник и политик, член на „ Да, България “.

Г-н Даракчиев, вие сте и политическо лице - като деятел на „ Да, България “, и гражданска фигура от митингите. Един от главните апели на улицата през днешния ден е за бистрота. Хората изискват от всеки политически водач ясно да заявява с кои от партиите би могъл да колаборира в бъдещия парламент. Как ще работи „ Демократична България “ в идващия парламент?

С кого „ Демократична България “ вероятно би управлявала зависи от главната задача – неизбежните промени в конституцията. А тя изисква различен вид болшинство – квалифицирано, или 160 гласа в пленарна зала. При тази концентрация на властта, нямам доверие да има доброжелателна българска партия със съзнателни политици, която да не желае промени в правосъдната система. Следващият парламент ще бъде пъстър.

Точно по тази причина ще има доста по-остра потребност от междупартийни комбинации.

Надявам се, че Демократична България ще има мощна парламентарна група и че нейната относителна тежест ще бъде много по-голяма от числеността й, поради на задълбочената работа и по конституционната смяна, и по секторните промени, които неизбежно предстоят. Ние нямаме нито идеологически, нито олигархични зависимости – тъкмо такава партия би могла да води процесите по измененията и да бъде с едни гърди напред пред останалите в бъдещия парламент. Личното ми мнение е, че в името на правосъдната промяна би трябвало да се договаря с всички – и с Българска социалистическа партия, и с Движение за права и свободи, и с ГЕРБ - за конституционна рамка. Да не преговаряш с съперника значи да го оставиш в комфорт. Българска социалистическа партия, които са виновни за основаването на актуалната конституция, се усещат доста комфортно в нея. Съдебната власт не е нито лява, нито дясна, тя е проблем на страната, затова договарянията с всички са нужни.

Защо тогава не подкрепите планът на ГЕРБ за нова конституция, още повече, че Борисов ясно сподели – в него всичко може да бъде променено, до последната запетайка?

Има две аргументи да не преговаряме с ГЕРБ – едната е, че планът им е неблаговиден, а втората - че те, след цялото си ръководство, нямат моралното право да оферират парламентарен план. Ако желаеха промяна в правосъдната власт, до момента да са я създали. Вместо това, те инсталираха Гешев.

При това състояние явно се задава патова парламентарна обстановка – мъчно за поверие е, че ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи ще се обединят към ваш план за конституция.

Ако откажат да работят в тази посока, това ще е в тяхна щета. А времето в страната изтича с всичка мощ. При едни обществени договаряния всеки има опция да реши причините на обособените страни. Отказът от промени води до електорални загуби. Преходът все някак би трябвало да завърши.

Защо огромните към този момент политически сили би трябвало да си скапват рахатлъка и да тръгнат към нова конституция, в случай, че тази ги задоволява изцяло? Политическият нарцисизъм у нас постоянно е надделявал.

Надявам се ще схванат, че личното им оцеляване зависи от този подтекст. След злощастния образец на ГЕРБ, жителите няма да разрешат статуквото да продължи постоянно. Проблемът с разделянето на управляващите е тежък и явен и в страната, и отвън нея. Сега нито правата на жителите са предпазени, нито институциите могат да работят обикновено. Така е от самото приемането на сегашната конституция, само че дълги години ентусиазмът надделяваше.

Пък и прокуратурата не беше навлязла толкоз във вътрешността в политическите взаимоотношения.

Точно по този начин. В началото мафията се качи на влака, само че не знаеше кои ръчки да дърпа. С течение на времето овладя ръководството му.

Да погледнем от противоположната страна, в случай че ГЕРБ и Българска социалистическа партия предложат в идващия парламент общ план за конституция, вие ще го подкрепите ли?

Зависи от плана. Има значими детайли като самостоятелната конституционна тъжба, законодателната самодейност на жителите, каквато имат доста европейски общества, в това число и прилежаща Северна Македония – това са послания към българските жители и потвърждения, че те са суверенът. Децентрализацията и локалното самоуправление също. Все неща, които ГЕРБ и Българска социалистическа партия редовно пропущат.

Все отново кои ще бъдат вашите естествени или неестествени сътрудници в идващия парламент, хората желаят да знаят тъкмо това, тъй като живеят с презумпцията за предизборно двуличие? А солово никой няма да може да играе.

Много сложен въпрос.

Вашата лична аудитория ще ви го задава всеки ден оттук насетне.

Как да партнираме с Движение за права и свободи в настоящия й тип. Как да партнираме с Българска социалистическа партия, която със зъби и нокти пази настоящата конституция, а и с нея по формулировка не може да партнираме. Как да партнираме с ГЕРБ, чиято оставка в този момент желаеме. Как да партнираме с партията на Трифонов, която е с неразбираема стратегия и популистки послания. Но относителната тежест на Демократична България ще бъде висока, капацитетът ни е първокласен. В „ Да, България “ имаме персони като Велизар Шаламанов във връзка с сигурността, Стефан Тафров по външната политика и дипломацията, Емил Джасим по образованието. Твърдя, че в идващия парламент Демократична България ще води процеса на промените. Друг е въпросът дали ще получим схващане от останалите.

Някои анализатори считат, че за разлика от Борисов, вие говорите елитарно и неясно за необятните национални маси.

В някаква степен одобряваме тези рецензии. Корекции ще има. Но аз мисля, че всички схващат това, което приказва и прави Христо Иванов. Що се отнася до езика на Борисов, той е дефинитивно злепоставен. Особено след записите. Когато той пристигна на власт през 2009 година, първата ми асоциация беше със „ Село Степанчиково и неговите жители “ на Достоевски. В тази повест основният воин Фома Опискин върти на пръста си цялото село единствено с омагьосване, двуличие и неистини, някакъв славянски Тартюф. Но все някой ден краят на драмата идва.

В Молиеровия „ Тартюф “ развръзката на безизходната обстановка идва посредством deus ex machina, което тук надали ще се случи. Как си обяснявате държанието на една група до неотдавна демократично мислещи хора, някогашни последователи на синята концепция, които изцяло гратис се пристрастиха към ГЕРБ и укоряват улицата във вредителство?

Това е феномен, върху който си коства да се намерения. Човек не обича да губи, а това потомство кой знае за какво има самочувствието, че е спечелило 90-те години. За тях Дайнов написа: „ Едно потомство си отив с плач “. Страхът от измененията е моторът им.

Конформизмът на остаряването.

Именно. Реално какво се получи? Нашето потомство завоюва борбата за Европейски Съюз и загуби борбата за личната си страна.

Слизаме на улицата. Няма ли тактическа неточност в това площадите да „ работят “ всеки ден, вместо да се бие в съответни тематични точки – един път седмично, дори двуседмично, само че мощно, като на 2 септември, не се ли банализират протестните дейности по този метод? Не събудихте солидарността, само че разярихте еснафа.

Блокадата на „ Орлов мост “ беше точков удар, задачата беше да се даде сигнал за дейности в цялата страна. Истинско знамение беше, че митингите удържаха цяло лято. Сега идва горещата есен.

Като остарял синдикалист, по какъв начин си обяснявате услужливото държание на профсъюзите в обстановката?

Функцията им е обърната. Те даже не са интегрирани, а прегърнати от властта. Всяко държавно управление желае да си има профсъюзи и всеки синдикат желае да си има държавно управление. Любовта е взаимна. Сега се употребява.

Шедьовърът на профанацията към този момент беше, че в поддръжка на властта някакъв ММА войник пожела да влезе в спор с водачи на митинга. Какво би произлязло от една такава полемика?

Първоначално той търсеше разпра. Бих дискутирал с него само ММА борби, от време на време ги виждам по малкия екран.

Разговора води: Емил Янев