De Profundis: Ние, тъй нареченият Запад, откърмихме и отгледахме това чудовище путинова Русия, ние сме доктор Франкенщайн
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Путин отново нахлу в Украйна.
Нормалният здрав разсъдък споделя, че той е просто един болен, трагичен човек, кретенясал от голямата власт и пари, с които разполага, с изкривена от ченгеджийското си образование визия за история, морал, човечност и други простотии. Всичко това проличава прелестно в речта, с която онази вечер оповести началото на следващата съветска експанзия против суверенна и самостоятелна Украйна, против Свободния свят, против интернационалното право, против мира и разбирателството в света.
В този смисъл, Путин е някой, който би трябвало да съжаляваме, само че, въпреки всичко, за негово и наше положително, да вържем и да лекуваме в подобаващото заведение. Само че не като по през целия ден го питаме насилван ли е в детството и дали мама не го е отбила прекомерно рано, а най-много по метода на дългите ледени вани и препичане на мозъка със слаб ток.
В същото време обаче, Путин си нахлува в Украйна умерено, тъй като неговият личен анормален разсъдък му споделя изрично, че никой нищо няма да му направи, каквото и той да прави. И, парадоксално, само че е прав. Вероятно тъй като се базира на практическия опит - към този момент 20 години той опитва, ли опитва, чака някой да го плесне през грабливите кървави ръчички в символ, че е стигнал прекомерно надалеч - и нищо. Не го пляскат, вървят му на крайници в двореца да се кълчат като баядерки и да го омилостивяват - та Макрон ли не беше, та Меркел ли не беше, та Байдън, Тръмп, за Обама да не приказваме ли не беше.
И по какъв начин никой от тези и всички други политически шантонерки, плюс никой от техните умни екипи, не си дадоха сметка, че, каквото и да се каже на тези срещи, каквито и закани или пояснения да са дадени от името на Запада, зад тила им Лавров и Путин се черпят. И го вършат, тъй като знаят, че всяка среща с тях значи едно само нещо - че, вместо да ги сложи зад същинска Желязна завеса,
въпросният Запад легитимира незаконния московски режим още веднъж и още веднъж
Пичове, не Путин и неговата безумна Русия се въздигнаха от небитието и пораснаха през последните две десетилетия до настоящето си състояние на едноличен международен кавгаджия, ние, така нареченият Запад, откърмихме и отгледахме това страшилище. Ние сме лекар Франкенщайн.
Да, ние самите сме отговорни до доста огромна степен, направихме го посредством нашата нелепост, колебливост, непознаване на казуса, подготвеност да се продаваме - било за пари, било за електорална поддръжка. И когато в този момент „ осъждаме “ следващия акт на експанзия против суверенна страна, която Путин и кликата му направиха с „ признаването “ на фамозните Донецка и Луганска република и нахлуването в тях, би трябвало да забележим какъв дял от тази присъда заслужаваме ние.
Питам даже какъв брой и по какъв метод от присъдата ще „ излежим “ - да вземем за пример, като подадем оставки и си вдигнем мухлясалите задници от добре платените топли кресла в Брюксел, Париж, Берлин, Вашингтон - и да отворим бързо пътя на хора, които желаят и могат да се оправят с казуса.
Навремето Чърчил не съумя да задуши болшевизма още в люлката, в този момент никой политик от демократичния свят даже не си направи труда да каже, че путинизмът би трябвало да бъде задушен - било в люлката, било в някоя от етапите на развиването му. А „ анализаторите “, „ експертите по Русия “ и всевъзможни други тълмачи, зинали към политиката, би трябвало да си изядат шапките в символ на смирение.
Онзи ден чета един подобен човек, Бернар-Анри Леви, както го показват - водещ френски мъдрец. В някои връзки добре приказва и вярно се изрича индивидът - за съветските имперски попълзновения да вземем за пример и за това по какъв начин европейските водачи би трябвало да одобряват нещата съществено, а не да се гевезят по изопачен демократичен метод. Но, както си чета, попадам на величествено признание: „ За всичко това - написа мосю Леви - не се изтощавам да викам през последните пет години! “
Моля? Сериозно ли? Това ще рече - от 2016 насам. Ма, жители, огромен воин, напряко жив да го ожалиш - крещи цели пет години и несъмнено го болят гласните струни, та по тази причина аз слушам единствено фино пищене.
А за какво не е закрещял малко по-отрано, да вземем за пример още през 2014, когато Русия безочливо нахлу в Украйна, завзе Крим и сътвори кашата в Донбас. И когато всичко към този момент беше ясно на всички.
Ама не, нелепости приказвам, като мъдрец с престиж, евентуално въпросните две изчезнали години са му трябвали на мосю Леви, с цел да обмисли по този начин издълбоко и изтънко нещата, че да не се изложи. Явно знае, че демократичните западни политици не бързат с реакциите, даже да им набуташ под самия нос някоя гола и миризлива истина. Или кървава, все едно. За тях от научаването на истината до вземането на решение и оттова - до осъществяването му, пътят е дълъг колкото пътя от живия фазан до тенджерата - първо би трябвало да го отстреляш, след това да го оставиш на открито, с цел да узрее месото и чак като хване червеи, тогава влиза в кухнята.
Пък аз бързам като пърле пред майка си - викам не пет, а към този момент седем години, че Путин е нарушител, а Русия е незаконна страна, която би трябвало да бъде незабавно спряна и сложена на мястото ѝ.
О, неточност, викам към този момент 14 години - още от 2008, когато Путин нахлу в Грузия. Е, правилно, че той тогава имаше опрощение - Грузия искаше да завладее Русия, по тази причина Русия завладя Грузия. Ама то и в този момент е напълно същото, нали? От речта на Путин незабавно излиза наяве, че Украйна желае да завладее Русия, по тази причина Русия е длъжна да завладее Украйна.
Не, бе жители, отново сгреших - викам за заплахата от Русия още от 90-те, когато тя провокира съдружника си Сърбия да сътвори огромната балканска каша. Или даже от още по-рано, от 1985-та, когато
Кремъл провокира българския комунистически режим да натопи народа си в осъществяването на геноцид,
саркастично наименуван „ възродителен развой “.
Леле, от кой момент викам! А мосю Леви крещи от пет години и огромен го размахва по този мотив.
Направо ми е смешно по какъв начин реагираха западните „ водачи “ и този път след следващия нападателен акт на Русия в Украйна - те отново „ осъдиха “, „ предизвестиха “, „ намерено обявиха “…..Хор, от който Путин и Лавров са чули единствено дрън-дрън-дрън - и отново са отишли да се черпят, зер, успехите на храбрата съветска войска и нейното висше политическо управление не би трябвало да се оставят неполети.
Най-смешно обаче - само че също срамно и даже трагично съгласно мен - в този хор на дрън-дрънканици прозвуча българската реакция. Поне до вторник на обед, когато пиша този текст, публична такава в действителност няма. Има обаче храбри изявления на двама висши български политици.
Премиерът Кирил Петков написа в Туитър: „ България осъжда решението на съветския президент да признае Донецка и Луганска области за самостоятелни “. Няма тук името на съветския президент, с цел да знаем кой тъкмо е нарушител за наказание. Няма и дума, че към този момент не е единствено самопризнание, само че и съветска войска се трансформира в освободителка на двете украински области. Не е упоменат фактът, че тези области са към този момент 8 години нелегално откъснати от Украйна от терористични банди, отпред с съветски експерти, въоръжени с съветски оръжия и под директно съветско командване. Няма и дума за парадокса, че не можеш да признаеш за без значение нещо, до момента в който то си е част от интернационално приета страна. И освен това - самият ти единствено преди ден си декларирал, че Донецк и Луганск са украински, само че би трябвало да се схванат с управляващите в Киев, а ние, руснаците, единствено оказваме помощ на мирния развой посредством Минските споразумения…..
Освен това - дайте към този момент да излезем от детската градина на политиката и да научим някои неща. Не може, бе, господин министър председател,
не може в частно известие в Туитър да се напише „ България осъжда “
Това не е нещо. Това даже не е нищо - както споделяше един прочут физик. България ще осъди, когато държавното управление, а още по-добре - Парламентът, излязат с публична декларация. Точка. Сега чакаме това писмо от починал.
Второто изявление по тематиката беше на президента Румен Радев - отново в Туитър. Абе, жители, тия да не са си плюли взаимно в устата. Или някой им е плюл в мозъците.
Но, както и да е. Ако текстът на премиера е повърхностен и неакуратен, то текстът на президента е напряко презрян: „ Признаването на по този начин наречените ДНР и ЛНР от Руската федерация обрича на неуспех напъните за деескалация на спора в Украйна и води до повишаване на напрежението в целия район “.
Не, това „ признание “ не е жестоко нарушаване на интернационалното право и подписаните от самата Русия контракти. То не е следващият имперски пиратски акт през 21 век. То не е решение на Путин, а на някак анонимната „ Руска федерация “. То не е на път да разпали същински европейски, а и международен спор, а единствено обрича на неуспех напъните за деескалация.
Тепърва те ще се провалят, по този начин излиза - като че ли всички не са наясно, че тези старания са от дълго време провалени. Ама най-малко да беше прецизирал президентът, че това са старания единствено и само на Западния свят, до момента в който Русия единствено и само задълбочаваше спора от самото начало и по всевъзможни вероятни способи.
А най-голямата класика е „ повишаването на напрежението в целия район “, без българският президент да спомене, че то нараства и съответно за България.
Не, че съм очаквал освен това от Румен Радев, де, само че е прекомерно тъпо подобен човек да ти е президент.
Путин отново нахлу в Украйна.
Нормалният здрав разсъдък споделя, че той е просто един болен, трагичен човек, кретенясал от голямата власт и пари, с които разполага, с изкривена от ченгеджийското си образование визия за история, морал, човечност и други простотии. Всичко това проличава прелестно в речта, с която онази вечер оповести началото на следващата съветска експанзия против суверенна и самостоятелна Украйна, против Свободния свят, против интернационалното право, против мира и разбирателството в света.
В този смисъл, Путин е някой, който би трябвало да съжаляваме, само че, въпреки всичко, за негово и наше положително, да вържем и да лекуваме в подобаващото заведение. Само че не като по през целия ден го питаме насилван ли е в детството и дали мама не го е отбила прекомерно рано, а най-много по метода на дългите ледени вани и препичане на мозъка със слаб ток.
В същото време обаче, Путин си нахлува в Украйна умерено, тъй като неговият личен анормален разсъдък му споделя изрично, че никой нищо няма да му направи, каквото и той да прави. И, парадоксално, само че е прав. Вероятно тъй като се базира на практическия опит - към този момент 20 години той опитва, ли опитва, чака някой да го плесне през грабливите кървави ръчички в символ, че е стигнал прекомерно надалеч - и нищо. Не го пляскат, вървят му на крайници в двореца да се кълчат като баядерки и да го омилостивяват - та Макрон ли не беше, та Меркел ли не беше, та Байдън, Тръмп, за Обама да не приказваме ли не беше.
И по какъв начин никой от тези и всички други политически шантонерки, плюс никой от техните умни екипи, не си дадоха сметка, че, каквото и да се каже на тези срещи, каквито и закани или пояснения да са дадени от името на Запада, зад тила им Лавров и Путин се черпят. И го вършат, тъй като знаят, че всяка среща с тях значи едно само нещо - че, вместо да ги сложи зад същинска Желязна завеса,
въпросният Запад легитимира незаконния московски режим още веднъж и още веднъж
Пичове, не Путин и неговата безумна Русия се въздигнаха от небитието и пораснаха през последните две десетилетия до настоящето си състояние на едноличен международен кавгаджия, ние, така нареченият Запад, откърмихме и отгледахме това страшилище. Ние сме лекар Франкенщайн.
Да, ние самите сме отговорни до доста огромна степен, направихме го посредством нашата нелепост, колебливост, непознаване на казуса, подготвеност да се продаваме - било за пари, било за електорална поддръжка. И когато в този момент „ осъждаме “ следващия акт на експанзия против суверенна страна, която Путин и кликата му направиха с „ признаването “ на фамозните Донецка и Луганска република и нахлуването в тях, би трябвало да забележим какъв дял от тази присъда заслужаваме ние.
Питам даже какъв брой и по какъв метод от присъдата ще „ излежим “ - да вземем за пример, като подадем оставки и си вдигнем мухлясалите задници от добре платените топли кресла в Брюксел, Париж, Берлин, Вашингтон - и да отворим бързо пътя на хора, които желаят и могат да се оправят с казуса.
Навремето Чърчил не съумя да задуши болшевизма още в люлката, в този момент никой политик от демократичния свят даже не си направи труда да каже, че путинизмът би трябвало да бъде задушен - било в люлката, било в някоя от етапите на развиването му. А „ анализаторите “, „ експертите по Русия “ и всевъзможни други тълмачи, зинали към политиката, би трябвало да си изядат шапките в символ на смирение.
Онзи ден чета един подобен човек, Бернар-Анри Леви, както го показват - водещ френски мъдрец. В някои връзки добре приказва и вярно се изрича индивидът - за съветските имперски попълзновения да вземем за пример и за това по какъв начин европейските водачи би трябвало да одобряват нещата съществено, а не да се гевезят по изопачен демократичен метод. Но, както си чета, попадам на величествено признание: „ За всичко това - написа мосю Леви - не се изтощавам да викам през последните пет години! “
Моля? Сериозно ли? Това ще рече - от 2016 насам. Ма, жители, огромен воин, напряко жив да го ожалиш - крещи цели пет години и несъмнено го болят гласните струни, та по тази причина аз слушам единствено фино пищене.
А за какво не е закрещял малко по-отрано, да вземем за пример още през 2014, когато Русия безочливо нахлу в Украйна, завзе Крим и сътвори кашата в Донбас. И когато всичко към този момент беше ясно на всички.
Ама не, нелепости приказвам, като мъдрец с престиж, евентуално въпросните две изчезнали години са му трябвали на мосю Леви, с цел да обмисли по този начин издълбоко и изтънко нещата, че да не се изложи. Явно знае, че демократичните западни политици не бързат с реакциите, даже да им набуташ под самия нос някоя гола и миризлива истина. Или кървава, все едно. За тях от научаването на истината до вземането на решение и оттова - до осъществяването му, пътят е дълъг колкото пътя от живия фазан до тенджерата - първо би трябвало да го отстреляш, след това да го оставиш на открито, с цел да узрее месото и чак като хване червеи, тогава влиза в кухнята.
Пък аз бързам като пърле пред майка си - викам не пет, а към този момент седем години, че Путин е нарушител, а Русия е незаконна страна, която би трябвало да бъде незабавно спряна и сложена на мястото ѝ.
О, неточност, викам към този момент 14 години - още от 2008, когато Путин нахлу в Грузия. Е, правилно, че той тогава имаше опрощение - Грузия искаше да завладее Русия, по тази причина Русия завладя Грузия. Ама то и в този момент е напълно същото, нали? От речта на Путин незабавно излиза наяве, че Украйна желае да завладее Русия, по тази причина Русия е длъжна да завладее Украйна.
Не, бе жители, отново сгреших - викам за заплахата от Русия още от 90-те, когато тя провокира съдружника си Сърбия да сътвори огромната балканска каша. Или даже от още по-рано, от 1985-та, когато
Кремъл провокира българския комунистически режим да натопи народа си в осъществяването на геноцид,
саркастично наименуван „ възродителен развой “.
Леле, от кой момент викам! А мосю Леви крещи от пет години и огромен го размахва по този мотив.
Направо ми е смешно по какъв начин реагираха западните „ водачи “ и този път след следващия нападателен акт на Русия в Украйна - те отново „ осъдиха “, „ предизвестиха “, „ намерено обявиха “…..Хор, от който Путин и Лавров са чули единствено дрън-дрън-дрън - и отново са отишли да се черпят, зер, успехите на храбрата съветска войска и нейното висше политическо управление не би трябвало да се оставят неполети.
Най-смешно обаче - само че също срамно и даже трагично съгласно мен - в този хор на дрън-дрънканици прозвуча българската реакция. Поне до вторник на обед, когато пиша този текст, публична такава в действителност няма. Има обаче храбри изявления на двама висши български политици.
Премиерът Кирил Петков написа в Туитър: „ България осъжда решението на съветския президент да признае Донецка и Луганска области за самостоятелни “. Няма тук името на съветския президент, с цел да знаем кой тъкмо е нарушител за наказание. Няма и дума, че към този момент не е единствено самопризнание, само че и съветска войска се трансформира в освободителка на двете украински области. Не е упоменат фактът, че тези области са към този момент 8 години нелегално откъснати от Украйна от терористични банди, отпред с съветски експерти, въоръжени с съветски оръжия и под директно съветско командване. Няма и дума за парадокса, че не можеш да признаеш за без значение нещо, до момента в който то си е част от интернационално приета страна. И освен това - самият ти единствено преди ден си декларирал, че Донецк и Луганск са украински, само че би трябвало да се схванат с управляващите в Киев, а ние, руснаците, единствено оказваме помощ на мирния развой посредством Минските споразумения…..
Освен това - дайте към този момент да излезем от детската градина на политиката и да научим някои неща. Не може, бе, господин министър председател,
не може в частно известие в Туитър да се напише „ България осъжда “
Това не е нещо. Това даже не е нищо - както споделяше един прочут физик. България ще осъди, когато държавното управление, а още по-добре - Парламентът, излязат с публична декларация. Точка. Сега чакаме това писмо от починал.
Второто изявление по тематиката беше на президента Румен Радев - отново в Туитър. Абе, жители, тия да не са си плюли взаимно в устата. Или някой им е плюл в мозъците.
Но, както и да е. Ако текстът на премиера е повърхностен и неакуратен, то текстът на президента е напряко презрян: „ Признаването на по този начин наречените ДНР и ЛНР от Руската федерация обрича на неуспех напъните за деескалация на спора в Украйна и води до повишаване на напрежението в целия район “.
Не, това „ признание “ не е жестоко нарушаване на интернационалното право и подписаните от самата Русия контракти. То не е следващият имперски пиратски акт през 21 век. То не е решение на Путин, а на някак анонимната „ Руска федерация “. То не е на път да разпали същински европейски, а и международен спор, а единствено обрича на неуспех напъните за деескалация.
Тепърва те ще се провалят, по този начин излиза - като че ли всички не са наясно, че тези старания са от дълго време провалени. Ама най-малко да беше прецизирал президентът, че това са старания единствено и само на Западния свят, до момента в който Русия единствено и само задълбочаваше спора от самото начало и по всевъзможни вероятни способи.
А най-голямата класика е „ повишаването на напрежението в целия район “, без българският президент да спомене, че то нараства и съответно за България.
Не, че съм очаквал освен това от Румен Радев, де, само че е прекомерно тъпо подобен човек да ти е президент.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ