Пия сутрешното си кафе и си представям страха на управляващите.

Пия утринното си кафе и си представям страха на ръководещите. Със сигурност към този момент са будни. Звънят телефони. Проверяват жандармерията, която са пратили " да ни пази ". За следващ път предизвестяват медийния слугинаж и кадър да не е излъчил от митинга. На Урсулката са споделили, че сме шепа необразовани и елементарни българи, които нищо не схващат от великата концепция на еврозоната и че предизвикваме народа, но няма да се получи.
С Т Р А Х!

Страх от нас, които сякаш сме ги избрали.

Страх от истината.

Страх от силата на българския народ.

Страх да не изгубят постовете, парите, свободата си.

Хубаво е.

Допивам кафето си. Приготвям се. Ще потеглям. Протеста ще се случи. Днес.

И страхът ще скове мозъците им.

Не сме шепа хора.

Не сме слепи, глухи и безмозъчни.

Ние сме НАРОД!

Днес ще чуете гласа му, страхливци!

Румяна Ченалова