ПИТСБЪРГ (AP) — Не съм питчър. Но първия път, когато

...
ПИТСБЪРГ (AP) — Не съм питчър. Но първия път, когато
Коментари Харесай

Третиран като крал, а след това ударен в небесата: Имайки предвид американския бейзбол

ПИТСБЪРГ (AP) — Не съм питчър. Но първия път, когато накарах татко ми да трепне с моята бърза топка, се почувствах като че ли бях пораснал този ден. Ръката ми най-сетне беше задоволително огромна, с цел да повлияе на траекторията на топката и да я ужили.

Беше 1978 година Бях на 10. „ Не знам какъв брой още мога да ги пипвам “, сподели моят към този момент застаряващ родител, който две десетилетия по-късно щеше да отхвърли, че е споделил нещо сходно, до момента в който не станах ПОНЕ на 14.

Колко деца са държали американска бейзболна топка, откогато някак си се сля да съществуват през втората половина на 19 век? Колцина са усетили тези бодливи шевове под пръстите си, до момента в който дланите им обгърнаха гладката бяла кожа? Колко са замахнали дребна бухалка — дървена, по-късно алуминиева, в този момент графитна — и са се свързали с по-мека бейзболна топка за по-малки деца, „ Т-топка “, и са усетили тази неповторима тръпка от кинетична сила и опция?

Бейзболът в последна сметка е обвързван с топката. В пантеона на националното развлечение...

Прочетете целия текст »

Източник: worldnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР