Питбул разкъса пинчер в столичния квартал Изгрев
Питбул раздра пинчер в градинка в столичния квартал Изгрев. За това описа четец на Novini.bg. Според него нападателен питбул нападнал мъж и двете му кучета, порода пинчер, като за едно от тях случаят бил с съдбовен край. Подавани са сигнали против притежателите на агресивното куче, само че те за в този момент са пренебрегнати.
Вижте цялата история:
Действието се развива в столичния квартал Изгрев. Става дума за една елементарна битова история, касаеща пинчер, питбул и неговите стопани (млад „ батка “ и откачения му баща). За жал първият участник в описа към този момент не е измежду нас – пинчерчето Роби си отпътува раздрано от подготвен да убива, злобен питбул. Питбул, който вместо да бъде възпиран от притежателя си, бива окуражаван да пролива кръв.
Ще се върна обратно във времето, тъй като до момента в който си мислех за Роби някои епизодични мемоари изплуваха. Помня когато младежът с питбула, през днешния ден професионален или мераклия ММА войник, беше още дете. Един ден на междублоковата площадка го заварих да постанова с голяма завист друго дете, което на процедура от дълго време бе безпомощно. Аз също не съм светец, бил съм се безчет пъти с другари, съученици и други. Но особеното в оня случай бе, че до двете деца стоеше бащата на К., който гневно окуражаваше сина си. Бащината горделивост личеше по лицето му. Тръгнах да разтървавам децата. Не се наложи, защото бащата И.П., евентуално компрометиран или по-скоро обезпокоен от появяването ми, издаде команда боят да бъде преустановен.
От тогава минаха към 20 години. В този период от време нямам други мемоари от К. Но татко му виждам съвсем всекидневно по улиците на квартала, в гората, в центъра и къде ли още не. Говори се, че бил клеветник. Може би са квартални клюки, а и да е правилно, няма директно отношение към случая с Роби. Но когато го видях за пръв път с куче си споделих точно това – в този момент към този момент ще имаш положително опрощение за непрекъснатото ти мотаене, зяпане и слухтене из квартала. Поотклоних се от тематиката, извинете за което. Но ми се стори удачно да слага случката в подтекст. Сякаш имам някакво подсъзнателно предпочитание да намеря опрощение както за К. (младежа, обучил питбула да убива), по този начин и за самия питбул – и двамата резултат от един избран образователен модел. Защото при започване на тази верига стои бащата – индивидът, разхождал кучето в трагичния ден.
Впрочем сякаш няма потребност да описвам самата история...всеки от дълго време се е сетил каква е тя. Малък пинчер върви по тротоара, изскача питбул (разбира се без мотив и намордник), захапва го, отнася го в гората. Опитите да бъде избавен са напразни... Е, ето въпреки всичко и един подробност, който ми наподобява индикативен. Докато стопанина на пинчера се пробва да извади от устата на питбула дребното животно, господин И. П. споделя „ Не ми удряй кучето, ей “. Самият той не прави каквото и да е изпитание да спре машината си за ликвидиране. Точно обратното…
Ето и един различен спомен. Веднъж имах къс диалог със стопанина на Роби. Може би беше преди година. Пинчерите са общо два...извинете...пинчерите бяха общо два. Томи към този момент ще се разхожда самичък. Та, попитах го за какво единия води на мотив, а другия е пуснал свободно, визирайки опасността от коли. Отговори ми, че Роби е дисциплиниран и е теоретичен да се пази. Загледах се и фактически видях по какъв начин се спря с наближаването на кръстовището, изчака своя собственик, и пресякоха дружно. Уви, опасността от колите беше планувана, само че тази от питбула Мастер - не.
Целият квартал познава „ родителите “ на Роби. Вероятно тъй като работят в същия този квартал, евентуално тъй като мнозина разхождат кучетата си с тях, евентуално и заради тяхната характерна порода - хора добряци, позитивисти, постоянно усмихнати. Хора, които намираха дребните удоволствия на живота в разходката в края на работния ден с техните „ пиленца “, както съм чувал да ги назовават. От „ случая “ (събота вечер) насам минаха няколко дни. И когато нощес видях стопанина на жертвата, не съумях да обеля даже дума. Защото се сблъсках с празния взор на изгубения смисъл. Познавам този взор и пред него оставам глух. Роби няма да се върне. Мога единствено да се надявам тези хора да си върнат смисъла. Вероятно за мнозина е просто едно кученце. Но в реалност е доста повече от това. Колко тъпо, че в едно и също общество се постанова да съжителстват тези две действителности – едната на добряците, усмихнатите стопани на Роби, а другата – действителността на К. – възпитателя на кучета убийци, неговия ментално болен татко и питбула Мастер!
Вижте цялата история:
Действието се развива в столичния квартал Изгрев. Става дума за една елементарна битова история, касаеща пинчер, питбул и неговите стопани (млад „ батка “ и откачения му баща). За жал първият участник в описа към този момент не е измежду нас – пинчерчето Роби си отпътува раздрано от подготвен да убива, злобен питбул. Питбул, който вместо да бъде възпиран от притежателя си, бива окуражаван да пролива кръв.
Ще се върна обратно във времето, тъй като до момента в който си мислех за Роби някои епизодични мемоари изплуваха. Помня когато младежът с питбула, през днешния ден професионален или мераклия ММА войник, беше още дете. Един ден на междублоковата площадка го заварих да постанова с голяма завист друго дете, което на процедура от дълго време бе безпомощно. Аз също не съм светец, бил съм се безчет пъти с другари, съученици и други. Но особеното в оня случай бе, че до двете деца стоеше бащата на К., който гневно окуражаваше сина си. Бащината горделивост личеше по лицето му. Тръгнах да разтървавам децата. Не се наложи, защото бащата И.П., евентуално компрометиран или по-скоро обезпокоен от появяването ми, издаде команда боят да бъде преустановен.
От тогава минаха към 20 години. В този период от време нямам други мемоари от К. Но татко му виждам съвсем всекидневно по улиците на квартала, в гората, в центъра и къде ли още не. Говори се, че бил клеветник. Може би са квартални клюки, а и да е правилно, няма директно отношение към случая с Роби. Но когато го видях за пръв път с куче си споделих точно това – в този момент към този момент ще имаш положително опрощение за непрекъснатото ти мотаене, зяпане и слухтене из квартала. Поотклоних се от тематиката, извинете за което. Но ми се стори удачно да слага случката в подтекст. Сякаш имам някакво подсъзнателно предпочитание да намеря опрощение както за К. (младежа, обучил питбула да убива), по този начин и за самия питбул – и двамата резултат от един избран образователен модел. Защото при започване на тази верига стои бащата – индивидът, разхождал кучето в трагичния ден.
Впрочем сякаш няма потребност да описвам самата история...всеки от дълго време се е сетил каква е тя. Малък пинчер върви по тротоара, изскача питбул (разбира се без мотив и намордник), захапва го, отнася го в гората. Опитите да бъде избавен са напразни... Е, ето въпреки всичко и един подробност, който ми наподобява индикативен. Докато стопанина на пинчера се пробва да извади от устата на питбула дребното животно, господин И. П. споделя „ Не ми удряй кучето, ей “. Самият той не прави каквото и да е изпитание да спре машината си за ликвидиране. Точно обратното…
Ето и един различен спомен. Веднъж имах къс диалог със стопанина на Роби. Може би беше преди година. Пинчерите са общо два...извинете...пинчерите бяха общо два. Томи към този момент ще се разхожда самичък. Та, попитах го за какво единия води на мотив, а другия е пуснал свободно, визирайки опасността от коли. Отговори ми, че Роби е дисциплиниран и е теоретичен да се пази. Загледах се и фактически видях по какъв начин се спря с наближаването на кръстовището, изчака своя собственик, и пресякоха дружно. Уви, опасността от колите беше планувана, само че тази от питбула Мастер - не.
Целият квартал познава „ родителите “ на Роби. Вероятно тъй като работят в същия този квартал, евентуално тъй като мнозина разхождат кучетата си с тях, евентуално и заради тяхната характерна порода - хора добряци, позитивисти, постоянно усмихнати. Хора, които намираха дребните удоволствия на живота в разходката в края на работния ден с техните „ пиленца “, както съм чувал да ги назовават. От „ случая “ (събота вечер) насам минаха няколко дни. И когато нощес видях стопанина на жертвата, не съумях да обеля даже дума. Защото се сблъсках с празния взор на изгубения смисъл. Познавам този взор и пред него оставам глух. Роби няма да се върне. Мога единствено да се надявам тези хора да си върнат смисъла. Вероятно за мнозина е просто едно кученце. Но в реалност е доста повече от това. Колко тъпо, че в едно и също общество се постанова да съжителстват тези две действителности – едната на добряците, усмихнатите стопани на Роби, а другата – действителността на К. – възпитателя на кучета убийци, неговия ментално болен татко и питбула Мастер!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ