Питър Диас: Не отнемайте свободата на хората, ако цената е психичното им здраве
Питър Диас е гл. изп. шеф на интернационалния Институт за психологично здраве на работното място (Workplace Mental Health Institute), основан в Австралия. Заедно с екипа му демонстрират на организациите по какъв начин да подобрят продуктивността и представянето на чиновниците, както и по какъв начин да покачат приходите си посредством вложения в психологичното здраве на работещите.Диас е създател на книгите " Психично благосъстояние: Ръководство за психологичното здраве на работното място " и " Възстановете силите си ".Професионалният му опит включва позиции като гостуващ учител в университета " Уолонгонг ", учител в Австралийския католически университет, ръководител на Асоциацията на обществените служащи в Нов Южен Уелс и специалист по психически пострадвания към неправителствената организация " Общност по психологично здраве ".
Представяли ли сте си, че книгата " Психично благосъстояние: Ръководство за психологичното здраве на работното място ", която публикувахте преди две години, ще бъде толкоз настояща в този момент?
Отдавна започнахме да ставаме неустойчиви като общество и по доста способи станахме нарцистични. Започнахме да съществуваме единствено за Аза и искахме другите да се оправят със личните ни страсти. Забелязах, че мениджмънтът не знаеше какво да прави с това ново придвижване, не знаеше по какъв начин тъкмо да ръководи хората, по какъв начин да предотвратява проблеми с психологичното здраве. Те от време на време бяха или прекомерно строги със чиновниците или прекомерно деликатни и грижовни. И двата метода носят дълготраен отрицателен резултат върху психологичното здраве, по тази причина написах книгата, с цел да им дам упътвания, само че не чаках, че пандемията ще се появи и ще ускори толкоз доста потребността от сходни познания. Има ли по-голям интерес към книгата в този момент? Търсят ли ви повече водачи за препоръки по какъв начин да се оправят с проблемите с психологичното здраве на работното място спрямо преди две години?
Да. Има интерес към тематиката. Хората желаят да знаят по какъв начин да се грижат за психологичното здраве, желаят да знаят по какъв начин да си взаимодействат с други хора, по какъв начин да създадат онлайн връзката приятна. Хубаво е, че има доста хора, които желаят да оказват помощ на другите, аз ги назовавам " благи души ". Тяхното психологично здраве е в положително положение, само че те схващат, че би трябвало да оказват помощ на тези в обкръжението им. Тоест въпросът не е аз да се грижа за психологичното си здраве, само че и за това на другите.
Aко си управител имаш избрана отговорност към хората в организацията си и в случай че искаш да направиш нещо по този начин, че да увеличиш продуктивността, не би трябвало да ги оставяш сами. Спомням си, че когато започнах да менажирам, имах брилянтни хрумвания и бързах да ги осъществя, само че никой не ме следваше. Затова трябваше да спирам и да се връщам, с цел да включа и екипите в тях. Мисля че има малко мениджъри, които мислят по какъв начин да включат хората си в проектите им. Аз не желая да съм самотният рейнджър на първа линия с всички останали зад мен, тъй като аз съм ги оставил там. Когато видя хора, които желаят да се грижат за другите, ми вдъхват вяра за бъдещето. Наблюденията ви за интереса към тематиката единствено за Съединени американски щати ли са или интернационалните?
Не. Всъщност следим, че в Съединени американски щати тематиката губи известността си, само че откогато стартира пандемията, мениджърите във Англия започнаха да търсят информация по какъв начин да се грижат за хората, по какъв начин да ги вършат щастливи, по какъв начин да са сигурни, че когато хората работят от у дома, няма да се усещат изолирани. Какво мислите за желанието на гл. изп. шеф на Apple Тим Кук да върне чиновниците назад в офиса? Те направиха подписка против условието му, която стана международно известна. Какъв съвет бихте дали на работодателите, които се сблъскват с сходна опозиция?
Представяли ли сте си, че книгата " Психично благосъстояние: Ръководство за психологичното здраве на работното място ", която публикувахте преди две години, ще бъде толкоз настояща в този момент?
Отдавна започнахме да ставаме неустойчиви като общество и по доста способи станахме нарцистични. Започнахме да съществуваме единствено за Аза и искахме другите да се оправят със личните ни страсти. Забелязах, че мениджмънтът не знаеше какво да прави с това ново придвижване, не знаеше по какъв начин тъкмо да ръководи хората, по какъв начин да предотвратява проблеми с психологичното здраве. Те от време на време бяха или прекомерно строги със чиновниците или прекомерно деликатни и грижовни. И двата метода носят дълготраен отрицателен резултат върху психологичното здраве, по тази причина написах книгата, с цел да им дам упътвания, само че не чаках, че пандемията ще се появи и ще ускори толкоз доста потребността от сходни познания. Има ли по-голям интерес към книгата в този момент? Търсят ли ви повече водачи за препоръки по какъв начин да се оправят с проблемите с психологичното здраве на работното място спрямо преди две години?
Да. Има интерес към тематиката. Хората желаят да знаят по какъв начин да се грижат за психологичното здраве, желаят да знаят по какъв начин да си взаимодействат с други хора, по какъв начин да създадат онлайн връзката приятна. Хубаво е, че има доста хора, които желаят да оказват помощ на другите, аз ги назовавам " благи души ". Тяхното психологично здраве е в положително положение, само че те схващат, че би трябвало да оказват помощ на тези в обкръжението им. Тоест въпросът не е аз да се грижа за психологичното си здраве, само че и за това на другите.
Aко си управител имаш избрана отговорност към хората в организацията си и в случай че искаш да направиш нещо по този начин, че да увеличиш продуктивността, не би трябвало да ги оставяш сами. Спомням си, че когато започнах да менажирам, имах брилянтни хрумвания и бързах да ги осъществя, само че никой не ме следваше. Затова трябваше да спирам и да се връщам, с цел да включа и екипите в тях. Мисля че има малко мениджъри, които мислят по какъв начин да включат хората си в проектите им. Аз не желая да съм самотният рейнджър на първа линия с всички останали зад мен, тъй като аз съм ги оставил там. Когато видя хора, които желаят да се грижат за другите, ми вдъхват вяра за бъдещето. Наблюденията ви за интереса към тематиката единствено за Съединени американски щати ли са или интернационалните?
Не. Всъщност следим, че в Съединени американски щати тематиката губи известността си, само че откогато стартира пандемията, мениджърите във Англия започнаха да търсят информация по какъв начин да се грижат за хората, по какъв начин да ги вършат щастливи, по какъв начин да са сигурни, че когато хората работят от у дома, няма да се усещат изолирани. Какво мислите за желанието на гл. изп. шеф на Apple Тим Кук да върне чиновниците назад в офиса? Те направиха подписка против условието му, която стана международно известна. Какъв съвет бихте дали на работодателите, които се сблъскват с сходна опозиция?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ




