Д-р Мерилин Иванова: Здравето през 2026 г. вече е много повече от липса на болест
Питаме се " Как да живеем до 100 ", а в действителност по-важният въпрос не е ли " Какво ще създадем с тези години, в случай че доживеем до 100 "?
По тематиката беседват Димитър Панев и доктор Мерилин Иванова, която е млад доктор, педиатър, клиничен психолог, създател и човек, който приказва за здравето освен през диагнозите, а и през смисъла, душeвността, връзките и способността ни да присъстваме същински в живота си.
Освен като педиатър и клиничен психолог, доктор Ивановае позната и с творческатаси страна - в развой на редакция е втората ѝ книга, която споделя за лекарската позиция отедно 12-часово нощно дежурство в незабавен бранш.
Дълголетието не е единствено биологичен феномен
По думите на доктор Иванова дългият животе обвързван освен с физическото ни здраве, нои с душeвността и със обществените връзки, с чувството за принадлежност и с хората, които обичаме и за които се грижим.
" Връзката сред обществената изолираност, тревогата, напрежението, кортизола и чувството за опасност е една от тематиките, които през днешния ден все по-често се преглеждат и през призмата на невронауките ", споделя доктор Иванова.
Ерата на Ozempic
Разговорът визира и една от най-актуалните тематики в актуалната медицина -употребата на лекарства като Ozempic и други GLP-1 агонисти, употребявани за намаляване.
Д-р Иванова слага по-дълбок въпрос - лекуваме ли се с медицина или повече изпълняваме стремежи, свързани с външния тип и нетърпимостта към човешкото тяло.
" Подобен вид лекарства могат да имат резултат върху системите в мозъка, свързани със задоволеност, наслаждение, пристрастяване и допаминова регулация. Именно по тази причина методът би трябвало да бъде деликатен, интердисциплинарен и съгласуван с психологичното положение на индивида ", уверена е доктор Иванова.
Според доктор Иванова устойчивият път към по-добро здраве не може да бъде поверен единствено на един експерт. Необходима е работа в екип - доктор, ендокринолог, психолог, експерт по хранене или различен специалист съгласно самостоятелния случай.
Какво губят децата, когато родителите усъвършенстват всичко?
Според доктор Иванова родителският блян към непрекъсната оптимизация на времето и всекидневието е пагубна за децата. Днес доста от тях имат претъпкани графици, отвън детската градина и учебното заведение, съсспорт, непознати езици, ментална аритметика, музика и още спомагателни занимания.
Но съгласно доктор Иванова в този модел постоянно липсват основни неща -да се разреши на децата да скучаят, да имат свободна игра, да са по-самостоятелни.
Постоянният блян към здраве от време на време е път към нов източник на стрес
Студени душове, хранителни добавки, устройства за следене на съня, глюкозни монитори, инфрачервени сауни, криотерапия -биохакингът към този момент е част от актуалния диалог за здравето.
Но доктор Иванова предизвестява, че стремежът към по-добър живот може елементарно да ни вкара в " капан " и до стигнем до маниакално следене на това какво ядем, какъв брой спим. В диалога се загатват положения като орторексия и ортосомния - несъразмерна фиксация върху вярното хранене и положителния сън.
Какво значи да бъдеш здрав през 2026 година?
Преди десетилетия определението за „ здрав човек “ постоянно е означавало просто „ липса на болест “. Днес това определение към този момент не е задоволително. Да бъдеш здрав през 2026 година значи да имамеенергия, животът да ни носи смисъл, да сме психичноустойчиви, да имаме обществени връзки и дарба да се адаптирамекъм смяната.
Гледайте целия диалог с доктор Мерилин Иванова в атачмънта.
По тематиката беседват Димитър Панев и доктор Мерилин Иванова, която е млад доктор, педиатър, клиничен психолог, създател и човек, който приказва за здравето освен през диагнозите, а и през смисъла, душeвността, връзките и способността ни да присъстваме същински в живота си.
Освен като педиатър и клиничен психолог, доктор Ивановае позната и с творческатаси страна - в развой на редакция е втората ѝ книга, която споделя за лекарската позиция отедно 12-часово нощно дежурство в незабавен бранш.
Дълголетието не е единствено биологичен феномен
По думите на доктор Иванова дългият животе обвързван освен с физическото ни здраве, нои с душeвността и със обществените връзки, с чувството за принадлежност и с хората, които обичаме и за които се грижим.
" Връзката сред обществената изолираност, тревогата, напрежението, кортизола и чувството за опасност е една от тематиките, които през днешния ден все по-често се преглеждат и през призмата на невронауките ", споделя доктор Иванова.
Ерата на Ozempic
Разговорът визира и една от най-актуалните тематики в актуалната медицина -употребата на лекарства като Ozempic и други GLP-1 агонисти, употребявани за намаляване.
Д-р Иванова слага по-дълбок въпрос - лекуваме ли се с медицина или повече изпълняваме стремежи, свързани с външния тип и нетърпимостта към човешкото тяло.
" Подобен вид лекарства могат да имат резултат върху системите в мозъка, свързани със задоволеност, наслаждение, пристрастяване и допаминова регулация. Именно по тази причина методът би трябвало да бъде деликатен, интердисциплинарен и съгласуван с психологичното положение на индивида ", уверена е доктор Иванова.
Според доктор Иванова устойчивият път към по-добро здраве не може да бъде поверен единствено на един експерт. Необходима е работа в екип - доктор, ендокринолог, психолог, експерт по хранене или различен специалист съгласно самостоятелния случай.
Какво губят децата, когато родителите усъвършенстват всичко?
Според доктор Иванова родителският блян към непрекъсната оптимизация на времето и всекидневието е пагубна за децата. Днес доста от тях имат претъпкани графици, отвън детската градина и учебното заведение, съсспорт, непознати езици, ментална аритметика, музика и още спомагателни занимания.
Но съгласно доктор Иванова в този модел постоянно липсват основни неща -да се разреши на децата да скучаят, да имат свободна игра, да са по-самостоятелни.
Постоянният блян към здраве от време на време е път към нов източник на стрес
Студени душове, хранителни добавки, устройства за следене на съня, глюкозни монитори, инфрачервени сауни, криотерапия -биохакингът към този момент е част от актуалния диалог за здравето.
Но доктор Иванова предизвестява, че стремежът към по-добър живот може елементарно да ни вкара в " капан " и до стигнем до маниакално следене на това какво ядем, какъв брой спим. В диалога се загатват положения като орторексия и ортосомния - несъразмерна фиксация върху вярното хранене и положителния сън.
Какво значи да бъдеш здрав през 2026 година?
Преди десетилетия определението за „ здрав човек “ постоянно е означавало просто „ липса на болест “. Днес това определение към този момент не е задоволително. Да бъдеш здрав през 2026 година значи да имамеенергия, животът да ни носи смисъл, да сме психичноустойчиви, да имаме обществени връзки и дарба да се адаптирамекъм смяната.
Гледайте целия диалог с доктор Мерилин Иванова в атачмънта.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ