Петър Стоянович за смяната на времето: В 15:25 ч. вече е тъмно, това не е живот
„ Питам се за какво, с изключение на по табиет и неспособност да се реализира някакъв тип единодушие за смяната, тази последна отживялост продължава да ни тормози. Тя е като бодил в петата – не може да се затичаш като хората. “
Това сподели в „ Тази събота “ проф. Петър Стоянович по отношение на идната промяна на времето тази нощ и прекосяването към зимното часово време.
„ Всеки път, когато се смени това време, в 15:25 ч. към този момент е мрачно и ми иде да пусна едно въже на тавана и да свърши всичко. То не е живот това “, посочи той.
„ Поне да се избере едното от двете времена и да се свърши. Реалистично е да се избере астрономическото. Същевременно ние като южняци за нас е по-изгодно да е лятното “, разяснява Стоянович.
Относно идния Димитровден, който означаваме на 26 октомври, историкът се пошегува, че „ най-голямата фантазия на един човек би трябвало да бъде малко след Гергьовден да отиде на море и малко преди Димитровден да се върне от морето “.
„ Днешните българи са доста надалеч от това схващане за значимостта на общото пред кефа на персоналното. Днес, в случай че питат един български новобранец – за какво човек би трябвало да почине за отечеството си, той ще отговори – за какво би трябвало да умираме за отечеството? Преди 100 години прародител му щеше да пита – кажете къде да умра, не дали “, разяснява проф. Петър Стоянович.
„ В навечерието на този Димитровден се сещам за една доста забавна жена със загатна за това минало и това е Димитрина Ковачева. Тя е дамата, в която се влюбва военното аташе на Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Покрай един празник се сещаме за хора. Ако можем да го вършим по-често – да свързваме небесното и земното, с прочувственото и рационалното ", разяснява историкът.
" В навечерието на Димитровден да си спомним, че постоянно в живота човек е един път господар, един път аргатин. И двете функции би трябвало да ги играе еднообразно добре ", добави той.
