Питам се и аз как е възможно в продължение на

Питам се и аз по какъв начин е допустимо в продължение на десетки и десетки години, православни християни оттатък Деве хълм, да бъдат третирани като схизматици, техни свещеници да не могат да съслужат със свещениците на другите православни църкви, да се боим от съприкосновението едни с други в плодородната Света литургия? Не това е била концепцията на Светите братя Кирил и Методий, когато са ни давали писменост, на която да разбираме Словото Божие и да се разбираме между тях. Със сигурност не е била това концепцията им! Защо се ангажираме с македонския църковен въпрос? Ангажираме се, тъй като бяхме ангажирани. Не може да се отблъсква протегната за помощ ръка. Не може да се гледа безучастно, по какъв начин православни християни страдат в продължение на повече от петдесет години и да не ти трепне сърцето. Нечовешко е.

Това се споделя в особено обръщение на Пловдивския митрополит Николай във връзка 24-ти май.

[i]

Митрополит Николай гласоподава против решението от 14 май на Светия Синод, с което Синодът реши да не изпраща свои представители в Охрид за отбелязването на 1000-годишнината от основаването на Охридската архиепископия. Срещу това решение гласоподава и ръководителят на Комисията за определяне на каноничния статут на МПЦ–Охридска архиепископия митрополит Киприан.

Решението от 14 май бе взето в отсъствието на патриарх Неофит, който неведнъж призоваваше за поддръжка за МПЦ-ОА.

През последните дни имаше няколко митинга пред Светия Синод за привикване на изключително съвещание за преразглеждане на това решение. С сходно искане се оповестиха и митрополити.

[/i]
Решението от 14 май бе взето в отсъствието на патриарх Неофит / БГНЕС
Агенция БГНЕС разгласява без редуциране посланието на митрополит Николай:

Обични в Господа братя и сестри,

Всяка година на 24-ти май насочваме прослава към Светите братя Кирил и Методий и към техните възпитаници, българските първоучители и просветители светите Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Всяка година от медийни и други трибуни ни заливат славословия и венцехваления към тези светилници на Православната черква за това, че са дали на българския народ, а посредством него и на всички славянски православни нации „ четмо и писмо ”. Само на места в обществените речи се загатва, че Светите Седмочисленици са основали писмеността не с цел да написа с нея кой каквото му хрумне, а с цел да могат славянските нации да прочетат и схванат на личния си език Словото Божие! Славянската писменост е измислена, с цел да могат славянските нации да прочетат, да схванат и да се обхванат от смисъла на евангелските текстове. Да научат и осмислят действията, жертвата и подвига на Иисус Христос. Да насочат към Него молитва с думи, чието значение осъзнават. Да станат едно с Христа, да одобряват в душите и сърцата си Неговата безгранична обич към индивидите и да одобряват като собствен дълг да изповядват, следват и практикуват тази Христова обич във всичките си ежедневни каузи и действия.

Затова е изнамерена славянската книжовност, по тази причина са преведени евангелията и богослужебните книги в Преслав и Охрид, по тази причина са тръгнали монасите от тези места с торби, цялостни с книги, в посока Запад, Север и Североизток. Не просто, с цел да си пишем на кирилица, а с цел да се научим на обич. На онази обич, която е същинската заварка сред братята, която ни разрешава да разбираме другия, да споделяме неговите тегоби и несгоди, да се сърадваме с неговите наслади и, която, в последна сметка, построява Христовата Църква и на която се крепи православната взаимност.През последните месеци доста мои епархиоти ме питат какво стана с християнската православна взаимност, какво стана с братската обич? Те питат това, тъй като чуват за някакви непрекъснати дрязги в общността на православните християни оттатък западните граници на българския диоцез, чуват страшни думи като „ канонично нарушение ”, „ групово провинение ”, та чак „ схизма ” и „ национално изменничество “. Чуват, че наши братя и сестри, православни християни, с които пишем и четем с едни и същи букви, от десетилетия са изключени от общението си с поместните църкви – членове на Едната, Света, Вселенска и Апостолска Православна черква и в този момент вопият и със сълзи на очи молят да бъдат приласкани в православното семейство. Питат ме мои епархиоти, за какво тези наши братя и сестри не биват признати? Нима става дума за доминация, за проявление на мощ, за задържане на „ завоювани територии ”? Нима става дума за колонизация? Нима не става дума за човешки души? Души на наши братя и сестри в Христа.

Питам се и аз по какъв начин е допустимо в продължение на десетки и десетки години, православни християни оттатък Деве хълм, да бъдат третирани като схизматици, техни свещеници да не могат да съслужат със свещениците на другите православни църкви, да се боим от съприкосновението едни с други в плодородната Света литургия? Не това е била концепцията на Светите братя Кирил и Методий, когато са ни давали писменост, на която да разбираме Словото Божие и да се разбираме между тях. Със сигурност не е била това концепцията им!Разбира се, че приказвам за православните християни в прилежаща Македония. Много думи се изприказваха в последно време, Светите синоди на съвсем всички поместни църкви се занимаваха и се занимават с казуса. И не се вижда излаз. Напротив, обстановката като че ли става по-сложна. Обменяме писма, написани с едни и същи букви, а решение не се провижда. Сякаш в действителност врагът на Христа, който е зложелател и на Неговата Църква, си е сложил за цел да разбие православната общественост и в частност любовта и солидарността сред славянските православни нации. Вижте какво се е случило! В македонските земи през днешния ден работят две институционализирани православни църкви. Едната – Македонската православна черква – Охридска архиепископия е приета от светското държавно управление на Република Македония, само че не е приета от поместните православни църкви. Другата, нарекла себе си Православна охридска архиепископия, е била забранявана и преследвана от македонските всемирски управляващи, само че е канонично приета от поместната Сръбска Православна Църква, с това име. Тя е приета и от Българската православна черква, като митрополити членове на нашия Свети Синод съслужиха Света Литургия с архиепископ Йован Вранишковски, титуловайки го Охридски архиепископ.

Само преди няколко месеца Европейският съд за правата на индивида е санкционирал Македонската страна по тази причина, че е отказала да записва, а по този начин също и да разреши да извършва задачата си Сръбската Охридска архиепископия на Йован Вранишковски. От това наподобява, че проблем няма. Проблем обаче очевидно има. Защото епископата и православните християни в Македония не зачитат каноничната самостоятелна Сръбска Охридска архиепископия. Народът на Македония не зачита поставения от сърбите архиепископ Йован Вранишковски без значение че е каноничен, а зачита други епископи, които са изключени от канонично общение. Признанието от страна на БПЦ на Сръбската Охридска Архиепископия наподобява не оказва помощ, щото вярващите в Македония да я припознаят и да зачитат нейния архиепископ Йован Вранишковски. Съмнявам се, че и решението на Европейския съд за правата на индивида ще ги накара да го зачетат. Напротив, това решение основава още по-голям проблем, тъй като всеки православен знае, че разногласията в църквата би трябвало да се вземат решение вътре в църквата и в никакъв случай не би трябвало да се прибягва до всемирски съд! Който прибягва до всемирски съд, с цел да реализира истина в църквата, демонстрира, че не има вяра в любовта на Църквата, заради което мъчно би спечелил любовта на миряните. Насила обич и почитание в Църквата не могат да се получат, а още по-малко по заповед от всемирски съд, пък бил той и европейски.В момента ние, Българската Православна Църква, поносим упреци от доста страни. Например за какво се ангажираме с македонския църковен въпрос? Ангажираме се, тъй като бяхме ангажирани.
През последните дни имаше няколко митинга пред Светия Синод / БГНЕС
Не може да се отблъсква протегната за помощ ръка. Не може да се гледа безучастно, по какъв начин православни християни страдат в продължение на повече от петдесет години и да не ти трепне сърцето. Нечовешко е. От другата страна поносим упреци за какво не се ангажираме задоволително, да вземем за пример като признаем едностранно автокефалия на МПЦ? Тези, които ни укоряват, знаят, че не става по този начин. Знаят, че Едната, Света, Вселенска и Апостолска черква не е човешко създание и, че в нея има открит от Бога ред. Благодарение на който Църквата е по-трайна от всички всемирски страни, имало я е преди нас и ще я има след нас, до края на времената. Вярното решение не е такова, каквото някому се желае, бил той социална група за напън, всемирски политически фактор или даже обособена поместна черква. А такова, каквото Бог желае. Нашата работа е да си напомним по какъв начин Бог изисква да се постъпва в такива обстановки. Чуден е Божият промисъл! Защо тъкмо земите на свети Климент и свети Наум се трансфораха в поле на църковни раздори и в експериментален камък и тестване на вярата на всеки един от нас? Дали не е тъкмо това промисълът! Да бъде изпитана вярата ни! В случая вярата се изпитва през един въпрос към всички поместни православни църкви: са ли те в положение да проявят братска обич към страдащите и взаимност между тях или не са? И един различен въпрос, особено към Българската православна черква: ще участваме ли и ние в безкрайното разтерзаване на този измъчен народ или ще сме Църква, която дава образец?

Обични в Господа братя и сестри, през месец юли 2010 година в Пловдив ни посети Негово Светейшество Вселенският Патриарх и Архиепископ на Константинопол – Новия Рим Вартоломей. Впечатли ме това, че както в диалозите ни, по този начин и в формалните обръщения той категорично назоваваше Българската Православна Църква „ първородната щерка на църквата-майка – Константинополската патриаршия ”. Това определение на БПЦ, като първородна щерка на Константинополския патриаршески трон, Негово Светейшество Вартоломей употребява и при всичките си други визити в България. След като той го споделя, то нито ние, нито някоя от другите поместни църкви имаме право да се съмняваме в думите му. Всички поместни православни църкви в славянските страни са дъщери на Константинополската черква.

Църква-майка е Константинополската, първородната й щерка е Българската, останалите поместни църкви са по-млади.Нашето първородство не ни дава права да разгласяваме автокефалии или независимо да разсъждаме разногласия, зародили в лоното на други приятелски поместни православни църкви. Но се надявам, че това първородство ни дава най-малко морално съображение да обърнем внимание на своите по-млади сестри църкви върху няколко кардинални положения.Първо, че всевъзможни разногласия вътре в църквата се вземат решение вътре в нея, не трябва да се дават за разрешаване от политици и никога не трябва да се отнасят до цивилен, всемирски съдилища, които умерено могат да имат визии и цели, които не е наложително да са насочени към положителното на Църквата и спасението на душите, а в противен случай, да всяват още по-големи раздори. Второ, в случай че не може да се реализира единодушие на мястото, където е зародила полемиката, то спорещите следва по своя самодейност да се отнесат до Константинополския патриаршески трон, в качеството му на върховен съдия, посочен като подобен от Светите отци на Вселенските събори. Сръбската Православна Църква е наясно с това състояние. Епископите от македонските диоцези също. Българската Православна Църква получи молба за подпомагане от едната от дискутиращите страни. Дадохме задоволително знаци, че разбираме молбата. Дойде време да се каже ясно, че същинската помощ, която Българската православна черква може да даде, се състои в една рекомендация: в случай че преценят, че към този момент е належащо, да се извърнат към Константинополския патриаршески трон и да помолят за слагане в деяние на античните канонични процедури за решение на разногласия.
Протестът упорства Светия Синод да се събере изключително и да преразгледа решението от 14 май / БГНЕС
Трето, каноничните правила са добре известни на всички и съдържат наставления за държание във всички обстановки, в това число в тази, а тъй като са въодушевени от Светия Дух разпоредбите са обективни. Четвърто, ние нямаме подозрение, че Негово Светейшество Вселенският Патриарх и Архиепископ на Константинопол – Новия Рим ще приложи разпоредбите тъкмо. И пето, че преди всичко, използването на разпоредбите би трябвало да послужи, с цел да бъде изразена братска обич към православните християни от поречието на Вардар. За спасението на техните души би трябвало да се мисли и за нищо друго!Сигурен съм, че Вселенският Патриарх, апропо, опирайки се на съхраняващите се в Константинополската Патриаршия документи, би подсказал също и правилния отговор на въпроса за статута и характера на Охридската архиепископия и би оказал помощ да се в профил и този препъни-камък в актуалните ни полемики, без да се основават спомагателни, ненужни разстройства и да се накърняват възприятията на братска обич сред православните славяни, за чието превръщане към православната религия и единението им в общата ни Света Православна Църква негови светейши прародители са се удостоили със святост.На тези, които още веднъж ще побързат да ни обвинят в „ национално изменничество “ ще кажем, че Бог дава на Българската Православна Църква един извънреден късмет – да бъде за образец! Който желае да бъде почитан би трябвало да съблюдава закона! Само, в случай че се придържаме прецизно към каноните на Светата черква ще потвърдим, че имаме цялостно право да носим купата „ първородна щерка “ и ще имаме правото да чакаме, че и останалите ще ги съблюдават. По този метод бихме укрепили православието в земите, които са една от люлките на българската и славянска християнска култура, на която всички ние изискуем всичко, което имаме. И бихме отдали дължимото на Светите братя славянски първоучители и първосветители Кирил и Методий и техните възпитаници, дали на славянския свят светлината на православното Слово Божие. С Божията обич ще преодолеем и това тестване, с цел да се срещнем след не доста време с всички наши братя и сестри от македонските диоцези на Едната Света Вселенска и Апостолска черква, обединени в Христа и свързани ненарушимо от неговата обич! Сигурен съм, че в случай че всички се отрекат от гордостта, упоритостите и политическите съображения, само че призоват на помощ Христовата обич, то тогава Бог без подозрение ще се отзове на нашите молебствия и на молитвите на изстрадалия македонски православен народ и ще помогне неговата мъка да бъде прекъсната. За безконечна чест и популярност на Светата Православна Църква.

Като наблягам, че всичко казано дотук, е мое персонално мнение, приканвам над всички вас Божието благословение. За безконечна чест и възхвала на Светата Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица- Отец и Син и Св. Дух, и за богатството на Светата Православна Църква.

+ Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ. /БГНЕС