Пенчо Ковачев: Как гледах филма Кит заедно с Калата в дома му
Питам го имал ли е неприятности към “Кит ”. После го слушах и, както е споделил поетът, единствено записвах.
Разкази от две мои персонални срещи с огромния Георги Калоянчев
Да гледаш филм дружно с Георги Калоянчев в дома му, си е велико прекарване. Особено пък в случай че филмът се споделя “Кит ”, в който той играе основната роля, а историята към основаването му е забавна надали не повече от самия филм. Калата се вживява, напомня си, разяснява, смее се, от време на време и леко се натъжава...
Питам го имал ли е неприятности към “Кит ”. После го слушах и, както е споделил поетът, единствено записвах.
Аз нямах неприятности, само че режисьорът и цялото киностудио браха доста кахъри към този филм. Режисьорът Петър Василев доста тежко понесе рецензиите и изключително орязването на огромна част от кино лентата.
При едно посещаване при Тодор Живков той ме попита какво фотографирам. Един филм, споделя се “Кит ”, откликвам. А? Какъв е този кит?
Ами хващат една хамсийка, стартирам да му описвам историята. И до момента в който хамсийката пристигна до брега, става кит.
Какви са тия фантасмагории, бе, намръщи се Живков и аз разбрах, че ще е неудовлетворен от кино лентата. И в действителност, откакто го пуснаха в едно-две кина, го стопираха. И много години изобщо не се прожектираше. През това време още го рязаха и поправяха.
Но повече не сме разговаряли с Тодор Живков за този филм. Зрителите доста го харесваха, обаче огромните партийци се мусеха: Каква е тази история, бе, може ли такава работа да се прави на филм? Прекалявате бе, приятели!...
(Започват надписите на кино лентата, имената на актьорите и основателите му са илюстрирани с друго огромни риби.)
Гледай, гледай, аз съм най-голямата риба.
А виж по какъв начин режисьорът Петър Василев си слага таралеж в гащите...
Тези морски фрагменти първоначално са снимани в Созопол. Ей го Гришата Вачков. Много обичаше да подвиква: йеп, йеп, йеп. Рибарите към него бяха момчета бургазлии. О, ето го и Валентин Русецки - риба, но цаца... цаца, но риба. Народът доста хареса тоя лаф тогава.
(Григор Вачков запява “Недей да плачеш, недей да страдаш... ” и Калата незабавно се включва): “...Само ти, сърцеее, си ми другар... ”. Много беше на мода тая ария. Виж го Гришата по какъв начин си преправя гласа. За да е по-смешно. Ама виж по какъв начин леко и тънко го прави, с мярка. А в този момент се вършат напълно на идиоти.
Ето и любовните подиуми.
За тях началниците споделиха: “Вулгарната сцена в началническия кабинет да се редуцира! ”
Ей го Ефо... Евстрати Стратев. Прекрасен артист, но доста пиеше. Във водни чаши пиеше водка, и то когато и да е на деня - обед, вечер.
Ей го и моя портрет на стената... Сигурно е дразнело другарите горе, само че тогава Тодор Живков висеше по стените във всички началнически кабинети. А бай Тодор няма по какъв начин да не го е подразнило, че от цаца става кит. Знаел е, че хората ще схванат защо иде тирада - по какъв начин се преувеличават нещата у нас.
Цяло лято изкарахме в Созопол. Ей го Цвятко Николов, мнооого забавен артист беше... Жена ми беше увлечена по него, преди да се появя аз. Е, приветлив й бил! Валя! Ела да видиш едно познато лице. Не, не, този другият. Ето този. Кой е той? Познаваш ли го?
(Валя: Цвятко! Е, по какъв начин няма да го познавам, той ми беше претендент...)
Божкее (Смее се с цяло гърло). Черемухин е създателят на сюжета, той беше в “Стършел ” след това. От едно фейлетонче единствено потегли този филм, а какво знамение стана! “Работническо дело ” е откъм гърба в джоба на Цвятко Николов. Така беше тогава. Ако в този момент снимаха, “24 часа ” щеше да е стърчи от джоба му. Хе-хе-хе...
Гледайте какво хубаво гадже е била Надето Топалова! Миньонче. Тя и в този момент си е миньонче... Ех, хубави мемоари! Я! Цвятко по какъв начин пее “Хей, поле необятно... ”. Като същински селяндур. Гледай какъв запустял и необятен плаж! А в този момент всичко е застроено с хотели, с какво ли не. Моята квартира беше напълно до плажа и вечер излизах да се окъпвам.
Абе по кое време най-сетне ще се появя аз в този филм?
А, ето ме! Виж какъв брой дълго ме е държал зад кадър Петър! И мисля, че по постановка появяването ми би трябвало да стане внезапно, стремително. Ефектно!
Ето го и бай Пано! (Актьора Димитър Панов. Започва да го имитира): Да не вземете да ме обидите и да ми дадете някоя втора премия... ”. Така споделяше преди годишните прегледи.
(Портретът на Парушев-Калоянчев пада от стената и удря героя на бай Пано по главата. Калата изпада в вманиачен смях.)
Слушай, слушай по какъв начин се надува проект. Ама то тогава по този начин май си се лъжеше във всичко. Всеки ден би трябвало да се извърши нормата! Ама по какъв начин? Лъжат, преписват, надписват, стъкмяват... Ех, по какъв начин беше посрещнат този филм, мама му стараа! Заради рецензията, а все положителни артисти играят!
Ето ме най-сетне и мене, огромният шеф. Ловя риба с ръце в един мочур, а двамата ми заместници тичат с новината за кита. Виж, виж... (Калоянчев се смее толкоз откровено на себе си, като че ли се вижда за първи път).
Ето, ето... В подмолите ме клъцва змия. Май че си го измислих на момента. Аз доста си измислях и импровизирах. Гледай, гледай - вилата ми на 5 метра от гьола, а аз ги пропътувам със служебната кола. Е това е ирония, а? Какво ще кажеш? Как самоуверено сме се подигравали. Ей тука към този момент си бленувам да стана министър на китовете.
Виждаш ли тук по какъв начин се гъбаркат с Парцалев - че е мъж и половина. А тук ме упрекваха, че походката ми приличала на Тодор Живковата. Е, чак пък неговата. Искал съм да покажа началническа походка несъмнено.
Ето го и Любомир Киселички, доста хубав артист. Беше и голям ухажор. И него пиенето го унищожи...
Божее, какви работи... Как няма да го спрат този филм, бе!
Ама това в действителност е Мария Тролева, говорителката по малкия екран. Тук от тия фрагменти желаеха да махат. И си проличава, че е рязано. Като бутнах вазата с цветята и водата се разля на масата, импровизирах: “Щом има кит, би трябвало да има и вода, където да плува... ”.
А това е Ренета Киселичка, брачната половинка на Любомир. Много красива жена беше. Гледай, екипажът играе на бъз, а ние чакаме китове. Ехе-хе-хе. А тука Стояна (Мутафова) ми споделя: “Каква баба съм ти аз, бе? Не виждаш ли, че си по-дърт от мене... ”. Импровизира си. А я виж Катя Чукова с каква добра гръдна обиколка е тук. Боже, Парцалев прави каскади!? Ама той беше доста нерешителен човек, това несъмнено е дубльор. Ей го, снимат го отдалеко, не е Пацо това...
Виж тук по какъв начин един букет удря Гришата Вачков по окото, само че той героичен се оправя... Ето, китът лапва моя воин Парушев. СоциализЪмът няма потребност от таквиз хора, ха-ха-ха... За кит мечтаеше, за кит говореше, а китът го изяде... Така свършва нали? Не е неприятен филмът, не е! Много е прекрасен дори. Хората би трябвало да знаят, че е сниман във време, когато за една запетайка те викаха да даваш пояснения...
Пенчо Ковачев
Разкази от две мои персонални срещи с огромния Георги Калоянчев
Да гледаш филм дружно с Георги Калоянчев в дома му, си е велико прекарване. Особено пък в случай че филмът се споделя “Кит ”, в който той играе основната роля, а историята към основаването му е забавна надали не повече от самия филм. Калата се вживява, напомня си, разяснява, смее се, от време на време и леко се натъжава...
Питам го имал ли е неприятности към “Кит ”. После го слушах и, както е споделил поетът, единствено записвах.
Аз нямах неприятности, само че режисьорът и цялото киностудио браха доста кахъри към този филм. Режисьорът Петър Василев доста тежко понесе рецензиите и изключително орязването на огромна част от кино лентата.
При едно посещаване при Тодор Живков той ме попита какво фотографирам. Един филм, споделя се “Кит ”, откликвам. А? Какъв е този кит?
Ами хващат една хамсийка, стартирам да му описвам историята. И до момента в който хамсийката пристигна до брега, става кит.
Какви са тия фантасмагории, бе, намръщи се Живков и аз разбрах, че ще е неудовлетворен от кино лентата. И в действителност, откакто го пуснаха в едно-две кина, го стопираха. И много години изобщо не се прожектираше. През това време още го рязаха и поправяха.
Но повече не сме разговаряли с Тодор Живков за този филм. Зрителите доста го харесваха, обаче огромните партийци се мусеха: Каква е тази история, бе, може ли такава работа да се прави на филм? Прекалявате бе, приятели!...
(Започват надписите на кино лентата, имената на актьорите и основателите му са илюстрирани с друго огромни риби.)
Гледай, гледай, аз съм най-голямата риба.
А виж по какъв начин режисьорът Петър Василев си слага таралеж в гащите...
Тези морски фрагменти първоначално са снимани в Созопол. Ей го Гришата Вачков. Много обичаше да подвиква: йеп, йеп, йеп. Рибарите към него бяха момчета бургазлии. О, ето го и Валентин Русецки - риба, но цаца... цаца, но риба. Народът доста хареса тоя лаф тогава.
(Григор Вачков запява “Недей да плачеш, недей да страдаш... ” и Калата незабавно се включва): “...Само ти, сърцеее, си ми другар... ”. Много беше на мода тая ария. Виж го Гришата по какъв начин си преправя гласа. За да е по-смешно. Ама виж по какъв начин леко и тънко го прави, с мярка. А в този момент се вършат напълно на идиоти.
Ето и любовните подиуми.
За тях началниците споделиха: “Вулгарната сцена в началническия кабинет да се редуцира! ”
Ей го Ефо... Евстрати Стратев. Прекрасен артист, но доста пиеше. Във водни чаши пиеше водка, и то когато и да е на деня - обед, вечер.
Ей го и моя портрет на стената... Сигурно е дразнело другарите горе, само че тогава Тодор Живков висеше по стените във всички началнически кабинети. А бай Тодор няма по какъв начин да не го е подразнило, че от цаца става кит. Знаел е, че хората ще схванат защо иде тирада - по какъв начин се преувеличават нещата у нас.
Цяло лято изкарахме в Созопол. Ей го Цвятко Николов, мнооого забавен артист беше... Жена ми беше увлечена по него, преди да се появя аз. Е, приветлив й бил! Валя! Ела да видиш едно познато лице. Не, не, този другият. Ето този. Кой е той? Познаваш ли го?
(Валя: Цвятко! Е, по какъв начин няма да го познавам, той ми беше претендент...)
Божкее (Смее се с цяло гърло). Черемухин е създателят на сюжета, той беше в “Стършел ” след това. От едно фейлетонче единствено потегли този филм, а какво знамение стана! “Работническо дело ” е откъм гърба в джоба на Цвятко Николов. Така беше тогава. Ако в този момент снимаха, “24 часа ” щеше да е стърчи от джоба му. Хе-хе-хе...
Гледайте какво хубаво гадже е била Надето Топалова! Миньонче. Тя и в този момент си е миньонче... Ех, хубави мемоари! Я! Цвятко по какъв начин пее “Хей, поле необятно... ”. Като същински селяндур. Гледай какъв запустял и необятен плаж! А в този момент всичко е застроено с хотели, с какво ли не. Моята квартира беше напълно до плажа и вечер излизах да се окъпвам.
Абе по кое време най-сетне ще се появя аз в този филм?
А, ето ме! Виж какъв брой дълго ме е държал зад кадър Петър! И мисля, че по постановка появяването ми би трябвало да стане внезапно, стремително. Ефектно!
Ето го и бай Пано! (Актьора Димитър Панов. Започва да го имитира): Да не вземете да ме обидите и да ми дадете някоя втора премия... ”. Така споделяше преди годишните прегледи.
(Портретът на Парушев-Калоянчев пада от стената и удря героя на бай Пано по главата. Калата изпада в вманиачен смях.)
Слушай, слушай по какъв начин се надува проект. Ама то тогава по този начин май си се лъжеше във всичко. Всеки ден би трябвало да се извърши нормата! Ама по какъв начин? Лъжат, преписват, надписват, стъкмяват... Ех, по какъв начин беше посрещнат този филм, мама му стараа! Заради рецензията, а все положителни артисти играят!
Ето ме най-сетне и мене, огромният шеф. Ловя риба с ръце в един мочур, а двамата ми заместници тичат с новината за кита. Виж, виж... (Калоянчев се смее толкоз откровено на себе си, като че ли се вижда за първи път).
Ето, ето... В подмолите ме клъцва змия. Май че си го измислих на момента. Аз доста си измислях и импровизирах. Гледай, гледай - вилата ми на 5 метра от гьола, а аз ги пропътувам със служебната кола. Е това е ирония, а? Какво ще кажеш? Как самоуверено сме се подигравали. Ей тука към този момент си бленувам да стана министър на китовете.
Виждаш ли тук по какъв начин се гъбаркат с Парцалев - че е мъж и половина. А тук ме упрекваха, че походката ми приличала на Тодор Живковата. Е, чак пък неговата. Искал съм да покажа началническа походка несъмнено.
Ето го и Любомир Киселички, доста хубав артист. Беше и голям ухажор. И него пиенето го унищожи...
Божее, какви работи... Как няма да го спрат този филм, бе!
Ама това в действителност е Мария Тролева, говорителката по малкия екран. Тук от тия фрагменти желаеха да махат. И си проличава, че е рязано. Като бутнах вазата с цветята и водата се разля на масата, импровизирах: “Щом има кит, би трябвало да има и вода, където да плува... ”.
А това е Ренета Киселичка, брачната половинка на Любомир. Много красива жена беше. Гледай, екипажът играе на бъз, а ние чакаме китове. Ехе-хе-хе. А тука Стояна (Мутафова) ми споделя: “Каква баба съм ти аз, бе? Не виждаш ли, че си по-дърт от мене... ”. Импровизира си. А я виж Катя Чукова с каква добра гръдна обиколка е тук. Боже, Парцалев прави каскади!? Ама той беше доста нерешителен човек, това несъмнено е дубльор. Ей го, снимат го отдалеко, не е Пацо това...
Виж тук по какъв начин един букет удря Гришата Вачков по окото, само че той героичен се оправя... Ето, китът лапва моя воин Парушев. СоциализЪмът няма потребност от таквиз хора, ха-ха-ха... За кит мечтаеше, за кит говореше, а китът го изяде... Така свършва нали? Не е неприятен филмът, не е! Много е прекрасен дори. Хората би трябвало да знаят, че е сниман във време, когато за една запетайка те викаха да даваш пояснения...
Пенчо Ковачев
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ