Питам доц.Йорданка Бибина и съотборниците й, за които пък Ботев

Питам доц.Йорданка Бибина и съотборниците й, за които пък Ботев написа: „ Аз веч нямам благо, драго, а вий… вий сте идиоти! ”

През годините на прехода сме били непрекъснати очевидци на налудничавата и предателска наклонност да се прекроява и преиначава родната ни история. Това става главно под давлението и с финансирането на Движение за права и свободи и турската страна. Без да се спирам на всички провокации в тази тенденция до момента, ще разясня единствено най-последните и скандални изказвания на доцент Йорданка Бибина, че турско иго у нас не е имало, които на пръв взор наподобяват много наукообразни. Същата ария приглася и екипът, в който взе участие и тя и който е сътворил новото ни „ научно ” знамение – „ Турците в България ”. Ето ги и остналите съотборници на великата „ историчка ” Бибина: Димана Трънкова, археолог и журналист; Радко Попов, православен теолог и някогашен публицист в българската секция на ББС-Лондон; доцентите Орлин Събев, Божидар Алексиев, Галина Лозанова, Доротея Добрева и Иванка Влаева. Фотографията е дело на Антони Георгиев, досегашен редактор на „ Плейбой ”, а в този момент основен редактор на сп. „ Вагабонд ”.

У мен породиха незабавно няколко резонни въпроса: в случай че османското господство по нашите земи не е било иго, тогава какво е?

Тезата, че българите са имали земи, благосъстоятелност и някакви права,

а „ демократичните ” султани се интересували единствено от хазната, наподобява правдопободна. Но това в действителност е оптическа машинация. Истината е, че турските дерибеи в действителност са били мързеливи и много хитроумно са оставили на раята благосъстоятелност, с цел да я обработва, а те единствено да я доят и стрижат. Защото ще си напрягат богопомазаните ръце с черен непосилен труд? Нали са господали?! В същото това време келяво заптие е можело да граби, изнасилва и поругава дома на българина, както го виждаме потресаващо при започване на „ Козият рог ”. Освен това е имало пазари за плебеи, където християните са били продавани както в Античността. Питам тогава това просветена монархия ли е или перверзен азиатски сатраплък и иго? Защо в нашия фолклор се пее за „ три синджира плебеи ”? Нима това са го измислили отново комунистите да ни плашат?

А за какво Вазов написа „ Под игото ”, а не „ Под наличието ”?

Кръвният налог, от който е пропищявало мало и огромно е показан тук надали не като дребно еснафско интересчийство и тарикатлък. Родителите видите ли, сами си продавали децата, с цел да станат еничари и да израстнат в йерархията. Може би за някогашни редактори на „ Плейбой ”, ровещи с нечистоплътните си ръчици в нашата история, това да е изцяло задоволително? Но за какво се пее и до през днешния ден за „ Балканджи Йово ”, трагична и злокобна ария, останала в класиката ни в прелестната обработка на Пенчо Славейков? На кого да имаме вяра? На нашия национален талант, на нашия огромен стихотворец и ерудит или на горепосочената сбирщина, която ни пробутва врели-некипели по един безочлив и непростителен метод?!

И веднага като толкоз добре си е живяла раята, за какво през 50 години е вдигала въстания, потушавани по най-зверски метод? Още през цялото време на робството? Защо имаме християнски мъченици, умрели по най-зверски метод за вярата, като свети Георги Нови Софийски, света Злата Мъгленска, св. Висарион Смоленски и доста други. Та белким четат жития на светии нашенските продажни умници, тръгнали да заснимат джамии и чешмички по окъпаната ни от страдалческа кръв земя?!

На кого да имаме вяра най-сетне – на тях ли или на Григорий Цамблак

и покъртителните му редове за рухването на Търновград, на Софроний Врачански и неговите премеждия, на огнените слова на Раковски, Ботев, Левски и Каравелов? Защо те не популяризират робството, а го разказват като най-зверско и мрачно за нас време?! И какво ознава понятието „ османска България ”. В чие нещастно „ мозъчно чекръче ”, както ги наричаше Ботев, се е зародило това кощунствено и неслучайно подбрано разбиране. Има единствено България, дами и господа продажници! Нашата измъчена татковина!

И какво културно завещание ни е оставила Османската империя? Говори се за някакви кулинарни специалитети, някакви си саралии и не знам още какво. Аз мисля, че наследството ни от турското иго се вижда в баташкото кръвопролитие, в зверствата в Перущица, както и в трагичната орис на всички мъченици през черните и непоносими пет века, които някакви си нещастници през днешния ден розово ни показват като идилия от някой захаросан американски сериал.

И за какво гении като Юго и Достоевски, съвременници на Априлското въстание, пишат с шок и смут за зверствата на турците у нас? Интресно, че

същото отвращение ще забележим и у Мак Гахан, и у Гладстон, и у Оскар Уайлд и Тургенев.

Какви ми ги пробутвате, скъпи мои титулувани слепци, жалки хрантутеници на турската трапеза! Оборете ме, в случай че можете! Дайте ми един факт против моите доводи!

За такива като вас Алеко споделяше: „ Добре сме си с турците, гледайте си кефа! ”

А за такива като мен Ботев беше написал: „ Аз веч нямам благо, драго, а вий… вий сте идиоти! ”