Питам бай Стойчо дали не е кандидатствал за книгата на

Питам бай Стойчо дали не е кандидатствал за книгата на Гинес като най-старият работещ сладкар, а той ми дава отговор: „ Свет голем, може да има и други!”. Заварих го в сладкарския завод да прави шоколадов сладкиш, а брачната половинка му Венка, която е на 84, постоянно е компактно до него.

Те са известни сладкари в Благоевград и на тази възраст не престават да работят, макар, че към този момент синът им Валентин и снахата Татяна са поели управлението на сладкарския бизнес. Бай Стойчо е безапелационен, че до момента в който го държат краката и главата, все ще работи. Венка не може и една минута да стои без работа.

И двамата са уверени, че ги държи любовта един към различен, която с възрастта се задълбочава, става по-силна. „ Господ ни дава здраве, с цел да се обичаме и да продължим напред”, споделя Стойчо и двамата. и се надяват да са дружно до финален мирис, пишеbezgranitsi.bg. Стойчо е роден на 22 март 1931 година в село Делвино, Благоевградско. Това е родното село на татко му Тодор, а майка му Санда е от с. Бистрица.

Живяли са в една стая осемчленно семейство. Когато Стойчо става на 4 години, родителите му потърсили независима къща в Горна Джумая покрай Лесничеството. Но преди 1941 година дерето приижда и водата отнася низите и тютюна, който е бил единствения им занаят.

Преместват се в друга паянтова къща, която стартират да стягат, откакто замогват. Стойчо е в сладкарския отрасъл от 1 май 1947 година. От 16 годишен чиракува в сладкарницата към Окръжния комитет на партията.Тънкостите в занаята научава от занаятчия Славчо Петров в София, където го изпращат да се учи на сладкарство.

Венка е родена на 3 февруари 1938 година в село Тишаново, Кюстендилско. Имали са огромна къща, с магазин, лимонадена машина, две воденици, перде за сено, хамбар, обособени пространства за коня, кобилата, кравата, огромен зимник с тритонна бъчва за сливова ракия.

В къщата се побирало седемнайсетчленно семейство, които са живяли дружно, без да се разделят. Костадин е същинският татко на баба й Меглена, само че умира в Балканската война през 1912 година

Свекърът и свекървата й намират втори мъж от Фролош, който е бил прелестен татко, споделя Венка. Майка й Евдокия и татко й Стоян са се занимавали със земеделие до момента в който им взимат нивите и ги принуждават да се подпишат за основаването на Трудово-кооперативно земеделско стопанство. ”Но в село Тишаново към този момент няма живот”, споделя Венка. Както множеството села, и то обезлюдява и неотдавна е научила, че една съседка била раздрана от вълците, когато прибирала овцете от паша.

Много й се желае да покаже на децата и внуците си къде е живяла, само че се опасява да ги заведе до къщата им. До 7 клас Венка учи в село Църварица. След това една година учи „ педагогика”в Благоевград, само че през1953 година се постанова да прекъсне, тъй като мъжете били арестувани ресурс, поради войната с Македония, а някой е трябвало да се грижи за стоката.

Когато се връща да продължи учебното заведение, шефът не я приема, тъй като е щерка на кулак. Започва да учи ръчно плетиво,след това стартира работа в цех „ Димо Хаджидимов”, след това като сервитьорка в фамозната сладкарница „ Малина” в Благоевград и на 4 август 1957 година се сгодява за Стойчо. Видял я на „ Стъргалото”-движението от хотел „ Волга” до сладкарница „ Малина”. Харесал я по походката и пъргавината и към този момент 64 години са дружно.

Снимка – Стойчо и Венка като млади

Снимка – Танцът на Стойчо и Венка,64 години дружно

През 1962 година и Венка се включва в сладкарското произвеждане дружно с мъжа си, който взе участие в основаване на сладкарска кооперация. От откриването на хотел „ Ален мак” през 1975 година и двамата работят там. Създават фамозната паста „ Бачиново”, която кръщават на парка, който им е обичан от младостта. Бай Стойчо я измислил поради клиентите, които са търсели по-леки сладкиши с по-малко захар. През месец са правили сладкарски изложения и всякога добавяли нови деликатеси. Един от най-вкусните им сладкиши беше торта „ Гараш”, която са правили с скотски мазнини, а не като в този момент, с маргарин.

ХЕИ постоянно ги е проверявало за захарност, масленост, изсъхнало вещество, всичко е трябвало да бъде по стандарт. Правили са сладкиши за Тодор Живков. Когато ходел на лов в Банско, ги вдигали през нощта, с цел да създадат банички от бутер тесто за закуска на Първия секретар. Бойко Борисов му бил защита и след сладкарите, пръв опитвал баничките. Решил да види кои ръце вършат тези вкусни закуски и потърсил майсторите.

„ Такъв реверанс никой не ми е правил, наведе се и ми целуна ръката”, споделя Венка. След демократичните промени у нас, семейство Георгиеви вършат частен сладкарски завод, където работят и до през днешния ден. Една от последните му съществени поръчки е от АУБ, за чийто празник бай Стойчо прави 15 етажна торта, която с тарга придвижват до университета.

Но в този момент синът му Валентин е станал по-добър по украси на торти за разнообразни типове празници. Старите майстори се гордеят с наследниците си, със снахата и внуците, които ги вършат същински щастливи. Живеят и работят дружно и по този начин ще бъде до 100 години, споделя Венка, пък след това каквото пристигна.

Снимка – Стойчо и Венка с децата и внуците си

Източник:bezgranitsi.bg